Линейни кораби тип „Куин Елизабет“

Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ Queen Elizabeth-class battleship
Линкорът „Куин Елизабет“
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Куин Елизабет“
Следващ тип	Линейни кораби тип „Ривендж“
Предшестващ тип	Линейни кораби тип „Айрън Дюк“
Производител	Portsmouth Dockyard в Портсмът и др., Великобритания.
Планирани	6
Построени	5
В строеж	1912 г. – 1916 г.
В строй	1914 г. – 1947 г.
Отменени	1
Утилизирани	4
Загуби	1
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	33 110 t (нормална); 33 790 t (пълна)
Дължина	196,8 m
Дължина между перпендикулярите	183,4 m
Ширина	27,5 m (максимална)
Газене	9,35 m (средно, при стандартна водоизместимост); 10,35 m (при пълна водоизместимост)
Броня	главен пояс: 203 – 330 mm; горен пояс: 152 mm; траверси: 102 – 152 mm; горна палуба: 25 – 76 mm; барбети: 178 – 254 mm; кули на ГК: 279 – 330 mm; каземати: 152 mm; бойна рубка: 330 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons или Brown-Curtis; 24 водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow
Мощност	56 000 к.с. (41,8 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	23 възела (43 km/h)
Далечина на плаване	5 000 морски мили при 12 възела ход; Запас гориво: 3400 t нефт
Екипаж	960 – 1250 души
Кръстени в чест на	кралица Елизабет I
Въоръжение
Артилерия	4x2 381 mm; 16x1 152 mm;
Зенитна артилерия	2x1 76,2 mm
Торпедно въоръжение	4x1 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ в Общомедия

Куин Елизабет (на английски: Queen Elizabeth) са серия британски линейни кораби – супердреднаути. Главният кораб на серията е кръстен в чест на английската кралица Елизабет I. Тази серия кораби превъзхожда своите предшественици – дреднаутите от типа „Айрън Дюк“ в Кралския ВМФ по огнева мощ и скорост. Също на линкорите от типа „Куин Елизабет“ за първи път е въведено нефтено отопление на котлите.

Всичко от проекта са построени 5 дреднаута: „Куин Елизабет“ (на английски: HMS Queen Elizabeth), „Уорспайт“ (на английски: HMS Warspite), „Баръм“ (на английски: HMS Barham), „Валиант“ (на английски: HMS Valiant), 5-ят дреднаут е финансиран от Малайската федерация, той получава името „Малая“ (на английски: HMS Malaya).

История на проекта

Первоначално, според програмата за 1912 – 1913 г., се планира поръчката на три линейни кораба и един линеен крайцер. Техните ескизни проекти са подготвени и предадени за утвърждаване в Комитета на Адмиралтейството в началото на 1912 г. Няма съхранени подробности по тези проекти, но е известно, че линкорите са усъвършенстван проект на предходния типа – „Айрън Дюк“, с десет 343-мм оръдия и скорост от 21 възела. Към това време става известно за строителството в САЩ и Япония на линкори с 356-мм оръдия. Също така постъпват грешни сведения за това, че новите германски линейни кораби от типа „Кьониг“ също така ще носят оръдия с подобен калибър. Разгръща се дискусия за необходимостта да се увеличи мощността на бордовия залп. Има го и печалният опит от създаването на 50-калибреното 305-мм оръдие, за това се отказват от увеличаване на дължината на ствола на наличното оръдие. Очевидна е необходимостта да се преминава към 45-калибрени 381-мм оръдия, с което са съгласни много от членовете на Комитета. Но няма не само готови оръдия, но даже и опитен образец. Обичайно е оръдията и кулите, поради голямото време за тяхното производство, да се поръчват преди поръчването на корабите. А преди това е необходимо да се създаде и изпробва опитен образец на оръдието, което отнема поне година. В такъв случай това ще доведе до забавяне на залагането на корабите по програмата за 1912 г.

В тази ситуация Първият лорд на Адмиралтейството, Уинстън Чърчил, предлага да се прескочи 356 мм калибър, и да се премине към създаването на 381 мм оръдие. Немаловажен фактор, повлияващ за такова решение служи това, че директорът на Оръжейния департамент (на английски: Naval Ordnance Department), контраадмирал Мур, е толкова уверен в успеха, че е готов да „постави на карта своята кариера“. От съображения за секретност разработката на новото оръдие се води под названието ‘14in Experimental’ („14 дюймово (356-мм) експериментално“).

За основа са взети линейните кораби от типа „Айрън Дюк“, получавайки линкор с 10 381-мм оръдия, със скорост от 21 възела и 330-мм брониран пояс. При неговото обсъждане забелязват, че даже осем от новите оръдия ще дадат залп по-голям, отколкото на 10-те на „Айрън Дюк“ (при намаляване на броя на 381 мм оръдия до 8 бордовия залп съставя 6804 кг, в сравнение с 6250 кг, изстрелвани от 10 343 мм оръдия на „Айрън Дюк“). При това може да се премахне петата, централна кула, което ще упрости компоновката на машинните и котелните отделения. Увеличивайки мощността на силовата установка може да се увеличи скоростта с 4 – 5 въз. И вместо обичайния микс от линкори и линейни крайцери да се построи „бързоходна дивизия“ от линкори. Такива кораби ще са способни да осигурят обхвата на главата на колоните на противника (да се постави чертичката на Т-то) или бързо да усилят всяка от частите на линията. Идеята за подобен линкор не е нова – още по време на строителството на „Дреднаут“ е разглеждан „проектът Х“ за бързоходен линкор с 25-възлова скорост, брониран и въоръжен като „Дреднаут“. Тогава се отказват от неговото разработване поради значителния ръст на стойността на кораба. Еволюцията на линейния крайцер води до това, че 343-мм британски линейни крайцери вече са по-големи и по-скъпи от съвременните им линкори. Някои британски адмирали доста скептично се отнасят към техните бойни качества в случай на използването им в линеен бой с основните сили, затова че слабото брониране няма да им позволи да издържат на боя с линкори. Ярък критик на „котките на Фишър“ е Първият морски лорд сър Френсис Бриджмен. Той смята, че ако ще се плащат повече пари, отколкото за стандартен линкор, то трябва да се строи пълноцен бързоходен линкор – с висока скорост, но с въоръжение и брониране като на пълноцен линкор.

Времето минава, а няма утвърден проект за линкора. Затова парламентът, през март 1912 г. е принуден да утвърди програмата за строителство на четири „бронирани кораба“ (armoured ships). Изследванията на Военноморската академия показват, че скорост от 25 възела ще е достатъчна, за да се „постави чертичката на Т-то“ в боя против германските линкори, които ще бъдат построени към 1914 – 1915 г. Тази скорост и е взета за разработването на проекта. Подготвени са и на 15 юни 1912 г. са подадени за разглеждане от Комитета три проекта – R3, R3* и R4.

