Линейни кораби тип „Белерофонт“

Линейни кораби тип „Белерофонт“ Bellerophon-class battleship
Линкора „Белерофонт“ през 1907 г.
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Белерофонт“
Следващ тип	Линейни кораби тип „Сейнт Винсент“
Предшестващ тип	„Дреднаут“
Производител	Portsmouth Dockyard в Портсмът и др., Великобритания.
Планирани	3
Построени	3
В строеж	1906 г. – 1909 г.
В строй	1909 г. – 1921 г.
Утилизирани	3
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	18 800 t (нормална); 22 100 t (пълна)
Дължина	160,3 m
Ширина	25,2 m
Газене	8,3 m
Броня	главен пояс: 179 – 254 mm; траверси: 203 mm; палуба: 15 – 102 mm; барбети: 203 – 279 mm; кули на ГК: 279 mm; бойна рубка: 279 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 18 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	23 000 к.с. (17,2 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	21 възела (39 km/h)
Далечина на плаване	5720 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 2648 t въглища и 842 t нефт
Екипаж	733 души
Кръстени в чест на	Белерофонт
Въоръжение
Артилерия	5x2 305 mm; 16x1 102 mm; 4x1 47 mm
Торпедно въоръжение	3x1 456 mm ТА
Линейни кораби тип „Белерофонт“ в Общомедия

Белерофонт (на английски: Bellerophon) са серия от три британски линейни кораба – дреднаути построени преди Първата световна война. Влизат в 4-та ескадра линкори на Гранд Флийт. Участват в Ютландското сражение, но без да откриват огън. Те са практически пълно копие на „Дреднаут“. Една от разликите е втората тринога мачта. Главният кораб „Белерофон“ е заложен в корабостроителницата на Портсмът в деня на спускането на вода на „Дреднаут“.

Проектиране

Тези, които се занимават с проектирането и построяването на „Дреднаут“, слабо се притесняват за неговата конструкция с такъв брой нововъведения. Битува мнението, че последващото строителство на големи кораби следва да се спре до получаването на данните от изпитанията на „Дреднаут“. Въпреки това, всички са съгласни с това, че строителството на линкор с такава революционна конструкция ще изведе Британия на лидерската позиция по строителството на кораби от новия клас, и това лидерство е необходимо да се съхрани.

Практически няма съмнения, че появата на „Дреднаут“ ще провокира надпревара в морските въоръжения сред великите държави. Първият лорд на Адмиралтейството Кадор, (на английски: Frederick Campbell, 3rd Earl Cawdor) публикува меморандум за бъдещето на корабостроителната програма, лозунгът в който е „строй малко, строй бързо, всеки следващ по-мощен от предходния“. Кадор предполага сливането на класовете на линкора и линейния крайцер и предлага всяка година да се залага „неснижаем минимум“ от четири капитални кораба, подобни на линкора „Дреднаут“ или на линейния крайцер „Инвинсибъл“. Британия може да ги строи за две години. Главният съперник – Германия, строи своите линкори за три години. Първият отговор на Германия на „Дреднаут“ трябва да бъдат два линкора от програмата за 1906 г. Така, според разчетите на Кадор, през 1908 г. Германия ще има само два кораба от новия клас против десет британски – пет, подобни на „Дреднаут“, трите „Инвинсибъла“ и два „Лорд Нелсъна“.

Меморандумът, очевидно, съдържа не само личното мнение на Кадор, но и мнението на първия морски лорд Фишър. Последният предлага амбициозен проект – синтез между линкор и крайцер – ескизният проект X4, датиран от 2 декември 1905 г. Това е предтечата на бързоходния линкор – кораб с въоръжението и бронирането на „Дреднаут“, но със скоростта на „Инвинсибъл“. „Дреднаут“ е критикуван за слабият си 76-мм противоминен калибър, за това новият проект, в допълнение към тях, носи още и осем 102-мм. Още едно отличием от „Дреднаут“ са двете триноги мачти с дерик-кран на гротмачтата за работата с лодките. Изменение, спрямо „Дреднаут“, е и наличието на пълноценна противоторпедна преграда с дебелина 38 – 51 мм. Спред изчисленията този линкор има водоизместимост от 22 500 дълги тона и трябва да е с една трета по-скъп от „Дреднаут“.

