Лингва франка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лингва франка (lingua franca), означаващо буквално „език на франките“ на италиански, първоначално е представлявал разнороден език, състоящ се главно от италиански с добавени турски, персийски, френски, гръцки и арабски думи. Днес терминът се използва за всеки разнороден език, използван от хора, говорещи различни езици, с цел общуване помежду си.

Обединяването на два или повече езика се нарича езиков контакт, като единият от които задължително е европейски (висш езил), а останалите са езици, които се говорят на другите континенти (нисши езици). В резултат на тези езикови контакти възниква нова езикова форма - език Пиджин. Той се разделя на два езика - Лингва франка и Койне

Лингва франка е ограничен, тъй като обслужва търговското обслужване. Той съдържа термини само от областта на търговкото общуване.

Пример за лингва франка е суахили, който се говори в Източна Африка.