Лиляна Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лиляна Димитрова.

Лиляна Димитрова
деятелка на младежкото комунистическо движение в България
Паметник в Шумен
Паметник в Шумен

Родена
Починала
27 юни 1944 г. (25 г.)
Лиляна Димитрова в Общомедия

Лиляна Николова Димитрова, с псевдоним Блага, е деятелка на младежкото и работническо комунистическо движение в България. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Цариград, Османската империя на 17 юли 1918 година. През 1937 г. става член на Работническия младежки съюз. Като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет е активен член на Българския общ народен студентски съюз. От 1939 г. е член на БРП. За активна антидържавна дейност 2 пъти е интернирана.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. В началото на юли 1941 г. преминава в нелегалност. Работи като секретар на районен комитет на РМС, член и секретар на областния комитет на РМС в София. През юни 1942 г. е арестувана и интернирана в женския отдел „Свети Никола“ на концлагера Гонда вода, откъдето само след няколко дни избягва.

Отново се връща в София и работи като секретар на Областния комитет и член на ЦК на РМС. Организира акции и масови демонстрации на софийската работническа младеж. Страда от силно късогледство и затова избягва да се движи из града, познава добре само квартала около бащиния си дом между улиците „Искър“ и „Екзарх Йосиф“ (недалеч от Сточна гара)[1].

Въпреки слабото ѝ зрение в началото на 1944 г. е изпратена в Пловдив за секретар на Областния комитет на РМС. Там е почти безпомощна в непознатия град и това се оказва фатално за нея. През юни е в Стария град, когато полицията организира там блокада. Димитрова се скрива в кокошарник и чака. След време блокадата е вдигната, но тя не вижда и продължава да стои. Идва собственикът и се изненадва от непознатата жена. Отива и вика полиция. Организират полицейска засада, обграждат я, предлагат ѝ да се предаде, но тя започва да стреля с пистолета си и започва неравна престрелка. Димитрова оставя последния патрон за себе си, прострелва се и загива на 27 юни 1944 г., само 20 дни преди да навърши 26 години[1].

Паметник в с. Студенец (област Разград) пред читалище „Лиляна Димитрова“ (днес „Отец Паисий“)

Тленните останки на Лиляна Димитрова се съхраняват в криптата на Братската могила в София в метален саркофаг към монумента[2].

Лиляна Димитрова е представяна в групата на Петимата от РМС. Към нейната ярка личност проявява интерес поетесата Блага Димитрова – написва поемата „Лиляна“, издадена като книга през 1959 г.[1].

Паметната плоча на Лиляна Димитрова в Пловдив е поругана навръх 7 ноември 2012 г. Анонимни извършители надраскват със спрей „Така умират безродниците“. Младежкото обединение в БСП излиза с остър протест срещу акта, определен като „израз на мародерски манталитет“[3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в С последния куршум Лиляна Димитрова убива себе си, сайт на в. „Труд“, 4 юли 2015 г., посетен на 11 юли 2016 г.
  2. Братската могила пази тленните останки на Лиляна Димитрова, „Под тепето“, 2 декември 2013 г., посетен на 11 юли 2016 г.
  3. Поругаха плочата на Лиляна Димитрова, Plovdiv online, 7 ноември 2012 г., посетен на 11 юли 2016 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, ДИ „Народна просвета“, С., 1983, с. 212

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]