Основни ТТХ на проектите на британските капитални кораби от 1905 – 1906 г.
Характеристика	„HMS Dreadnought (1906)“	Проект Х4	„Инвинсибъл“	Линкор от програмата за 1906 г.
Дата на спецификацията	12 май 1905	2 декекември 1905	22 юни 1905	Юли 1906
Дължина между перпендикулярите, м	149,4	176,8	161,5	149,4
Максимална дължина,, м	160,3	189,9	172,8	160,3
Ширина, м	25,0	25,3	23,9	25,0
Газене, м	8,1	8,4	7,9	8,5
Мощност на СУ, к.с.	23 000	45 000	41 000	23 000
Скорост, възела	21	25	25	21
Въоръжение
305-мм	10	10	8	10
102-мм	—	8	—	16
76-мм	18	18	18	—
ТА	5×457-мм	3×457-мм	5×457-мм	5×457-мм
Брониране, мм
брониран пояс	279	279	152	254
Барбети	279	279	178
Кули	279	279	178	279
Бойна рубка	279	279	254
Разпределение на теглото, дълги тона
Корпус	6100	7350	6200	6190
Оборудване и запаси	650	750	660	670
Механизми	1990	3550	3300	2100
Инж. запаси	60		90
Въглища	900	1000	1000	900
Брониране	5000	6540	3460	5340
Въоръжение	3100	3210	2440	3200
Запас водоизместимост	100	100	100	100
Проектна водоизместимост, Общо	17 900	22 500	17 250	18 500

Към 26 декември 1905 г., според корабостроителната програма за 1906 – 1907 г. трябва да бъдат заложени четири линкора – два в кралските корабостроителници в Девънпорт и Портсмът и два в частни. Лорд Кадор е представител на консервативната партия и неговият меморандум е използван и като част от предизборната програма на партията за изборите планирани за ноември 1905 г. Обаче торите губят от либералната партия, която излиза за изборите под лозунг за увеличаване на социалните плащания за сметка на съкращаване на военните разходи. Кадор, на поста Първи лорд, е заменен от Едуард Маржорибанкс, барон Туийдмут (на английски: Edward Marjoribanks, 2nd Baron Tweedmouth). Обичайно новият Първи лорд сменя състава на Комитета на морските лордове, но Туийдмут бяга от традицията и не го променя. Програмата за 1906 г. има по-лош късмет.

Първата жертва става проектът X4. Фишър разбира, че заради политиката за икономии този му проект няма да бъде реализиран, затова сам повдига пред Комитета въпроса за избора на проект за линкора от 1906 г. В резултат е решено, че докато няма резултати от изпитанията на „Дреднаут“, ще бъде взет неговият проект с минимални промени, за да има възможност бързо да се внесат необходимите изменения.

Следващата стъпка, през пролетта на 1906 г., е намаляването в бъдещите корабостроителни програми на линкорите от четири до три годишно. Морските лордове не успяват да отстоят необходимостта от строителството на именно четири кораба. Това предизвиква бурна реакция в пресата, но си има и своите рационални обяснения. Първо, очаква се, че водещите морски държави – Франция, САЩ и Германия, ще прозменят своите корабостроителни програми и ще започнат строителството на новите класове кораби. Фактически до публикуването на решението на Адмиралтейството това не се случва, затова в техните програми се появява пауза. Второ, либералната партия разчита на договор за съкращаване на въоръженията на планираната от тях мирна конференция в Хага през 1907 г.

През май 1906 г. са поръчани кулите на главния калибър (ГК) за двата първи линкора. Първите ескизи на линкора от програмата за 1906 г. се появяват на 1 юни 1906 г. От проекта Х4 новият проект наследява двете триноги мачти и 102-мм оръдия, само че те вече са 16, а 76-мм оръдия отсъстват. Бордовата броня има дебелина от 254 до 127 мм срещу 279 – 102 мм на „Дреднаут“, а кулите на ГК са защитени от 254 мм броня вместо 279 мм. Проектът има размерите на „Дреднаут“ и водоизместимост 18 400 дълги тона вместо 17 900.

