Линейни кораби тип „L20“

Линейни кораби тип „L20“ Projekt Großlinienschiff L 20 e α
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Линейни кораби от тип „L-20“
Служба
Заложен	не са залагани
Състояние	непостроени
Основни характеристики
Водоизместимост	45 000 t (нормална) 50 000 t (пълна)
Дължина	179,4 m (по КВЛ) 233 m (максимална)
Ширина	32 m (по КВЛ)
Газене	9,0 m (при пълна водоизместимост)
Броня	главен пояс: 80 – 420 mm; горен пояс: 120 – 150 mm; траверси: 140 -300 mm; палуба: 120 mm; барбети: 250 – 350 mm; кули ГК: 250 -350 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 170 – 350 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 22 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft; 4 гребни винта; 100 000 к.с. (проектна)
Скорост	26 възела (48 km/h)
Далечина на плаване	5000 морски мили при 13 възела ход
Екипаж	1200 души
Въоръжение
Артилерия	4x2 420 mm; 16x1 150 mm; (в каземати) Зенитна артилерия: 8x1 88 mm или 8x1 105 mm
Торпедно въоръжение	3x1 600 mm или 3x1 700 mm ТА

L-20 (на немски: Projekt Großlinienschiff L 20 e α) са нереализиран проект за серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. Корабите от този тип трябва да станат последващо развитие на типа „Байерн“.

История на създаването

Главнокомандващият „Флота на откритото море“, вицеадмирал Райнхард Шеер, след Ютландското сражение дава задание за разработката на нови мощни линкори. Техническото задание предвижда да се въоръжат новите кораби с 420 мм оръдия. Броневия пояс трябва да бъде 350 мм, а скоростта на хода – 32 възела. При това водоизместимостта им трябва да бъде не по-малко от 50 хил. тона. На 21 август 1917 г. са готови проектите за новите линкори „L 20“ и „L 24“. Проектите са сходни имайки водоизместимост 50000 тона и скорост на хода от 23 въз. В процеса на проектирането е решено да няма брониран пояс под водолинията, което дава печалба по скорост, достигаща до 26 възела. Въоръжението за линкорите – 420 мм (16,5 дюймови) оръдия в три двуоръдейни кули. След доработката на проекта броя на кулите нараства до четири. Корабите трябва да имат една тринога фокмачта, както е характерно за немските линкори. Външно корабите трябва много да си приличат с линейните крайцери от типа „Ерзац Йорк“.

Въоръжение

Въоръжението от 8×420 мм оръдия е разположени в 4 двуоръдейни кули. Разположените в бронирани каземати 12×150 мм оръдия представят средния калибър. Зенитните батареи са съставени от 8×88 мм оръдия Flak L/45 или 8×105 мм оръдия Flak L/45. Торпедните апарати (600 или 700 мм) са разположени един в носа и два по бордовете.

Новите 420 мм оръдия имат следните характеристики:

• Ъгъл на възвишение на оръдията от 30 градуса;
• Маса на снаряда 1000 кг;
• Начална скорост на снаряда 800 м/сек;
• Далечина на стрелбата 33000 м.

Брониране

Бронирането на линкорите от клас L-20 достига до 350 – 420 мм.

• главен пояс: 80 – 350 мм;
• горен пояс: 120 – 150 мм;
• траверси: 140 – 300 мм;
• кули на ГК: 250 – 350 мм;
• барбети на кулите на ГК: 250 – 350 мм;
• бойна рубка: 170 – 350 мм.

Силова установка

4 парни турбини, въртящи 4 вала с 4 гребни винта. Силовата установка на линкорите L-20 се състои от 6 мазутни и 16 въглищни котела Шулц-Торникрофт.

• Запаси гориво:
• 2950 тона въглища;
• 1970 тона мазут.

Литература

• Campbell, N. J. M. German Dreadnoughts and Their Protection // Warship I (4). London, Conway Maritime Press, 1977. с. 12 – 20.
• Dodson, Aidan. The Kaiser's Battlefleet: German Capital Ships 1871 – 1918. Barnsley, Seaforth Publishing, 2016. ISBN 978-1-84832-229-5.
• Forstmeier, Friedrich, Breyer, Siegfried. Deutsche Großkampfschiffe 1915 bis 1918 – Die Entwicklung der Typenfrage im Ersten Weltkrieg. Bonn, Bernard & Graefe, 2002. ISBN 978-3-7637-6230-9.
• Friedman, Norman. Naval Weapons of World War One. Annapolis, Naval Institute Press, 2011. ISBN 978-1-84832-100-7.
• Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Naval Institute Press, 1985. ISBN 978-0-87021-907-8.
• Grießmer, Axel. Die Linienschiffe der Kaiserlichen Marine. Bonn, Bernard & Graefe Verlag, 1999. ISBN 978-3-7637-5985-9.
• Gröner, Erich. German Warships: 1815 – 1945. Т. Vol. I: Major Surface Vessels. Annapolis, Naval Institute Press, 1990. ISBN 978-0-87021-790-6.
• Herwig, Holger. "Luxury" Fleet: The Imperial German Navy 1888 – 1918. Amherst, Humanity Books, 1998, [1980]. ISBN 978-1-57392-286-9.
• Mulligan, Timothy P. Ship-of-the-Line or Atlantic Raider? Battleship „Bismarck“ between Design Limitations and Naval Strategy // The Journal of Military History 69 (4). October 2005. DOI:10.1353/jmh.2005.0246. с. 1013 – 1044.
• Weir, Gary E. Building the Kaiser's Navy: The Imperial Navy Office and German Industry in the Tirpitz Era, 1890 – 1919. Annapolis, Naval Institute Press, 1992. ISBN 978-1-55750-929-1.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли проекта „L-20““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​