Лингва франка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Лингва франка (lingua franca), означаващ буквално „език на франките“ на италиански, първоначално е представлявал разнороден език, състоящ се главно от италиански с добавени турски, персийски, френски, гръцки и арабски думи. Днес терминът се използва за всеки разнороден език, използван от хора, говорещи различни езици с цел общуване помежду си.

Обединяването на два или повече езика се нарича езиков контакт, като единият от които задължително е европейски (висш, или водещ език), а останалите са езици, които се говорят на другите континенти (нисши, или съподчинени езици). В резултат на тези езикови контакти възниква нова езикова форма - език Пиджин (компромисно, може да бъде наричан преходен език, но този термин се избягва от лингвистите, предимно по политически наложени догми). Всеки преходен език може да се разглежда като двукомпонентен - лингва франка (основният език, възприет сред макрообщността /държава, група държави, области/) и койне (основна диалектна група от близки помежду си диалекти).

Лингва франка в повечето случаи е ограничен, тъй като обслужва предимно търговски и правни взаимоотношения. Той съдържа предимно термини само от областта на търговкото общуване и правните договори.

Пример за лингва франка е суахили, който се говори в Източна Африка.