Линейни крайцери тип „Ерзац Йорк“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линейни крайцери тип „Ерзац Йорк“
Großer Kreuzer Ersatz-Yorck Klasse
SMS Ersatz Yorck line color-aaa3.png
Страничен изглед на линейният крайцер „Ерзац Йорк“
Флаг Германска империя Германска империя
Клас и тип Линейни крайцери от типа „Ерзац Йорк“
Производител AG Vulcan Stettin, Хамбург и др., в Германия.
Живот
Поръчан 10 април 1915 г.
Заложен юли 1916 г.
Изведен от
експлоатация
недовършени, само един кораб е заложен
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 227,8 m
Ширина 30,4 m
Газене 9,3 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
32 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft;
4 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост 27,3 възела
(50,6 km/h)
Водоизместимост 33 500 t (нормална)
38 000 t (пълна)
Броня пояс: 300 mm;
траверси: 250 mm;
палуба: 30 – 50 mm;
барбети: 300 mm;
кули ГК: 300 mm;
каземати: 150 mm;
бойна рубка: 300 – 350 mm
Екипаж 1227 души
Далечина на
плаване
5500 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 380 mm;
12x1 150 mm;
Зенитна артилерия:
8x1 88 mm
Торпеда 3x1 600 mm ТА

Ерзац Йорк (на немски: Ersatz-Yorck-Klasse) са серия недовършени линейни крайцери на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война[Коментари 1].

Серията е последващо развитие на типа „Макензен“. При леко изменена схема на брониране трябва да имат по-силно въоръжение – оръдия с калибър от 380 мм. Съхранявайки същата силова установка, поради нарастналата водоизместимост трябва да имат по-ниска скорост на хода. От три кораба, планирани за построяване, е заложен само един – „Ерзац Йорк“. Той остава недостроен, след края на войната е разкомплектован на стапела за метал.

История на разработването[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1915 г.[1] департамента по общо проектиране „A“ решава да отчете опита от бойните действия и предлага да се достроят три от седемте поръчани крайцера от типа „Макензен“ по нов проект. В първоначалния проект са внесени изменения и поръчаните по него крайцери „Ерзац Йорк“, „Ерзац Шарнхорст“ и „Ерзац Гнейзенау“ се отделят в различен тип. Първоначално е планирано да се увеличат всичките три параметра – въоръжение, защита и скорост. Но тъй като се работи вече по бронята и механизмите, а по „Ерзац Йорк“ са започнати стапелните работи, е решено бронирането и силовата установка да се остави като на типа „Макензен“. Основните изменения в проекта са свързани със замяната на осемте 350-мм с осем 380-мм оръдия[2]. Тези оръдия са същите, каквито има на линкорите от типа „Байерн[3].

Само използването на новите оръдия и кули водят до увеличаване на водоизместимостта с 1000 т, което предизвиква пропорционален ръст и на другите елементи на тегловото натоварване. За това нормалната водоизместимостта в сравнение с „Макензен“ нараства с 2500 т до 33 500 т. Стремейки се да използват намиращите се в изработка отливки на носовата и кърмовата части, формата на носовата и кърмовата части са практически без изменения, а за компенсация на нарастналата водоизместимост правят вложка в централната част на корпуса. Ширината остава без изменения[4].

Поради нарастналото газене, при същите машини като на „Макензен“, разчетната максимална скорост пада от 28 до 27,25 възела[4]. Едно от нововъведенията за крайцерите става планираното използване на редуктора на Фотингер, използван при крайцерите от типа „Висбаден“. На предходните типове линейни крайцери е използвано пряко съединение на парните турбини с валовете. Оптималната, от гледна точка получаването на максимален КПД, честота на въртене на парните турбини се разтличава от оптималната честота на въртене на винтовете. Освен това, при преход от крайцерски към пълен ход турбините менят честотата на въртене, което води до необходимостта да се търси компромис при избор на тяхната честота на въртене и падането на общото КПД на силовата установка. Най-доброто решение е използването на зъбен редуктор (турбозъбчат агрегат – ТЗА), обаче техническите възможности на онова време не позволяват производството на зъбен редуктор с нужната предавателна мощност. По същото време в което флота на САЩ експериментира с турбоелектрическата трансмисия, флота на Германия използва редуктора на Фотингер. Този хидравличен редуктор позволява да се получи предавателно число до 5:1. На теория неговата употреба трябва да позволи да се получи икономия на гориво и да се увеличи далечината на плаване. Обаче последващата практика показва, че КПД на този редуктор не надхвърля 90% и почти цялата икономия отива на нула поради загубите в самия редуктор[5].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите не са достроени, за това описанието на конструкцията е на основа проекта и разчетните параметри. В случай, че крайцерите бяха влезли в строй, редица от характеристиките биха могли да се променят.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Нормалната водоизместимост на крайцерите от типа „Ерзац Йорк“ трябва да състави 33 500 т, пълната – 38 000 т. Пълната дължина би съставила 227,8 м (с 4,8 м повече, отколкото при „Макензен“), ширината 30,4 м, средното газене 9,3 м[4].