На 16 юни DNC Уотс поръчва замяната на 254 мм броня на бордовете и кулите с 279-мм. Очаква се, че тази замяна ще струва 100 т допълнителна водоизместимост. Още едно изменение в проекта става продължаването на двойното дъно до скоса на средната, бронирана палуба във вид на двойно дъно и скосяване нататък към средата на корпуса от надлъжна преграда. Проектът, изглежда, е даден за разглеждане от Бюрото на 11 юли 1906 г. Водоизместимостта нараства до 18 500 д. тона. Размерите на корпуса остават без изменения, увеличавайки газенето със 152 мм. Увеличаването на дебелината на главния бронепояс не е успешно и той си остава с дебелина 254 мм, обаче става по-висок – при нормални условия той се намира на 1 м (4 фута и 6 дюймов) над нивото на водата, вместо 0,61 м (2 фута) при „Дреднаут“ и е с постоянна дебелина по височина – 254-мм и в подводната си част, без клиновидно изтъняване до 178-мм. За компенсиране на ръста в теглото на намалена противоторпедната преграда.

На 6 август 1906 г. за разглеждане е подадена преправената спецификация. Водоизместимостта нараства до 18 600 д. тона. Главната промяна, обозначена от Уотс в придружителната записка, е противоторпедната преграда по цялата дължина на силовата установка и погребите на ГК, в отличие от екраните на погребите при „Дреднаут“. Поставянето на такава преграда е обосновано с ръста на торпедната заплаха и резултатите от проведени експерименти. Преградите вървят като минимум на 3,35 м (11 фута) от външната обшивка на борда. Тяхната дебелина се мени от 25 до 76 мм взависимост от разстояние до борда и защитавания участък.

Първоначално се планира, че в надлъжните прегради няма да има прорези и затова въглищата от бордовите бункери ще се вдигат на равнището на средната палуба (над нивото на водата) и едва след това ще се подават чрез отвори в надлъжните прегради и нататък надолу – към котлите. Контрольорът на флота настоява за връщане на претоваръчните люкове както са на предходните проекти. Освен възможност за преместване на въглищата те позволява евакуирането на персонала, зает с товаренето. Напрактика нито един от корабите от този тип не получава торпедно попадение и неговата защита не е изпробвана в бой, но е очевидно, че предприетите мерки влошават надеждността на защитата.

Считайки, че снарядите, попадащи в горната палуба, ще се разрушат, недостигайки барбетите, тяхната дебелина, между главната и горната палуби, в местата неприкрити от бордовия пояс, не е увеличавана. За разлика от „Дреднаут“ те имат постоянна, по окръжността, дебелина не по-малка от 203 мм. Участъкът от барбета, излизащ над горната палуба, е желателно да бъде направен по-дебел. Но той има височина само 0,76 м, това е счетено за непрактично и барбетът има постоянна дебелина над главната палуба. Барбетите на бордовите кули, „В“ и „С“, могат да бъдат поразени от пряко попадение, затова те имат дебелина от 254 мм. Барбетите на всички кули, под главната палуба, имат дебелина 127 мм. Преправения проект получава щамп на Бюрото от 7 август 1906 г. Трите кораба по този проект трябва да бъдат построени за две години, започвайки от 1 септември 1907 г. – един в Порстмът, един в Девънпорт и един по договор.

Конструкция

Линейни кораби тип „Белерофонт“, схема на бордовото брониране.

Линейните кораби от типа „Белерофонт“ имат максимална дължина от 160,32 м (159,11 м по водолинията), ширина 25,15 м и газене 9,5 м, нормална водоизместимост от 18 596 т и 22 540 т – пълна. От 16 102-мм оръдия осем са поставени на покривите на кулите и осем на надстройките. Дебелината на пояса в района на мидъла е намалена до 254 мм. Дебелината на бронята на главната палуба се увеличава с половин дюйм. Корабите получават противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща до двойното дъно, вместо двата локални екрана в района на оръдейните погреби при „Дреднаут“.

Въоръжение

Главен калибър

Линейните кораби от типа „Белерофонт“ са въоръжени с десет 305-мм 45-калибрени оръдия Mk X в пет двуоръдейни кули.

Теглото на оръдието Mk X със затвора съставлява 58 т. Над вътрешната нарезна тръба има втора (външна) тръба. Двете тръби са направени от легирана никелова стомана. Традиционно за британския флота стволът е скрепен с намотка от тел. Над външната тръба, от дулния до среза на казенника, се намотава тел от високоякостна стомана със здравина на скъсване 150 кг/мм².

