Линейни кораби тип „Колорадо“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линейни кораби тип „Колорадо“
Colorado-class battleship
USS Colorado (BB-45) - NH 55275.jpg
Линейният кораб „Колорадо“
Флаг САЩ САЩ
Клас и тип Линейни кораби от типа „Колорадо“
Производител New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси) и др., САЩ.
Служба
Заложен 29 май 1919 г.
Спуснат на вода 22 март 1921 г.
Влиза в строй 30 август 1923 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани, недостроен
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 33 100 t (нормална);
34 130 t (пълна)
Дължина 182,9 m (по КВЛ)
190,27 m (максимална)
Ширина 29,7 m
Газене 9,2 m
Броня пояс: до 343 mm;
палуба: 89 mm;
барбети: 320 mm;
кули ГК: до 457 mm;
траверси: 203 – 343 mm;
бойна рубка: 406 mm
Задвижване Турбоелектрическо с 2 турбогенератора Westinghouse или General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
28 900 к.с. (на турбините)
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 10 възела ход
(при пълен запас гориво)[1]
Екипаж 1080 души
Въоръжение
Артилерия 4x2 406 mm;
12x1 127 mm
Зенитна артилерия:
8x1 76 mm
Торпедно
въоръжение
2x1 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Колорадо“ в Общомедия

Колорадо (на английски: Colorado) са серия линейни кораби на САЩ, развитие на типа „Тенеси“. Това са последните супердредноути във ВМС на САЩ, построени до сключването на Вашингтонския морски договор от 1922 г. От заложените четири корпуса са достроени и въведени в състава на ВМС в периода 1917 – 1923 г. само 3 единици. Всички те впоследствие имат активно участие във Втората световна война, използват се в Тихия океан за усилването на авианосните съединения и бомбардировки над японските укрепени позиции по островите. Скоро след края на войната, през 1947 г., всички линкори от този тип са извадени в резерва, в рамките на програмата за съкратяване на флота. В резерва линкорите престояват десетилетие и половина, до окончателното им снемане от въоръжение, като остарял клас кораби, през 1959 г. Всички кораби от този тип са продадени за скрап и са изключени от списъците на флота.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

строителството на Maryland BB-46

Линкорите от типа „Колорадо“ се създават като версия на корабите от типа „Тенеси“ с 16-дюймови оръдия на главния калибър. Останалите разлики са незначителни, така например, броя на оръдията от спомагателния калибър е съкратен до 12. Основните изменения във външния вид, по сравнение с типа „Ню Мексико“, се състоят в следното. Тъй като казематните оръдия в корпуса все едно пак не могат ефективно да се използват в открито море, от такова разположение напълно се отказват, и бордовете на корабите получават по-проста форма. Тъй като котелните отделения (по 4 на всеки борд) вече са разположени на по-голяма дължина на корпуса, е въведен втори комин. Опитът от управлението на линкорите показва неудачната форма на носовата надстройка и бойната рубка на „Ню Мексико“. Вече мостикът е по-развит, а бойната рубка е свързана с надстройката с две нива окачени мостици. На новите линкори също са увеличени размерите на топовете на мачтите с хиперболоидна конструкция, където се намират наблюдателните постове и постовете за управление на огъня[2].

В останалото формата на корпуса и надстройките повтарят „Ню Мексико“. Бордовете имат малко заваляне: ширината на палубата на полубака е с 0,6 м по-малка, отколкото при водолинията. Линкорите от типа „Колорадо“ има известно огъване[Коментари 1] на горната палуба: при диаметралната плоскост тв е с фут (0,3048 м) по-нагоре, отколкото при бордовете[2]. Независимо от желанието да се усили защитата, технологични проблеми, свързани със закаляването на броневи плочи с дебелина над вече усвоените 343 мм, оставят бронята практически без изменения. Поради американската технология допълнителната дебелина на броневите плочи не дава съществено усилване на защитата, а само добавя няколкостотин тона тегло.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Новите 406-мм/45 оръдия са разположени в четири двуоръдейни кули, които конструктивно са почти идентични на триоръдейните на предходния тип, визуално различавайки се с наличието на чупка на покрива. Далечината на стрелба със 1016-кг снаряд съставлява 173 кбт. Макар за това оръдие американците да избират комбинацията „лек снаряд / умерена скорост/ висока живучест на ствола“, защитата на американските „стандартни линкори“ не могже да противостои на техните бронебойни снаряди. 343-мм брониран пояс на „стандартния“ американски линкор 406-мм снаряд пробива от дистанция около 19 000 м. Горната палуба се пробива от 16 600 м[Коментари 2].

