Линейни кораби тип „Куин Елизабет“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линейни кораби тип „Куин Елизабет“
Queen Elizabeth-class battleship
Линкорът „Куин Елизабет“
Флаг Великобритания
Клас и типЛинейни кораби от типа „Куин Елизабет“
ПроизводителPortsmouth Dockyard в Портсмът и др., Великобритания.
Служба
Поръчан1912 г.
Заложен21 октомври 1912 г.
Спуснат на вода12 октомври 1913 г.
Влиза в строй22 декември 1914 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопен
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост33 110 t (стандартна)
33 790 t (пълна)
Дължина183,41 m
(между перпендикулярите)
197,03 m (максимална)
Ширина27,5 m
(максимална)
Газене9,35 m
(средно, при стандартна водоизместимост)
10,35 m
(при пълна водоизместимост)
Броняглавен пояс: 203 – 330 mm;
горен пояс: 152 mm;
траверси: 102 – 152 mm;
горна палуба: 25 – 76 mm;
барбети: 178 – 254 mm;
кули ГК: 279 – 330 mm;
каземати: 152 mm;
бойна рубка: 330 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons или Brown-Curtis;
24 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow;
4 гребни винта;
56 000 к.с.
Скорост23 възела
(43 km/h)
Далечина на
плаване
5 000 морски мили при 12 възела ход
Екипаж960 – 1250 души
Въоръжение
Артилерия4x2 381 mm;
16x1 152 mm
Зенитна артилерия:
2x1 76,2 mm
Торпедно
въоръжение
4 x 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ в Общомедия

Куин Елизабет (на английски: Queen Elizabeth) са серия британски линейни кораби – супердредноути. Главният кораб на серията е кръстен в чест на английската кралица Елизабет I. Тази серия кораби превъзхожда своите предшественици – дредноутите от типа Айрън Дюк в Кралския ВМФ по огнева мощ и скорост. Немските дредноути от типа König също отстъпват на тези кораби, обаче дредноутите от типа Байерн са сравними по характеристики, с изключение по-малката скорост. Също на линкорите от типа „Куин Елизабет“ за първи път е въведено нефтено отопление на котлите.

В техния проект има много общо с корабите от типа „Айрън Дьюк“, но в същото време има ред важни нововъведения, така че строителството на линкорите от типа „Куин Елизабет“ следва да се разглежда като един от крайъгълните моменти в историята на военното корабостроене.

История на серията[редактиране | редактиране на кода]

Със спуска на вода на „Дредноут“ Британската империя започва нова епоха в гонката в морските въоръжения. Даже такива страни, като Османската империя, Бразилия, Аржентина, Чили започват да строят планове за снабдяването на своите флотове с дредноути. Великобритания, в съответствие с принципа на „двудържавния стандарт“, също продължава увеличаването на своя флот. През 1911 г. Първи лорд на Адмиралтейството става Уинстън Чърчил. По първоначални планове, програмата за 1912 г. трябва да включва 3 подобрени линкора от типа „Айрън Дьюк“ и линеен крайцер. Обаче новият Първи лорд на Адмиралтейството, със свойствената му енергиея, заповядва да се разработи проект с главен калибър от 15 дюйм, макар проектните работи по създаването на такива оръдия още даже да не са завършени. Причината за това стават слуховете за това, че Германия планира да увеличи калибъра на своите морски оръдия (за това, че сведенията са лъжливи, в Англия узнават много по-късно), а също и това, че в американския и японския флотове стандарт стават 14-дюймовите оръдия. Адмиралтейството застава пред дилема – или да рискува и да заложи кораби с неизпробвано въоръжение, или да строи кораби с вече изпробовано въоръжение, но със заведомо отстъпващо въоръжение на равнозначните кораби на другите държави. След непродължителни обсъждания избират първият вариант. Elswick Ordnance Company изпълнива поставената задача. Новото оръдие 15"/42cal Mk I показва не само по-голяма точност в сравнение с 13,5" Mk V, но и по-голяма пробивна способност и увеличена далечина на стрелбата.

Корабите от типа „Queen Elisabeth“, стават най-старите дредноути, активно участващи във Втората световна война.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

След като е избран калибър за главната артилерия, настава времето да се подготви проект за кораба-носител на даденото въоръжение. Първоначалният проект има стандартната планировка: десет оръдия в пет кули – по две в краищата линейно-терасовидно и една в средата на кораба, скорост около 21 възела, бордова броня с дебелина 330 мм. Разчетите показват, че масата на 381-мм снаряда допуска възможността да се съкрати броя на оръдията до осем, и даже в този случай се осигурява превъзходство в залпа над „Айрън Дюк“. Десетте 343-мм оръдия „Mk.V“ дават тегло на бордовия залп 6350 кг, а осемте 381-мм оръдия имат бордов залп 6804 кг. В резултат на изчисленията, за сметка на отстраняването на средната кула икономисаното тегло и място позволяват да се поставят допълнителни механизми и котли за получаването на по-висока скорост. Във връзка с това е разработена нова тактическа концепция за използването на новите линкори. Предполага се да се създаде от тях бързоходно звено, което ще може да изпълни обхвата на неприятелската колона или със своя мощен огън рязко да усили огневата мощ на някоя от частите на флота, съсредоточавайки огъня по отделен кораб или отделна ескадра на неприятеля. За такова използване на линкорите им е необходима скорост не по-малко от 23 възела, а по-добре даже 25 възела.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Линейните кораби тип „Куин Елизабет“. Схема.

Разположението на батареята противоминни оръдия е безусловно слабото място в проекта. Както и на „Айрън Дюк“, те страдат от същото – в лошо време те са заливани с вода.[1] Кърмовото оръдие се налага да бъде демонтирано.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на бронята е аналогично на „Айрън Дюк“, някъде броневата защита на новите линкори е усъвършенствана, някъде отслабена. Дебелината на броневия пояс по водолинията се увеличава от 305 до 330 мм, а по продължение на главната палуба дебелината на бронята намалява от 203 до 152 мм. Всички прегради са със 152-мм дебелина, под барбета на кула „А“ дебелината на преградата намалява до 51 мм. Бронята на палубите на места изтънява до 6 мм, обаче като цяло е 95 мм в средната част на кораба вместо 89 мм, както е на „Айрън Дюк“, а противоторпедните прегради – дебелината на които се увеличава от 38 мм до 51 мм преминават надлъжно по целия корпус,[2] но зад тях няма въглищни ями.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основни балистични данни за британските оръдия на главния калибър[3]
Калибър, мм 305 305 343 343 381
Модел X XI V(L) V(H) 1
Дължина на ствола, калибри 45 50 45 45 42
Маса на оръдието, кг 57 708 66 700,4 76 198,4 76 198,4 98 704,4
Тегло на снаряда, кг 385,55 385,55 566,98 635,02 870,89
Тегло на метателния заряд, кг 117 139,25 132,9 134,78 194,1
Начална скорост, м/с 869,25 918,051 787[4] 762,5 747,25
Бронепробиваемост на снаряда (мм)
при дулния срез
406 426 439 439 457
Скорост на снаряда (м/с)
на дистанция 9140 м
579,5 610 579,5 554,25 554,25
Енергия на снаряда (мкг[5])
на дистанция 9140 м
6 587 723 7 299 976 9 688 010 10 287 316 14 107 700
Бронепробиваемост на снаряда (мм)
на дистанция 9140 м
259 284 320 318 356

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка на корабите от типа „Куин Елизабет“ се състои от два комплекта парни турбини на Парсънс или Къртис с пряко подаване към валовете. Всеки комплект турбини се състои от турбини високо налягане за преден и заден ход и турбини ниско налягане за преден и заден ход. Машинното отделение е разделено на три надлъжни отсека. Турбините за ниско налягане се намират в средния отсек, а турбините високо налягане – във външните. Те въртят четири трилопастни винта от манганов бронз. Независимо от заложената в проекта скорост от 25 възела, поради строително претоварване, кораба има увеличено газене и никога не е развивал над 24 възела заради голямото хидродинамично съпротивление. Без форсиране на машините скоростта съставлява 23 възела.

