Направо към съдържанието

Лиса Джерард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лиза Джерард)
Лиса Джерард
Lisa Gerrard
австралийска певица, авторка на песни, музикантка
Лиса Джерард през 2012 г.
Лиса Джерард през 2012 г.
Родена
12 април 1961 г. (64 г.)
Националност Австралия
Работилапевица, композитор
Музикална кариера
Стилуърлд мюзик, даркуейв
Инструментивокал, китара, акордеон
Гласконтраалт
Активност1981 -
Лейбъл4AD, „Уорнър Брос Рекърдс“
Участник в„Дед Кен Денс“
Свързани изпълнители„Дед Кен Денс“
Семейство
СъпругЯцек Тушевски
ДецаЛашна, Тереза
Уебсайтlisagerrard.com
Лиса Джерард в Общомедия

Лиса Джърмейн Джерард (на английски: Lisa Germaine Gerrard) е австралийска певица, музикантка и композиторка на филмова музика, член на групата „Дед Кен Денс“ заедно с Брендан Пери. Отличава се с драматичен контраалт глас с вокален диапазон от три октави и с уникална техника на пеене, базирана на глосолалия.

Родена и израснала в Мелбърн, Джерард играе важна роля в местната експериментална сцена Little Band и е водеща вокалистка на постпънк групата Microfilm, преди да съоснове Дед Кен Денс през 1981 г. С Пери изследва широк спектър от традиционни и съвременни музикални стилове, допринасяйки за формирането на жанра неокласически даркуейв. Освен на английски, Джерард често пее на измислен език, който сама е създала. В инструменталната си работа използва разнообразни инструменти, като най-често – китайския цимбал yangqin.

Първият ѝ солов албум, The Mirror Pool, излиза през 1995 г. Оттогава Джерард участва в множество съвместни проекти, включително с Питър Бърк, Патрик Касиди, Клаус Шулце, Ханс Цимер, Енио Мориконе и Збигнев Прайснер. Създава музика за редица филми, включително награждавани саундтраци.

Към 2020 г. Джерард има четири самостоятелни албума и участие в шестнадесет съвместни издания. Композирала или допринесла за музиката на над 48 филма. Получава награда „Златен глобус“ за музиката към филма „Гладиатор“ (2000), съвместно с Ханс Цимер. Автор е на музиката към Balibo, отличен с наградата ARIA за най-добър оригинален саундтрак и с наградата APRA Screen за най-добра музика към игрален филм. Общо е носител на 11 награди и 23 номинации, включително две за награда „Грами“.[1]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Лиса Джерард е родена на 12 април 1961 г. в Мелбърн, Австралия, в семейство на ирландски емигранти. Израства в многонационалния квартал „Прахан“, където се сблъсква с разнообразни култури – гръцка, турска, италианска, ирландска и арабска – които оказват трайно влияние върху музикалната ѝ естетика и по-късно намират отражение в творчеството ѝ с Дед Кен Денс и в соловите ѝ проекти.

Посещава държавното училище „Бринсли Роуд“ и проявява интерес към музиката още от ранна възраст, като започва активно да се занимава с нея преди навършване на 20 години.

Джерард има брат – Марк Джерард, чиято загуба оказва дълбоко лично въздействие върху нея. В негова памет тя посвещава своя първи солов албум The Mirror Pool (1995).

Лиса Джерард започва да създава музика и да участва в групи като част от експерименталната постпънк сцена Little Band в Мелбърн, активна между 1978 и 1981 г. Именно в този контекст тя се запознава с бъдещия си сътрудник и съосновател на Дед Кен Денс – Брендън Пери.[2] Брендън Пери споделя, че в началото не е очаквал да работи съвместно с Лиса Джерард, тъй като по онова време възприемал музиката ѝ като прекалено авангардна и далечна от собствените си търсения.[3]

В този период Джерард е водеща вокалистка на постпънк групата „Майкрофилм“ (Microfilm), която издава парчетата „Window“ и сингъла „Centrefold“ през 1980 г. чрез лейбъла Unforgettable Music. През 1981 г. групата участва с песента „Summer House“ в компилацията From Belgrave With Love, издадена от „Клиопатра Рекърдс“.[4]

Дед Кен Денс

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дед Кен Денс
Дед Кен Денс, ок. 1989 г.