Корпуса трябва да бъде гладкопалубен, с леко издигане от кърмата към носа. Поради нарастналото с 0,3 м газене палубата на кораба също е вдигната с 0,3 м, за да се съхрани същата височина на надводния борд. Носовата и кърмовата части са взети от „Макензен“, включая бълбообразния нос. За направата на теоретичния чертеж са проведени нови изпитания в басейн, но по същество измененията се свеждат до поставянето на секции в корпуса в средната му част. Коефициента на пълнота на корпуса и показателя на устойчивостта остават практически без изменения[4].

Кулите на 380-мм оръдия, разположени по линейно-терасовидната схема, и техните погреби са малко по-дълги от кулите за 350-мм оръдия и за това кулите „A“ и „B“ са преместени с 2,3 м към носа. При това разстоянието между носовите кули остава без изменения. Кула „C“ се намира на същото разстояние от кърмата, каквото е и на предходния проект. За компенсация на диферента, възникващ от пренасянето на носовата група кули, кърмовата кула „D“ е преместена с 3,5 м по-близо до кърмата. Увеличаването на разстоянието между кулите „C“ и „D“ позволява да се постави отсека за бордовите подводни торпедни апарати в най-защитената централна част – между котелните и турбинните отсеци. Също така при неговото наводняване няма да възникне и диферента, погубил „Лютцов[4].

Разположеният между котелните отсеци №3 и №4 отсек за дизелната електростанция е ликвидиран, премествайки го и погребите за 150-мм оръдия нататък към кърмата. Вместо два комина крайцерите получават един. Благодарение на това, преместването на триногата фокмачта по-далеч от бойната рубка не привежда към нарастване на нейното задимяване[4].

Рулите са разположени паралелно. Както и на „Макензен“, по проект вместо цистерните на Фрам[Коментари 2] за успокояване на люлеенето са използвани скулови килове[6].

Екипажа трябва да съставлява 1227 човека – 46 офицера и 1180 подофицера, старшини и матроси[6].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър на крайцерите съставляват осем 380-мм оръдия 38 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибъра[3]. Оръдията имат клинов затвор система Круп. Те трябва да са в установките образец 1914 г. с първоначален ъгъл на наклон −8° и ъгъл на възвишение +16°. След Ютландското сражение ъглите са изменени на −5° и +20° съответно. Заряда се състои от две части – основна в месингова гилза и допълнителна в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителния заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряд съставлява 277 кг. При ъгъл на възвишение от 20° той трябва да осигури на 750-кг бронебоен снаряд начална скорост от 800 м/с и далечина 23 200 м. Общият боекомплект е планиран от 720 снаряда – по 90 на оръдие[4][7].

Средната артилерия се състои от дванадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра. Оръдията са на установки образец 1914 г. на средната палуба. Шест оръдия има от кула „A“ до предната бойна рубка. Още четири – около гротмачтата. И двете кърмови са разположени зад кула „D“. Ъгъла на наклон на оръдията съставлява −8°, а на възвишение +16°. Максималната далечина на стрелба съставлява 20 400 м[4][8]. Зенитната артилерия е представена от осем 88-мм 45-калибрени зенитни оръдия с ъгъл на наклон −10° и ъгъл на възвишение +70°[4][9].

Числото на 600-мм подводни торпедни апарата е съкратено до три – един носов и два бордови в средната част на корпуса. Общият боекомплект трябва да съставляват 15 торпеда[4].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирането като цяло повтаря това на „Макензен“, с изключение, че е увеличена дебелината на бронята на кулите и барбетите. Дебелата броня е направена от цементирана броня Круп. За компенсиране на нарастналото тегло е намалена дебелината на горния брониран пояс и дебелината на броневата палуба по краищата[4].