Характеристики на проектите от 15 юни 1912 г.
Проект	„Айрън Дюк“	R3	R3*	R4
водоизместимост, дълги тона	25000	27000	27000	27000
дължина между перпендикулярите, м	176,9	183	182	187,58
ширина, м	27,45	27,57	27,57	27,45
газене, м	8,54	8,66	8,66	8,66
главен калибър	10×343-мм	8×381-мм	8×381-мм	8×381-мм
среден калибър	12×152-мм	16×152-мм	16×152-мм	16×152-мм
Брониране, мм
главен брониран пояс	305	330	305 и 330	330
горен брониран пояс	203 и 152	203 и 152	152	203 и 152
бойна рубка	280	305	280	305
барбети на ГК	254	280	254	280
стена на кулите на ГК	280	305	280	305
покрив на кулите на ГК	102 и 76,2	127	127	127
противоторпедна преграда	38 и 25,4	38 и 25,4	50,8 и 38	38 и 25,4

Разполагането на въоръжението в проектите R3 и R3* като цяло повтаря това на „Айрън Дюк“, с изключение на това, че е премахната средната кула на главния калибър (ГК). В проекта R4 кулите на ГК са разположени както са на „Тайгър“ – между третата и четвъртата кула са разположени турбинните отделения. Поради това R4 е с 4,6 м по-дълъг и с 30 т по-тежък.

Схемата на брониране на R3 и R4 е аналогична на „Айрън Дюк“, но дебелината на главния бронепояс, бойната рубка, барбетите и кулите на ГК е увеличена с дюйм (25,4 мм). На тези проекти противоторпедната защита повтаря „Айрон Дюк“ – противоторпедна преграда (ПТП) с дебелина 25 мм срещу машинните отделения и 38 мм в района на погребите и въглищните бункери в района на котелните отделения. В проекта R3* ПТП е непрекъсната, с дебелина 51 мм района на погребите и машинните отделения и намалява до 38 мм в района на котелните отделения, където допълнителната защита се осигурява от въглищните бункери. За компенсация на теглото на тази ПТП се налага с дюйм (25,4 мм) да се намали дебелината на горния пояс, на главния пояс в района на погребите и котелните отделения (в района на машинните отделения тя си остава с 330-мм дебелина), а също така на кулите и барбетите на ГК.

Във всички проекти основното гориво за котлите е нефт, тъй като по друг начин достигането на 25 възлова скорост е невъзможно. Стойността на строителството на проекта R3 в държавна корабостроителница трябва да състави 2,1 милиона фунта стерлинги. Проектът R3* трябва да бъде с 30 хил. фунта по-евтин, а R4 с 30 хил. по-скъп. На 15 юни за последващо разработване е одобрен проектът R3*, с решението напълно да се откажат от въглищата и да се премине на нефт. Има и опасения относно възможността от възпламеняване на нефта. Отказът от въглищните бункери също намалява и възможностите на противоторпедната защита. Но за сметка на икономията в теглото може да се направи ПТП с дебелина от 51 мм по цялата дължина и дебелината на пояса по водолинията да се увеличи до 330-мм. В такъв вид проектът е одобрен от третия морски лорд (Контрольор на флота (на английски: Third Sea Lord) и на 20 юни е предаден за направата на детайлните чертежи.

Строителството на новите бързоходни линкори се счита за толкова важно, че се отказват от строителството на линейния крайцер според програмата за 1912 г. В средата на 1912 г. е поръчано построяването на четири линейни кораба според проекта R3*. Строителството на петия кораб, в качеството на подарък към Метрополията, е заплатено от Малайската федерация, в чест на което той и получата името си – „Малая“. В рамките на програмата от 1914 г. е предвидено построяването на шести кораб от този тип с названието „Еджинкорт“ (Agincourt). Поръчката за неговото построяване е дадена, но след началото на войната е анулирана.

Конструкция

Линейните кораби тип „Куин Елизабет“. Схема.

Разположението на батареята противоминни оръдия е безусловно слабото място в проекта. Както и на „Айрън Дюк“, те страдат от същото – в лошо време те са заливани с вода. Няколко кърмови оръдия се налага да бъдат демонтирани.

Въоръжение

Главен калибър

Главното въоръжение на линкорите са осем 381-мм оръдия, разположени в четири двуоръдейни кули, поставени по линейно-терасовидната схема. Отчитайки неуспеха с 50-калибреното 305-мм оръдие Mk. XI, 381-мм оръдие Mk. I получава ствол с дължина 45 калибра и тежък снаряд със сравнително ниска начална скорост. Оръдието се оказва много надеждно и успешно. След приемане на въоръжение на по-съвършенните 879-кг снаряди, разработени с оглед опита от Ютландското сражение, се счита за едно от най-пълноценните големокалибрени оръдия на Кралския флот.

За основа на конструкцията на куполната установка е взета 343-мм кула. При разработката на новата кула са отчетени по-силния откат при изстрел. Нарасналото до 770 т тегло на въртящата се част се компенсира с използването за хоризонталното насочване на аксиален хидромотор с управляваща шайба (на английски: hidraulic swash-plate engine). Това позволява да се получи по-спокойно и по-плавно движение, отколкото на трансмисиите на по-ранните линкори. Установката позволява зареждане при произволен ъгъл на вертикално насочване до максималния от 20°. При максималния ъгъл на възвишение от 20° се осигурява максималната далечина на стрелбата от 22,4 км. Скорострелността на ствол съставя 2 изстрела в минута. Боезапасът съставя по 100 снаряда на ствол.

Основни балистични данни за британските оръдия на главния калибър
Калибър, мм	305	305	343	343	381
Модел	X	XI	V(L)	V(H)	1
Дължина на ствола, калибри	45	50	45	45	42
Маса на оръдието, кг	57 708	66 700,4	76 198,4	76 198,4	98 704,4
Тегло на снаряда, кг	385,55	385,55	566,98	635,02	870,89
Тегло на метателния заряд, кг	117	139,25	132,9	134,78	194,1
Начална скорост, м/с	869,25	918,051	787	762,5	747,25
Бронепробиваемост на снаряда (мм) при дулния срез	406	426	439	439	457
Скорост на снаряда (м/с) на дистанция 9140 м	579,5	610	579,5	554,25	554,25
Енергия на снаряда (мкг) на дистанция 9140 м	6 587 723	7 299 976	9 688 010	10 287 316	14 107 700
Бронепробиваемост на снаряда (мм) на дистанция 9140 м	259	284	320	318	356

Противоминен калибър

Проектът предвижда поставянето на шестнадесет 152-ми оръдия Mk. XII.L/45 на лафетите P-IX. Двенадесет са монтирани в каземат на горната палуба и още четири, за стрелба по кърмата, на главната палуба. Опитът от експлоатацията на линкорите „Айрън Дюк“, които имат подобно разположение на оръдията, показва, че те са силно заливани от водата. Фактически тяхното използване е невъзможно в открито море, даже при много малко вълнение. На „Айрън Дюк“ опитват да решат проблема, сваляйки покривите на оръдейните постове и поставяйки гумени уплътнения между стената на борда и щита на оръдието. Това помага само частично и, за да се предотврати растичането на водаа, зад оръдията е поставена невисока преграда. При новите линкори също са внедрени тези мерки, поставяйки преградка с височина от 75-мм зад оръдията. „Куин Елизабет“ влиза в строй с 16 оръдия, но проблемът със заливаемостта на оръдия си остава въпреки това актуален. Особено за кърмовата група, разположена много ниско над нивото на водата. През май 1915 г. четирите кърмови оръдия са свалени. Вместо тях на бака са поставени две палубни установки. На останалите линкори от серията тази замяна е направена още по време на строежа. Обаче през 1916 г. са свалени и тези две кърмови оръдия, така че линкорите получават по кърмата 90-градусов „мъртъв“ сектор на огъня, тъй като бордовите оръдия могат да стрелят по посока на кърмата само под ъгъл 45° от диаметралната плоскост. Оръдията в каземата са отделени едно от друго чрез бронирана 38-мм преграда. Откъм тила те не са прикрити, но по диаметралната плоскост има 51-мм преграда. Боезапасът им съставя по 130 изстрела на оръдие плюс 100 осветителни снаряда на кораб.

