Линейни кораби тип „Пенсилвания“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линейни кораби тип „Пенсилвания“
Pennsylvania class battleship
USS Pennsy BB-38 1934.jpg
Линейният кораб „Пенсилвания“
Флаг САЩ САЩ
Клас и тип Линейни кораби от типа „Пенсилвания“
Производител Newport News в Нюпорт Нюз и др., САЩ.
Служба
Заложен 27 октомври 1913 г.
Спуснат на вода 16 март 1915 г.
Влиза в строй 12 юни 1916 г.
Изведен от
експлоатация
потопени
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 29 626 t (стандартна);
32 429 t (пълна)
Дължина 182,9 m (по КВЛ)
185,4 m (максимална)
Ширина 29,1 m
Газене 8,9 m
(при пълна водоизместимост)
Броня пояс: 343 mm;
палуба: 74,7 mm;
барбети: 330 mm;
кули ГК: до 457 mm;
траверси: 203 – 330 mm;
бойна рубка: 406 mm
Задвижване 4 парни турбини Curtis;
12 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
31 500 к.с. (проектна);
„Аризона“:
4 парни турбини Parsons;
12 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
31 500 к.с. (проектна)
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
6070 морски мили при 12 възела ход
Екипаж 1485 души
Въоръжение
Артилерия 4x3 356 mm;
22x1 127 mm
Зенитна артилерия:
4x1 76 mm
Торпедно
въоръжение
2x1 533 mm ТА[1]
Линейни кораби тип „Пенсилвания“ в Общомедия

Пенсилвания (на английски: Pennsylvania) са серия линейни кораби на САЩ. От проекта са построени две единици: „Пенсилвания“ (на английски: USS Pennsylvania (BB-38)) и „Аризона“ (на английски: USS Arizona (BB-39)). Седмата серия американски дредноути и втората серия линкори от „стандартния тип“. Заложени са след типа „Невада“.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Предходните линкори от типа „Невада“ представляват завръщане към старата схема за брониране „всичко или нищо“, която е отличителна черта за всеки един последващ американски линкор. С оглед на това, че далечините на боя между корабите расте с увеличаването на калибъра на оръдията на ГК, системата се променя от предходните решения, в които се използва дебела, средна и тънка броня, и се връща към идеите на Барнаби за използването само на дебела броня за защита на жизнено важните части на кораба[2]. Тази система предвижда, че на големите дистанции боят ще се води само с бронебойни снаряди, които могат да бъдат спрени само от дебела броня, новостта се състои само в това, че вече се счита, че основната част от снарядите ще поразяват палубата, а не борда[3]. Тъй като средната или тънка броня служи само за активирането на взривателите на снарядите, всички останали части на надстройките не са бронирани, за да могат бронебойните снаряди да ги пробиват проходно, нанасяйки минимални повреди. Намалявайки броя на кулите и намалявайки дължината на пояса, конструкторите успяват да увеличат дебелината и височината на главния пояс и рязко да усилят защитата на броневата палуба срещу снарядите падащи под голям ъгъл. Започвайки от „Невадите“ американските линкори използват изключително нефтено гориво.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Линейните кораби от типа „Пенсилвания“ са значително по-големи, отколкото техните предшественици от типа „Невада“. Единственото ограничение в размерите на тези кораби е възможността да преминават през шлюзовете на Панамския канал – ширината не трябва да надвишава 32,33 м. Основното направление при проектирането на „Пенсилвания“ е поправяне на недостатъците налични в конструкцията на „Невадите“, а те не са малко: невисоко качество на бронята, ниска кучност на оръдията на ГК, ниско разположение на противоминната батарея, недостатъчна скорост – част от тях успяват да отстранят веднага, част от тях не. Подложката под бронята на „Аризона“ е от цимент, който заменя дървото използвано на „Пенсилвания“. По сравнение с предходната серия линкори управляемостта съществено е подобрена. Вместо 6 милиона долара, за корпуса и машините, при предходната серия вече е заложена сумата от 7,5 млн. Такова увеличение във финансирането позволява да се създаде кораб на с 10% по-голяма водоизместимост, усилвайки артилерията с 20%, а ефективността на защитата на подводната част – двойно[4].