Главният броневи пояс от цементирана круповска броня има дебелина 300 мм. Под водата той изтънява и на 1,7 м под водолинията завършва на 150-мм дебелина. Над него се разполага горния броневи пояс с дебелина 200 мм в носа, 215 мм на мидъла и 240 мм в кърмовата част[10]. Главният броневи пояс в носа и кърмата завършва с траверси с 250-мм дебелина, а горния с 200-мм. В носовия край главния пояс продължава с пояс със 120-мм дебелина, завършвайки на 23,5 м от форщевена. В кърмовия край главния пояс продължава с пояс със 100-мм дебелина, също завършвайки на 23,5 м от ахтерхщевена със 100-мм преграда[11][4].

Казематът за оръдията на противоминния калибър се защитава с броня с дебелина 150 мм. Между оръдията и зад тях са поставени 20-мм противоосколъчни екрани. Стените на носовата бойна рубка имат дебелина 300 – 350 мм, при основите 200 мм, а покрива има дебелина 100 – 170 мм. Кърмовата бойна рубка има стени с дебелина 200 мм и покрив 80 мм[11][6].

Кулите на главния калибър имат дебелина на челната части 300 мм, странични стени от 250 мм и задна стена 290 мм. Наклонената част на покрива има дебелина 250 мм, а плоската – 150 мм. Барбетите на кулите имат дебелина 300 мм. Зад горния пояс те изтъняват до 180 мм и до 90 мм зад главния броневи пояс. На тази височина предната стена на барбета на кула „A“ е увеличена до 120 мм[10][11][6].

Главната бронева палуба в средната част на корпуса не излиза зад пределите на противоминната преграда и за това няма скосове. Те е с дебелина от 30 мм, увеличиваща се до 60 мм над погребите за боезапаса. В носовата част тя продължава с плочи с 20-мм дебелина. В кърмовата част тя има дебелина от 70 мм, достигаща до 100 мм над рулевия механизъм[11][6].

Горната бронева палуба преминава по горния ръб на главния броневи пояс и има дебелина 20 мм, удебелявайки се до 30 – 50 мм над 150-мм оръдия[11][6].

Противоторпедната бронева преграда в подводната част на корпуса има дебелина 50 мм, стигайки до 60 мм в районите на погребите за боезапаса. Нагоре, до горната палуба тя продължава във вид на противоосколъчна преграда с дебелина 30 мм[12][6].

Допълнителна конструктивна защита създават въглищните бункери, разположени зад противоторпедната преграда в района на котелните отделения[12].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

В състава на четиривалната паротурбинна силова установка влизат 8 нефтени двустранни и 24 въглищни едностранни парни котела. Те се намират в пет котелни отделения. В първите две са осемте нефтени, а в трите последващи – по осем въглищни котела. Благодарение на по-плътното разположение на котелните отделения димоходите са изведени в един комин. Независимо от това, че димоуловителя на първото котелно отделение е наклонен, дълъг и заема много място, намаляването на комините от два до един благоприятно се отразява на компоновката на кораба[6].

„Eрзац Шарнхорст“, както и „Макензен“, има два комплекта турбини Парсънс с изключващи се на пълен ход турбини за крайцерския ход и пряко задвижване на валовете[1]. Турбините за крайцерския ход въртят вътрешните двойка валове. На двата останали крайцера на главните турбини са поставени хидравличните редуктори на Фотингер[6].

Турбините задвижват четирите трилопастни винта с диаметър 4,2 м[3]. Номиналната мощност на валовете съставлява 90 000 к.с. При честота на гребните валове от 295 об/мин това трябва да осигури на крайцера максимална скорост от 27,25 възела[1] (По Грьонер – 27,3). Скоростта на шестчасовия форсиран ход в сравнение с „Макензен“ намалява от 26,5 до 26 възела[4]. Нормалния запас гориво съставлява 850 т въглища и 295 т нефт. Максималния запас гориво от 4000 т въглища и 2000 т нефт трябва да са достатъчни за разчетната далечина от 5500 мили на скорост от 14 възела[6].

Електроенергията си кораба получава от 8 дизел-генератора с напрежение 220 В и обща мощност 2320 кВт[6].

