Лиляна Павлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лиляна Павлова
Лиляна Павлова
Мандат
9 септември 2011 – 13 март 2013
Назначен от 41 Народно събрание
Заместник-министър
  2011 – 2013 Николай Нанков
  2011 – 2013 Николина Николова
Министър-председател
  2009 – 2013 Бойко Борисов
Предшественик Росен Плевнелиев
Наследник Екатерина Захариева
Родена
Националност българка
Полит. партия ПП „ГЕРБ“ (от 2011 г.)
Университет ВСУ „Черноризец Храбър“ УНСС София, България
Занятие икономистполитик
Портал  Портална икона   Политика

Лиляна Павлова Николова е български политик, министър на регионалното развитие и благоустройството в първото и второто правителство на Бойко Борисов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Павлова е родена на 6 декември 1977 г. в София, България.[1] Внучка на партизанина и член на ЦК на БКП Георги Павлов.[2][3][4] Завършва УНСС със степен бакалавър по „Международни икономически отношения" и Варненски свободен университет със степен магистър по „Публична администрация и европейска интеграция". Защитава докторска степен по икономика, специализира право в Института за следдипломна квалификация към УНСС през 2002 г.[5]

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Павлова започва работната си кариера през 1997 година като финансов мениджър към програма ФАР BG 9315 – „Програма за обучение на мениджъри". В периода 1998 – 1999 година е офис-мениджър към програма ФАР по проект Темпус – „СМЕ-03051-97 Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари". През 1999 година работи като експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация при УНСС. От 1999 до 2002 година е експерт в Координационното звено по програма ИСПА към министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2002 година работи като експерт в дирекция „Национален фонд" в министерството на финансите. През следващите седем години, до 2009 г., е началник отдел в дирекция „Национален фонд" в министерство на финансите (Финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС). От 2009 година е заместник министър на регионалното развитие и благоустройството.

На 7 септември 2011 г. Павлова е посочена от премиера Бойко Борисов за министър на регионалното развитие и благоустройството на мястото на подалия по-рано оставка във връзка с кандидатирането си за президент Росен Плевнелиев.[6] Народното събрание приема оставката на Плевнелиев и одобрява Павлова като нов министър на 9 септември 2011.[7]

Тя е първата жена министър в сферата на строителството, считано от 1878 г. Павлова владее свободно английски и руски език.

Лиляна Павлова е министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. от квотата на ГЕРБ от 4 май 2017 г.

Зам. министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

След подадената оставка на Симеон Дянков на 18 февруари 2013 г. от постовете вицепремиер и министър на финансите, министър-председателят първоначално предлага Лиляна Павлова да заеме поста вицепремиер, но това не се случва. Борисов взема решение да не сменя (от двете длъжности) Дянков и подава оставка на правителството на 20 февруари 2013 г. Тя е приета от НС на следващия ден.

Заедно с баща си, проф. Павел Павлов, заместник-ректор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Лиляна Павлова е един от учредителите на сдружението на магистрите по публична администрация и социални дейности „Академика – Магистър – Интелект“.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]