Лиса Джерард е член на австралийската група „Дед Кен Денс“ (Dead Can Dance) от нейното създаване през 1981 г. до първото ѝ разпадане през 1998 г. Групата е сформирана в Мелбърн като квартет, включващ Джерард, Брендан Пери, басиста Пол Ериксън и барабаниста Саймън Монро.[5] През 1982 г. Джерард, Пери и Ериксън се преместват в Лондон, докато Монро остава в Австралия, с което съставът се редуцира до трио.[5][6]

След разпадането през 1998 г., Джерард и Пери се събират отново през 2005 г. за световно турне, но без издаване на нов студиен материал. През 2012 г. групата обявява ново световно турне, съвпадащо с издаването на албума Anastasis.[7] Както Spiritchaser (1996), така и Anastasis (2012) достигат първо място в класацията Billboard Top World Music.[8][9]

Към 2018 г. дискографията на Дед Кен Денс включва девет студийни албума и два концертни албумa, седем от които – със звукозаписната компания 4AD.[10]

Самостоятелна кариера и сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. Джерард записва и издава първия си солов албум, The Mirror Pool, създаден в сътрудничество с Викторианския филхармоничен оркестър.[11] Албумът достига № 38 в класацията Billboard Heatseekers Albums на 9 септември 1995 г., където остава за една седмица.[12]

През 1998 г. Джерард започва съвместна работа с композитора Питър Бърк, с когото издава албума Duality. Изданието достига № 23 в Billboard Heatseekers Albums на 2 май 1998 г. и остава в класацията две седмици. Duality поставя началото на дългогодишно сътрудничество между двамата, включително съвместна работа по филмови саундтраци за филмите „Вътрешен човек“ и „Али“.[13]

През 2004 г. Джерард започва ново партньорство с композитора Патрик Касиди, което води до издаването на албума Immortal Memory.[14] Сътрудничеството им продължава и в областта на филмовата музика, включително за минисериала Salem's Lot (2004).[15]

През 2005 г. Джерард участва в саундтрака на визуалния проект Ashes and Snow,[16] като съвместно с Касиди създава и изпълнява композициите „Womb“ и „Wisdom“. Партньорството им се разширява с включването на диригента Джули Роджърс, с когото работят по произведенията „Devota“ и „Vespers“.

Лиса Джерард в Театър „Бийкън“ в Ню Йорк, 2012 г.

През септември 2006 г. излиза документалният филм Sanctuary, посветен на живота и творчеството на Лиса Джерард. Режисиран и продуциран от Клайв Колиър, филмът включва обширни интервюта с Джерард, както и с редица нейни сътрудници, сред които Майкъл Ман, Ръсел Кроу, Ханс Цимер и Ники Каро.[17] Sanctuary дебютира на филмовия фестивал Raindance в Лондон на 27 септември 2006 г.[18][19] и е издаден на DVD от Milan Entertainment на 24 април 2007 г.[20]

На 20 ноември 2006 г. Джерард издава втория си солов албум The Silver Tree. Проектът се отличава със значително по-различен стил от предишната ѝ работа и е първият ѝ албум, издаден извън лейбъла 4AD Records. Първоначално публикуван в дигитален формат чрез АйТюнс, албумът по-късно получава и физическо издание. The Silver Tree достига № 4 в класацията „Билборд Ню Ейдж Албуми“ на 26 май 2007 г., като остава в класацията девет седмици.[21] Албумът е номиниран за Австралийската музикална награда за 2006 г.[22]

Джерард с Клаус Шулце през 2009 г.

През 2007 г. Лиса Джерард издава ретроспективния албум The Best of Lisa Gerrard – компилация от 15 композиции, обхващаща ключови моменти от кариерата ѝ с Дед Кен Денс, както и от соловата и филмовата ѝ работа. Албумът е пуснат на 12 февруари 2007 г. в Обединеното кралство и на 7 ноември 2007 г. в САЩ.[23] На 16 февруари 2008 г. достига № 5 в класацията „Билборд Ню Ейдж Албуми“, където остава в продължение на десет седмици.

