Линейни кораби тип „Кавачи“
| Линейни кораби тип „Кавачи“ 河内型戦艦 | |
 Линейният кораб „Кавачи“ на пощенска картичка | |
| Флаг |  Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни кораби от типа „Кавачи“ |
| Производител | Арсенал на Йокосука в Йокосука и др., в Япония. |
| Служба | |
| Заложен | 1 април 1909 г. |
| Спуснат на вода | 15 октомври 1910 г. |
| Влиза в строй | 31 март 1912 г. |
| Изведен от експлоатация | потъва/утилизиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 21 157 (нормална); („Сетцу“ – 21 787 t) 23 266 t (пълна) |
| Дължина | 152,4 m (между перпендикулярите) 160,6 m (максимална) („Сетцу“ – 162,5 m) |
| Ширина | 25,7 m |
| Газене | 8,2 m (при нормална водоизместимост) („Сетцу“ – 8,5 m) |
| Броня | главен пояс: 127 – 305 mm; горен пояс: 100 – 178 mm; палуба: 27 mm; барбети: 280 mm; кули ГК: 279 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 254 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини Curtiss; 16 парни водотръбни котли Miyabara; 2 гребни винта; 25 000 к.с. |
| Скорост | 20 възела (37 km/h) |
| Далечина на плаване | 2700 морски мили при 18 възела ход |
| Екипаж | около 1000 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2x2 305 mm/50 калибра; 4x2 305/45 mm; 10x1 152 mm; 8x1 120 mm; 12x1 76/40 mm; 4x1 76/28 mm |
| Торпедно въоръжение | 2x2 и 1x1 457 mm ТА |
| Линейни кораби тип „Кавачи“ в Общомедия | |
Кавачи (на японски: 河内, на английски: Kawachi) са серия линейни кораби на ВМС на Япония. Всичко от проекта са построени 2 кораба: „Кавачи“ (на японски: 河内, на английски: Kawachi) и „Сетцу“ (на японски: 摂津, на английски: Settsu).
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Конструкцията на линкорите от типа „Кавачи“ се опира на конструкцията на турбинния полудредноут „Аки“, който на свой ред е усъвършенстван вариант на броненосеца „Сацума“. Взето е разположение, аналогично на „Аки“, но със замяната на шестте бордови 254-мм двуоръдейни кули с четири 305-мм. Всички оръдия трябва да бъдат с дължина на ствола 45 калибра.
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Главният калибър се състои от оръдия от два типа. В носовата и кърмовата кула са поставени по две 305-мм оръдия с дължина 50 калибра които са поръчани на английската фирма Armstrong Whitworth. На всеки борд има по две кули с по-къси (45 калибра) 305-мм оръдия японско производство. Бордовите оръдия обичайно се зареждат при ъгъл на възвишение 5°, макар и да могат да се зареждат при произволен ъгъл от 0° до + 13°. Тези оръдия имат максимални ъгли на насочване от −5° до + 25°. Такъв състав и разположение на главния калибър се счита за неудачен. Първо, поради разположението на бордовите кули, по една цел могат да се насочат максимум 8 от 12 оръдия на главния калибър. На второ място, снарядите на късите и по-дългите оръдия летят по различни траектории, което усложнява пристрелването при едновременната стрелба от оръдията с различна дължина. Това нарушава един от основните постулати на принципа „само големи оръдия“ – унифицираността, което прави тази серия по-скоро междинна между броненосците и линкорите, както и „Аки“ със „Сацума“, но по-близо до линкорите.
Въоръжението на средния калибър се състои от десет 152-мм оръдия. 152-мм оръдия са защитени от 152-мм броня.
Противоминната артилерия се състои от осем 120-мм и 16 76-мм оръдия.
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Главен брониран пояс: броня „Круп“ с дебелина в 305 мм по средната част на бордовете.
Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]
На линкорите е поставена двувалова паротурбинна установка с мощност 25 000 к.с. (18,387 МВт), включваща две турбини система „Къртис“ с пряко задвижване на валовете[1][2]. По проект това трябва да осигурява максимална скорост на хода 20 възела при 245 об/мин. Общата маса на енергетичната установка (без оглед горивото) съставлява 2033 тона за „Кавачи“ и 2073 тона на „Сетцу“, относителната им мощност е 7,55 к.с. /тон[3].
Изначално е планирано да се поставят на линкорите активните турбини система „Къртис“ със 7 степени за преден ход и 2 за заден, аналогично на поставените на броненосеца „Аки“ и броненосния крайцер „Ибуки“. Обаче през 1908 г., чрез военноморското аташе в САЩ, става известно за създаването на подобрена модификация на турбините, позволяващи да се снижи разхода на гориво и да се намалят размерите на лагерите на валовете. В резултат на това линкорите от типа „Кавачи“ получават турбините „Къртис“ с мощност 12 500 к.с. и 15 степени за преден ход (от тях 6 степени за високото налягане представляват отделни дискове, а 9 степени за ниското налягане са обединени в един барабан) и 2 степени за задния. Дискът на първата степен високо налягане има 4 реда лопатки, а последващите 5 – по 3, а 9 степени за ниското налягане, обединени в барабан – по 2. Аналогично на турбините на „Аки“ и „Ибуки“ първата степен има разширяващи се инжектори, а останалите степени са с паралелни, но коефициентът на разширение за първата степен нараства до 1,177 по сравнение с 1,13 при „Ибуки“. Дисковете на степените имат диаметър 3,581 м, диаметърът на турбината по кожуха съставлява 4,317 м, а максималната ѝ ширина в мястото на закрепване при мястото на закрепване на вътрешната и външната обвивки достига 4,93 м. Турбините са поставени в две машинни отделения с дължина 18,29 м и обща площ 307,64 м², разделени от надлъжна преграда[1][2][4].
Отработената пара се събира от два кондензатора, които са малко различни на корабите. Кондензаторите на „Кавачи“ имат обща охлаждаема площ 1254 м² и включват 5695 охлаждащи тръбички, със скорост на потока вода от 2,4 м/с и с негова максимална величина от 7150 тона/ч. На „Сетцу“ кондензаторите имат площ 1115 м², включват 5060 тръбички със скорост на потока 2,72 м/с и с негова максимална величина 7200 тона/ч. В двата случая е използвана система от центробежни помпи, към който се връщат след опита от използването на система от центробежни и вакумни помпи при „Ибуки“, която се показва не много ефективна. По проект разхода на пара в турбините трябва да съставлява 6,57 кг/к.с. за час, на изпитания „Кавачи“ достига още по-ниска величина – 6,13 кг/к.с. за час, която показва неговата висока икономичност от гледна точка потребление на пара. В същото време за задния ход разхода се оказва много висок – 13,76 кг/к.с. за час при мощност 12 835 к.с. (при проектна такава от 10 500 к.с.)[5].
Па́ра турбините получават от шестнадесет (осем едностранни и осем двустранни) водотръбни котела с трубички голям диаметър и със смесено отопление конструкция на Миябара. Работното налягане на прегрятата пара (прегряване с 12° Целзий относително наситената пара) е 19,3 кгс/см²[6][7][8]. Сумарната площ на нагревателната повърхност на котлите съставлява 4973,27 м². Разработените от вицеадмирал Джиро Миябара котли имат сравнително проста конструкция от хоризонтални барабани за вода и пара, съединени от леко извити тръбички; японският флот ги цени за тяхната здравина, липсата на течове, голямото количество топлоносител и ефективната му циркулация. Котлите са разположени надлъжно в три котелни отделения: в средното и носовото с дължина по 10,36 м и ширина 16,46 м се намират по четири двустранни котела, в кърмовото с дължина 10,97 м – осем едностранни. Общата площ на котелните отделения е 522,29 м². Димоходите от всяко от котелните отделения се свеждат в отделен комин, поради заетото от барбетите и погребите за бордовите кули пространство между носовото и средното котелни отделения корабите получават уникалния за японския флот трикоминен силует с голямо разстояние между първия и втория комини. Запасите гориво включват до 2300 тона въглища (нормален запас 1100 тона) в бункери и 400 тона мазут в цистерни. Дадената пропорция, вероятно, се появява поради високата стойност на нефтопродуктите по онова време, което позволява само ограниченото им използване за подгряване на котлите[6][9].