Подаването на снарядите от погребите става чрез два подемника, по един в носовата част на батареята по десния и по левия бордове. За подаването на барутните заряди в съседство на тях са разположени люкове (клапани) Милер. Подаването на зарядите от главната палуба през тях се осъществяа с помощта на тали, задвижвани от обикновен барабанен шпил. На главната палуба до талите са разположени L-образни кранци за първите изстрели, със запас от 30 заряда на оръдие. Такава схема за подаване на зарядите е традиционна за британските дреднаути и е различна от до-дреднаутите. На броненосците от типа „Кинг Едуард VII“ за подаване на зарядите към 152-мм оръдия също така се използват подемници, които осигуряват по-висок темп на подаване. За дреднаутите е избрана схемата с прекъсване на веригата на подаване на зарядите между пог­реба и батареята. При броненосците високият темп на стрелба е необходим, защото 152-мм оръдия е планирано да се използват заедно с главния калибър в линейния бой на основните сили. При дреднаутите противоминните оръдия са предназначени за отразяване на атаките на миноносците, поради което не е необходим продължителен висок темп на стрелбата. За сметка на това паузата в подаването на зарядите между пог­реба и батареята, на теория, дава по-добра защита на погребите от проникване на огън в тях при попадения. Фактически обаче по-бавното подаване на боезапаса води до практиката да се складират при оръдията голям брой готови картузи. В Ютландското сражение попаденията в казематите на „Баръм“ и „Малая“ водят до запалването на тези картузи и пожари с много жертви. Затова люковете на Милер за зарядите са свалени и заменени с подемници. При горното ниво на подемниците са направени специални помещения за междинно съхранение на картузите, със стени от 25,4-мм листове. Обсъжда се и поставянето на прегради зад оръдията, но се отказват от идеята, за да не се затруднява предаването на команди към оръдията.

Малокалибрена артилерия

За противовъздушна отбрана на палубата на бака, отстрани на комина, са поставени две 76,2-мм зенитни оръдия. По време на войната е планирана замяната им със 102-мм зенитки поставени на мястото на свалените 152-мм кърмови установки, но това така и не се случва. Поради дефицита на зенитни оръдия „Куин Елизабет“ влиза в строй с едно 76,2- и едно 47-мм оръдия. Известно време се обсужда и поставянето на допълнителн 76,2-мм противоминни оръдия, но се отказват от идеята за поставянето на трети калибър, решавайки, че те ще са по-скоро безсмислено допълнение към 152-мм оръдия.

Въоръжението се допълва от четири 3-фунтови салютни оръдия с боезапас по 64 изстрела на оръдие и пет картечници тип „Максим“.

Оборудване за управление на стрелбата

По проект за управление на оръдията на главния калибър в брониран въртящ се калпак, върху бойната рубка, е разположен централен пост за управление на стрелбата, с 4,57-м далекомер поставен отгоре на бронирания калпак. През януари 1915 г. е прието решението да се поставят на всички дреднаути прибори за централизирано насочване на главния калибър. На линкорите от типа „Куин Елизабет“ това е направено още в процеса на дострояване. Един комплект прибори е поставен в бронекопсулата върху бойната рубка. Втори е разположен в куличка на формарса. Двата поста са снабдени с визьорни устройства за хоризонталното насочване. На формарса заедно с директора на огъня е поставен и 2,74-м (9-футов) далекомер. Общо има пет 4,57-м далекомера. Освен върху бронекалпака, по един има и на всяка кула на главния калибър. В носовата издигната кула „В“ е разположен резервният пост за управление, от който може да се управлява огъня на всички 381-мм оръдия. Също така всяка кула има визьори за самостоятелно насочване. Към края на първата световна война 4,57-м далекомери на издигнатите кули „В“ и „Х“ са заменени с 9,1-м (30-футови).

По проект за управлението на огъня на 152-мм калибър по диаметралната плоскост, пред бойната рубка, трябва да има директор. Оборудването е поръчано още през 1914 г., но поради недостатъчното производство „Куин Елизабет“, едва през ноември-декември 1916 г., получава временен пост. През май 1917 г. той е заменен с щатния директор за 152-мм оръдия. „Малая“ и „Валиант“ ги получават през април 1917 г., а „Баръм“ и „Уорспайт“ през юли 1917 г. През 1917 г. централният директор е заменен с два директора, които са разположени отстрани на компасната платформа на носовата надстройка.

Торпедно въоръжение

На линкорите, под водолията, на палубата на платформата (на английски: platform deck) са разположени двата торпедни отсека. Един пред погреба на носовата крайна кула „А“, а вторият зад погреба на кърмовата крайна кула „Y“. Във всеки от тях са разположени по два 533-мм торпедни апарата, съответно по десния и по левия борд. Боезапасът им съставя 20 торпеда. Британското торпедо има заряд от 127 кг (280 фунта) и максимална далечина на плаване от 16 900 м (18 500 ярда) при скорост от 19 възела. За управлението на торпедната стрелба на кърмовата надстройка е поставен пост за управление на торпедната стрелба с 2,74-м далекомер.

Брониране

Схемата на бронирането е развитие на схемата на бронирането на линкорите от типа „Айрън Дюк“. Вертикалната броня е преразпределена по дебелина, а хоризонталната получава друго разпределение по палуби. Главният брониран пояс върви между барбетите на крайните кули. Той е набран от плочи с ширина 4,57 м и височина 3,96 м с двоен скос – отдолу и отгоре. Централната част от плочите с височина 1,83 м има дебелина 330 мм. В долната част на плочите, започвайки от разстояние 0,91 м от края, дебелината на бронята клинообразно намалява от 330 мм до 203 мм. В горната част, от разстояние примерно 1,22 м, дебелината намалява до 152 мм. Такава форма на плочите става подобрение в сравнение с пояса на „Айрън Дюк“, защото неговият пояс е набран от три реда плочи с дебелина 203, 305 и 229 мм съответно. За идеалното бойно газене се смята газенето от 9,47 м, когато долния ръб на главния пояс се потапя във водата на 1,85 м. Над главния пояс върви горен пояс с дебелина 152 мм, което е единственото по-лошо, в сравнение с „Айрън Дюк“, при който този пояс е 203 мм.

