Лиляна Стефанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лиляна Стефанова
Псевдоним Димитър Бодрин
Родена 17 април 1929 г. (90 г.)
Професия писател, поет, редактор
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, проза, есеистика, пътепис, детска литература
Награди Димитровска награда (1971)
Съпруг Георги Стоилов

Лиляна Стефанова е българска писателка и поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лиляна Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в София, в семейство на учители. Баща ѝ завършва Духовната семинария на Екзарх Йосиф в Цариград и българска филология в Софийския университет. Пише и публикува стихове с псевдоним Димитър Бодрин. Майка ѝ – от рода на легендарния македонски революционер и учител Пере Тошев – също учителка. 

Висше образование – в Москва, в Държавния институт за театрално изкуство ГИТИС със специалност режисура, по-късно приета в Литературния институт „Максим Горки“. Специализира в Лондон (1965 – 67 г.). Завършва Писателската програма към университета в Айова, САЩ (1988).

В Опитния театър на Стефан Сърчаджиев и Петър Стойчев играе главни детски роли в пиеси за деца (1938 – 39). Като ученичка за първи път публикува стихове – в-к „Средношколско единство“ (1945), в-к „Литературен фронт“ (1947). Първа книга стихове – като студентка (изд. Народна младеж, 1952). Преведена на руски език излиза в Москва с висока оценка от руската критика (1953). Автор на повече от петдесет книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, публицистика, драми. Нейни стихове и проза са преведени на 31 езика. Общият тираж на книгите ѝ надхвърля 1 милион екземпляра.

В различни години – председател на Кабинета на младия писател (1957 – 60). Зам гл. редактор на сп. „Септември“ (1964 – 65). Създател и главен редактор на сп. „Обзор“ (1967 – 1987). Гл. редактор на в. „Литературен фронт“ (1988 – 89). Зам. кмет на София (1977 – 80). Зам. министър на образованието (1980 – 84). Председател на Българския ПЕН център (1980 – 90). Секретар на комисията за култура на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел. Дълги години участва в големи форуми на ПЕН и МАЛК в Ню Йорк, Токио, Париж, Лондон, Мадрид, Кеймбридж, Рим, Каракас, Хелзинки, Монреал, Сеул, Брюксел, Сан Марино, Лугано, Маастриит, Хамбург и др.

Публикува разработки за естетическо възпитание в нашето училище (награда от „ИНСЕА“, световна организация за естетическо възпитание). Пише и издава книги със стихове и поеми за деца повече от тридесет години. Поезията ѝ за най-малките десетилетия е в читанки и буквари, на страниците на всички наши периодични издания за деца. Нейните книги, преминали през много поколения, са богато илюстрирани от видните художници Мана Парпулова, Иван Богданов, Борислав Стоев, и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на престижни национални и международни награди за литература, между които и за поезия за деца, някои от които:

  • Награда на Съюза на българските писатели (1964, 1981 и 2009);
  • Национална награда „Станка Николица“ (1967);
  • Национална награда за поезия „Яворов“ (1983);
  • Национална награда „Дора Габе“ (2008).[1]

През 1984 г. Съюзът на преводачите в България също ѝ връчва своята награда. През 2008 година получава награда от Съюза на московските писатели.[1]

През 1971 г. е удостоена с най-висшето държавно отличие на Народна република България – Димитровска награда.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • В Москва – стихотворения, 1952
  • Когато сме на двайсет години – стихотворения, 1956
  • Света, който обичам – стихотворения, 1958
  • Ида при вас – стихотворения, 1961
  • С теб на поход – стихотворения, 1961
  • Не си отивай, ден – стихотворения, 1965
  • Обич и мъка – стихотворения, 1967
  • Глас от бъдещето – стихотворения, 1969
  • Слънцето ме целуна – стихотворения, 1970
  • Южен бряг – стихотворения, 1972
  • Огнена орбита – стихотворения, 1974
  • Непозволена скорост – стихове и поеми, 1976
  • Магнитно поле – стихове, 1978
  • Лирика – Избрано, 1979
  • След полунощ – стихове, 1982, 1984
  • Шепот и вик – стихове, 1984
  • Влюбена като някога – стихове и поеми, 1985
  • Душите ни са заедно – любовна лирика, 1986
  • Болка на глас – стихове, 1987
  • Обичах – обичам – избрани стихове и поеми, том 1, 1989
  • Сама и никога сама – избрани стихове и поеми, том 2, 1989
  • След трета чаша – стихове, 1994
  • С твоя кръст, любов – любовна лирика, 1995
  • С дъх на мъже – стихове, 1997
  • Няма насита – любовна лирика, 1998
  • С моя луд късмет – стихове, 1999
  • Тайни от скреж – стихове, 2000
  • Бях за да бъда – избрани стихове и поеми, 2003
  • Пребродих дни на мъка – стихове, 2004
  • Избрани съчинения в 7 тома – том 1 – любовна лирика, 2006
  • Избрани съчинения – том 2 – стихове и поеми, 2007
  • Избрани съчинения в 7 тома – том 3 – стихове и поеми, 2007
  • Още и още – стихотворения, 2009

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Щастливо плаване – пътепис, 1952
  • Ще те помня, Узбекистан – пътепис, 1955
  • Под върховте на Кавказ – пътепис, 1957
  • Светлината иде от хората – разкази, очерци, 1964
  • Една есен в Америка – документален роман, 1964, 1968, 1973, 1979, 1986, 1989,2005, 2009
  • Вулканите на Мексико димят – художествено документална проза 1969, 1973, 1979, 1989, 2005, 2009
  • Япония без кимоно и ветрило – художествено документална проза 1973, 1978, 2005, 2009

Есеистика, публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Срещи – портрети, беседи, 1963
  • Време и дълг – есета, публицистични статии, 1971
  • Моя България – есета, 1978
  • Пиша, значи обичам – есета, критика, 1976
  • Време, характер, личност – есета, статии, 1978
  • Не дует, а двубой – есета, статии, 1981
  • Молив подострен опасно – есета, публицистика, 1988
  • Топлина в 20 под нулата – портрети, есета и др. – 2005
  • Свят в 33 лица – диалози, портрети, писма, 2007
  • Отново повикана обич – есета. Избрани съчинения том 4. 2008

Стихове и поеми за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Катеричке моя – стихове за най-малките, „Български писател“, 1981
  • Веселата къща – стихове и поеми за деца – „Български писател“, 1983
  • Момчета от крайморските градчета – стихове за деца, „Отечество“, 1981
  • Смешен котарак – стихове за деца, „Български писател“, 1986
  • Паток рисува ракета – стихове и поеми за деца, „Народна младеж“, 1988
  • Пакости и смешки – стихове за деца, 1989
  • Веселата къща (втора книга) – стихове за деца, изд. „Фют“, 1996
  • Вече карам колело – избрани стихове и поеми за деца, 2011 г. „Захари Стоянов“, 2011

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Лиляна Стефанова – Биография. // Литературен свят. Посетен на 18 април 2015.