Лиля Брик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лиля Брик
Лиля Юрьевна Брик
муза на руския авангард и собственичка на художествен салон
Лиля Брик в края на 1920-те, снимка, направена от съпруга ѝ Осип Брик
Лиля Брик в края на 1920-те, снимка, направена от съпруга ѝ Осип Брик

Родена
Лиля Юрьевна Брик
11 ноември 1891 г.(1891-11-11)
Починала
4 август 1978 г. (на 86 г.)

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Московски архитектурен институт
Професия прозаик, преводач, мемоарист
Семейство
Братя/сестри Елза Триоле
Съпруг Осип Брик
Партньор Владимир Маяковски

Уебсайт
Лиля Брик в Общомедия

Лиля Юриевна Брик (на руски: Ли́ля Ю́рьевна Брик[1][2], родена Лиля Уриевна Каган) е „музата на руския авангард“, собственичка на един от най-известните през XX век литературно-художествени салони. Тя е автор на мемоари, популяризатор на творбите на Владимир Маяковски, която изиграва голяма роля в живота на поета. На нея са посветени множество поеми и стихотворения.

Лиля е по-голямата сестра на Елза Триоле. Била е омъжена за Осип Брик, Виталий Примаков и Василий Катанян. Биографията на Лили Брик е преплетена със съдбите на много артисти и литературни работници от различни страни, сред които са Сергей Наровчатов, Павел Коган, Михаил Кълчицки, Мая Плисецкая, Родион Щедрин, Сергей Параджанов, Андрей Вознесенски, Мартирос Сариан, Марк Шагал, Пабло Пикасо и др. Получавайки половината права върху творческото наследство на Маяковски, Лиля Юриевна участва в издаването на пълните творби на поета. Създава първия музей в Москва на Маяковски (впоследствие ликвидиран). От края на 50-те години цензурата се опитва да изключи името Брик от биографията на Маяковски.

Лиля Юриевна Брик се самоубива през 1978 г. на 86-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гройсман Я. И., Генс И. Ю. Диалог-предисловие. Даты. События // Лиля Брик. Пристрастные рассказы / Составители Я. И. Гройсман, И. Ю. Генс. — Нижний Новгород: ДЕКОМ, 2011. — С. 7—15. — 368 с. — ISBN 978-5-89533-226-9.
  2. Катанян В. В. Прикосновение к идолам. — М.: Захаров, 2002. — ISBN 5-8159-0255-1.