Линейни крайцери тип „Аляска“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линейни крайцери тип „Аляска“
Alaska-class big cruisers
USS Alaska (CB-1) off the Philadelphia Navy Yard on 30 July 1944.jpg
USS Alaska (CB-1)
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Клас и тип Линейни крайцери от типа „Аляска“
Производител New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Живот
Поръчан 9 септември 1940 г.
Заложен 17 декември 1941 г.
Спуснат на вода 15 август 1943 г.
Влиза в строй 17 юни 1944 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 246,4 m
Ширина 27,7 m
Газене 9,7 m
Задвижване 4 парни турбини General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
150 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61,2 km/h)
Водоизместимост 30 249 t (нормална)
34 803 t (пълна)
Броня пояс: 127 – 229 mm;
траверси: 260 mm;
палуба: 36+96 – 102+16 mm;
барбети: 280 – 330 mm;
кули ГК: 325 mm;
каземати: 150 mm;
бойна рубка: 269 mm
Екипаж 1517 души
Далечина на
плаване
12000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 305 mm;
6x2 127 mm;
Зенитна артилерия:
14x4 40 mm;
34x1 20 mm
Самолети катапулта;
4 хидросамолета[1]
Линейни крайцери тип „Аляска“ в Общомедия

Аляска (на английски: Alaska) са серия линейни крайцери на ВМФ на САЩ от Втората световна война. Във ВМС на САЩ са класифицирани като „големи крайцери“. Всичко са построени 2 единици: „Аляска“ (на английски: USS Alaska (CB-1)) и „Гуам“ (на английски: USS Guam (CB-2)). Крайцерът „Хаваи“ (на английски: USS Hawaii (CB-3)) остава недостроен. „Филипини“ (на английски: Philippines), „Пуерто Рико“ (на английски: Puerto Rico), „Самоа“ (на английски: Samoa) не са залагани, поръчката за тяхното строителство е отменена на 24 юли 1943 г.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

С началото на Втората световна война всички международни договори за ограничаване на въоръженията губят актуалност и сега адмиралите бързат да се възползват от възможността да поръчват именно тези кораби, които смятат за необходими, а не такива, които са позволени от договорите. За разглеждане на командването на американския флот са представени цяла поредица от проекти за крайцери с водоизместимост от 6000 до 38 000 тона. В крайна сметка е приет проекта за крайцер с 305-мм артилерия.

На него са възлагани задачите за изтребване на японските тежки крайцери, внушаващи големи опасения, а също съпровождането на бързоходните авионосни съединения. Отношението към бъдещите „Аляски“ е нееднозначно, редица адмирали стават противници на толкова скъп и безполезен, по техни виждания, кораб. Съдбата на крайцерите решава поддръжката на влиятелния адмирал Кинг и особено президента на САЩ Ф. Рузвелт.

На 19 юли 1940 г. Конгреса на САЩ приема програма за усилване на флота, съгласно която, в частност, се предполага да се построят 6 крайцера от този проект. Тъй като поради тяхното слабо брониране и специфично предназначение е невъзможно да се класифицират като battlecruisers, те получават неупотребяваното по-рано обозначение „голям крайцер“ (на английски: large cruiser, CB). Необичайността на новите кораби се подчертава и от техните имена – ако линкорите на САЩ се именуват в чест на щатите, а крайцерите в чест на градове, то големите крайцери получават названия в чест на чуждите владения на САЩ.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Максималната дължина на корпуса съставлява 246,4 м, ширината – 27,7 м, газенето – 9,7 м. Стандартната водоизместимост съставлява 29 779 дълги тона, а пълната – 34 253 д. тона.

Четирите турбозъбчати агрегата (ТЗА) производство на General Electric осигуряват на „Аляска“ обща мощност от 150 000 к.с., по проект това трябва да даде скорост от 33 възела при нормално натоварване. В перспектива се предполага форсиране на машинната установка до 180 000 к.с. Всеки ТЗА се състои от турбини високо и ниско налягане, а също една импулсна турбина за задния ход. Зъбна предавка позволява да се снижи броя на оборотите на вала до 270 оборота (от 4,4 – 5,3 хил. об/мин на турбината). Винтовете на кораба имат диаметър 4,5 м и се въртят на валове с диаметър около 500 мм. Външните винтове имат по-голяма стъпка, отколкото вътрешните.

Осемте двупоточни котела с паропрегреватели са разработени и произведени от компанията „Бабкок-Уилкокс“ (на английски: Babcock & Wilcox) и осигуряват температура до 454° С и работно налягане на парата около 40 атм.

Разположението на силовата установка е продиктувано от съображенията за бойната живучест на кораба и съответства на нормите за крайцерите. В двете машинни отделения по двойки са поместени турбините, а в четирите котелни също по два са поставени котлите. Подобна схема с разделение на турбините и котлите вече е преминала изпитанията на боевете в Тихия океан и се смята за достатъчно надеждна.

