Детлев фон Лилиенкрон
Детлев фон Лилиенкрон Detlev von Liliencron | |
Роден | 3 юни 1844 г. |
---|---|
Починал | 22 юли 1909 г. Алт-Ралстет край Хамбург, Германия |
Професия | поет, писател, драматург |
Националност | Германия |
Жанр | лирика, белетристика |
Подпис | |
Детлев фон Лилиенкрон в Общомедия |
Детлев фон Лилиенкрон (на немски: Detlev von Liliencron) с цяло име Фридрих Адолф Аксел барон фон Лилиенкрон, е германски поет, белетрист и драматург, роден в Кил и израсъл в семейството на обеднял аристократ – датски митнически чиновник и дъщеря на американски генерал.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]След отбиване на военната си служба Лилиенкрон става офицер в Майнц. Участва в поход срещу Полша и в други военни операции. На тридесет и една годишна възраст напуска военната служба заради дългове и без особен успех упражнява различни професии в Америка – преподавател по езици, пиано и езда. След завръщането си в Германия става учител по пеене в Хамбург. Тогава публикува първите си стихотворения и новели. Лилиенкрон получава назначение като управител на остров Пелворм, но трябва да остави работата си отново заради дългове. В края на дните си поетът получава почетна рента от кайзер Вилхелм II, а в годината на смъртта си е удостоен с титлата почетен доктор на университета в Кил.
Първата значима стихосбирка на Детлев фон Лилиенкрон излиза в 1883 г., когато той е вече близо четиридесетгодишен – под заглавие „Адютантска езда и други стихотворения“. С нея привлича вниманието на натуралистите. Лилиенкрон поема попрището на писател на свободна практика и живее в Мюнхен, Берлин и Алтона. Съосновател е на „Дружество за модерен живот“ (1891 – 1892) в Отензен край Хамбург. Поддържа приятелство с писателите Рихард Демел и Густав Фалке. В книгите си „Мъгла и слънце“ (1900) и „Пъстра плячка“ [1] (1903) той свежо и колоритно, с настроение и мощна чувственост предава впечатленията си от заобикалящия го свят.
Влияние
[редактиране | редактиране на кода]С лириката си Лилиенкрон става водещ представител на литературния импресионизъм, като упражнява влияние върху младите Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал. В края на живота си Лилиенкрон публикува автобиографията си „Живот и лъжа“ (1908). Пенчо Славейков казва за него: „В песните му се чувства офицера: спретнати са, безукоризнени външно, и с вътрешно достойнство.“ А Емануил Попдимитров го определя така: „Лилиенкрон беше като Янус с две лица – едното осветено от смеха и слънцето, а другото скрито в сянката на мрачен песимизъм.“
Признание
[редактиране | редактиране на кода]В чест на поета град Хамбург учредява литературната награда „Лилиенкрон“.
Мартенски ден
Облаци се носят над лъките,
В синкава омара спят горите.
Жерави небето разорават,
С крясъци ятата прилетяват.
Чучулиги хвъркат на рояци,
С трели пролетта ни дава знаци.
Ах, момиче, с твоите кордели
Блян лети из ширните предели.
Блян лети и в облаците пее;
Спреш ли го, в мига ще занемее.
1903 [2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Стихотворения
[редактиране | редактиране на кода]- Trutz, Blanke Hans, 1882/1883
- Die Musik kommt, 1883
- Adjudantenritte, 1883
- Der Haidegänger, 1890
- Glückes Genug, 1892
- Neue Gedichte, 1893
- Nebel und Sonne, 1900
- Bunte Beute, 1903
- Märztag, 1903
- In einer großen Stadt, 1904
- Gute Nacht, 1909
Епос
[редактиране | редактиране на кода]- Poggfred, 1896
Драми
[редактиране | редактиране на кода]- Knut, der Herr, 1885
- Die Rantzow und die Pogwisch, 1886
- Arbeit adelt, 1887
Трагедии
[редактиране | редактиране на кода]- Der Trifels und Palermo, 1886
- Die Merowinger, 1888
Романи
[редактиране | редактиране на кода]- Breide Hummelsbüttel, 1887
- Mit dem linken Ellenbogen, 1899
Новели
[редактиране | редактиране на кода]- Eine Sommerschlacht, 1886
- Kriegsnovellen , 1885
- Auf dem Kirchhof , 1898
- Könige und Bauern, 1900
- Roggen und Weizen, 1900
- Aus Marsch und Geest, 1901
- Die Abenteuer des Majors Glöckchen, 1904
- Letzte Ernte, 1909
Разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Unter flatternden Fahnen, 1888
- Der Mäcen, 1889
- Krieg und Frieden, 1891
- Krieg und Frieden, 1895
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Balladenchronik, 1906
- Leben und Lüge (Autobiographie), 1908
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стихотворението „По телефона“ в превод на Венцеслав Константинов
- ↑ „Мартенски ден“ от Лилиенкрон, в превод на Венцеслав Константинов
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Поезия от Лилиенкрон, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Werke bei Zeno.org
- ((de)) zgedichte.de[неработеща препратка]
- ((de)) Bücherquelle Архив на оригинала от 2007-11-19 в Wayback Machine.
- ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Freiburger Anthologie
- ((de)) Deutsche Gedichte
- ((de)) Gedichtsuche Архив на оригинала от 2005-08-16 в Wayback Machine.
- ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter
- ((de)) Die LYRIKwelt
|