Метацентричната височина е прекомерна и има изключително висока стойност: при нормална водоизместимост съставя 2,28 м, а при пълна – 2,39 м. Което дава запас устойчивост, но провокира рязко бордово люлеене[5]. Корабите имат умерената скорост от 21 възела, която вече фактически става стандартната ескадрена скорост за линейния флот на САЩ[6].

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Те имат дължина по водолинията 182,9 м, максимална дължина 185,3 м, ширина по водолинията 29,6 м, а също проектно газене при пълно натоварване 8,9 м. Те са са със 7,6 м по-дълги, отколкото предшествениците. Техните проектни нормална и пълна водоизместимости са 31 900 т и 32 960 т, съответно, фактическата стандартна е 29 626 т, което е с повече от 4000 дълги тона повече, отколкото на предходния тип. Което ги прави най-големите в света. Корабите при пълно натоварване имат метацентрична височина 2,39 м. Корпусът има пълни обводи, коефициента на обща пълнота съставя 0,65, което е повече, отколкото при „Невада“. По мидъл шпангоута линкорите са практически правоъгълни – коефициента на пълнота се равнява на 0,976. Главното различие е видимия развал на носовите шпангоути, в резултат на което линкорите по-малко се зариват във вълната. Благодарение на четиривалната установка, независимо от известното увеличение в дължината на корпуса, корабите имат по-добра маневреност, отколкото типа „Невада“ – минималният диаметър на циркулация при скорост на хода от 20 възела съставлява 503 м против 571 м при „Оклахома“.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър на линкорите съставляват 12 356-мм/45 оръдия с боекомплект от по 100 снаряда на оръдие.

Всички кули на главния калибър са строени, с обща люлка и съвместно вертикално насчоване, при това на трите оръдия има само два снарядни подемника – за икономисване на пространство и намаляване на числеността на куполната прислуга, което води до ограничаване на скорострелността, и към това, че повече от половината снаряди се съхраняват вертикално вътре във въртящия се погон, а готовите за изстрел – в самата кула на хоризонтална платформа зад оръдията. При това в англоезичната техническа литература тези кули се обозначават с термина „triple“ („строени“), за разлика от обичайното в такива случаи „three-gun“ („триоръдейни“). Плюс на строените кули е това, че за вертикалното насочване на всичките три оръдия в кулата е необходим само един наводчик. В качеството на противоминна артилерия линкорите получават 127-мм оръдия Mark 8 в количество 22 броя. Стволът на оръдието се состои от вътрешна тръба, кожух, цилиндър, казенник и един скрепяващ пръстен. Зареждането – картузно. Разположението на оръдията е, като цяло, близко до схемата, приета при предходната серия, но с отказ от неудачната кърмова установка по диаметралната плоскост; освен това, четири оръдия са пренесени с палуба по-горе[4]. Главният им недостатък – ниското разположение на противоминната артилерия се запазва, преодоляването му, и то само частично, става възможно само на следващия тип линкори[7]. На тези линкори изначално е предвидена зенитна артилерия от четири 76-мм оръдия[4].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Новата марка броня Class A – Mk 2, използвана на тези линкори, се отличава с по-добри характеристики. Тя се произвежда от „Бетълхем Айрън Уоркс“ и поставя на всички последващи „стандартни линкори“. Поясът се състои от един ред правоъгълни плочи броня разположени „вертикално“. Главния пояс има височина 5,337 м, от тях 2,647 м се намират над конструктивната водолиния. Поясът има максимална дебелина 343 мм, но, на разстояние 1,978 м от долния ръб, дебелината на плочите започва постепенно да намалява до 203 мм. Чупката по повърхността на плочите (в мястото на началото на нейното изтъняване надолу) е разположена от вътрешната страна на пояса, от външната им страна плочите са гладки. Поясът е положен върху лавици, в подводната част на кораба прехода от броневия пояс към обикновената обшивка е гладък. На нивото на горния край на пояса има „стъпало“. Броневите траверси имат дебелина 330 мм към върха и 203 мм по долната част. Освен това, на кърмата, зад главния, има 203-мм пояс за защита на рулевите механизми, който откъм кърмата се затваря от 330-мм траверса.

Върху основната настилка на палубата от 12,4-мм листове мека стомана са наложени два слоя плочи от стомана STS с дебелина по 31,1 мм, т.е. общата дебелина на броневата палуба съставлява 74,7 мм. В кърмовата част (зад цитаделата) хоризонталната защита има максималната дебелина от 155,6 мм, за защита на рулевите механизми. Тук, към кърмата, от кърмовата траверса практически на нивото на водолинията, върви бронева палуба с дебелина 112 мм STS над 43,6-мм мека стомана.