„Аляска“ има теоретична далечина на хода от 12 000 мили при икономична скорост 15 възела, изходя от запаса гориво, който съставлява около 3600 т нефт.

Практическата далечина съставя 11 350 мили при 15-възлов ход[2].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главното оръжие на „Аляска“ стават най-новите 12-дюймови оръдия Мк-8 с дължина на ствола 50 калибра, разработени специално за линейните крайцери и приети на въоръжение през 1944 г. Стрелбата със „супертежките“ бронебойни снаряди Mark 18 позволява на оръдията Mark 8 да се сравняват с по-големите представители на предходното поколение корабна артилерия по пробиваемост на бордовата броня, и ги надминат по пробиваемост на бронепалубата. Значителното подобряване на далечината на стрелба и масата на снаряда, в сравнение с предшествениците, позволява Mark 8 да се нарича „най-мощното оръдие от този калибър, било някога на въоръжение“.[3] Основният калибър на „Аляска“ може ефективно да пробива както бордовата, така и палубната броня на вражеските кораби на всички боеви дистанции.

Помощника на наводчика подава пълнител за 40-мм зенитно оръдие. Фотография от 6 март 1945 г. по време на Битката за Иво Джима

12"/50 Mark 8 са поставени по три в оръдейни кули с тегло от 922 до 934 т. Две кули има в предната част на крайцера и една на кърмата, по доста разпространената схема „2-A-1“. Всяко оръдие има независимо подаване на снарядите и зарядите и се намира в отделна люлка. Хоризонталните ъгли на обстрел на кулите съставляват 300°, максималните ъгли на наклон и възвишение се равняват на −3° и 45° съответно. Скоростта на хоризонтално насочване на оръдията съставлява едва 5 град./с, и тя не може да се увеличи даже от мощните електромотори, а скоростта на вертикалното насочване е 2,5 пъти повече, което позволява да се достига добрата скорострелност – 2,4 – 3 изстрела в минута.

Ролята на спомагателна артилерия на „Аляска“ се изпълнява от шест двойки 127-мм оръдия Мк-12, една от най-известните артилерийски оръдия на Втората световна война. Двуоръдейните кули са напълно закрити, тяхното брониране в челната част и отстрани съставлява 25-мм, а отзад и по покрива – 19-мм. За управление на огъня има две системи за управление на артилерийския огън (СУАО) Мк-37.

Автоматичната зенитна артилерия се състои от четиринадесет 40-мм оръдия „Бофорс“ (Bofors L60) и тридесет и четири 20-мм автоматични оръдия „Ерликон“.

Крайцера носи четири хидросамолета Vought OS2U Kingfisher или SC Seahawk, за пуск на които в средната част на кораба са поставени два парни катапулта.

В базовия набор електроника на крайцера влизат: два радара в състава на комплексите за управление на огъня на главния калибър и два радара, влизащи в състава на СУАО на 127-мм оръдия, а също четиринадесет радара, според броя на четирицевните „бофорси“, два радиолокатора за надводни цели и един радар за далечно откриване на въздушни цели.

Бронева защита[редактиране | редактиране на кода]

Задачата по създаване на надлежна защита се усложнява от пределите на отделената водоизместимост и така и не е решена от проектантите на „Аляска“ по надлежен начин. Бронирането на крайцера надеждно защитава от 190 – 283-мм снаряди на тежките крайцери, ограничено защитава от 305-милиметровите снаряди, но никак не може да спаси кораба от 356- и 406-милиметровите снаряди на главния калибър на линкорите от Втората световна война.

След Първата световна война основен критерий за защитата става зоната за свободно маневриране, ограничена от дистанцията, на която вече не може да се пробие вертикалната броня, и дистанцията, на която още не се пробива бронепалубата. В американския флот оценката на границите на зоната се прави за бой с напълно идентичен кораб, т.е. за собствените оръдия на кораба. „Зоната на неуязвимост“ на „Аляска“ от 305-мм оръдия Мк 8 е много малка – бордовата броня се пробива на дистанции до 117 кбт, а палубната – от дистанции от 125 кбт. Обаче вероятността за обстрел на крайцера с оръдията Мк 8 е нулева, а въоръжението на болшинството други крайцери обладава по-лоши характеристики.

Линейния крайцер „Аляска“. Изглед към бойната рубка и парния катапулт за пускане на хидросамолетите. 1945 г.

Дебелината на броневия пояс на „Аляска“ съставлява от 127 мм до 229 мм. Хоризонталното брониране се състои от три броневи палуби. Дебелината на бронята на първата палуба е равна на 36 мм, което я прави противоосколъчна. Основната защитна функция се възлага на втората палуба, която се състои от два слоя: първия, с 25-мм дебелина, еднаква в района на цитаделата на кораба, и втори, с дебелина 71 – 76 мм в района на машинната установка и усилен до 83 мм в зоната на погребите за боеприпасите на основния калибър. Третата бронева палуба добавя в района на машинното отделение и артилерийските погреби 16 и 19 – 25 мм съответно, довеждайки сумарната хоризонтална защита на машините и котлите до 152 мм, а в зоните над погребите – 163 – 170 мм.

