Лилия Сталева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лилия Стоянова Сталева
литературен преводач на български език

Родена
Починала

Образование Софийски университет
Научна дейност
Образование Софийски университет

Лилия-Кера Стоянова Сталева е българска преводачка.

В продължение на 50 години превежда от френски език 55 произведения на френските класици, с което има изключителен принос за популяризиране на френската художествена литература и за разширяване на културния поглед на българите. Член основател е на Съюза на преводачите в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лилия Сталева е родена през 1916 г. в Станимака в семейството на Стоян Сталев, начален учител в града. След успешно участие в конкурс, през 1928 г. бащата започва работа в София и заедно с него се премества семейството му с две деца Живко и Лилия. Съпругата на Стоян Сталев е от рода Кондови от гр. Прилеп – Македония. Нейните братя са активни участници в борбата на македонците за независимост.

През 1935 г. Лилия записва и през 1939 г. завършва романска филология — френски и италиански език в Софийския университет. Нейни преподаватели са изключително ерудирани специалисти - Тома Томов, Жорж Ато, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов. По препоръка на професора по италиански език е изпратена като стипендиант за специализация в Италия.

През 1942 г. се омъжва за д-р Атанас Попов - философ, социолог, асистент на проф. Димитър Михалчев и депутат в XXV ОНС. През 1944 г. деветосептемврийските жестокости и насилие не подминават и това семейство от интелектуалци. Съпругът д-р Атанас Попов е арестуван и осъден от „Народния съд“ на 15 години затвор. През декември 1944 г. без никакво основание и обяснения Лилия Сталева е принудена от новата власт за два часа да напусне завинаги собственото семейно жилище и е интернирана в добруджанските села. С огромно досие, съставено от незнайно какви документи, е било невъзможно да работи продължително на едно място, макар и да е назначавана с конкурс за това. Работи в Софийския университет, БТА, води сезонни курсове по френски, учителства в Копривщица.

Началото на преводаческата ѝ дейност е спечелен конкурс за превод на „Около луната“ от Жул Верн и „Един живот“ от Ги дьо Мопасан. С това се утвърждава като преводач на хубава френска реч и стил, с богата обща култура и енциклопедични знания. В интервюта в пресата Сталева споделя, че най-голямото ѝ лично постижение в професионален план са преводите на книги от Марсел Пруст. [1]

Поради изключително професионално направените преводи и до днес, почти половин век по-късно, продължава издаването на книги на френските класици в превод от Сталева.[2]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От брака с д-р Атанас Г. Попов са родени две деца – Васил и Анна. Васил Попов (1942-1990) е изключително надарен математик, починал като гостуващ професор във Филаделфия, САЩ, а неговият син е утвърден писател, подписващ произведенията си с псевдонима Алек Попов. Анна е завършила английска филология и работи по преводи и редактиране от английски език.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография на преводите[редактиране | редактиране на кода]

  • Guy de Maupassant, Boule de suif,
  • Guy de Maupassant, Une vie,
  • Guy de Maupassant, Journal de voyage,
  • Guy de maupassant, Contes,
  • Guy de Maupassant, Nouvelles,
  • Guy de Maupassant, Ivette,
  • Guy de Maupassant, Contes militaires,
  • Guy de Maupassant, Horla,
  • C.Coolter, Biographie de Maupassant,
  • Jules Verne, Autour de la Lune,
  • Alphonse Daudet, Tartarin de Trascon,
  • Pierre Daninos, Les carnets de Major Tompson,
  • Helene Bannerot, Les aventures de l`Atelier Mirette,
  • Helene Bannerot, La conjoncture,
  • Helene Bannerot, Nouvelles,
  • Andre Wurmser, SSSR a coeur ouvert,
  • Maurice Druon, Les grandes familles,
  • Maurice Druon, La reine etranglee,
  • Maurice Druon, La loi des hommes,
  • Maurice Druon, La louve francaise,
  • Maurice Druon, Le lys et le lion,
  • Maurice Druon, Un roi perd la France (avec Jeanette Ouzounova)
  • Victor Hugo, Notre Dame de Paris,
  • Victor Hugo, Les miserables, vol.I
  • Victor Hugo, Les miserables, vol.II
  • Victor Hugo, Quatre-vingt-treize,
  • Victor Hugo, Les miserables (adaptation et traduction),
  • Paul Guimard, La rue du Havre,
  • Paul Guimard, Les choses de la vie,
  • J.J.Rousseau, Confessions,
  • Honore de Balzac, Illusions perdues,
  • Honore de Balzac, Une fille d`Eve,
  • Charles Baudelaire, Oeuvres esthetiques et critiques,
  • Charles Baudelaire, Lettres et journal intime,
  • Marcel Proust, A la recherche du temps perdu, vol I,
  • Marcel Proust, A la recherche du temps perdu, vol.II
  • Marcel Proust, Lettres choisies,
  • Marcel Proust, Un amour de Swan,
  • Romain Rolland, Jean Christophe, vol.I,
  • Romain Rolland, Jean Christophe, vol.II
  • Blaise Pascal, Pensees,
  • J.E.Chabrun, Biographie de Goya,
  • Eve Curie, Marie Curie,
  • Fables choisie4s de Jean de la Fontaine (traduites en vers)
  • Francoise Male-Joris, L`hopital, Disneyland, publies dans la revue Panorama
  • Georges Simenon, Jours et nuits, extraits de ses carnets,
  • Jaques de Lonet, Sexe et psychisme des hommes celebres,
  • Jean-Paul Crespelle, Le Monmartre vivant,
  • Voltaire, Lettres philosophiques,
  • Voltaire, Traite sur l`intolerence,
  • Chateaubriand, Le genie du christianisme,
  • Jean-Paul Sartre, Baudelaire,
  • Denis de Rougemont, L`avenir est notre affaire,
  • Denis de Rougemont, L`Amour et l`Occident,
  • Christine Arnothy, Vent Africain.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В-к "24 часа" от 22 август 2005 г.
  2. Юго, Виктор, Парижката Света Богородица, Златна колекция ХІХ век, Превод Лилия Сталева, Вестникарска група България, София, 2009.
  3. Юлия Младенова, „Връчват наградата „Стоян Бакърджиев“ тази вечер в галерията“, pazardjik.marica.bg, 7 март 2019 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]