Под главната бронева палуба е разположена противоосколъчната палуба. Над настилката на палубата от 20-фунтови (12,4 мм) листова мека сименс-мартенова стомана (МS) лежи един слой плочи 40-фунтова стомана STS с дебелина 24,9 мм, крайната дебелина на палубата съставлява, по такъв начин, 37,3 мм, скосовете на тази палуба имат брониране 49,8 мм: слой 60-фунтова[Коментари 1] никелова стомана на 20-фунтова (12,4 мм) настилка[8].

Конструктивна подводна защита[редактиране | редактиране на кода]

Ширината на подводната противоторпедна защита съставлява 3,584 м. По сравнение с типа „Невада“ тя е значително[9] усилена. Конструкцията на защитата включва двоен борд, след това празен отсек, нататък следва противоторпедна преграда, изпълняваща ролята на вътрешен подводен пояс, дебелината на която съставлява 74,7 мм (два слоя STS по 37,3 мм). При това бордовите отсеци се поддържат празни, горивото и котелната вода се съхраняват в дънните отсеци[10]. Защитата е разчетена и изпробвана за противодействие на 135 кг взривно вещество от типа тринитротолуол, иначе – тротил, което е повече, отколкото при линкорите от предходния тип. Това е по-малко, отколкото бойните части на новите торпеда, така например, немските торпеда носят бойна част със 160 – 195 кг тротил или хексанит, британските – 181 кг тротил, японските 130 – 160 кг шимоза. Изпитанията през юли и септември показват, че такава система може да противостои на взрив от 136 кг (300 фунта) ТНТ, което съответства на резултатите, достигнати от британците, и малко по-лошо от немците. Преградата също така изпълнява ролята на долен пояс[9]. Като противоторпедна защита тя не издържа на взрив на стандартните 140 – 145 кг бойни части на торпедата и е фактически безполезна. След провеждането на опити подобна система за подводна защита е призната за неудовлетворителна, като конструкция, поради това, че камера за разширение е прекалено широка, а 75 мм противоминна преграда не гарантира срещу повреди[11]. Фридман пише, че конструктивната противоторпедна защита е значително по-добра, отколкото на предходния тип линкори, счита се за по-добра от британската и френската ПТЗ и е приблизително еквивалентна на немската[12].

За определена слабост в частта на конструктивната защита на корпуса от подводни взривове, която е като цяло удовлетворителна, може да се определи малката дълбочина на двойното дъно (0,99 м), при това бордовите отсеци са преднамерено празни, горивото (конструкторите поместват нефтените цистерни в междудънното пространство на плоското дъно) и прясната вода за котлите се съхраняват в дънните отсеци, което е недобре при взривове на подводни заряди под дъното. Това, поради създаването от англичаните през 1918 г. на първите магнитни дънни мини („Синкер“ Мк-I(М), със заряд тротил 554 кг)[13], обезценява подводната защита.

Защитата, като цяло, според оценката на Мандел, е по-добра от британската и приблизително еквивалентна на германската.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Главна енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Енергетичната установка на корабите от типа е четиривална. Според проекта паротурбинните механизми на всеки от корабите имат обща мощност 31 500 к.с., което трябва да им осигурява достигането на максимална скорост на хода от 21 възела.

Електрозахранване[редактиране | редактиране на кода]

Електроенергийната установка се състои от четири турбогенератораGeneral Electric“ с мощност по 300 кВт. Разположението им е по два в отделни отсеци пред и зад котелните отделения.

Далечина на плаване и скорост на хода[редактиране | редактиране на кода]

Запасът нефт съставлява 1507 д. т нормално, 2305 д. т пълен. При наличието на пълен запас и чисто дъно далечината на плаване съставлява 6070 мили на 12 възела или 2652 на 20.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

Освен това, че хоризонталната и противоторпедната защита не отговарят на следвоенните изисквания, се появява фактор правещ голямата им модернизация необходимост – натоварването, което се е натрупало и съпътстващото му намаляване на височината на броневия пояс над водата. Работата също се влошава от постоянното желание да се излиза в морето със свръхпроектни запаси нефт на борда. Газенето надхвърля проектното с повече от 1 м, а височината на пояса над водата съставя едва 1,34 м.