Зареждането е картузно. Метателният заряд се състои от два картуза с кордит марка MD45 с обща маса 117 кг. Затворът е бутален, система Уелин. На 386-кг бронебоен снаряд се съобщава начална скорост от 830 м/с. Установката осигурява максимален ъгъл на подем на оръдията от 13,5°, което дава максимална далечина на стрелбата от 15 040 м. Първоначално в боезапаса влизат само бронебойните APC Mark VI и фугасните HE Mark IIa снаряди с балистичен наконечник с оживало от два диаметъра. В периода 1915 – 1916 г. в боекомплекта влизат бронебойните APC Mark VIa и полубронебойните Mark VIIa снаряди с оживало от 4 диаметра, при стрелба с които максималната далечина нараства до 17 236 м. От 1918 г. се използват и бронебойните снаряди Mark VIIa (Greenboy). Максималната далечина с които съставлява 18 690 м при ъгъл на възвишение 16°.

Противоминна артилерия

По време на преоборудването от 1916 г. противоминните оръдия от кулите са свалени и са пренесени на палубите на мостиците и надстройките, а също получават и щитове. През 1917 г. част от оръдията са свалени, за да се подсигурят с въоръжение малки кораби, на борда остават 13 броя такива оръдия.

Брониране

Броневата защита като цяло повтаря „Дреднаут“, с малки промени.

Дебелината на броневия пояс намалява до 254 мм в района на мидъла, а по краищата се увеличава с един дюйм. Барбетите имат 254 мм дебелина на бронята по окръжността, а дебелината на бронята на главната палуба се увеличава от 0,75" до 1,25".

Главното отличие в този проект от „Дреднаут“ е замяната на неголемите защитни екрани на оръдейните погреби с бронираана преграда, простираща се по цялата дължина от носовия до кърмовия погреби и продължена до двойното дъно.

Енергетична установка

Основни данни за силовите установки и от изпитанията
	„Белерофонт“	„Сюпърб“	„Темерер“
Силова установка	4 вала, директни парни турбини „Парсънс“, 23 000 к.с.
Производител на турбините	Fairfield Shipbuilding and Engineering Company	Wallsend Slipway & Engineering Company	R. & W. Hawthorn, Leslie and Company
Котли	18 × „Бабкок&Уилкокс“		18 × „Яроу“
Данни от пробезите на мерната миля
Дата	2.11.1908	2.04.1909	5.03.1909
Средни обороти, об/мин	335,6	332,9	331
Максимална мощност, к.с.	26 836	27 407	26 966
Максимална скорост, възела	21,64	21,56	21,55

Силовата установка е взета от „Дреднаут“. По сравнение с него се очаква падане на максималната скорост с 0,5 възела заради увеличените водоизместимост и ширина. Въпреки това, на изпитанията всички кораби от серията с лекота достигат проектната скорост на „Дреднаут“ от 21 възела. Два комплекта парни турбини „Парсънс“ с обща мощност 23 000 к.с. с директно задвижване на четири вала. Те са разположени в две машинни отделения, разделени от преграда по диаметралната плоскост на два отсека. Всеки комплект турбини се състои от турбини високо налягане за преден и заден ход и турбини ниско налягане давления също за преден и заден ход. На един вал с турбините за ниско налягане работят и турбините за крайцерския ход.

Машинното отделение по левия борд на HMS Dreadnought. Силовите установки „Белерофонтите“ имат идентична конструкция: 1 – външен вал; 2 – тръба за подаване на пара от ТВН за заден ход към ТНН за заден ход; 3 – ТВН за заден ход; 4 – дъмис (неподвижен пръстен, компенсиращ осовото натоварване на парата върху ротора на турбината); 5 – опорен лагер; 6 – ТВН за преден ход; 7 – вътрешен вал; 8 – подаване на пара към ТВН за преден ход; 9 – блок на опорния лагер; 10 – подаване на пара към ТВН за преден ход; 11 – основна магистрала за подаване на пара от котелните отделения; 12 – вентил за управление на подаването на пара за заден ход; 13 – вентил за управление на подаването на пара за преден ход; 14 – вентил за управление на подаването на пара към крайцерската турбина; 15 – тръба за подаване на пара към крайцерската турбина; 16 – главен парокондензатор; 17 – тръба за подаване на пара от ТНД към парокондензатора; 18 – ТНН за заден ход; 19 – ТНН за преден ход; 20 – тръба за подаване на пара от ТВН към ТНН за преден ход; 21 – тръба за подаване на пара от крайцерската турбина към ТВН за преден ход; 22 – крайцерска турбина.

