Лимбо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Исус в лимбо, Доменико Бекафуми (1530—1535)

Лимбo (на латински: limbus - линия, край, граница) е термин, използван в средновековната католическа теология и обозначаващ състоянието или мястото на престой, което не е включено в ада, чистилището или рая.

В лимбо пребивават душите на онези, които не заслужават ад и вечни мъчения, но не могат да отидат в небесата по причини извън техния контрол. Вярва се, че душите на добродетелни хора, които са умрели преди идването на Исус Христос, както и душите на некръстените бебета[1] са в лимбо. Концепцията за лимбо е широко разпространена в западната теология от 13-ти век.

В “Божествена комедия” на Данте Алигиери лимбо е първият кръг на ада, където добродетелните нехристияни - философи, атеисти, поети и лекари пребивават с некръстените бебета.

В съвременната католическа теология, концепцията за лимбо е отхвърлена. Ватиканът стига до заключението, че доктрината за лимбо представлява „неподходящо ограничаващо виждане за спасението“, докато Бог е милостив и „желае спасение за всички хора“[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Hope of Salvation for Infants Who Die Without Being Baptized
  2. Лимб в энциклопедии „Кругосвет“.