Бронирането на барбетите (в разрез) на британските линейни кораби „Айрън Дюк“ и „Куин Елизабет“

Останалата вертикална броня е същата, като на „Айрън Дюк“, или усилена. Бронираният пояс се затваря, по носа и на кърмата, от траверси с дебелина 102 мм. На нивото на барбетите на крайните кули на носа и кърмата върви барбет с дебелина 152 мм. На кулите на ГК челото има дебелина 330 мм, стените – 279 мм, а покривът е 108 мм. Техните барбети са със секторно брониране. Външните части на барбетите над главния пояс имат дебелина 254 мм, с намаляване на дебелината на вътрешните части до 178 мм. На нивото прикрито от главния бронепояс дебелината на барбетите намалява до 152 и 102 мм съответно. Казематът за 152-мм оръдия се прикрива от 152-мм броня. Бойната рубка има дебелина на стените от 279 мм и 76 мм покрив. Бронираният въртящ се калпак е защитен от 102-мм броня.

Палубната защита предизвиква повече дискусии. Тя е намалена по дебелина и отгоре на вова е разпределена по четири палуб. Палубата на полубака, над 152-мм батарея, има дебелина от 25,4 мм. Горната палуба, между барбетите на крайните кули „А“ и „Y“, има дебелина от 51 до 32 мм. Главната палуба, по крайщата, се прикрива от броня с дебелина 32 мм. Долната карапасна (черупковидна) палуба на кърмата има дебелина 76 мм и 63 мм над рулевата машина. На носа долната палуба има дебелина 25 мм. Ютландското сражение показва слабостта на хоризонталното брониране, което впоследствие е усилено. Над погребите на главната и средната палуби са поставени допълнителни листове високоякостна стомана с дебелина от 25,4 мм.

Енергетична установка

Силовата установка на корабите от типа „Куин Елизабет“ е четиривална състояща се от два комплекта парни турбини на „Парсънс“ („Куин Елизабет“, „Малая“ и „Уорспайт“) или „Браун-Къртис“ („Баръм“ и „Валиант“) с директно задвижване на валовете. Всеки комплект турбини „Парсънс“ се състои от четири турбини високо налягане и ниско налягане в два корпуса и турбини за икономичния ход. Двете турбини ниско налягане за преден и заден ход, в общ корпус, работят на вътрешните валове. На външните валове работят двете турбини високо налягане за заден и преден ход. Турбините са разположени в машинния отсек, който от две надлъжни прегради е разделен на на три отделения. В средното отделение се намират турбините ниско налягане по десния и левия бордове, а в бордовите – турбините високо налягане. Освен това, пред турбините високо налягане, в бордовите отделения, се намират турбините за икономичната скорост със зъбна предавка. Тези турбини се изключват при пълен ход. На корабите с турбини „Браун-Къртис“ турбините високо налягане за преден ход и турбините ниско налягане за преден и заден ход, в общ корпус, работят на вътрешните валове. Турбината средно налягане за преден ход и високо налягане за заден ход, в един корпус, работят на външните валове.

В централното машинно отделение се намират четирите главни кондензатора и още по един, спомагателен, има във всяко от бордовите. В бордовите отделения, също така, има по един опреснителен агрегат със сумарна производителност 650 дълги тона прясна вода за денонощие. Всеки агрегат се състои от два изпарителя и един кондензатор.

В четирите котелни отделения има 24 водотръбни котела, които, също така, на различните кораби са от различни системи. На „Куин Елизабет“, „Малая“ и „Уорспайт“ стоят котлите „Яроу“, а на „Баръм“ и „Валиант“ – „Бабкок-Уилкокс“. Максималното работно налягане на котлите е 19,4 атмосфери.

Номиналната продължителна мощност на силовата установка е 56 000 к.с., което трябва да осигури на корабите скорост от 23 възела. При форсиране се достига мощност от 75 000 к.с., което трябва да дасе скорост от 25 възела. Пълноценни приемо-предавателни корабни изпитания на мерна миля не са правени от корабите, поради военното време и всички данни са получени в хода на заводските изпитания, резултатите от които са приведени в таблицата по-долу:

Данни от заводските корабни изпитания
Кораб	Турбини	Котли	Място	Дата на изпитанията	Дата на докуването	Тип изпитания	Мощност, к.с.	Скорост	об/мин	Разход на гориво, дълги тона
„Куин Елизабет“	„Парсънс“	„Яроу“				на пълна мощност	57 130
„Уорспайт“	„Парсънс“	„Яроу“	западно крайбрежие на Ирландия	11.04.1915	22.03.1915	1,5 часови на пълна мощност	56 580	24,1	274	45,7
						2 часови на форсирана мощност	75 510	24,65
„Валиант“	„Браун-Къртис“	„Бабкок-Уилкокс“	залив Фърт ъф Клайд	27.02.1916	ноември 1914	2 часови на пълна мощност	57 315
						форсирана мощност	71 112
„Малая“	„Парсънс“	„Яроу“	Северно море	17.02.1916	14.02.1916	2 часови на пълна мощност	57 332	23,5	280	66
						2 часови на форсирана мощност	76 074	25	304,7	90
						2 часови на форсирана мощност	76 200	25	307	90
„Баръм“	„Браун-Къртис“	„Бабкок-Уилкокс“	залив Фърт ъф Клайд	27.08.1915	31.12.1914	2 часови на пълна мощност	60 950		285
						форсирана мощност	76 575

Заводските изпитани показват, че при благоприятни условия най-добрите сред корабите от серията могат да достигнат скорост от 25 възела. При това, в лошо състояние на морето, при бойна водоизместимост и с обрасло дъно скоростта пада. Според резултатите от изпитанията са съставени усреднените експлоатационни данни, според които се достига максималната продължителна скорост от 23,25 възела при мощност от 67 500 к.с. и максималната кратковременна скорост от 24 възела при мощност от 75 000 к.с. и 300 оборота на винта в минута.

Корабите с турбини „Парсънс“ показват по-висока скорост. „Валиант“ и „Баръм“, с турбините „Браун-Къртис“, са признати за по-бавни, причината за което се счита недостатъчната мощност на кондензаторите. Най-бавен в серията е „Валиант“, при който освен кондензаторите е и с неудачна конструкция на соплата на турбините високо налягане. Най-бързоходен е „Малая“, който с лекота може да достигне 306 оборота на винта вместо 300 проектни, и да достигне проектната скорост от 25 възела.

Адмирал Джелико, присъстващ на изпитанията на „Баръм“, заключва, че „Валиант“ е още по-бавен, и стига до извода, че 5-та бойна ескадра, съставена от новите линкори, не може да има ход по-висок от 23 възела. Такава скорост има прекалено слабо превъзходство над скоростта на немския линеен флот и е съмнително, че ескадрата може да се обърне начело на линията, без да нарушава нейния строй. Джелико подчертава, че 3-та линейна ескадра на немския Флот на откритото море, състояща се линкорите типове „Кьониг“ и „Кайзер“, има не много по-ниска скорост. Така че възможностите на 5-та ескадра, в качеството на бързоходно крило на Гранд Флийт, ще бъдат ограничени, особено ако се отчита, че при бойна водоизместимост на корабите турбините им не могат да достигнат максималните си обороти.