Само при линкорите от типа „Вашингтон“, с 305 мм пояс, наклонен под ъгъл 15°, 140 мм главна палуба и 37 мм горна се появява зона на свободно маневриране (ЗСМ) срещу 1016-кг 406-мм снаряд и тя се простира от 21,3 до 27,8 хил. ярда (19,5 – 25,4 км) според критерия EL[Коментари 3][3].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Главният пояс е набран от външно закалени круповски плочи с височина 5,18 м, горните 3,2 м са с дебелина 343 мм, а след това изтъняват до 203 мм при долния ръб. Такива плочи имат носовата и кърмовата траверси.

Дебелината на палубите е същата като на типа „Тенеси“: горната, набрана от два слоя: 70-фунтова стомана със специална закалка (STS) върху 70-фунтова никелова стомана (NS) и противоосколъчната палуба: 24,9 мм STS върху 12,4 мм мека корабостроителна стомана[4]. Такова разпределение на дебелините на палубната броня (дебелата палуба отгоре), на основата на натрупания опит, в съветско време председателят на Научно-техническия комитет, Н. И. Игнатиев, нарича изпълнение „нагоре с краката“[5]. Фугасните 406-мм снаряди пробиват броня с дебелина от почти четвърт на своя калибър (100 мм) и за да се противодейства на своите собствени снаряди трябва или горната палуба да е по-дебела от 100 мм, или да се пренесе дебелата палуба отдолу.

Противоторпедната защита в по-голямата част от корпуса се състои от четири вертикални надлъжни прегради. Първата има дебелина 9,5 мм и преминава на 1,3 м от борда, зад нея, през 0,915 м, вървят още три по 19 мм. Пространството между 1-а, 2-а и 3-а прегради е запълнено с нефт. В района на енергетичната установка върви допълнителна 9-мм преграда, отстояща от четвъртата на 1,22 м, сумарната им дебелина е 69,5 мм. Максималната дълбочина на защитата достига 5,3 м. Системата може да издържи взрив на 400 фунтов тротил.

В хода на серия опити с детониране в СССР тази система за защита и Пулзе-Литорио показват най-добрите резултати. Но американската е по-добра по експлоатационни и конструктивни качества.

Eнергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Главна енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Eнергетичната установка на корабите от типа „Колорадо“ се отличава само в някои детайли от турбоелектрическата на типа „Тенеси“. Налягането на парата е повишено до 20 атм. Два турбоагрегата[Коментари 4] („Westinghouse“ на „Colorado“ и „Maryland“, „General Electric“ на „West Virginia“) върти два 15 000-кВт генератора за двуфазен променлив ток. Токът с напрежение 5000 В се подава към 4 електромотора с мощност по 5424 кВт (сумарно 21 696 кВт или 29 095 к.с. [механични[Коментари 5]] или 28 900 електрически конски сили[Коментари 6]), въртящи гребните валове[6][2]. Парата за турбоагрегатите се изработва от осем котела „Babcock & Wilcox“. Проектната скорост съставлява 21 възела, далечината на плаване на 10 възела се очаква да бъде 8000 морски мили.

Електрозахранване[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към шестте 300-киловатови турбогенератора има два дизел-генератора по 400 кВт – първоначално за основно използване в пристанищата.

Далечина на плаване и скорост на хода[редактиране | редактиране на кода]

Според опита на Първата световна война във флота на САЩ решават да преминат към 15-възлова икономична скорост вместо предишната 10-12-възлова, при това е желателно съхраняването на стандартната далечина от 8000 мили. Това се явява като резултат от анализ на загубите на кораби и съдове от атаки на подводни лодки.

Запасът нефт при типа „Колорадо“ съставлява 1267 д. тона нормален, 1900 д. т пълен. При наличието на пълен запас и чисто дъно далечината на плаване съставлява 6410 мили при 12 възела или 3000 на 20-е (година след докуване съответно 5130 и 2400 мили). За стандартната далечина от 8000 мили на 10 възела на „Колорадо“ му трябват 2100 д. т (200 т претоварване) нефт, а на останалите по 1905 д. т.