Същата година Джерард предприема световно турне, започнало през април в Мелбърн — първото ѝ турне в Австралия, включващо концерти в три града.[24] Следват изяви в Европа и Северна Америка,[25][26] както и допълнителни дати в Европа и Русия между 30 октомври[27] и 22 ноември 2007 г.[28]

През ноември 2007 г. Джерард започва сътрудничество с немския електронен музикант Клаус Шулце, което води до съвместния двоен албум Farscape,[29] издаден на 4 юли 2008 г. Проектът е последван от европейско турне и издаването на концертно DVD – Klaus Schulze featuring Lisa Gerrard: Rheingold, Live at Loreleyy, записано по време на фестивала Night Of The Prog III в Лорелей, Германия на 18 юли 2008 г.[30]

Джерард в Париж през 2009 г.

През 2009 г. Лиса Джерард завършва работата си по документалния филм On the Trail of Genghis Khan на австралийския авантюрист Тим Коуп, като участва и в създаването на музиката към проекта. Същата година тя допринася с вокали към саундтрака на японския исторически сериал Ryōmaden, излъчван от NHK и базиран на живота на Сакамото Рьома.

През 2009 г. Джерард основава собствен звукозаписен лейбъл – Gerrard Records, който служи както за издаване на нейни бъдещи творби, така и за подкрепа и популяризиране на независими артисти от различни жанрове. Турнето ѝ през същата година съвпада с издаването на съвместния проект Come Quietly с Клаус Шулце, публикуван ексклузивно по време на концертите.[31] През септември 2009 г. Джерард и Шулце предприемат турне в шест европейски града: Варшава, Берлин, Амстердам, Есен, Париж и Брюксел.

През октомври 2009 г. Джерард издава третия си солов албум The Black Opal, включващ сътрудничество с Патрик Касиди, Майкъл Едуардс, Питър Бърк и Джеймс Ор. Това е първото ѝ издание, публикувано чрез Gerrard Records.

През 2010 г. тя издава албума Departum в партньорство с композитора Марчело де Франчиши.[32] Проектът е последван от синглите „Coming Home“ (включен в сандтрака на „Легенда за пазителите“), „Come This Way“ и „Entry“. Джерард също си сътрудничи с мултиинструменталиста Праш Мистри от бриитанския дъбстеп колектив Engine Earz Experiment по песента „Spirit Guide“, включена в нейния албум от 2011 г.

На 1 декември 2010 г. Джерард издава саундтрака The Trail of Genghis Khan съвместно със Сай Уд, съдържащ музика от едноименния документален сериал на Тим Коуп.

Джерард на концерт на „Дед Кен Денс“ в Париж през 2013 г.

През юли 2014 г. Лиса Джерард издава соловия албум Twilight Kingdom чрез собствения си лейбъл Gerrard Records. Проектът е реализиран в сътрудничество с Даниел Джонс, Астрид Уилямсън, Патрик Касиди и включва текстове, написани от Ръсел Кроу.[33] Албумът достига № 5 в класацията „Билборд Ню Ейдж Албуми“ на 6 септември 2014 г., където остава за една седмица.[34]

Същата годиа Джерард си сътрудничи с британския композитор, текстописец и продуцент Шикейн в албума The Sum of Its Parts, издаден на 25 януари 2015 г. от Модена Рекърдс.[35]

На 1 септември 2015 г. вокалите на Джерард са включени в видеоиграта Armello, в композицията „Wyld’s Call“. Музиката, създадена съвместно с Майкъл Алън, е издадена на 2 септември 2015 г. и се отличава с келтски мотиви.[36]

На 6 юни 2017 г. Джерард изнася концерт в Зала „България“ в София заедно с хор „Мистерията на българските гласове“, с които се среща в Лондон, когато все още не е пробила на световната сцена. В концерта вземат участие и Кристина Балева – гъдулка, Петър Миланов – китара, Алексадър Деянов – бийтбокс, Дейвид Кукерман, Себастиан Флайг, Джулс Максуел, Димитър Карамфилов – контрабас, изпълнители от Софийска филхармония с диригент Любомир Денев – син. Същият концерт е изнесен с огромен успех на 8 юни 2017 г. на Античния театър в Пловдив.