За да се разберат реалните възможности на новите линкори, през февруари 1919 г., е решено са се изпробват линкорите на пълен ход. „Баръм“ преминава изпитания на мерната миля в Bute Sound, по пътя от Скапа Флоу към Инвергордон за ремонт. По време на изпитанията газенето съставя 9,9 м при носа и 10,06 м по кърмата, което съответства на водоизместимост от 32 250 дълги тона}} По време на четирите пробега усреднената скорост съставя 23,9 възела при мощност от 70 790 к.с. Най-добрият резултат е 23,97 възела при мощност от 71 730 к.с.. Данните от изпитанията на останалите кораби са представени в следната таблица:

Данни от изпитанията през 1919 г.
Кораб	„Валиант“	„Уорспайт“	„Баръм“	„Малая“
Тип изпитания	1 час на пълна мощност	2 часа на форсаж	1 час на форсаж	1 час на форсаж
Дата	11.03.1919	11.03.1919	21.02.1919	11.03.1919
Място	на път за в Плимът	северозападното крайбрежие на Шотландия	на пути за Инвергордон	на път за Плимът
Средни обороти/мин	275,2	296	289,9	305,85
Мощност на валовете, к.с.	57 703	75 800	72 872	76 740
Скорост, възела.	23	23,5	23,8	24,9
Разход на гориво, дълги тона	33			45
Дата на последното докуване	09.03.1918	25.03.1918

Използването на нефт вместо въглища изизсква разполагането му в бордови нефтени цистерни с голяма дълбочина – до 9,14 м. Те се намират надлъжно на котелните отделения от двете страни на противоторпедната преграда, изкачвайки се от вътрешното дъно до средната палуба по височина. Конструкторите още нямат достатъчно опит в създаването на подобни големи горивни цис­терни, затова е направен специален опитен модел. По размери и конструкция той съответства на реалния и чрез него се отработват конструктивните решения. От горната палуба горивото се подава от помпи през тръбопроводите за зареждане към горивните цистерни. В горивовопровода има филтър за изравняване на налягането в съдовете и за пречистване на нефта преди подаването му към котлите. Самите нефтени помпи са задвижват от вертикални едноцилиндрови парни машини, способни да претачат 12 т гориво в час. Главните захранващи помпи имат производителност 47 тона в час.

Поради използването на бордови нефтени цистерни отпала необходимостта от съхранение на въглища на палубите над бронираната и на средната палуба се освобождава значителна площ. Решено е това пространство да се използва за столова за екипажа и други битови помещения. Обаче организирането на вентилацията би изисквало допълнителни отвори в преградите, а в ра­йона на водолинията е нужно да се подсигури водонепроницаемото разделение на по­мещенията. Затова решават да се ограничат само с някои от предполагаемите битови помещения. На това място са направени душове и перално помещение, което по сравнение с предшестващите кораби значително подобрява обитаемостта.

Максималната вместимост на горивните цистерни е разчетена за 3500 дълги тона нефт. Обаче при нормално запълване от 95% тя съставя 3325 д.т. Обичайният приеман запас гориво съставлява около 2800 д. т, което е предизвикано от надхвърлянето на фактическата водоизме­стимост над проектната. Освен това, има запас въглища от 100 т за вътрешни нужди. При запас нефт около 3300 д. т разчетната далечина на плаване трябва да съставлява 8600 морски мили на 12,5-възлов ход и 3900 морски мили на 21-възлов.

Електроенергийна установка

По проект е предвидено поставянето на два дизелгенератора с мощност 450 кВт и два турбогенератора по 200 киловата. Те трябва да изработват постоянен ток с напрежение 200 В, който се подава към главното разпределително табло. Поради ръста на потребностите от електроенергия, към края на войната „Куин Елизабет“ и „Валиант“ получават пети генератор за 200 кВт, задвижван от бутална парна машина. Другите кораби от типа получават това оборудване едва след войната.

Системата за опресняване на морска вода се състои от две установки с обща производителност 650 т на денонощие.

Представители на проекта

Име	Начало на строителството	Въвеждане в експлоатация	Изваждане от експлоатация
HMS Queen Elizabeth	21.10.1912	22.12.1914	Разкомплетован за метал през 1948 г.
HMS Warspite	31.10.1912	08.03.1915	Засяда на плитчина при плаването към мястото за утилизация през 1947 г., разкомплектован на мястото на корабокрушението през 1955 г.
HMS Barham	24.02.1913	19.10.1915	Потопен на 25 ноевмри 1941 г. от подводницата „U-331“
HMS Valiant	31.10.1913	19.02.1916	Разкомплетован за метал през 1950 г.
HMS Malaya	20.10.1913	01.02.1916	Разкомплетован за метал през 1948 г.

Канадският Бил за военноморска помощ от 1912 г. (Borden’s Naval Aid Bill) предполага заделянето на средства за построяването на три съвременни дредноута (възможно с имена Acadia, Quebec и Ontario), които, най-вероятно, трябва да са още три кораба от този тип, подобно на спонсирирания от Федеративните Щати на Малайзия „Малая“ Обаче била е отхвърлен от Сената на Канада, в който болшинството места тогава има опозиционната Либерална партия. Не е известно, дали тези кораби са предназначени за Кралския флот, както „Малая“ или линейният крайцер „Ню Зеланд“, или за състава на Кралския Канадски флот.

Модернизации

Първа модернизация на линейния флот (1922 – 1930)

С подписването на Вашингтонското морско съглашение Великобритания до 1931 г. има право да построи само два нови линейни кораба, затова остро излиза въпроса за модернизацията на наличните кораби. С оглед опита от Първата световна война най-вече е необходимо да се усили защитата срещу подводниците и авиацията. Специално организирана, още преди подписването на съглашението, комисия на Адмиралтейството, през май 1922 г., стига до извода за първостепенната важност на усилването на противоторпедната защита, макар и да прави оговорката, че повишаването на точността на бомбомятането може да промени приоритета. Адмиралтейството счита, че е нужно да се усили и противоторпедната защита чрез поставянето на бордови були, и защитата от въздушните атаки за сметка на усилване на палубното брониране. В онези времена се счита, че палубната авиация може да носи или 700-кг фугасна бомба, която по-скоро ще се взривява във водата и срещу нея ще работи противоторпедната защита. Хоризонталната защита пък трябва да издържа на попаданието на 250-кг бронебойна бомба. Авиацията с наземно базиране вече може да носи и по-мощни бомби, обаче считат, че нейните самолети няма да могат да действат далеч от брега и затова заплахата от тяхна страна не е толкова съществена.

