Лимбична система
Лимбичната система (от латински: limbus – граница, край) е функционална система, изградена от няколко структури на главния мозък. Участва в регулацията на функции на вътрешните органи, обонянието, поведението, емоциите, паметта, съня и други.
Компоненти
[редактиране | редактиране на кода]Структурите на главния мозък, участващи във формирането на лимбичната система, са:
- обонятелна система (Bulbus olfactorius);
- обонятелен тракт (Tractus olfactorius):
- хипокамп (Hippocampus):[1][2][3] има отношение към сформирането на дълготрайната памет и моделите на възприятие;
- амигдала:[1][2][3] има отношение към поведенческите модели при задоволство, страх и сексуално привличане;
- мозъчен свод (Fornix):[1][3] провежда сигнали от хипокампа към corpus mamillare;
- corpus mamillare:[1] важно за сформирането на паметта.
- лимбичен лоб:
- Gyrus parahippocampalis:[2] има отношение за сформиране на пространствената памет;
- Gyrus cinguli:[1][2][3] регулира сърдечната честота, кръвното налягане;
- Gyrus dentatus:[2] смята се, че има отношение към създаването на нови спомени и състоянието на щастие.
Функции на лимбичната система
[редактиране | редактиране на кода]Получавайки информация от външната и вътрешната среда на организма, лимбичната система активира реакции на вегетативната и соматичната нервна система, обезпечавайки адекватното приспособяване на организма към промените като поддържа хомеостазата.
Други функции:
- регулира функцията на вътрешните органи (чрез хипоталамуса);
- участва във формирането на мотивации, емоции и поведенчески реакции;
- има важна роля при процеса на обучение
- обонятелна функция.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Normandy, архив на оригинала от 15 юли 2006, https://web.archive.org/web/20060715035132/http://normandy.sandhills.cc.nc.us/psy150/limbic.gif, посетен на 6 септември 2011
- 1 2 3 4 5 stanford.edu // Архивиран от оригинала на 22 януари 2008. Посетен на 6 септември 2011.
- 1 2 3 4 Biology.about.com // Архивиран от оригинала на 6 септември 2015. Посетен на 6 септември 2011.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Н.А. Циркин, В.М. Цапок. Нормальная физиология. Издательство МИА. 2007 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