На 14 март 2018 г. тя изнася концерт в Националния дворец на културата в София заедно с Genesis Orchestra под диригентството на Йордан Камджалов, озаглавен „Симфония на скръбните песни“ от Хенрик Горецки.[37][38] Програмата включва избрани произведения от соловата ѝ кариера и от Дед Ке Денс.[37][38] Камджалов описва събитието като „повече от сбъдната мечта“, подчертавайки уникалната комбинация между Джерард, Горецки и диригентската интерпретация.[38]

През 2018 г. Джерард участва в BooCheeMish, съвместен албум с Мистерията на българските гласове, с които е съавторка на някои от песните.[39][40] Тя подчертава, че целта е била да се запази автентичният звук на хора, заявявайки: „ние вървим към тях, а не обратното“, и добавя: „Ако някой е променен от това, това съм аз“.[39] Албумът, съчетаващ фолклорни хармонии и разнообразни инструменти, е аранжиран и продуциран от Петър Дундаков.[39]

Също през 2018 г. Джерард си сътрудничи със соло перкусиониста Дейвид Кукерман по албума Hiraeth, издаден на 6 август 2018 г.[41] Проектът е номиниран в категорията „Най-добър ню ейдж албум“ на 61-вите годишни награди „Грами“, проведени на 10 февруари 2019 г. в Лос Анджелис.[42]

През 2019 г. Джерард участва като специална гостенка в турне с Мистерията на българските гласове, включващо петнадесет концерта в различни европейски градове между 12 март и 20 октомври.[43][44]

Същата година тя отново си сътрудничи с Йордан Камджалов и Genesis Orchestra за нов запис на Симфония № 3 от Горецки, реализиран в студиото на Българското национално радио. Записът е публикуван на 17 януари 2020 г.[45]

Филмова кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Първият опит на Лиса Джерард в композирането на филмова музика е за испанския филм El Niño de la Luna (1989), режисиран от Агусти Виларонга. Музиката е създадена съвместно с Дед Кен Денс, а Джерард участва и в първата си актьорска роля, като изиграва героинята Джорджина – затворничка, която помага на младо момче със свръхестествени способности да избяга от институция.

Макар да участва в редица музикални партитури, Джерард добива международна известност като филмова композиторка с работата си по „Вътрешен човек“ (1999) заедно с Питър Бърк и „Гладиатор“ (2000) с Ханс Цимер. Въпреки че само Цимер е номиниран за „Оскар“ за най-добра музика, двамата печелят награда „Златен глобус“ за съвместната си работа. За новозеландския филм Whale Rider Джерард създава изцяло солов саундтрак, издаден от 4AD

През 2005 г. тя си сътрудничи с Енио Мориконе за музиката към филма „Безсъдбовност“, както и с Джеф Рона по партитурата за игралния филм A Thousand Roads и песента „On an Ocean“ за музиката на Henry Poole Is Here. Джерард и Дед Кен Денс допринасят с музика към визуалния документален филм Baraka. Същата година тя участва в композицията „Gortoz a ran – J’attends“ на Денес Прижен, използвана по-късно в саундтрака на филма „Блек Хоук“ на Ридли Скот.

През 2009 г. Джерард композира музиката за австралийския филм Balibo, за която печели награда за най-добра музика за игрален филм на APRA Screen Music Awards и награда ARIA за най-добър оригинален саундтрак. В края на същата година допринася с вокали към тематичната музика на японския исторически сериал Ryōmaden, излъчван от NHK през 2010 г.

През 2010 г. Джерард завършваи музиката за Tears of Gaza с Марчело де Франчиши, която е добре приета въпреки спорната тема.[46] Същата година записва и партитурата за Oranges and Sunshine (реж. Джим Лоуч), с участието на Емили Уотсън и Хюго Уивинг, която ѝ носи номинация за най-добра музика на наградите IF Awards през 2011 г.

През ноември 2010 г. Джерард предоставя вокали и допълнителна музика за научнофантастичния трилър „Свещеник“ (2011) по музика на Кристофър Йънг.