Общата сума, похарчена за модернизацията на двата линкора от типа „Пенсилвания“, съставя 14,8 млн долара.

Над наличната броневата палуба са поставени допълнителен слой от броневи плочи STS с дебелина 44,5 мм, довеждайки така общата дебелина на броневата палуба до 119 мм.

Общата маса на добавената хоризонтална броня съставя 1073 тона.

Основните работи на модернизацията се заключават в усилването на противоторпедната защита. При това обширния отсек зад двойния борд е разделен на две: вътрешна и външна секции, в него, между старата противоторпедна преграда и вътрешната обшивка на двойния борд е поставена още една надлъжна преграда с дебелина 19,05 мм STS. Зад старата противоторпедна преграда, в случай на повреждането и, е поставена нова надлъжна преграда с дебелина 6,35 мм, образувайки по такъв начин филтрационна камера. Това става възможно благодарение на намаляването на ширината, заемана от силовата установка след нейната замяна. Филтрационният отсек винаги е поддържан празен.

Самата главна противоторпедна преграда остава без изменения, тъй като и преди това има солидната дебелина 75 мм. Линкорите получават були с максимална ширина по 1,4 м, което е по-малко, отколкото на предходните кораби. Разликата е предизвикана от това, че линкорите от типа „Пенсилвания“ изначално са с по-голяма ширина, а максималната ширина се определя от ширината на Панамския канал[4].

След модернизацията общата дълбочина на противотор­педната защита на линкорите при мидъла съставя 5,795 м, а максималната ширина на линкора 32,4 м.

В хода на модернизацията са увеличени до 30° ъглите на възвишение на оръдията на главния калибър, напълно са заменени системите за управление на огъня; поставени са прибори и системи, аналогични на тези, които има на линкорите от „Голямата петорка“.

След модернизацията нормалната водоизместимост на кораба съставя 34 400 т. Успяват със 70 см да намалят нормалното газене на линкора – до 8,94 м, а метацентричната височина намалява до 1,78 м, преставайки да бъде прекомерна. Пълната водоизместимост нараства до 35 929 т, газенето при пълна водоизместимост при това намалява до 9,2 м – само с 30 см повече, отколкото е първоначалното.

Бойната водоизместимост на кораба, осигуряващо достатъчен запас плаваемост и най-добрата диаграма на устойчивост, не трябва да надвишава 35 548 т.

Подобрена е защитата срещу дънни мини и торпеда с некон­тактен взривател – съкращаването на обема, заеман от новите котли, позволява да се разположи вътре в корпуса, на протежение на котелните отделения, трето дъно. Дебелината на неговата обшивка съставя 19,05 мм. В дънните отсеци вече е разположен целия запас прясна вода за котлите[4]. Усъвършенствана е системата за управление на огъня: поставени са четири прибора за управление на противоминната батарея британски образец[4].

Представители на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Название Корабостроителница Заложен Спускане на вода Влизане в строй Судьба
Пенсилвания
USS Pennsylvania (BB-38)
Newport News 27 октомври 1913 г. 16 март 1915 г. 12 юни 1916 г. потопен на 10 февруари 1948 г. при атола Куаджалин
Аризона
USS Arizona (BB-39)
New York Navy Yard 16 март 1914 г. 19 юни 1915 г. 17 октомври 1916 г. Потопен на 7 декември 1941 г. от японската палубна авиация в хода на нападението над Пърл Харбър