Освен многобройните си преимущества турбините имат и съществен недостатък – те са разчетени за един режим на хода, в качеството на който обичайно се избира режимът за пълен ход. Поради това на по-ниски обороти те работят при неоптимални условия, което води до намаляване на тяхното КПД и увеличаване на разхода на гориво. За отстраняване на този недостатък се използват турбините за крайцерската скорост, оптимизирани за работа на икономичните скорости (за „Дреднаут“ и „Белерофон“ около 17 – 18 възела при примерно 250 об/мин, за разлика от 300 об/мин на максимална мощност). Тези турбини не оправдават възложените очаквания. Те се изключват при пълен ход, което води до увеличаване на натоварванията поради температурните разширения. На 6 ноември 1907 г., след изпитателния поход на „Дреднаут“, техните корпуси са отворени и се открива, че лопатките на втората и третата степени имат повреди. При последващата експлоатация са открити и пукнатини в корпусите на турбините на на „Дреднаут“ и „Белерофон“, което води до изтичане на пара. За това е решено крайцерските турбини да бъдат изключени и те до края на кариерата на корабете се носят като баласт. С увеличения рааход на гориво се борят чрез подбор на режимите на работа на силовата установка. Независимо от споменатите проблеми с крайцерските турбини, такива са поставяни на британските линкори до проекта „Нептун“ от 1908 г.

Схемата на организация на котелните отделения също повторя тази на „Дреднаут“. Парата се изработва от 18 котела с работно налягане от 16,5 атм. (235 psi). На всеки котел са поставяни по четири инжектора за впръскване на нефт с производителност 435 кг/час. На „Белерофон“ и „Сюпърб“ котлите са „Бабкок и Уилкокс“, на „Темерер“ – „Яроу“.

По сравнение с „Дреднаут“ запасите гориво са намалени. Максималния обем на въглищните бункери е намален с 252 д. тона до 2648 д. тона, а запасът нефт е намален с 278 д. тона – до 842 д. тона. Това намалява далечината на плаване 18 възлов ход със 760 мили до 4230 мили, а на 10 възлов ход с 900 мили, до 5720 мил. Разходът на гориво, на крайцерската скорост от 17 – 18 възела, съставлява 324 тона въглища на денонощие.

Представители на проекта

Име	Корабостроителница	Заложен	Спуснат на вода	Приет на въоръжение	Съдба
„Белерофонт“ (HMS Bellerophon (1907))	Portsmouth Dockyard, Портсмът, Англия	6 декември 1906 г.	27 юли 1907 г.	20 февруари 1909 г.	изключен през 1921 г.
„Сюпърб“ (HMS Superb (1907))	Armstrong Elswick Works, Нюкасъл, Англия	6 февруари 1907 г.	7 ноември 1907 г.	9 юни 1909 г.	изключен през 1921 г.
„Темерер“ (HMS Temeraire (1907))	Devenport Dockyard Плимут, Англия	1 януари 1907 г.	24 август 1907 г.	15 май 1909 г.	изключен през 1921 г.

Вижте също

• Списък на дредноутите и супердредноутите

Литература

На руски език

• Виноградов С. Е. Линейный корабль Дредноут. М., Моделист-конструктор, 1996, 32 с.
• Патянин С. В., Дашьян А.В. Дредноуты Первой Мировой. М., Яуза, 2015, 384 с. ISBN 978-5-699-78217-8.

На английски език

• Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906—1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
• Roberts, John. Battlecruisers. – London: Chatham Publishing, 1997. – 128 p. – ISBN 1-86176-006-X
• Roberts. The Battleship Dreadnought. Anatomy of the Ship. London, Conway Maritime Press Ltd, 2002. ISBN 978 – 0851778952.
• Friedman, Norman. The British Battleship 1906 – 1946. Seaforth Publishing, 2015. ISBN 978-1-84832-225-7.
• Parkes, Oscar. British Battleships. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-075-4.

Външни препратки

• BELLEROPHON battleships (1909) ((en))
• Bellerophon Class Battleships Class Overview ((en))
• World War I Naval Combat - HMS Bellerophon ((en))
• Dreadnought Project Technical material on the weaponry and fire control for the ships ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Белерофонт“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Беллерофон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​