На 28 май 2011 г. песента „Now We Are Free“ от саундтрака на „Гладиатор“ достига № 2 в класацията „Билборд 200“ и остава в класацията 460 седмици. През ноември същата година Джерард завършва музиката за Burning Man, която ѝ носи наградата за най-добра музика от Австралийския кръг на филмовите критици през 2012 г.

Вокално звучене

[редактиране | редактиране на кода]

Лиса Джерард притежава вокален диапазон, класифициран основно като контраалт, с възможности да достига и до драматичния мецосопран.[47] Диапазонът й обхваща от A 2 до F ♯5.[48], като гласовият ѝ тембър е описан от критиците като „богат, дълбок“, което създава „тъжно звучене“, а гласът ѝ е смятан за „просто не от този свят“.[49]

Вокалната ѝ експресия варира от контраалт до драматичен контраалт, демонстриран в композиции като „Sanvean“, „Sacrifice“, „Largo“ и „Not Yet“. В други произведения, като „The Host of Seraphim“, „Elegy“, „Space Weaver“ и „Come This Way“, Джерард използва драматичен мецосопранов регистър.

Джон Парелес от в. „Ню Йорк Таймс“ отбелязва, че тя използва „отчетливи гласове, които се основават на далечни традиции – опалесцентен тон от барокова опера, тръстиков намек за келтски фолклорен стил, острият и треперещ подход на балканската женска музика, извити сини нотки като този на Били Холидей...“. [50]

Лиса Джерард изпълнява голяма част от своите композиции — включително „Now We Are Free“, „Come Tenderness“, „Serenity“, „The Valley of the Moon“, „Tempest“, „Pilgrimage of Lost Children“, „Coming Home“ и „Sanvean“ – на идиоглосия, т.е. на идиосинкратичен език, измислен и говорен само от един или двама души, въпреки че пее и на английски език.[51][52] Относно тази практика тя споделя: „Аз пея на езика на сърцето... Това е измислен език, който имам от много дълго време. Вярвам, че започнах да пея в него, когато бях на около 12 години. Горе-долу по това време. И вярвах, че говоря на Бога, когато пеех на този език.“[53]

Ранният ѝ певчески опит е силно повлиян от техниката на българския хор.[54][55] Влияние върху нейния идиосинкратичен език оказват разговорите и музикалната среда в многонационалния район на Мелбърн, където е израснала – сред гръцко-турска общност.[56]

Сред първите ѝ музикални вдъхновения са песните в стил sean-nós – традиционна ирландска вокална музика без съпровод, която слуша благодарение на баща си. Джерард също е повлияна от „абстрактните форми“ в работата на Антонен Арто, които чува в радиодокументални програми.[57]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Лиса Джерард поддържа интимна връзка с музикалния си партньор в Дед Кен Денс – Брендан Пери, продължила около десет години. През 1980-те години се омъжва за Яцек Тушевски (1967 – 2024) – американец от полски произход, работещ в областта на звуковото и визуалното изкуство. Двамата сътрудничат по редица проекти, включително по дебютния ѝ солов албум The Mirror Pool, където Тушевски е посочен като звуков инженер и автор на обложката. От брака си имат две дъщери – Тереза Тушевски (р. 1989 г.) и Лашна Тушевски (р. 1992 г.). По-късно двойката се развежда.[58]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Дискография на Лиса Джерард

Солова

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]

Саундтракове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Heat (1995), включва предишен записан материал от The Mirror Pool
  • Nadro (1998)
  • Whale Rider (2003)
  • One Perfect Day (2004)
  • Layer Cake (2004)
  • Constantine (2005) (непълен и изтеглен)
  • Seoul Train (2005)
  • The Greater Meaning of Water (2006), записан преди това материал
  • Playing for Charlie (2008)
  • Henry Poole Is Here (2008)
  • Balibo (2009)
  • Oranges and Sunshine (2010)
  • Tears of Gaza (2010)
  • Priest – вокали и допълнителна музика
  • Rurouni Kenshin (2012)
  • I, Frankenstein (2013)
  • The Water Diviner (2014)
  • Tanna (2015)
  • Jane Got a Gun (2015)

Сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Duality (1998), с Питър Бърк
  • Immortal Memory (2004), с Патрик Касиди
  • Ashes and Snow (2006), с Патрик Касиди
  • Farscape (2008), с Клаус Шулце
  • Rheingold (2008), с Клаус Шулце
  • Dziękuję Bardzo (2009), с Клаус Шулце
  • Come Quietly (2009), с Клаус Шулце
  • Departum (2010), с Марчело де Франчиши
  • The Trail of Genghis Khan (2010), със Сай Уд
  • Big in Europe (2013–14), с Клаус Шулце
  • The Sum of Its Parts (2015), с Шикейн
  • Wyld's Call, Armello OST from Armello (2015), с Майкъл Алън
  • Hiraeth (2018), с Дейвид Кукерман
  • BooCheeMish (2018), с Мистерията на българските гласове
  • Melodies Of My Youth (2019), със Збигнев Прайснер и Доминик Ваня
  • Symphony No. 3: Symphony Of Sorrowful Songs (2020), с Йордан Камджалов и The Genesis Orchestra
  • Burn (2021), с Джулс Максуел
  • The Empty Vessel (2021), с Марк Сейнт Джон Елис
  • Exaudia (2022), с Марчело де Франчиши
  • It's Not Too Late (2022), със Збигнев Прайснер

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
  • One Night in Porto (2023), с Джулс Максуел

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Big in Europe, Vol. 1: Warsaw (2013), с Клаус Шулце
  • Big In Europe, Vol. 2: Amsterdam (2014), с Клаус Шулце

Саундтракове

[редактиране | редактиране на кода]
  • The 13th Warrior (1999), с Graeme Revell (впоследствие изтеглен)
  • The Insider: Soundtrack (1999), с Питър Бърк
  • Gladiator (2000), с Ханс Цимер
  • Gladiator: More Music From the Motion Picture (2000, излязъл 2001), с Ханс Цимер
  • Mission: Impossible 2 (2000), с Ханс Цимер
  • Black Hawk Down (2001) – песен J'attends – Gortoz A Ran, с Денес Прижен
  • Ali (2001), с Питър Бърк
  • 9/11 (2002) – песен Sorrow, композирана от Ханс Цимер
  • Tears of the Sun (2003), с Ханс Цимер
  • The Passion of the Christ (2004), с Патрик Касиди (изтеглен)
  • Man on Fire (2004), с Хари Грегсън-Уилямс
  • Salem's Lot (тв минисериал) (2004), с Патрик Касиди и Кристофър Гордън
  • A Thousand Roads (2005), с Джеф Рона
  • Fateless (2005), с Енио Мориконе ("A song", "A Voice from the Inside", "Return to the Life")
  • Ichi (2008), с Майкъл Едуардс
  • From Ararat to Zion (2010), с Ара Торосиан
  • Samsara (продължение на Baraka) – композиторка на оригиналната музика, с Майкъл Стърнс и Манчело де Франчиши
  • The Bible (2013), с Ханс Цимер
  • Son of God (2014), с Ханс Цимер
  • 2:22 (2017), с Джеймс Ор
  • Secret Bridesmaids' Business (2019), с Джеймс Ор
  • West Of Sunshine (2022), с Джеймс Ор
  • City Of Dreams (2024), с Бенет Салвей
  • 100 Preludi (2025), с Лоренцо Еспозито Форназари

С Дед Кен Денс

[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]