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителни характеристики на линкорите
Ривендж[14]
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Байерн[15]
Германия
Невада[16]
Flag of the United States.svg
Фусо[17]
Япония
„Пенсилвания“[18]
Flag of the United States.svg
Заложен 1913 1913 1912 1912 1913
Влиза в строй 1916 1916 1916 1915 1916
Стойност 49 милиона марки
Водоизместимост, нормална, т[Коментари 2] 27 885 28 448 27 500 30 600 31 902
Пълна, т 31 496 32 200 28 400 35 900 33 088
Номинална мощност на СУ, к.с. 40 000 35 000 26 500 40 000 31 500
Скорост, въз. 22 22 20,5 22,5 21
Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.) 5000 (12) 5000 (12) 5195 (12) 8000 (14) 8000 (10)
6070 (12)
Брониране, мм
Пояс 330 350 343 305 343
Кули, чело 330 350 406 305 457
Барбети 254 350 330 305 – 203 330
Рубка 280 350 406 305 406
Палуби 76 – 51 100 – 60 62+25 76 – 67 75+25
Въоръжение
Главен калибър 4×2×381 мм/42 4×2×380 мм/45 10×356 мм/45 6×2×356 мм/45 4×3×356 мм/45
Спомагателен 14×152 мм/45
2×76 мм
16×150 мм/45
2×88 мм/45
21×127 мм/51
4×76,2 мм
16×152 мм/50
4×76 мм
22×127 мм/51
4×76,2 мм
Торпедно въоръжение 4×533 мм ТА 5×600 мм ТА 2×533 мм ТА 6×533 мм ТА 2×533 мм ТА

Работата над грешките е успешна.

Линейните кораби от типа „Пенсилвания“ са здрави мощни, мореходни, добре защитени и служат като прототип за линкорите от трите последващи серии[19].

Основни балистични данни на оръдия на главния калибър[20][21]
Образец на оръдието / установката 15"/42 Mk I 38 sm SKC/13 Drh LC/13 14"/45 Marks I[22] 356-мм/52[23] 14"/45 Marks 2[24]
Страна Великобритания Великобритания Германия Германия Великобритания Великобритания Военноморски флот на Русия Руска империя САЩ САЩ
Калибър, мм 381 380 356 356 356
Маса на оръдието със затвора, кг 101 685 76 200[Коментари 3] 86 110 83 325 64 633
Дължина на оръдието, калибри 43,36 45,0 46,26 52 45,9
Дължина на канала на ствола, калибри 42,0 42,42 45,0 50,41 44,8
Маса на заряда, кг 196 183 156 203 165,6
Маса на снаряда, кг 871 750 719 747,8 635
Начална скорост, м/с 731 800 762 732 790
Разчетно налягане, кг/см² 3150 3150 2835 2835 2835
Живучест, бойни изстрела 335…350 250…300 350 150 150[25]
Маса на въртящата се част, т 874 – 894 870 671 ? 638[Коментари 4]
Изстрел за с 30 – 60 26 – 53 30 20 – 30 36 – 48 (48 – 72[Коментари 5])
Далечина, каб. 121 125 121 126 104
Теглова ефективност[Коментари 6] 0,79 1,04 0,76 0,83 1
Бронепробиваемост на снаряда (круповска стоманоникелова броня), мм
25 каб. (4630 м) 618 620 482 (5490 м)
50 каб. (9260 м) 480 474 403
75 каб. (13 890 м) 381 372 307
100 каб. (18 520 м) 307 294 241
125 каб. (23 150 м) 248 226 -

Прогресът върви бързо, и 14"/45 Marks 2, които към момента на влизането в строй на корабите от типа „Ню Йорк“ са най-мощния главен калибър, вече са слаби. Американците са добре защитени от снарядите на „Фусо“ по всички ракурси[26]. Но тяхната защита се оказва абсолютно недостатъчна против 381 мм британски снаряди. Генералният Съвет, отговорен във флота на САЩ за корабостроителната политика, изчислява, че е необходим пояс от 406 мм изтъняващ до 229 мм по долния край и 89-мм главна бронепалуба[4][27], за да се обезопасят корабите от 381-мм снаряди в диапазона дистанции от 50 до 70 кабелтови (от 9,26 км до 12,9 км)[4] или от 10 000 (49,4 кбт, 9,15 км) до 14 000 ярда (69,1 кбт, 12,8 км)[27]. Бидейки най-големите в света по водоизместимост (с повече от 2000…3000 т над конкурентите), „Пенсилваниите“ са по-силни от японските, но са само равни по сила на най-новите немски и британски линкори[26]. Следствие от тактическите доктрини на Германия и САЩ става разминаването в характеристиките за близък и далечен бой: немците имат възможност да поразят американците в борда, а те, на свой ред, отгоре. На малките дистанции превъзхожда „Байерн“, на големите „Пенсилвания“[26]. Модернизацията на американските линкори в края на 1920 – началото на 1930 години позволява рязко да се подобрят много от характеристиките и преди всичко ефективността на системата за управление на огъня и подводната защита. В хода на модернизациите при техните японски опоненти основното слабо място е остарялата схема за бронева защита, което не е отстранено, от своя страна усилващо превъзходството на американските линейни кораби[4]. Линейните кораби от типа „Ривендж“, от момента на влизането им в строй, нямат кардинална модернизация и американските системи за управление на огъня преди Втората световна война са значително по-съвършени[26]. И вместо посредствените бронебойни снаряди американците получават най-добрите.