Според Вашингтонското стглашение за усилването на защитите може да се отделят не повече от 3000 дълги тона. Това е достатъчно за организиране на защитата на погребите от 250-кг бронебойни бомби, но при това напълно се изхабява 3000-тонният лимит от водоизместимост и нищо друго не може да се направи. Усилването на палубите, над котелните и машинните отделения, в рамките на този лимит въобще е невъзможно да се направи, тъй като даже 76-мм палуба може да се пробива произволно. Димоходите, без тяхното разширяване, е нереално да се защитят, за което трябва да се увеличи сечението на огнищата, което пък намалява сечението на димохода за преминаването на изгорелите газове. Немаловажен е и финансовият фактор. Поставянето на булите ще струва на британския бюджет 200 хиляди фунта стерлинги, а усилването на палубната защита над погребите се оценява на 350 хил. При това на „Худ“, „Рипалс“ и четирите линкора от типа „Ривендж“ булите вече са поставени и за сметка на това може да се икономисва. Изхождайки от всичките тези съображения Морският щаб решава да се усили противоторпедната защита, отлагайки в бъдещето усилването на хоризонталната защита. Щабът също така решава, че за защитата на корабите от въздушни атаки в морето ще е достатъчно да се усили зенитното въоръжение чрез поставянето на 102-мм зенитки и новите 40-мм „пом-поми“ с нови прибори за управление на зенитния огън.

Монтирането на противоторпедните були се осложнява от трудността да се поставят корабите в док. Така например, докът в Портсмът е зает с модернизацията на линкора „Роял Оук“, която е планирана още преди Вашингтонското съглашение. Докът в Розайт не може да изпълнява такива работи. За ремонта може да се използва плаващият док в Девънпорт, но за това е необходимо да се проведат изкопни работи на дъното, което е невъзможно при ограничения бюджет. Затова е решено част от работите да се произведат на вода, по време на текущите ремонти. Така например, на „Уорспайт“ първият етап от работите е проведен заедно със замяната на тръбичките в котлите. Той трябва първи да влезе за модернизацията с поставянето на булите в дока в Портсмът, който е освободен от „Роял Оук“. След него, с осемимесечен интервал, трябва да последват и останалите систършипове. Това разбиване на ремонтите на етапи, заедно с финансовите трудности, предопределя различният обем на проведените работи и разликите във външния вид на корабите.

План

Общата стойност на модернизацията с поставянето на були и ново зенитно въоръжение се определя на 195 хиляди фунта стерлинги за един кораб.

Були

Освен подводната защита поставянето на булите увеличава надводният борд с увеличаване на запаса плаваемост (непотопимостта) и устойчивост, което частично компенсира наличното претоварване, а газенето започва да съответства на проектните стойности. Булите се състоят от две части – горна и долна. Горната част закрива бронирания пояс и отстои от борда на 0,915 м. Тя се дели от водонепроницаеми вертикални прегради на отсеци с дължина 4,88 м. Долната част отстои от борда на 1,83 м; преградите вървят със стъпка от 6,1 м. В подводната част, в района на мидъла, между външната стена на була и противоторпедната преграда се образуват три отсека – бул, двойно дъно и вътрешен отсек. При това вътрешния отсек и отделенията на двойното дъно се използват като нефтени цистерни. Това също така увеличава здравината на защитата, тъй като енергията на взрива се неутрализира за преместване на течността. При това цистерните трябва да за запълнени с течност, но не напълно – от 25 до 75 %, за оптимално се счита 50 % запълване. Затова тези цистерни се разходват най-накрая, а след пълното разходване на горивото е предписано да се напълват със задбордна вода. В района на котелните отделения, отвътре на противоторпедната преграда, се намират отсеци, които също така са запълнени с нефт. Тъй като при хидравличен удар тези цистерни могат да дадат теч във вътрешните отсеци, горивото в тях е предписано да се използва най-напред. Като цяло, в района на мидъла, ширината на противоторпедната защита се увеличава от 3,05 до 4,88 м, което трябва да осигури защита от взрив при борда на торпедо с бойна част от 335 кг ТНТ.

В района на погребите няма горивни цистерни и дълбочината на защита е по-малка. Затова тук са допълнително изградени защитни камери, запълвани със задбордна вода. За това се налага в района на 33 и 232 шпангоути поставянето на допълнителни напречни прегради. Тези напречни отсеци и отсеците на двойното дъно се запълват с вода. Булът в този район е празен, така че между неговата външна обшивка и ПТП се получават отсеци със запълване въздух – течност – въздух, което трябва да осигури добра защита. Отсеците на двойното дъно, под погребите, трябва да са пълни с течност не повече от 50 %. Общата вместимост на защитните отсеци с течност в района на погребите съставя 815 дълги тона.

Зенитно въоръжение

Замяната на двете 76,2-мм зенитки с четири 102-мм не представлява особена трудност, освен монтирането на оръдията изисквайки само преправяне на погребите за боезапаса им. Сложности възникват при поставянето на зенитния пост (на английски: High Angle Control Position — HACP) за тяхното насочване. Зенитния директор има нужда от кръгов обзор на въздушната обстановка и затова единственото място, което удовлетворява всички изисквания е покрива на формарса, обаче той е зает от директора за главния калибър. Той може да се премести на площадка под формарса, както е на линкорите от типа „Ривендж“, но тогава възниква сляпа зона при кърмовите ъгли. При появата на цели по това направление следва да се пренесе управлението от директора към поста за управление на кърмовата кула „Х“. При съществуващото към този момент оборудване предаването на сигнала „стъпка по стъпка“ това води до занбавяне на стрелбата (новата синхронизирана система за предаване на сигнала се изпробва по това време на „Тайгър“, но още не е приета на въоръжение).

Освен това, такова разположение значително увеличава високо разположеното тегло и изисква голям обем от работи за препраявнето на формарса, които е целесъобразно да се проведат при модернизационните работи заедно с поставянето на булите. „Уорспайт“ влиза за модернизация първи и на него HACP е монтиран направо на формарса. За останалите линкори, като временна мяра, е прието решението да се постави зенитният директор над кърмовия пост за управление на торпедната стрелба, с последващото му пренасяне на формарса при изграждането на булите. Фактически единственият кораб, на който е монтиран временен директор, се оказва „Баръм“, а на останалите преправянето на формарса и монтирането там на зенитния пост се прави по време на текущите ремонти.

Преправяне на мостиците

Заедно с поставянето на зенитния директор са прекомпоновани постовете за управление на артилерийския огън на формарса. Разграничени са постовете за управление на главния калибър и този за огъня на 152-мм оръдия. Постът за управление на ГК се намира отпред, зад него се намира постът за управление на зенитния огън, а отстрани на зенитния пост се намират постовете за управление на 152-мм оръдия. Така старшият артилерийски офицер може с лекота да преминава от един пост на друг. Под формарса е поставена нова площадка, на която е поставен директорът за ГК. Зад щурманската рубка е оборудван пост за управление на торпедната стрелба с 2,74-м далекомер. Тентата на компасната площадка е заменена със стоманени листове, осигуряващи противокуршумна защита. Също така са препланирани компасната площадка и някои от другите платформи.

Комини

Завихрянията на въздуха зад новата надстройка може да доведат до издърпване на дим към нейната задна часта. За отстраняването на това, през февруари 1924 г., по предложение на началника на управлението по корабостроене (на английски: Director of Naval Construction), решават да се обединят носовия и кърмовия комини.