Филмова музика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dèmoni 2 (1986)
  • El Niño de la Luna (1989) (филмов дебют на Лиса Джерард)
  • Baraka (1992) (с Майкъл Стърнс)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Dave Roos. Wail watching // Salon.com. Посетен на April 21, 2023.
  2. ↑ Cornwell, Jane. Truly, madly, deeply dippy // The Independent. 25 August 1995. Архивиран от оригинала на 4 August 2012. Посетен на 6 August 2014.
  3. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2009-11-07. Посетен на 2023-04-01.
  4. ↑ The History of the Melbourne Punk Scene // Punk Journey. Посетен на 5 April 2020.
  5. ↑ а б Badgley, Aaron. A Conversation With Brendan Perry Of Dead Can Dance // The Spill Magazine. n.d. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
  6. ↑ Bogdanov, Vladimir. Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 3 August 2020.
  7. ↑ Dead Can Dance's Brendan Perry, Lisa Gerrard reuniting for new album, 2012 world tour // Slicing Up Eyeballs. 17 May 2011. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
  8. ↑ "Dead Can Dance Live Again On Box Set". Billboard. 15 October 2001. Archived from the original on 3 August 2020. Retrieved 3 August 2020.
  9. ↑ "World Albums". Billboard. 8 September 2012. Archived from the original on 3 August 2020. Retrieved 3 August 2020.
  10. ↑ Dead Can Dance // Album of the Year. Посетен на 3 August 2020.
  11. ↑ Jarman, David. Lisa Gerrard - The Mirror Pool - 4AD // CMJ New Music Monthly (27). New York City, CMJ Network, 2 May 1998. с. 31.
  12. ↑ "Heatseekers Albums - The week of 9 September 1995". Billboard. 9 September 1995. Archived from the original on 4 August 2020. Retrieved 4 August 2020.
  13. ↑ Gerrard's scores are on the board // The Sydney Morning Herald. Sydney, 16 June 2005. Архивиран от оригинала на 3 August 2020. Посетен на 3 August 2020.
  14. ↑ Richardson, Mark. Lisa Gerrard / Patrick Cassidy - Immortal Memory // Pitchfork. 14 June 2004. Посетен на 3 August 2020.
  15. ↑ Salem's Lot (2004) - Christopher Gordon, Patrick Cassidy, Lisa Gerrard. 2 August 2018. https://www.youtube.com/watch?v=DYpk-p6sHMo. 
  16. ↑ Van Zyl, Chuck. Various Artists - Album: Ashes and Snow // Starsend. Посетен на 3 August 2020.
  17. ↑ Sanctuary: Lisa Gerrard (2006) Directed by Clive Collier // AllMovie. Посетен на 3 August 2020.
  18. ↑ Lisa Gerrard - Australian Tour // Frontier Touring Company, 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
  19. ↑ Fourteenth Raindance Film Festival - Sanctuary: Thursday 5 October at 10pm // Raindance. Посетен на 4 August 2020.
  20. ↑ Sanctuary: Lisa Gerrard (2006) - Releases // AllMovie. Посетен на 3 August 2020.
  21. ↑ Jurek, Thom. Lisa Gerrard - The Silver Tree // AllMusic, 2006. Посетен на 4 August 2020.
  22. ↑ 2006 Shortlist // Australian Music Prize. Архивиран от оригинала на 2020-08-04. Посетен на 4 August 2020.
  23. ↑ Schiller, Mike. Lisa Gerrard: The Best of Lisa Gerrard // PopMatters. 7 November 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
  24. ↑ Lisa Gerrard - Australian Tour // Frontier Touring Company, 2007. Архивиран от оригинала на 4 August 2020. Посетен на 4 August 2020.
  25. ↑ [1] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
  26. ↑ [2] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
  27. ↑ [3] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
  28. ↑ [4] Архив на оригинала от 4 август 2020 в archive.today
  29. ↑ Farscape - With Lisa Gerrard // Spirit of Rock. Посетен на 4 August 2020.
  30. ↑ Deshayes, Eric. Klaus Schulze, le maître des symphonies synthétiques // Neo Spheres. Посетен на 4 August 2020. (на френски)
  31. ↑ Come Quietly - with Lisa Gerrard // Prog Archives. Посетен на 5 August 2020.
  32. ↑ Smith, Simon. Lisa Gerrard and Marcello De Francisci – 'Departum' Review // Higher Plain Music. 23 July 2010. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 5 August 2020.
  33. ↑ Delanlssays, Cyrille. Twilight Kingdom - Comme avec sa voix, Lisa Gerrard n'a jamais rien fait comme tout le monde // Amarok Magazine. France, 10 April 2015. Посетен на 4 August 2020.