Максималният възможен запас гориво на „Мериленд“ и „Уест Вирджиния“ е 4794 д. тона. С максималния възможен запас те могат да изминат 9900 на 18-е възела.

Представители на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Название Корабостроителница Залагане Спуск на вода Влизане в строй Съдба
Колорадо
USS Colorado (BB-45)
New York Shipbuilding Corporation 29 май 1919 г. 22 март
1921 г.
30 август 1923 г. изваден в резерва на 7 януари 1947 г., отписан от флота на 1 март 1959 г., продаден за скрап
Мериленд
USS Maryland (BB-46)
Newport News Shipbuilding 24 април 1917 г. 20 март
1920 г.
21 юли 1921 г. изваден в резерва на 3 април 1947 г., отписан от флота на 1 март 1959 г., продаден за скрап
Вашингтон
USS Washington (BB-47)
New York Shipbuilding Corporation 30 юни 1919 г. 1 септември 1921 г. Не е достроен във връзка с решенията на Вашингтонската конференция Потопен на 25 ноември 1924 г. от линкора „Texas“ по време на учения
Уест Вирджиния
USS West Virginia (BB-48)
Newport News Shipbuilding 12 април 1920 г. 19 ноември 1921 г. 1 декември 1923 г. изваден в резерва на 9 януари 1947 г., отписан от флота на 15 септември 1959 г., продаден за скрап

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

Към средата на 20-е корабите от „Голямата петица“ се считат за достатъчно съвременни. Американските специалисти се стараят да модернизират по-старите кораби до тяхното ниво. Тъй като броневата и противоторпедната защити се смятат за напълно достатъчни, а следва само да се отчита заплахата от страна на авиацията, извършените работи включват: подобряване на антигазовата защита, добавяне на 51 мм броня върху главната бронепалуба (1319 тона), удебеляване на покривите на кулите, замяна на снарядите на главния калибър и свързаната с това замяна на подемниците за боезапаса, поставянето на нови прибори за управление на стрелбата. Предполага се поставянето на всеки кораб по две 4-стволни установки 28-мм автомати и замяната на главните механизми, за да се съхрани скоростта. Разглеждан е също и вариант за поставянето на бордови були – не толкова в качеството на средство за ПТЗ, колкото за компенсация на увеличеното високо разположено тегло и увеличилото се газене. Но при тях, в периода 20-е и 30-е години, изменения се оказват минимални: замяна на зенитките, появата на катапулт и бордов хидросамолети, а също и по-съвършенни прибори за управление на стрелбата.

Голяма модернизация преди войната успява да премине само „Мериленд“, корабът получава були, отстоящи от обшивката на 6 фута (1,83 м) и имащи 12,7-мм стени и 9,5-мм покрив. По горната палуба над силовата установка са добавени 31,7-мм плочи стомана с висока якост (HTS).

Разчетната зона на неуязвимост от 406-мм снаряди (с маса 1016 кг, начална скорост 768 м/с) се намира от 19 000 до 24 600 м[Коментари 7][2].

Катастрофата в Пърл Харбър води до поставянето на първо по важност място усилването на палубната броня, а на второ усилването на зенитната артилерии. Предвижда се свалянето на 765-тонната бойна рубка с комуникационната тръба, 460-тонни димоходи, поставянето на двуслойни були (външния слой отстои от обшивката на 2,74 м, вътрешния – на 1,54 м), усилване на хоризонталната броня. Освен това 31,7-мм плочи HTS на горната палуба втората палуба е усиена с 51-мм плочи STS (76 мм в района на погребите). ПОкривите на кулите получават 178-мм плочи, а на „Уест Вирджиния“ са поставени даже 184-мм, произведени вече за новия линкор „Айова“. На корабите са поставени леки бойни рубки със 127-мм стени.

Увеличаването на ширината на корпуса до 32,94 м от моряците се смята за недостатъчно, считайки, че височината на горния ръб на пояса над водата трябва да бъде не по-малко от 2,4 м (реално с 0,7 – 0,9 м по-малко). Корабите в резултат на модернизацията получават новите зенитни съвременни универсални 127-мм/38 оръдия и автомати (почти 600 тона), 1362 д. тона допълнителна палубна броня, по-широки були (ширината на корпуса става 34,77 м) и корабите вече не могата да преминават през Панамския канал.