Обаче най-добре в „Аляска“ е защитена главната артилерия: наклонените челни плочи на кулите имат дебелина 325 мм, а покрива – 127 мм. „Зоната на неуязвимост“ на кулите на главния калибър се намира в пределите от 75 до 142 кбт., макар страничните и задните плочи на кулите, имащи дебелина 152 и 133 мм съответно, да се пробиват от собствените оръдия на всички дистанции. Дебелината на кръговото брониране на барбетите се равнява на 280 мм, 305 мм или 330 мм в зависимост от това, къде може да падне снаряда.

Освен цитаделата сериозна бронезащита имат бойната рубка и рулевото управление. Механизмите на рулите са затворени в бронева кутия със стени с дебелина 270 мм и 37-мм траверси и покрив. Стените на бойната рубка имат дебелина 270 мм, покрива – 127 мм и пода – 51 мм. Независимо на внушителната защита, „зоната за неуязвимост“ на рубката се намира едва в пределите от 124 до 142 кбт. Бронираната тръба, в която са прокарани всички линии за връзка на командния пункт с постовете, разположена под броневата палуба, се прикрива от 229-мм броня, изтъняваща в цитаделата на кораба до 16 мм.

Останалото локално брониране е доста скромно: прибора за управление на артилерийския огън за главния калибър е защитен от 25-мм листове бронирана стомана, и всички останали постове за управление извън бойната рубка имат сходно ниво на защита – от 16 до 37 мм.

Най-уязвимото място на „Аляска“ е подводната защита, която може да го спаси само от близки разриви на бомби и мини. Единствената защита от подводни взривове е конструктивното разделение на тясното пространства по дължината на бордовете от надлъжни прегради.

Най-слабата част от подводната защита се намира в района на кърмовата кула – неудачното разделение в тази зона на подводното пространство на отсеци води до това, че преобръщането на кораба може да се предизвика само от едно торпедно попадение.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

  • Аляска (USS Alaska (CB-1)) е заложен на 17 ноември 1941 г., спуснат е на вода на 15 август 1943 г., влиза в строй на 17 юни 1944 г.

До началото на 1945 г. се занимава с бойна подготовка заедно с „Гуам“, след това е включен в състава на 58-мо оперативно съединение (Tactical Forces. 58). Участва в операциите по превземане на Иво джима и Окинава. На 18 март 1945 г. постига единствения в своята кариера боен успех сваляйки 2 японски самолета. През юли 1945 г. безуспешно действа против японското корабоплаване в Жълто море. След края на войната влиза в състава на 7-ми флот на САЩ. На 2 февруари 1947 г. е поставен в консервация.[4]

  • Гуам (USS Guam (CB-2)) е заложен на 2 февруари 1942 г., спуснат на 12 ноември 1943 г., влиза в строй на 17 септември 1944 г.

До началото на 1945 г. се занимава с бойна подготовка заедно с „Аляска“, след това е включен в състава на 58-мо оперативно съединение (Tactical Forces. 58). Участва в операциите по превземане на Иво джима и Окинава. На 18 март 1945 г. постига единствения в своята кариера боен успех сваляйки 1 японски самолет. През юли 1945 г. безуспешно действа против японското корабоплаване в Жълто море. След края на войната влиза в състава на 7-ми флот на САЩ. На 2 февруари 1947 г. е поставен в консервация.[4]

  • Хаваи (USS Hawaii (CB-3)) е заложен на 20 декември 1943 г., спуснат е на 12 ноември 1945 г., не е довършен.

Строителството е прекратено скоро след края на войната при готовност 84%. На кораба вече са монтирани 2 от трите кули на главния калибър.

Оценка проекта[редактиране | редактиране на кода]

Прекалено големи и скъпи, за да се използват в качеството на крайцери и прекалено слаби и уязвими за съвместни операции с линкорите, освен това и явно закъсняли с появата си на бял свят, те, по оценката на самите американски специалисти са „най-безполезните от големите кораби, построени в епохата на Втората световна война“.

— Кофман В. Л. Суперкрейсера 1939 – 1945. „Большие крейсера“ типа „Аляска“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй.
  2. Большие крейсера, 1995
  3. Dulin, Jr.,Robert O.; Garzke, Jr.; William H.. Battleships: United States Battleships in World War II. Naval Institute Press, 1976. ISBN 1-55750-174-2. с. 190. Посетен на 11 January 2009.
  4. а б Балакин, Дашьян, 2006, с. 177

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Тарас А.Е.. Энциклопедия броненосцев и линкоров. ISBN 985-13-1009-3.
  • Кофман В.Л.. Суперкрейсера 1939 – 1945 /Большие крейсера типа „Аляска“. Морская коллекция.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-85177-146-7.
  • Osborne E.W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Аляска““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.