  34. ↑ "Twilight Kingdom - Lisa Gerrard". Billboard. 6 September 2014. Archived from the original on 4 August 2020. Retrieved 4 August 2020.
  35. ↑ Murphy, Lauren. Chicane: The Sum of its Parts // The Irish Times. 29 January 2015. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 5 August 2020.
  36. ↑ Armello Original Soundtrack - Wyld's Call // Nuuvem. Архивиран от оригинала на 2021-10-25. Посетен на 5 August 2020.
  37. ↑ а б Yordan Kamdzhalov conducts Lisa Gerrard // Europost. Bulgaria, 13 January 2018. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  38. ↑ а б в Greatest achievements are born out of taking risks // Europost. Bulgaria, 2 March 2018. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  39. ↑ а б в Farber, Jim. An Unlikely Union Between an '80s Rock Star and a Folk Choir Blossoms in Bulgaria // The New York Times. 28 May 2018. Архивиран от оригинала на 1 June 2018. Посетен на 6 August 2020.
  40. ↑ Denselow, Robin. "We fell like cosmic rain"... // The Guardian. London, 6 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  41. ↑ Smith, Simon. Lisa Gerrard and David Kuckhermann – Hiraeth // Higher Plain Music. 2 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  42. ↑ Suarez, Gary. Grammys 2019: The Full List Of Winners // Forbes. 10 February 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  43. ↑ Arthur. The Mystery of the Bulgarian Voices tour Dates 2019 // MetalGlory. 14 March 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  44. ↑ Denselow, Robin. "We fell like cosmic rain"... // The Guardian. London, 6 June 2019. Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  45. ↑ Sweetman, Simon. Lisa Gerrard, Genesis Orchestra and Yordan Kamdzhalov // Off the Tracks. New Zealand, 9 February 2020. Архивиран от оригинала на 6 August 2020. Посетен на 6 August 2020.
  46. ↑ Anderson, John. Variety Reviews – Tears of Gaza – Film Reviews – Toronto – Review by John Anderson // Variety.com. Посетен на 4 October 2011.
  47. ↑ Tiedemann, Garrett. Why Lisa Gerrard is a name you should know // Your Classical. Minnesota, American Public Media, 11 February 2016. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  48. ↑ Lisa Gerrard - Significant Low Notes - Significant High Notes // The Range Planet. Посетен на 2 August 2020.
  49. ↑ Smethurst, Sue. Lisa Gerrard on Dionysus, Russell Crowe - and why she loves the quiet life // The Australian, 30 November 2018. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  50. ↑ Pareles, Jon. The Somber Sound of Nondenominational Mysticism // The New York Times. 11 May 2007. Архивиран от оригинала на 6 September 2014. Посетен на 4 August 2020.
  51. ↑ A. Brewer, Angelica. Seventy Thousand Camels: A Motivational Survivor's Memoir. South Australia, Troubador Publishing Ltd, 5 November 2019. ISBN 978-1-838-59145-8. с. 19.
  52. ↑ Pareles, Jon. The Somber Sound of Nondenominational Mysticism // The New York Times. 11 May 2007. Архивиран от оригинала на 6 September 2014. Посетен на 4 August 2020.
  53. ↑ Simons, Peter. Interview with Lisa Gerrard // Synchrotones. UK, 1 May 2013. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  54. ↑ Farber, Jim. An Unlikely Union Between an '80s Rock Star and a Folk Choir Blossoms in Bulgaria // The New York Times. 28 May 2018. Архивиран от оригинала на 1 June 2018. Посетен на 6 August 2020.
  55. ↑ The Mystery Of The Bulgarian Voices feat Lisa Gerrard // Two Gentlemen. Посетен на 2 August 2020.
  56. ↑ Assayas, Michka. Dead Can Dance, un voyage autour du monde // France Inter. Paris, 12 November 2018. Архивиран от оригинала на 2 August 2020. Посетен на 2 August 2020.
  57. ↑ Reesman, Bryan. Lisa Gerrard Talks Collaborations... // Bryan Reesman. 23 август 2020. Архивиран от оригинала на 2 август 2020. Посетен на 2 август 2020.
  58. ↑ Lisa Gerrard: Who Is Her Husband? Other Unknown Facts // Архивиран от оригинала на 2023-04-02. Посетен на 2 април 2023.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lisa Gerrard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Музика“         Портал „Музика“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лиса_Джерард&oldid=12729167“.