Буквално година-две след влизането им в строй концепцията за линейния кораб-дредноут с 21…23-възлова скорост остарява и вниманието на специалистите се съсредоточава към проектирането на бързоходни линкори, но преди въвеждането на ограниченията на Вашингтонския договор да построят линкори от новия тип успяват само японците: това са линейните кораби от типа „Нагато“.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. 40,8-фунта=1 дюйм=25,4 мм
  2. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тонове, за това тук тя е преизчислена в метрични тонове.
  3. Някои автори дават невярна маса: 77 500 кг – това е масата със затвора и лафета.
  4. двуоръдейна
  5. за строените
  6. за единица е взето оръдието 14"/45 Marks 1 преди модернизацията

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Silverstone P.H.. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2. с. 14.
  2. Паркс Линкоры 7, 72 – 73
  3. Паркс Линкоры 7, 73
  4. а б в г д е ж з и Мандель, Скопцов. Линкоры США 2, 2004
  5. Мандель, Скопцов. Линкоры США 2, 2004, с. 36
  6. Мандель, Скопцов. Линкоры США 2, 2004, с. 160
  7. Жертвы, 2012, с. 54
  8. Жертвы, 2012, с. 72
  9. а б NV № 220, 2015, с. 23
  10. Жертвы, 2012, с. 73
  11. Живучесть боевого надводного корабля, 1940, с. 119
  12. Friedman, US Battleships, 1985, p. 115
  13. Mark I (M)
  14. Conway_ATWFS_1906-1921, 33
  15. Gröner_1_1982, 52 – 54
  16. Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present. London, Conway Maritime Press. с. 163.
  17. Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present. London, Conway Maritime Press. с. 117.
  18. Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present. London, Conway Maritime Press. с. 164.
  19. Мандель, Скопцов. Линкоры США 2, 2004, с. 3
  20. Титушкин_Байерны, 49
  21. Чаусов. Сверхдредноуты, 2012, с. 48
  22. Britain 14"/45 (35.6 cm) Marks I and III
  23. Russia 14"/52 (35.6 cm)
  24. С. Сулига „Большая пятерка“, 1997, с. 11
  25. Жертвы, 2012, с. 40
  26. а б в г Жертвы, 2012, с. 205
  27. а б Friedman, US Battleships, 1985, p. 121

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов С. В.. Живучесть боевого надводного корабля. Л., Военмориздат, 1940. с. 392.
  • Балакин С. В., Кофман В.Л.. Дредноуты. М., Техника-Молодёжи, 2004. ISBN 5-93848-008-6.
  • Мандель А. В., Скопцов В. В.. Линейные корабли Соединенных Штатов Америки. Часть II. Линкоры типов „New York“, „Oklahoma“ и „Pennsylvania“. СПб., издание альманаха „Корабли и сражения“, 2004.
  • Паркс, Оскар. Линкоры Британской империи. Том 7. Эпоха дредноутов. – СПб.: Галея Принт, 2008. – 116 с. – ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Сулига Сергей. «Большая пятёрка». Москва, 1997. с. 68.
  • Титушкин С. И. Линейные корабли типа „Байерн“. – СПб., 2004. – („Боевые корабли мира“).
  • Чаусов. Сверхдредноуты „Нью Йорк“ и „Техас“. Невероятные исполины. СПб., ЭКСМО, 2012. ISBN 978-5-699-56546-7. с. 160.
  • Чаусов В. Н.. Линейные корабли „Оклахома“ и „Невада“. М., ВЭРО Пресс, 2009. с. 68.
  • Чаусов В. Н.. Жертвы Пёрл-Харбора. М., Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 978-5-699-58961-6. с. 208.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. London, Conway Maritime Press, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Friedman N.. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-087021-715-1.
  • Silverstone P.H.. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Stille, Mark. New York, Osprey Publishing Ltd, 2015, 48 с.. ISBN 978 1 4728 0697 0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Пенсильвания““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.