Лика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лика на картата на Хърватия
Детайлна карта на Лика
Пейзаж от Лика

Ли́ка (на хърватски: Lika) е исторически регион в централната част на Хърватия. Разположен е между Велебит, Динарските планини - на югозапад е Плешивица, и Горски котар. Почти цялата територия на Лики е покрита от средновисоки планини. Най-красивия район на Лика са Плитвишките езера, състоящи се от 16 малки и големи езера (национален парк на Хърватия), оттичащи се посредством река Корана. В поречните райони на Лика са сместени малки котловини - Гацко поле, Кърбава, Личко поуне и др.

От Лика е започвала т.нар. военна граница. До 16 век, Лика е преимуществено хърватска територия, но насетне османските власти започват да заселват в този район на военната граница сърби и власи (истрорумъни). Поради средишното си комуникационно положение за Хърватия, Лика се явява стратегически район за страната, защото свързва приморската Далмация с останалата континентална част от Хърватия - най-вече столицата Загреб и Славония. През Лика минават хърватските автомагистрали Загреб-Сплит и Загреб-Задар, както пътя Загреб-Сплит, и железопътната линия Загреб-Книн-Сплит.

Регионът на Лика поради граничното си разположение по военната граница някога е със смесено население - преди провъзгласяването на т.нар. Република Сръбска Крайна, тук са живели поравно сърби и хървати. Австро-унгарските регистри от 1910 г. сочат, че населението на Лика е съставено от 51% православни и 49% католици по вероизповедание. През Втората световна война, Лика е полесражение между усташи, сръбски четници и югославски партизани. През 1995 г. с операция Буря централната власт в Загреб си възстановява контрола над Лика от сръбските сили на република Сръбска Крайна от района на областта.

Видни личности от Лика[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Панорама[редактиране | edit source]

Лика на карта от времето на Австро-Унгария