Лиляна Димитрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лиляна Димитрова.

Лиляна Димитрова
деятелка на младежкото комунистическо движение в България
Паметник в Шумен
Паметник в Шумен

Родена
Починала
27 юни 1944 г. (25 г.)
Лиляна Димитрова в Общомедия

Лиляна Николова Димитрова, с псевдоним Блага, е деятелка на младежкото и работническо комунистическо движение в България. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Цариград, Османската империя на 17 юли 1918 година. През 1937 г. става член на Работническия младежки съюз. Като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет е активен член на Българския общ народен студентски съюз. От 1939 г. е член на БРП. За активна антидържавна дейност 2 пъти е интернирана.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. В началото на юли 1941 г. преминава в нелегалност. Работи като секретар на районен комитет на РМС, член и секретар на областния комитет на РМС в София. През юни 1942 г. е арестувана и интернирана в женския отдел „Свети Никола“ на концлагера Гонда вода, откъдето само след няколко дни избягва.

Отново се връща в София и работи като секретар на Областния комитет и член на ЦК на РМС. Организира акции и масови демонстрации на софийската работническа младеж. Страда от силно късогледство и затова избягва да се движи из града, познава добре само квартала около бащиния си дом между улиците „Искър“ и „Екзарх Йосиф“ (недалеч от Сточна гара)[1].

Въпреки слабото ѝ зрение в началото на 1944 г. е изпратена в Пловдив за секретар на Областния комитет на РМС. Там е почти безпомощна в непознатия град и това се оказва фатално за нея. През юни е в Стария град, когато полицията организира там блокада. Димитрова се скрива в кокошарник и чака. След време блокадата е вдигната, но тя не вижда и продължава да стои. Идва собственикът и се изненадва от непознатата жена. Отива и вика полиция. Организират полицейска засада, обграждат я, предлагат ѝ да се предаде, но тя започва да стреля с пистолета си и започва неравна престрелка. Димитрова оставя последния патрон за себе си, прострелва се и загива на 27 юни 1944 г., само 20 дни преди да навърши 26 години[1].

Паметник в с. Студенец (област Разград) пред читалище „Лиляна Димитрова“ (днес „Отец Паисий“)

Тленните останки на Лиляна Димитрова се съхраняват в криптата на Братската могила в София в метален саркофаг към монумента[2].

Лиляна Димитрова е представяна в групата на Петимата от РМС. Към нейната ярка личност проявява интерес поетесата Блага Димитрова – написва поемата „Лиляна“, издадена като книга през 1959 г.[1].

Паметната плоча на Лиляна Димитрова в Пловдив е поругана навръх 7 ноември 2012 г. Анонимни извършители надраскват със спрей „Така умират безродниците“. Младежкото обединение в БСП излиза с остър протест срещу акта, определен като „израз на мародерски манталитет“[3].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в С последния куршум Лиляна Димитрова убива себе си, сайт на в. „Труд“, 4 юли 2015 г., посетен на 11 юли 2016 г.
  2. Братската могила пази тленните останки на Лиляна Димитрова, „Под тепето“, 2 декември 2013 г., посетен на 11 юли 2016 г.
  3. Поругаха плочата на Лиляна Димитрова, Plovdiv online, 7 ноември 2012 г., посетен на 11 юли 2016 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, ДИ „Народна просвета“, С., 1983, с. 212

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]