Линкорите „Колорадо“ и „Мериленд“ дълго време не могат да бъдат извадени от строя за допълнителната им модернизация. През ноември 1943-а от двата линкора са снети две от 10 127-мм/51 оръдия и всичките „чикагске пиана“. Американската промишленост успява да подсигури флота с достатъчно количество „бофорси“, и тези два кораба получават по 6 четирицевни и по четири двуцевни установки. Картечниците са свалени, а броя на „ерликоните“ леко е намален: до 42 и 40 ствола. Броя на „ерликоните“ постоянно се променя: например, на „Мериленд“ са добавени 6, а след това още 4, после са свалени два.

Последната голяма модернизация на всички стари линкори е планирана да се проведе през лятото-есента на 1945 г. За провеждането на тези работи пречат края на войната в Тихия океан и здравия разум.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

В САЩ са построени линкорите от типа „Колорадо“ с осем 406-мм оръдия. В Япония е построен линкорът „Нагато“ с осем 410-мм оръдия и се строи еднотипният му „Муцу“. В рамките на Вашингтонското съглашение, Великобритания получава правото да построи линейните кораби от типа „Нелсън“, като отговор на американските линкори от типа „Колорадо“ и японските от типа „Нагато“[7]. Новите британски линкори са по същество 23-възлов вариант на линейните крайцери от типа „G-3“. Всичките тези кораби дълго са единствените линкори в своите флотове, проектирани и построени с отчитането на опита получен през Първата световна война[8].

Сравнителни ТТХ на линкори[Коментари 8].
характеристики Колорадо[9] Нагато[10] Нелсън[11]
Страна Flag of the United States.svg Flag of Japan.svg Flag of the United Kingdom.svg
Година на влизане в строй 1923 1921 1927
Размери Д×Ш×О 190,2×29,7×9,2 213,4×29×9,1 216,6×32,3×8,6
Водоизместимост, стандартна, т 35 560
Водоизместимост нормална, т 33 123 33 800 36 657
Водоизместимост, пълна, т 34 129 38 500 38 873
Артилерия на
главния калибър
4×2×406-мм/45 4×2×406-мм/45 3×3×406-мм/45
Спомагателна артилерия 12×127-мм/51 20×140-мм/50 6×2×152-мм/45
6×120-мм/50
Зенитна артилерия[Коментари 9] 4×76-мм/50 4×78-мм/40 8×40-мм/40
Торпедни апарати 2 8 2
Главен броневи пояс, мм 343 305 356 – 330
Брониране на палубите, мм 89+37 69+50 159 – 95
Брониране на кулите на ГК – чело/борд/покрив, мм 457/254/127 305/230/127 406/279/184
Барбети на кулите на ГК, мм 330 305 381
Брониране на бойната рубка – стени/покрив, мм 406/203 369 356/165
Енергетична установка, к.с. (скорост, възела) 28 900 (21) 80 000 (26,5) 45 000 (23)

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. извивка
  2. По какъв критерие се отбелязва пробиването в източника не е посочено
  3. EL (Effective Limit) е пределът на ефективното поражение: снарядът прониква зад броневата преграда съхранявайки способността си за детонация (взривателя е наред, чашата на снаряда с ВВ не е разрушена; отсъства балистичния и, като правило, бронебойния наконечници).
  4. Мощността им не е указана в източниците.
  5. Една механична конска сила е равна на 745,69987 Вата.
  6. Една електрическа конска сила= 746 Вата.
  7. Пробиване и на двете палуби.
  8. Всички данни са проектни към момента на влизане в строй.
  9. В хода на бойните действия при всички кораби е значително усилена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В., Патянин С. В., Токарев М. Ю., Чаусов В. Н.. Линкоры Второй мировой. М.. ISBN 5-699-13053-3.
  • Л. А. Кузнецов. Последний дредноут империи. Гангут. 2002. с. 54 – 73.
  • Сергей Сулига. «Большая пятёрка». Москва, 1997, 68 с..
  • Сулига С.. Линкоры типа Норт Кэролайн. Москва, Цитадель, 1998. ISBN 5-00-002182-7.
  • Friedman N.. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A.. ISBN 0-087021-715-1.
  • Silverstone P.H.. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA. ISBN 978-0-415-97871-2.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Raven, Alan. Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleships and Battlecruisers from 1911 to 1946. – London: Arms and Armour Press, 1976. – 436 p. – ISBN 0-85368-141-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Колорадо““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.