Лемнос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лимнос)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лемнос
Λήμνος
MirinaLimnosGreece.jpg
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Адм. единица Северен Егей
Акватория Егейско море
Площ 477 km²
Население 17 000 жители
35,6 души/km²
Най-висока точка 470 m
Greece relief location map.jpg
39.9167° с. ш. 25.25° и. д.
Местоположение в Гърция
Лемнос в Общомедия
Остров Лемнос.

Лѐмнос или Лѝмнос (на гръцки: Λήμνος, старогръцко произношение Лемнос, новогръцко – Лимнос) е осмият по големина остров на Гърция в северната част на Егейско море.

Островът е самостоятелен дем в административна област Северен Егей. Площта му е 482 км2, бреговата линия е дълга 263 км, а населението е от 16 992 жители (2011). Най-високата точка е с надморска височина 430 м. Релефът е предимно хълмист, почти без гори, с ниска растителност и на места равнинен. На острова има 36 селища.

Митове[редактиране | редактиране на кода]

Хефест[редактиране | редактиране на кода]

Островът в древни времена е бил посветен на бога на огъня и защитник на ковачите Хефест, който според мита паднал на Лемнос. Хефест бил хвърлен от Олимп от майка си Хера, която като видяла колко е хилав, се възмутила и го хвърлила на земята. Според друга версия е хвърлен от баща си Зевс, тъй като е взел страната на майка си при пореден съпружески спор. След като цял ден се носил из простора, паднал на острова при залез слънце. Там според Омир за Хефест се грижили обитавалите острова синтийски мъже (Илиада, I, 590), а според Аполодор – Тетида (Митологическа библиотека I, 3,5). Този мит вероятно е свързан с активната вулканична дейност на острова. Според легенда, бог Хефест (на гръцки: ‘Ήφαιστος => ηφαίστειον = вулкан) е построил ковашката си работилница в дълбините на Мосихлос – действалия на острова в праисторическата епоха вулкан. В знак на благодарност за топлото посрещане Хефест предал на синтийците занаята на металообработката.

Аргонавти[редактиране | редактиране на кода]

Легендите гласят, че първият цар на острова бил Тоант (Θόας), син на бог Дионис и Ариадна (дъщерята на критския цар Минос, помогнала на Тезей да убие Минотавъра). Още тогава (както и в наши дни) главен политически и религиозен център е град Мирина. Той дължи името си на съпругата на Тоант – Мирина (от град Йолк), която му родила дъщеря Хипсипила. По време на царуването на Тоант мъжете на острова пренебрегнали култовите ритуали в почит на Афродита и богинята на красотата ги наказала да имат много лоша телесна миризма, така че съпругите им да не могат да се приближават до тях. Тогава мъжете си докарали наложници от съседна Тракия. А отблъснатите жени така се ядосали от тази им постъпка, че умъртвили всичките човешки създания от мъжки пол на острова, изхвърляйки ги върху морските скали от нос Петас.

Само бащата на Хипсипила, царят Тоант, се бил спасил благодарение на дъщеря си, която го скрила от яростта на другите жени. И така на острова се установил гинекократичен режим.

След време Хипсипила, вече като царица, посрещнала топло аргонавтите, които пътували от Йолк до Колхида в търсене на Златното руно. След омъжването на Хипсипила с водача на аргонавтите Язон им се родили 2 сина – Евней и Неврофонон (Аполодор, I, 9, 17). Останалите жени на острова също посрещнали аргонавтите с отворени обятия (разбираема постъпка при липса на мъже) и като резултат на любовните им връзки с тях мъжкото население на острова се възобновило.

Според друга легенда при пристигането си аргонавтите намерили, че островът е обитаван само от жени, които твърдели, че мъжете им са на война. Скоро обаче Язон и неговите сподвижници разбират, че жените са убили съпрузите си и се канят да убият и нечаканите си гости.

Пентатлон[редактиране | редактиране на кода]

В онези времена остров Лемнос става родината на пентатлон (комплексен спорт с 5 дисциплини: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск) – състезание, организирано от Язон и Хипсипила за първи път в историята, в чест на аргонавтите, с богати награди. Първите полубогове пентатлонци са били Теламон, Лигефс, Зет, Калаид и Пилеас. Дисциплината пентатлон е включена за първи път в древните Олимпийски игри през 708 г. пр. Хр. в 18-та олимпиада.