Линкорите имат два трилопастни гребни винта с диаметър по 4,06 м, със стъпка 3,15 м, площ на разгръщане на лопастите от 6,86 м² и с проектна честота на оборотите от 245 пъти в минута. Поради големия размер на турбините разстоянието между опорите на гребните валове съставлява 6,933 м, което води до чувствителна деформация на валовете при престой, също така се наблюдава увеличено нагряване на лагерите при работа – двете основни слабости на тази паротурбинна установка. Десният винт се върти от вала по часовниковата стрелка, а левият – наобратно. Зад винтовете се намира един полубалансирен рул с площ 28,37 м²[10][5].
| Резултати от ходовите изпитания на линкорите[9] | |||
|---|---|---|---|
| Водоизместимост, тона | Мощност на силовата установка, к.с. | Скорост, възела | |
| „Кавачи“ | 20 823 | 30 399 | 21,024 |
| „Сетцу“ | 21 443 | 32 200 | 21,008 |
Електроенергийната система включва четири генератора по 176 КВт и два по 88 КВт, изработващи постоянен ток с напрежение 110 В. Генераторите по 176 КВт се намират по два в два генераторни отсека: по десния борд от носовата кула на ГК и по левия борд от кърмовата, симетрично с тях се намират отсеците на хидравличните помпи. Допълнително има генератор от 25 КВт, захранващ бордовото радиооборудване[9].
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
Главният кораб „Кавачи“ е заложен на 1 април 1909 г., спуснат е на вода на 15 октомври 1910 г., въведен е в строй на 31 март 1912 г. Играе второстепенна роля през Първата световна война. През 1918 г., застанал на котва, потъва в резултат на взрив на барутен погреб.
„Сетцу“ е заложен на 18 януари 1909 г., спуснат е на вода на 30 март 1911 г., въведен е в строй на 1 юли 1912 г. Играе второстепенна роля през Първата световна война. Изваден е от състава на флота през 1924 г. Практически до края на Втората световна война служи като радиоуправляем кораб-мишена.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Milanovich 2017, с. 15.
- ↑ а б Малов 2013, с. 46 – 47.
- ↑ Milanovich 2017, с. 14 – 15.
- ↑ Lacroix, Wells 1997, с. 737.
- ↑ а б Малов 2013, с. 47.
- ↑ а б Milanovich 2017, с. 16.
- ↑ Малов 2013, с. 47 – 49.
- ↑ Lacroix, Wells 1997, с. 735.
- ↑ а б в Малов 2013, с. 49.
- ↑ Milanovich 2017, с. 15 – 16.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- на английски език
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
- Kathrin Milanovich. The Japanese battleship Kawachi and Settsu. Warship. 2017. ISBN 978-1844864720. с. 8 – 23.
- на руски език
- Арсений Малов. «Кавати» и „Сэтцу“ – первые японские дредноуты. Арсенал-коллекция. 2013. ISBN 977-2306669779. с. 31 – 55.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- SETTSU battleships (1912) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-18 в Wayback Machine. ((ru))
- Japanese 12"/45 (30.5 cm) Armstrong 12"/45 (30.5 cm) 41st Year Type 30 cm/45 (12") 41st Year Type ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Кавачи“
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Кавати““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |