Линейни кораби тип „Монтана“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линейни кораби тип „Монтана“
Montana-class battleship
Montana Class.png
Модел на линейния кораб „Монтана“
Флаг САЩ САЩ
Клас и тип Линейни кораби от типа „Монтана“
Производител Philadelphia Navy Yard във Филаделфия и др., САЩ.
Служба
Заложен юни 1941 г.
Изведен от
експлоатация
Строителството им е отменено на 21 юли 1943 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 64 240 t (стандартна);
72 104 t (пълна)
Дължина 271,3 m (по КВЛ)
281,94 m (максимална)
Ширина 36,88 m[Коментари 1]
Газене 11,2 m
(при пълна водоизместимост)
Броня главен пояс: 406 mm;
горна палуба: 57 mm;
главна палуба: 152...186+18...15 mm;
барбети: 457 – 513 mm;
кули ГК: 233 – 560 mm;
кули 127 mm оръдия:
51 mm;
траверси: 388 mm;
бойна рубка: 263 – 457 mm
Задвижване 4 парни турбини Westinghouse;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
172 000 к.с.
Скорост 28 възела
(52 km/h)
Далечина на
плаване
15 000 морски мили при 15 възела ход
Екипаж 2149 души
Въоръжение
Артилерия 4x3 406 mm;
10x2 127 mm
Зенитна артилерия:
10x4 40 mm;
20x2 20 mm
Самолети 2 катапулта;
3 хидросамолета
OS2U „Кингфишър“[Коментари 2]
Линейни кораби тип „Монтана“ в Общомедия

Монтана (на английски: Montana, „Монтана“) са серия линейни кораби на САЩ от 1940-е години. Последващо развитие на линейните кораби от типа „Норт Керолайн“, по много параметри се явяват техен увеличен вариант. Заложени, но не достроени.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

В проекта се предполага да се отстрани главният недостатък на американските линкори от предвоенния период – слабата им защитеност. Американските адмирали, при разработката на проектите, се стараят да изхождат от емпиричното правило за противостоене на собствените оръдия. Обаче при създаването на „Норт Керолайн“ главния калибър е планирана като 14-дюймова, съответно е проектирана и подобна защита. Обаче прехода към 16-дюймови оръдия нарушава баланса, който не е възстановен и при последващите типове, даже при „Айовите“. Проектът за новите линкори „Монтана“ трябва да е защитен от 16-дюймови оръди. Схемата на брониране е „всичко или нищо“. Главният брониран пояс се състои от броня „клас A“ (хетерогенна, цементирана) с дебелина 406 мм. В проекта се отказват от вътрешния главен броневи пояс, както е на предходните типове „Айова“ и „Саут Дакота“ и се връщат към схемата за външно разположение с ъгъл на наклон навън от 19 градуса. Дължината на цитаделата е 63% от дължината на корпуса против 53,8% на „Айова“. Цитаделата се затваря от броневи траверси направени от броня клас А с дебелина 388 мм. Челните плочи на кулите са дебелина 560 мм и покрив с дебелина 233. Кулите за артилерията на главния калибър са произведени от броня „клас B“ (хомогенна, нецементирана). Страничните стени на кулите имат дебелина 254 мм, а на тилната бронеплоча – 305 всички от броня клас А. Барбетите на кули номер 1 и 4 имат дебелина 513 мм, а на 2 и 3 – 457 мм. Вертикалната защита е 57 + 152 – 186 + 18 – 15 мм хомогенна броня. Кулите за средната артилерия са прикрити от 51-мм хомогенни плочи. Бойната рубка е формирана от броня клас B, с дебелина на стените до 457 мм, с покрив от 236 мм.

Подводна защита[редактиране | редактиране на кода]

Конструктивната противоторпедна защита е по т. нар. „американска“ схема – състояща се от няколко надлъжни противоторпедни прегради. По конструкцията си тя е подобна на използваната при „Северните Каролини“ – с „кутиевидни“ були, без характерното за „Южните Дакоти“ и „Айовите“ подводно продължение на главния броневи пояс, преминаващ в ПТП, за сметка на което се увеличава и дълбочината на ПТЗ. Долният броневи пояс от броня клас B е пренесен навътре в корпуса и е закрепен към една от противоторпедните прегради с ъгъл на наклона от 10 градуса. Дебелината на този броневи пояс по височината му е различна и съставлява: по горния ръб 81 мм, по 219 мм в най-дебелата средна част и 95 мм в долната му част. Предназначен е за защита от подводни пробойни от „гмуркащи се“ снаряди. Максималната дълбочина на ПТЗ на мидъла на половината газене съставлява 6,25 м[1].

Главен калибър[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър съставляват 12 406,4-мм 50-калибрени оръдия Mk-7 разположени в четири триоръдейни кули, с малки отличия от тези на „Айовите“. Две кули са поместени в носовата и две – в кърмовата части на кораба. Всяка кула е обозначена с номер, номерацията на кулите върви от носа към кърмата. Оръдията в кулите имат индивидуални люлки, с пределен ъгъл на възвишение на оръдията от 45 градуса. Зареждането на оръдията става при фиксиран ъгъл на възвишение от 5 градуса. Снарядите за установките американците традиционно съхраняват в барбетите, зарядните погреби са разположени в по-долните отсеци, претоваръчно отделение, както и на предходните линкори няма. Недостатък на това решение се явява повишената чувствителност на подкуполния боезапас към взривове вътре в кулата. За основен тип снаряд се използва снарядът AP Mark 8 маса 1225 кг[2].

Универсален и зенитен калибри[редактиране | редактиране на кода]

В качеството на зенитен и противоминен калибър са поставени 20 127 мм универсални оръдия Мк 12 в 10 сдвоени установки Mk-38. Първоначално е планирано да се поставят новите 54-калибрени универсални оръдия в новите сдвоени установки, обаче с проектирането на установките, които според някои данни се предполага да бъдат носени още от линейните кораби тип „Айова“, възникват сериозни трудности. Във всеки случай оръдейните установки за самолетоносачите от типа „Мидуей“ имат друга конструкция и са проектирани наново.

Зенитната артилерия, според проекта, се предполага да бъде 32 или 40 40-мм автоматични оръдия „Бофорс“ в четирицевните установки Мк-II и 60 ствола 20-мм автоматични оръдия Ерликон в дву- и еднооръдейни установки.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Енергетичната установка е паротурбинна, четиривална. С 8 котела на фирмата Бабкок и Уилкокс, с високи параметри на парата. Турбоагрегатите са двукорпусни (турбини за високо и ниско налягане), с двустепенни зъбни редуктори. Ешелонно разположение на механизмите в 4 отсека. Очакваната скорост е 28 възела при водоизместимост 70 500 дълги тона и сумарна мощност 172 000 к.с. и 30 възела при форсиране[3]. Далечината на плаване на икономичния 15-възлов ход се предполага да бъде 15 000 мили.

Спомагателни устройства и системи[редактиране | редактиране на кода]

Електроснабдителната мрежа на линкора е разчетена за променлив ток с напрежение 450 В с честота 60 Хц. Снабдяването с електроенергия се осъществява от десет турбогенератора с мощност по 1250 кВт. Освен тях, има два аварийни дизел-генератора с мощност по 500 кВт[3].

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

На 19 юли 1940 г. са поръчани 5 линейни кораба от типа Montana, скоро техният строеж е замразен за неопределено време, докато на 21 юли 1943 г. не е окончателно отменен. Линкорите трябва да се строят в корабостроителницата на ВМС в Ню Йорк, корабостроителницата на ВМС във Филаделфия и корабостроителницата на ВМС в Норфолк.

USS Montana (BB-67)[редактиране | редактиране на кода]

Линкорът „Montana“ (на английски: USS Montana (BB-67)) е планиран като главен кораб в серията от пет единици. Той става третия боен кораб, наречен в чест на 41-я шат на САЩ, а неговото строителство е планирано да бъде в корабостроителницата на ВМС във Филаделфия (Philadelphia Navy Yard). Поръчките, както за ранния вариант BB-51, така и за BB-67 са отменени.

USS Ohio (BB-68)[редактиране | редактиране на кода]

Линкорът Oхайо трябва да стане втория кораб от типа линкори „Монтана“. Той е кръстен в чест на 17-я щат на САЩ, строителството се планира във Филаделфия (Philadelphia Navy Yard). Охайо трябва да стане четвъртия кораб във ВМС на САЩ, носещ това име.[4][5]

USS Maine (BB-69)[редактиране | редактиране на кода]

Линкорът Мейн трябва да стане третия в серията линкори от типа „Монтана“. Той е наречен в чест на 23-я щат на САЩ, строителството е планирано да започне в корабостроителницата на ВМС в Ню Йорк. Мейн би станал третия кораб, носещ името на вози щат.[6][7]

USS New Hampshire (BB-70)[редактиране | редактиране на кода]

Линкорът Ню Хемпшър трябва да е четвъртия в серията на линкорите от типа „Монтана“, корабът е кръстен в чест на 9-я щат. Строителството е планирано да се води от корабостроителницата в Ню Йорк. Линкорът би бил третия кораб носещ това име.[8][9]

USS Louisiana (BB-71)[редактиране | редактиране на кода]

Линкорът Луизиана трябва да бъде петия и последен кораб в серията от пет единици на линкорите тип „Монтана“. Той е наречен в чест на 18-я щат, строителството му е планирано за корабостроителницата на ВМС в Норфолк. Луизиана трябва да стане третия кораб с това название във флота.[10][11] Той става последният линкор, поръчан за ВМС на САЩ.[12][13]

Име Име на корабостроителницата и място на строителството Дати
ВВ-67 „Монтана“
(USS Montana (ВВ-67))
Philadelphia Navy Yard заложен през 1941 г., през юни 1942 г. строителството е спряно, поръчката е анулирана на 21 юли 1943 г.
ВВ-68 „Охайо“
(USS Ohio (ВВ-68))
Philadelphia Navy Yard заложен през 1941 г., през юни 1942 г. строителството е спряно, поръчката е анулирана на 21 юли 1943 г.
ВВ-69 „Мейн“
(USS Maine (ВВ-69))
New York Navy Yard Не е залаган. Поръчката е анулирана на 21 юли 1943 г.
ВВ-70 „Ню Хампшър“
(USS New-Hampshire (ВВ-70))
New York Navy Yard Не е залаган. Поръчката е анулирана на 21 юли 1943 г.
ВВ-71 „Луизиана“
(USS Louisiana (ВВ-71))
Norfolk Navy Yard Не е залаган. Поръчката е анулирана на 21 юли 1943 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Сравнение между проектите на реално заложени линейни кораби със стандартна водоизместимост над 50 000 т.

Ямато (Япония) Советский Союз (СССР) H39 (Германия) Монтана (САЩ)
Година на залагане 1937 1938 1939 1941
Водоизместимост стандартна 62 315 т (проектн.)

63 200 т (реалн.)

59 150 т (проектн.)

60 190 т (оценка)

53 489 т (проектн.) 60 500 т (проектн.)
Водоизместимост пълна 69 998 т (проектн.)

72 810 т (реалн.)

65 150 т (проектн.)

67 370 т (оценка)

63 596 т (проектн.) 70 500 т (проектн.)
ГЕУ 4ТЗА 12ПК 150 000 к.с. 3ТЗА 6ПК 202 000 к.с. 3-вална 12дизела 148 000 к.с. 4ТЗА 8ПК 172 000 к.с.
Скорост на хода, възела 27,5 28 30,4 28
Брониране:
Главен пояс 410 мм 375 – 420+20 мм 180 – 320+скос 120 мм 406 мм
Горен пояс няма 180 – 420 мм 150+25 мм няма
Долен пояс 100 – 170 -

200 – 270 мм

няма няма 95 – 210 мм
Броня по краищата няма до 220 мм до 150 мм няма
Палубно брониране главна 200 – 230 мм 25+155+50 мм 50 – 60+100 – 150 мм 57+152 – 186+15 мм
Кули (чело/страни/покрив/тил): 650/250/270/460 мм 495/230/230/410 мм 400/220/180-220/325 мм 560/254/233/370 мм
Въоръжение: 9 460/45

12 155/60 12 127/40 24 25

9 406/50

12 152/58 12 100/56 32 37

8 406/52*

12 150/55 16 105/65 16 37

12 406/50

20 127/54? 32 40/56 20 20

Тегло на залпа на ГК 13 140 кг 9972 кг 8240 кг* 14 696 кг
  • * Оръдието 40,6 см/52 (16") SK C/34, по същество е 42 см/48 (16,5") SK C/40, явявайки се направено за максимално разрешения от договорите калибър, чрез изкуствено удебеляване на вътрешната стена и само след проста процедура по разпробиване лесно се връща към проектния калибър, с увеличена маса на снаряда. В този случай бордовия залп на ГК би надвишил 9,1 тона.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Това означава, че линкорите не могат да преминават през Панамския канал.
  2. Всички данни са проектни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dulin, Garzke, US Battleships, 1995, p. 168
  2. Campbell J. Naval weapons of World War Two. – London, Conway Maritime Press, 2002, p. 114.
  3. а б Dulin, Garzke, US Battleships, 1995, p. 175
  4. Ohio. // Dictionary of American Naval Fighting Ships. Navy Department, Naval History & Heritage Command. Архивиран от оригинала на 2012-11-20. Посетен на 2007-10-13.
  5. Ohio (BB 68). // Naval Vessel Register. United States Navy, Naval Sea Systems Command. Архивиран от оригинала на 2012-06-04. Посетен на 2007-12-01. Архив на оригинала от 2012-06-04 в WebCite
  6. Maine. // Dictionary of American Naval Fighting Ships. Navy Department, Naval History & Heritage Command. Архивиран от оригинала на 2012-11-20. Посетен на 2007-10-13.
  7. Maine (BB 69). // Naval Vessel Register. United States Navy, Naval Sea Systems Command. Архивиран от оригинала на 2012-06-04. Посетен на 2007-12-01. Архив на оригинала от 2012-06-04 в WebCite
  8. New Hampshire. // Dictionary of American Naval Fighting Ships. Navy Department, Naval History & Heritage Command. Архивиран от оригинала на 2012-11-20. Посетен на 2007-10-13.
  9. New Hampshire (BB 70). // Naval Vessel Register. United States Navy, Naval Sea Systems Command. Архивиран от оригинала на 2012-06-04. Посетен на 2007-12-01. Архив на оригинала от 2012-06-04 в WebCite
  10. Louisiana. // Dictionary of American Naval Fighting Ships. Navy Department, Naval History & Heritage Command. Архивиран от оригинала на 2012-11-20. Посетен на 2007-10-13.
  11. Louisiana (BB 71). // Naval Vessel Register. United States Navy, Naval Sea Systems Command. Архивиран от оригинала на 2012-06-04. Посетен на 2007-12-01. Архив на оригинала от 2012-06-04 в WebCite
  12. USS Kentucky was the highest numbered battleship hull to have been under construction but not completed for the US Navy. See: Kentucky. // Dictionary of American Naval Fighting Ships. Navy Department, Naval History & Heritage Command. Архивиран от оригинала на 2012-11-20. Посетен на 2006-01-17.
  13. USS Wisconsin is numerically the highest numbered US battleship built, although she was actually completed before USS Missouri, making Missouri the last completed US battleship. Wisconsin was commissioned 16 April 1944 ( Wisconsin (BB 64). // Naval Vessel Register. United States Navy, Naval Sea Systems Command. Архивиран от оригинала на 2012-06-04. Посетен на 2008-05-27. Архив на оригинала от 2011-05-14 в Wayback Machine.), while USS Missouri was commissioned 11 June 1944. ( Missouri (BB 63). // Naval Vessel Register. United States Navy, Naval Sea Systems Command. Архивиран от оригинала на 2012-06-04. Посетен на 2008-05-27. Архив на оригинала от 2004-10-14 в Wayback Machine.)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Campbell, John.. Naval Weapons of World War Two. London, Convay Maritime Press, 2002. ISBN 0-87021-459-4.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke, Thomas G. Webb. United States Battleships, 1935 – 1992. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1995. ISBN 978-1557501745.
  • Friedman N.. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985, 464 с.. ISBN 0-87021-715-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Монтана““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.