Линейни кораби тип „Белерофонт“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линейни кораби тип „Белерофонт“
Bellerophon-class battleship
HMS Bellerophon 1909.jpg
Линкора „Белерофонт“ през 1907 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линейни кораби от типа „Белерофонт“
Производител Portsmouth Dockyard в Портсмът и др., Великобритания.
Живот
Заложен 6 декември 1906 г.
Спуснат на вода 27 юли 1907 г.
Влиза в строй 10 февруари 1909 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 160,3 m
Ширина 25,2 m
Газене 8,3 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow;
4 гребни винта;
25 000 к.с.
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Водоизместимост 18 800 t (нормална)
22 100 t (пълна)
Броня главен пояс: 179 – 254 mm;
траверси: 203 mm;
палуба: 15 – 102 mm;
барбети: 203 – 279 mm;
кули ГК: 279 mm;
бойна рубка: 279 mm
Екипаж 733 души
Далечина на
плаване
5 720 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 5x2 305 mm;
16x1 102 mm;
4x1 47 mm
Торпеда 3 x 456 mm ТА
Линейни кораби тип „Белерофонт“ в Общомедия

Белерофонт (на английски: Bellerophon) са серия от три британски линейни корабадредноути построени преди Първата световна война. Влизат в 4-та ескадра линкори на Гранд Флийт. Участват в Ютландското сражение, но без да откриват огън. Те са практически пълно копие на „Дредноут“. Една от разликите е втората тринога мачта. Главният „Белерофон“ е заложен в корабостроителницата на Портсмът в деня на спускането на вода на „Дредноут“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Линейни кораби тип „Белерофонт“, схема на бордовото брониране.

От 16 102 мм оръдия осем са поставени на покривите на кулите и осем на надстройките.

Дебелината на пояса в района на мидъла е намалена до 254 мм. Дебелината на бронята на главната палуба се увеличава с половин дюйм. Корабите получават противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща до двойното дъно, вместо двата локални екрана в района на оръдейните погреби при „Дредноут“.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главен калибър[редактиране | редактиране на кода]

Линейните кораби от типа „Белерофонт“ са въоръжени с десет 305-мм 45-калибрени оръдия Mk X в пети двуоръдейни кули.

Теглото на оръдието Mk X със затвора съставлява 58 т. Над вътрешната нарезна тръба има втора (външна) тръба. Двете тръби са направени от легирана никелова стомана. Традиционно за британския флота ствола е скрепен с намотка от тел. Над външната тръба, от дулния до среза на казенника, се намотава тел от високоякостна стомана със здравина на скъсване 150 кг/мм²[1].

Зареждането е картузно. Метателният заряд се състои от два картуза[1] с кордит марка MD45 с обща маса 117 кг. Затвора е бутален, система Уелин. На 386-кг бронебоен снаряд се съобщава начална скорост от 830 м/с. Установката осигурява максимален ъгъл на подем на оръдията от 13,5°, което дава максимална далечина на стрелбата от 15 040 м. Първоначално в боезапаса влизат само бронебойните APC Mark VI и фугасните HE Mark IIa снаряди с балистичен наконечник с оживало от два диаметъра.В периода 1915 – 1916 г. в боекомплекта влизат бронебойните APC Mark VIa и полубронебойните Mark VIIa снаряди с оживало от 4 диаметра, при стрелба с които максималната далечина нараства до 17 236 м[2]. От 1918 г. се използват и бронебойните снаряди Mark VIIa (Greenboy). Максималната далечина с които съставлява 18 690 м при ъгъл на възвишение 16°.

Противоминна артилерия[редактиране | редактиране на кода]

По време на преоборудването от 1916 г. противоминните оръдия от кулите са свалени и са пренесени на палубите на мостиците и надстройките, а също получават и щитове. През 1917 г. част от оръдията са свалени, за да се подсигурят с въоръжение малки кораби, на борда остават 13 броя такива оръдия.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Название Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Приет на
въоръжение
Съдба
„Белерофонт“
(HMS Bellerophon (1907))
Portsmouth Dockyard, Портсмът, Англия 6 декември 1906 г. 27 юли 1907 г. 20 февруари 1909 г. изключен през 1921 г.
„Сюпърб“
(HMS Superb (1907))
Armstrong Elswick Works, Нюкасъл, Англия 6 февруари 1907 г. 7 ноември 1907 г. 9 юни 1909 г. изключен през 1921 г.
„Темерер“
(HMS Temeraire (1907))
Devenport Dockyard Плимут, Англия 1 януари 1907 г. 24 август 1907 г. 15 май 1909 г. изключен през 1921 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Виноградов. Дредноут, 1996, с. 9
  2. DiGiulian, Tony. Britain 12″/45 (30.5 cm) Mark X. // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 2012-04-19. Посетен на 2015-09-10. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

На руски език
  • Виноградов С. Е.. Линейный корабль Дредноут. М., 32 с..
На английски език
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Беллерофон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.