„Уорспайт“

Модернизацията на линкора се провежда от ноември 1924 г. до април 1926 г. в Портсмът. Изпълнени са следните работи:

• Поставени са бордовите були и защитните отсеци с вода около погребите;
• Заменени са двете 76,2-мм зенитки с четири 102-мм зенитни оръдия;
• Поставен е нов формарс със зенитния пост HACP, оборудван с 3,65-метров далекомер тип UB/4;
• Поставена е нова платформа под формарса и на нея, от формарса, е пренесен директорът за ГК;
• Преустроен и е направен закрит постът за управление на торпедната стрельба над щурманската рубка;
• Преправени са надстройките на мостика. Компасната платформа е разширена и прикрита по периметъра от стоманени листове. Разширени са адмиралският мостик и прожекторната платформа. Два 914-мм прожектора са заменени с два 609-мм сигнални прожектора. Сигналната площадка е разширена и удължена към кърмата до комина;
• Стенгата на формарса е свалена и заменена с къса стенга с височина 3,96 метра от палубата на наблюдателния пост. Това преправяне е с цел да се осигури свободен обзор на поста за управление на зенитния огън. Към стенгата се крепи главната предавателна антена, така че не могат да се откажат от нея напълно;
• От гротмачтата са свалени прожекторите и техните постове за управление;
• В радиопостовете са поставени радиостанции с близък радиус. Техните антени са закрепени към кърмовите прожекторни площадки на комина;
• Поставена е допълнителна защита на ред помещения от проникването на замърсен въздух и газове. В частност, газонепроницаем е направен централният пост в долната бойна рубка;
• Комините са сведени в единн, който е разположен на мястото на кърмовия комин.

„Куин Елизабет“

На „Куин Елизабет“ работите са проведени на няколко етапа. В периода август-септември 1924 г. са снети двете 76-мм зенитки и са поставени две 102-мм. От гротмачтата са демонтирани прожекторите заедно с техните постове за управление. Между ноеври 1925 г. и януари 1926 г. е поставена втората двойка 102-мм оръдия. Според първоначалния план се предполага, че след излизането от дока на „Уорспайт“ неговото място за поставяне на булите ще заеме „Валиант“, обаче в крайна сметка в дока влиза „Куин Елизабет“. Ремонтът в корабостроителницата в Портсмът продължава от юни до октомври 1927 г. извършени са следните работи:

• Поставени са бордовите були и защитните отсеци с вода около погребите;
• Поставен е новият формарс със зенитния пост, снабден с далекомер;
• Поставена е площадката под формарса и на нея е пренесен директорът за ГК;
• Преправени са мостици. Компасната платформа е разширена и прикрита по периметъра със стоманени листове. Адмиралския мостик е разширен, но, за разлика от „Уорспайт“, не в кърмовата, а в предната част, и допълнително е обшит със стоманени листове; разширена е прожекторната платформа със замяната на два 914-мм с два 609-мм сигнални прожектора; сигналната платформа е разширена и удължена към кърмата до комина;
• Свалена е стенгата на формарса, при това главната предаваща антена е закрепена към формарса от страна на кърмата;
• На кърмовата част на платформата с поста за СУАО за ГК е поставен средневълнов пеленгаторен пост с въртяща се рамкова антена;
• Кърмовият пост за управление на торпедната стрелба е заменен с по-лек, качен с едно ниво нагоре. Бронираният торпеден далекомерен пост е оставен на старото място.
• Преправена е кърмовата надстройка, някои платформи на нея са разширени;
• В радиорубките са поставени радиостанции с близък радиус на действие с антени, опънати към кърмовите площадки на комина;
• Поставена е противокуршумна защита на някои помещения върху надстройката;
• Двата комина са обединени в един;
• От кърмовата оръдейна кула „Х“ е демонтирана стартовата самолетна площадка;
• По краищата на палубата на полубака, побордно от гротмачтата, са разположени резервуари с авиационен бензин, които в случай на опасност могат да се изхвърлят зад борда.

„Малая“

В периода април-май 1924 г. двете 76,2 мм зенитки са заменени с две 102-мм и са свалени прожекторните постове от гротмачтата. По време на текущия ремонт, в периода юли-септември 1926 г., е поставена втората двойка 102-мм оръдия. Тогава е поставен и новия формарс със стенгата, постът за управление на зенитната стрелба HACP и е пренесен директорът за главния калибър. Към това време са поставени късовълнови радиостанции с антена, прикрепена към прожекторния пост на комина. През 1927 г. са открити течове в носовата част на булите при „Уорспайт“ и „Куин Елизабет“, затова тяхната конструкция за останалите кораби е променена. Началникът на управлението по корабостроене предполага, че причина за течовете е вибрацията на бордовата обшивка на местата, които са получили допълнително укрепване през 1915 г., и предлага усилването на тези места. Така носовите и кърмовите краища на булите вместо предишната плоска форма стават закръглени. Това позволява да се използва топло нитоване вместо по-ранното закрепване с винтове с последващото им разплексване. Краищата на водонепроницаемите отсеци на булите се запълват с дървесина. „Уорспайт“ и „Куин Елизабет“ имат диферент по носа, затова на последващите кораби е решено са се удължат булите при носа с 3,65 м. По примера на линкорите от типа „Ривендж“ в носовия край горният край на булите са направени със скосяване надолу.

Преустройството на „Малая“ започва през септември 1927 г., през март 1929 г. линкорът се връща в строй. „Малая“ по много е идентичен на „Уорспайт“, при него са изпълнени следниятй обем работи:

• ПОставени са модифицираните були и защитните отсеци с вода около погребите;
• Постът за управление на торпедната стрелба е пренесен с едно ниво, така както е на „Уорспайт“;
• Аналогично на „Уорспайт“ е променена носовата надстройка и мостиците;
• На наличния зенитен пост HACP, на формарса, е поставен новият жиростабилизиран зенитен директор HACS Mk I (High Angle Control System Mk I);
• В краищата на палубата на полубака са поставени съдове с авиационен бензин, като при „Куин Елизабет“;
• Усъвършенствана е системата за подаване на боезапаса за средния калибър;
• Важните помещения получават допълнителна защита;
• Снета е стенгата на формарса, а главната предаваща антена е прикрепена за кърмовата страна на формарса;
• Двата комина са обединени в един.

„Валиант“

От януари до март 1925 г. двете 76-мм зенитки са заменени с две 102-мм. Между юни и август 1926 г. е поставена втората двойка 102-мм оръдия, свалени са прожекторните постове на гротмачтата и са поставени радиостанции с близък радиус на действие. Далекомерът, поставен в периода 1923 – 1924 г. на покрива на бойната рубка, е пренесен на площадката отгоре на компасната платформа. От март до юли 1927 г., по време на текущия ремонт, е поставен новият формарс със зенитния пост HACP.