Спомагателни механизми[редактиране | редактиране на кода]

Два турбогенератора с мощност 450 кВт и два турбогенератора по 200 киловата осигуряват кораба с електроенергия с постоянно напрежение 200 В.

Системата за опресняване на морска вода се състои от две установки с обща производителност 650 т на денонощие.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Канадският Бил за военноморска помощ от 1912 г. (Borden’s Naval Aid Bill) предполага заделянето на средства за построяването на три съвременни дредноута (възможно с имена Acadia, Quebec и Ontario), които, най-вероятно, трябва да са още три кораба от този тип, подобно на спонсирирания от Федеративните Щати на Малайзия „Малая“ Обаче била е отхвърлен от Сената на Канада, в който болшинството места тогава има опозиционната Либерална партия.[6] Не е известно, дали тези кораби са предназначени за Кралския флот, както „Малая“ или линейният крайцер „Ню Зеланд“, или за състава на Кралския Канадски флот.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Ню Йорк[7]
 САЩ
„Куин Елизабет“[8][9]
 Великобритания
Айрън Дюк[10]
 Великобритания
Дерфлингер[11]
 Германия
Кьониг[12]
 Германия
Година на залагане 1911 1912 1912 1912 1911
Година на влизане в строй 1914 1915 1914 1914 1914
Водоизместимост, нормална, т 27 432 29 200 25 400 26 600 25 390
Пълна, т[Коментари 1] 28 820 33 020 30 032 31 200 29 200
Тип СУ ПМ ПТ ПТ ПТ ПТ
Мощност, к.с. 28 100 56 000 29 000 63 000 31 000
Пълна скорост, въз. 21 23 21,25 26,5 21
Максимална скорост, въз. 21,13 24 21,5 – 22,0 25,5 – 26,5 21,2 – 21,3
Далечина, мили (на скорост, въз.) 7684 (12) 5000 (12) 4500 (20)
8100 (12)
5600 (14) 6800 (12)
Брониране, мм
Пояс 305 330 305 300 350
Палуба 35 – 63 70 – 95 45 – 89 50 – 80 60 – 100
Кули 356 330 279 270 300
Барбети 254 254 254 260 300
Рубка 305 279 279 300 350
Схема на разполагане на въоръжението
Въоръжение 5×2 356/45
21×1×127/51
4 ТА
4×2×381/42
16×152/45
2×76,2
2×1 47-мм
4 ТА
5×2×343/45
12×152-мм/45
4×1 47-мм
4 ТА
4×2×305/50
12×1×150/45
4×1×88
4 ТА
5×2×305/50
14×1×150/45
10×1×88
5 ТА

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е давана в дълги тона, за това тук тя е преизчислена в метрични тонове

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов Галея-Принт с. 54
  2. Паркс_Линкоры_7 54, с. 1.
  3. А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. 5 с.
  4. British 13.5"/45 (34.3 cm) Mark V(L) 13.5"/45 (34.3 cm) Mark V(H) // NavWeaps.com, 1 May 2009. Архивиран от оригинала на 2012-04-19. Посетен на 4 October 2011.
  5. Метър-килограм-сила
  6. Borden’s Naval Aid Bill, 1912
  7. Conway ATWFS 1906 – 1921 115, с. 2.
  8. Паркс Линкоры 7 50, с. 2.
  9. Conway_ATWFS_1906-1921 33, с. 2.
  10. Conway ATWFS 1906 – 1921 31, с. 2.
  11. Gröner_1_1982 83 – 85, с. 2.
  12. Gröner_1_1982 51, с. 2.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с.
на английски език
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Куин Элизабет““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​