Плиний Стари в своята „Естествена история“ (ХХХVІ. 13) споменава за забележителен лабиринт на Лемнос, който обаче не е открит в наше време.

Троянска война[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на близостта си до праисторическия град Троя, островът е споменат много често в Илиадата във връзка с едно или друго събитие свързано с Троянската война.

  • Омир ни информира за Филоктет, водач на воини със седем кораба и чудесен стрелец с лък, който след като е ухапан от змия и страда от болки, е изоставен от ахейците на о-в Лемнос (Илиада, II, 720). Днес съществува пещера до самото море, в която според легендата е обитавана от Филоктет.
  • Също така, от Лемнос войската се снабдявала с вино „искрящо“ (VII, 465).
  • От великия епос научаваме, че водачите на войската на данайците, са посещавали близкия до Троя остров Лемнос вероятно за отмора и пируване (VIII, 230).
  • На остров Лемнос, богинята Хера е дошла за да помоли Хипнос да приспи Зевс щом тя легне с него в любовна наслада, с цел да провали Херкулес (XIV, 230). От този пасаж историците вадят извода, че древните гърци са вярвали, че богът на сънищата е живял на остров Лемнос.
  • В остров Лемнос, Ахил лично е продал в робство на цар Евней (син на Язон и Хипсипила) пленника си Ликаон, синът на Приам (XXI, 40), срещу изкусен сребърен кратер, докаран от финикийци в Лемноския залив (XXIV, 745).

Епитетите, които Омир е използвал за остров Лемнос са: Лемнос божествен, свещен, благоухаещ, анемоеса (пострадал от вятъра), остров на ветровете, огнен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Обитаване[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите проучвания сочат, че постоянно присъствие на обитатели се забелязва от средната новокаменната епоха. Първите, познати досега от изворите (Омир, Херодот, Тукидид), обитатели на острова са били синтиите (Sintioi), което на старогръцки ще рече: „крадци“ (според Страбон тракийско племе). Други племена населявали острова в праисторически времена са карийци, етруски (тиренци), критяни, минийци, пеласги (от XI век пр. Хр.) и други, съхранили доолимпийските култове (пр.кабирите). Според митовете Хефест и тракийската нимфа Кабиро (дъщеря на Протей) били родители на племе, наричано кабири.

Древни градове[редактиране | редактиране на кода]

Полиохни е значим и цветущ град от праисторическата епоха, разположен на източното крайбрежие на остров Лемнос. Древният град е открит през 1936 г. от италианската археологическа школа в Атина с директор Дела Сета. Разкопките се подновяват през 1992 г. и се довършват в 1994 г. Открити са седем пласта – градове, строени един върху друг, като най-ранния датира от V хил. пр. Хр. Градът е разрушен около 1600 г. пр. Хр. (400 години преди превземането на Троя) вероятно вследствие на последователни земетръсни трусове. Разполагал е с правоъгълни каменни къщи, площади, крепостни стени, кладенци, пътища, обществени сгради и булевтирион – обществено здание за събиране на жителите на града или на техните представители за вземане на важни решения, засягащи общите дела, нещо като днешния парламент.

Този булевтирион е първият, открит в Европа и вероятно в света. Важността на това откритие е, че става ясно, че демократичния политически строй е действал тук поне 2000 години преди познатата класическа Атинска демокрация.

През историческата епоха островът е известен повече като Дипол (Δίπολις = двуград) от двата му града които са се развили тогава: Мирина и Ифестия.

Лемноска стела[редактиране | редактиране на кода]

Около 1885 г. в близост до село Каминия, е открит каменен надгробен паметник изобразяващ лик в профил на воен с копие и надпис, известен като Лемноска стела. Водят се спорове между учените от целия свят за точната датировка, азбуката и езика, използвани при издялването на надписа. Надделява мнението, че датира към VІ век пр. Хр., азбуката е древногръцка, а езикът е етруски.

Главният град Мирина, гледан от венецианската крепост

Местоположението на острова – по средата на Североизточно Егейско море срещу Хелеспонта – определя неговата бурна история.

  • През 512 г. пр. Хр. е превзет от персите и освободен през 479 г. пр. Хр., след което последва съдбата на Атина до ІІ век пр. Хр.
  • Става част от Римската империя и впоследствие от Източната Римска империя (наречена от историците от по-новото време Византия), която владее острова около 10 века.
  • През византийския период Атонските манастири придобиват собственост върху големи площи на острова. Тогава се създава и се развива новият град Котзинас за разлика от близкия му Ифестия, който през този период запада безвъзвратно.
  • През XIII век островът се предава на Венецианската република, която подсилва крепостните стени за защита от пиратите и османците.
  • На острова през XIV век е заточен патриарх Евтимий, наклеветен от ромейския император Йоан V Палеолог, че крие в килията си голямо съкровище на българските царе.
  • Крепостта на Котзинас се свързва с легендарната Марула, дъщеря на управителя на острова, която защитила успешно града при поредната обсада на османлиите, ползвайки меча на баща си (убит от неприятеля).
  • През 1458 г. е превзет окончателно от османците.
  • През 1770 г. неуспешната обсада на Мирина от руския флот, воден от А. Орлов, кара много от местните жители да изоставят острова.
  • От средата на ХІХ век островът се развива добре благодарение на търговията и преуспяващата диаспора.
  • От избухването на Балканската война в 1912 г. 2 души от Лемнос са доброволци в Македоно-одринското опълчение[1].
  • През Балканската война благодарение на местоположението си островът изиграва важна роля. След като на 8 октомври 1912 г. гръцкия флот освобождава острова от турците, заливът Мудрос в южната му част се използва като база на флотата. От тази си позиция не позволява на турския флот да излиза в Егейско море, с което лишава от помощ турските сухопътни войски в континенталната част на остатъка от Османската империя.
  • През Първата световна война територията на гр. Мудрос се използва като база за съюзническите войски на Антантата. На 30 октомври 1918 г. в пристанището Мудрос на палубата на британския линеен кораб „Агамемнон“ представителите на Турция подписват с представителите на Антантата Мудроското примирие за прекратяване на огъня.
  • От 25 април 1941 до 16 октомври 1944 г. островът е под германска окупация. Тогава се създава съпротивителна организация, подпомагаща съюзническите сили.
  • През Гръцката гражданска война е място за заточение. Гръцкият поет Янис Рицос по време на своето заточение на острова написва известната си творба „Опушено гърне“.
  • През 1950-те и 1960-те години по икономически причини островът се обезлюдява чрез вътрешна или външна миграция.

Лемнос днес[редактиране | редактиране на кода]

Според старото административно деление на Гърция („Каподистриас“) Лимнос е разделен на 4 общини.

От 1 януари 2011 г. влиза в сила новото административно деление (Закон Каликратис), според което 4-те общини се обединяват в Община Лимнос, с административен център гр. Мирина.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Лимнос не е сред най-известните по света космополитични гръцки острови, като Родос, Миконос, Керкира (Корфу) и др., тъй като започна туристически да се развива сравнително късно, сиреч в последните 25 – 30 години. Това обаче се превърна в предимство, тъй като острова така е запазил облика си, без да се е извършила сериозна намеса в околната среда, което го прави съблазнителна дестинация за все повече туристи.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

морски транспорт

Фериботни линии свързват Лимнос (предимно от пристанище Мирина и по-рядко Мудрос) с:

Линиите са постоянно променящи се и зависят от сезонна, атмосферните условия и интересите на корабособствениците.

въздушен транспорт

Авиолинии за връзка с:

През летните месеци пристигат туристи с чартърни полети от Великобритания, Германия, Нидерландия, Италия и др.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Николов, македоно-одрински опълченец, струмишка чета[2]
  • Хар. Хадзиапостолу (Χαρ. Χατζηαποστόλου), деец на гръцката пропаганда в Македония, служител на Кавалското гръцко консулство изпълнява тетористични задачи и убива българике Кола и Георги Еяджин (Έγιατζήν ), участва в т. нар. Епирска борба[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ΟΜΗΡΟΣ, Ιλιάδα – Ο. Κομνηνού – Κακρίδη. Εκδ. „Ι. ΖΑΧΑΡΟΠΟΥΛΟΣ“
  • ΛΗΜΝΟΣ Το νησί του Ηφαίστου, 2005 ISBN 960-540-602-0
  • Местен вестник „Λήμνος“ бр. 438, 440, 452/2006
  • Lemnos – Theodoros Dimitriadis

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 858
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 532
  3. Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα. // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. с. 90.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]