Основната модернизация, с влизане в сух док, се провежда в Портсмът, от март 1929 г. до декември 1930 г. Изпълнени са следните работи:

• Поставени са модифицираните були и защитните отсеци с вода около погребите;
• На зенитния пост на формарса е поставен новият зенитен директор HACS Mk I;
• Модифицирано е подаването на боеприпаси за 152-мм оръдия;
• Кърмовият пост за управление на торпедната стрелба е заменен спо-лек със запазване на далекомера;
• Важните помещения на надстройката получават допълнителна защита;
• Двата комина са обединени в един;
• В кърмовата част на платформата с поста на директора за ГК, под формарса, е поставен средневълнов пеленгаторен пост с въртяща се рамкова антена;
• На юта е поставен катапулт Е-1-Н за запуск на хидросамолет Fairy. III.F и 4-тонен кран за изваждането му от водата;
• От кула „Х“ е снета стартовата площадка за колесни самолети;
• На платформата на бойната рубка са поставени зенитните 40-мм автоматы „Пом-пом“ Mk. V, а под формарса е монтиран един директор Mk I за тяхното управление. По проект трябва да има два поставени побордно, но втори няма наличен;
• В кърмовото торпедно отделение са демонтирани торпедните апарати, а самите отсеци са разделени с прегради и използвани като килери;
• Модифицирани са прожекторните площадки на комина и са поставени постове за тяхното дистанционно управление.

Изпитанията показват проблем с обдухването на мостиците. Компасната платформа е обшита с листове с височина 1,27 м с огънати навън горни крайща за отклоняване нагоре на потока настрещен въздух. Непосредствено зад щита има зона, защитена от ветъра, обаче само на 1,5 – 1,8 м от щита потокът въздух се отклонява надолу с такава сила, че на нивото на азимутната скала на компаса снемането на пеленга е практически невъзможно. Нататък потокът се разделя от щурманската рубка на два потока, които се устремяват надолу отстрани на компасната площадка, така че на това място е невъзможно да се стои без опора. В корабостроителницата на Портсмът се опитват набързо да решат този проблем, поставяйки на свесите на компасната площадка решетчести пластини с височина 762 мм, обаче това малко помага и в крайна сметка над компасната площадка, отгоре на страничната стоманена обшивка, е направено дървено прикритие, напълно закриващо площадката. Тези работи споследствие са изпълнени и при другите еднотипни кораби.

„Баръм“

От ноември 1924 до януари 1925 г. двете 76,2 мм зенитни оръдия са заменени с две 102-мм, свалени са прожекторните постове от гротмачтата и са поставени радиостанции с близък радиус на действие. В периода октомври-ноември 1926 г. е поставена втората двойка 102-мм оръдия и на кърмата, над поста за управление на торпедната стрелба, е поставен временен зенитен пост.

В периода февруари-юли 1928 г., по време на текущ ремонт, е поставен новият формарс със стенга, разположени да на него наблюдателният пост на СУАО за ГК и зенитният пост. Зенитният пост от кърмата е премахнат. От носовата надстройка е свалена прожекторната платформа с двата 914-мм прожектора. Основната модернизация на „Баръм“ започва едва през януари 1931 г., за това е изпълнена заедно с работите по втората програма за модернизиране.

Оценка на проекта

Линкорите от типа Queen Elizabeth в своето време превъзхождат своите предшественици и линкорите на другите страни. Немските дреднаути от типа König също така отстъпват пред тези кораби, обаче дреднаутите от типа Байерн са сравними по характеристики, с изключение на по-ниската скорост. На линкорите от типа „Куин Елизабет“ за първи път се използва само нефтено отопление на котлите. Техният проект има много общо с корабите от типа „Айрън Дюк“, но в същото време се съдържат редица важни нововъведения, така че строителството на линкорите от типа „Куин Елизабет“ следва да се разглежда като един от крайъгълните моменти в историята на военното корабостроене.

	„Ню Йорк“  САЩ	„Куин Елизабет“  Великобритания	„Айрън Дюк“  Великобритания	„Дерфлингер“  Германия	„Кьониг“  Германия
Година на залагане	1911	1912	1912	1912	1911
Година на влизане в строй	1914	1915	1914	1914	1914
Водоизместимост, нормална, т	27 432	29 200	25 400	26 600	25 390
Пълна, т	28 820	33 020	30 032	31 200	29 200
Тип СУ	ПМ	ПТ	ПТ	ПТ	ПТ
Мощност, к.с.	28 100	56 000	29 000	63 000	31 000
Пълна скорост, въз.	21	23	21,25	26,5	21
Максимална скорост, въз.	21,13	24	21,5 – 22,0	25,5 – 26,5	21,2 – 21,3
Далечина, мили (на скорост, въз.)	7684 (12)	5000 (12)	4500 (20) 8100 (12)	5600 (14)	6800 (12)
Брониране, мм
Пояс	305	330	305	300	350
Палуба	35 – 63	70 – 95	45 – 89	50 – 80	60 – 100
Кули	356	330	279	270	300
Барбети	254	254	254	260	300
Рубка	305	279	279	300	350
Схема на разполагане на въоръжението
Въоръжение	5×2 356/45 21×1×127/51 4 ТА	4×2×381/42 16×152/45 2×76,2 2×1 47-мм 4 ТА	5×2×343/45 12×152-мм/45 4×1 47-мм 4 ТА	4×2×305/50 12×1×150/45 4×1×88 4 ТА	5×2×305/50 14×1×150/45 10×1×88 5 ТА

Вижте също

• Списък на дредноутите и супердредноутите
• Списък на линкорите по страна

Литература

на руски език

• Балакин, С. А., Дашьян, А. В., Токарев, М. Л. Все линкоры Второй мировой войны. – М.: Эксмо: Яуза, 2022. – С. 416. – ISBN 978-5-04-110826-7.
• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. М., Коллекция, Яуза, Эксмо, 2005. ISBN 5-699-14176-6.
• Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., Галея-Принт, 2008, 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
• А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с.

на английски език

• Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
• All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, Conway Maritime Press, 1987, 190 с. ISBN 0-85177-691-4.
• Campbell, N. J. M. Queen Elizabeth class. Conway Maritime Press, 1972. ISBN 9780851770529.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• Friedman, Norman. The British Battleship 1906 – 1946. Barnsley, UK, Seaforth Publishing, 2015. ISBN 978-1-84832-225-7.
• Roberts, John. Battlecruisers. — London: Chatham Publishing, 1997. – 128 p. — ISBN 1-86176-006-X.
• Raven, Alan. Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleships and Battlecruisers from 1911 to 1946. – London: Arms and Armour Press, 1976. – 436 p. — ISBN 0853681414.
• Parkes, Oscar. British Battleships. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-075-4.
• Watton, Ross. The Battleship «Warspite». Revised edition. London, Naval Institute Press, 2002, 120 с. ISBN 9781591140399.

на немски език

• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки

• QUEEN ELIZABETH battleships (1915 – 1916) ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• Troels Hansen, Queen Elizabeth class and Battle of Jutland ((en))
• Dreadnought Project Technical material on the weaponry and fire control for the ships ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-07-18 в Wayback Machine. ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Куин Елизабет“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Куин Элизабет““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​