Построяване[редактиране | редактиране на кода]

Планираната стойност на построяването съставлява 75 млн. марки или 37,5 млн. руби в злато. Поръчката за построяването на „Ерзац Йорк“, на 10 април 1915 г., получава корабостроителницатаВулкан“ в Хамбург. На същия 10 април 1915 г. поръчката за „Ерзац Гнейзенау“ е дадена на корабостроителницата „Германия“ в Кил. А на 11 април 1915 г. корабостроителницата „Блом унд Фос“ получава поръчката за построяване на „Ерзац Шарнхорст“[6]. Крайцерите са предназначени за замяната на загубените в хода на войната броненосни крайцери „Йорк“, „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“.

Първоначално строежа е планирано да завърши към есента на 1918 г. Строежа в Германия, във военно време, на големите кораби върви много бавно, а след това и напълно е прекратена в полза на строителството на подводни лодки. За това фактически от трите крайцера е заложен само един – „Ерзац Йорк“. Всичко на стапела са монтирани около 1000 т корпусни конструкции, които след войната са предадени за метал. Динамомашините, предназначени за „Ерзац Гнейзенау“ са използвани в подводните лодки U-15, U-152, U-153 и U-154[6].

Сравнителна оценка[редактиране | редактиране на кода]

Характеристики на артилерията на главния калибър на капитални кораби, заложени преди края на Първата световна война
Оръдие 15″/42 Mark I[13]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
38 cm/45 SK L/45[7]
Германска империя
381 mm/40 Model 1914[14]
Италия
410 mm/45 Type 3[15]
Naval Ensign of Japan.svg
Дължина на ствола, калибри[Коментари 3] 42 42,4 (45) 40 45
Калибър, мм 381 380 381 410
Носители „Рипалс“
„Худ“
„Куин Елизабет“
„Ерзац Йорк“
Байерн
Франческо Карачоло Нагато
Година на приемане на въоръжение 1915 1915 1916 1921
Маса на бронебойния снаряд, кг 871 750 884 1000
Начална скорост, м/с 752 800 700 790
Дулна енергия, МДж 492,6 480 433,2 624,1
Скорострелност, изстрела в минута 2,0 2,5 1,5 – 2,0 1,5 – 2,5
Максимална далечина на стрелбата, м (при ъгъл на възвишение) 21 702 (20°) 23 300 (20°) 19 800 (20°) ?
30 000 (25,5°) след модернизация

Крайцерите от типа „Ерзац Йорк“ стават последния тип капитални кораби[Коментари 4] в германския флот, заложени в годините на Първата световна война. Те стават върха на еволюционното развитие на германския линеен крайцер. Тези крайцери получават същото въоръжение, както и съвременните им линкори от типа „Байерн“. При това е съхранена скоростта на линейния крайцер и високото ниво на броневата защита. В този проект германските инженери максимално се приближават до концепцията за „бързоходния линкор“. Опита от първите сражения на Първата световна война показва, че германския флот в условията на численото превъзходство на противника има нужда именно от такъв тип капитален кораб[16][17].

Последните линейни кораби и крайцери от времената на Първата световна война и в Германия и във Великобритания имат на въоръжение оръдия с равен калибър. Характеристиките на британското 381-мм и германското 380-мм оръдия се различават незначително. Основната отлика се заключава в различния подход към избора на скорост и тегло на снаряда[18]. Германските кули и оръдия имат малко по-голяма скорострелност и са по-добре защитени от пожари.

При получаването на сведенията за тактико-техническите характеристики на новите строящи се германски линейни крайцери командващият Гранд Флийта Джон Рашуорт Джелико изказва безпокойство по повод това, че британския флот фактически няма да има какво да им противопостави. За противодействие на германските крайцери са необходими кораби с 30-възлова скорост. При това последните британски крайцери от типа „Ринаун“ имат неадекватна за тази цел защита. По-старите типове крайцери губят от новите германски крайцери по всички параметри. Това, а също и опита от Ютландското сражение карат британското Адмиралтейство кардинално да преработят намиращите се разработка проект за линейни крайцери от типа „Адмирал“. В крайна сметка по изменения проект от тях е достроен след края на войната само един – „Худ“. При същата артилерия на главния калибър и сравнимо с германските крайцери ниво на брониране, той има по-висока скорост. Наистина, цената за това е значителен ръст на водоизместимостта и стойността[19][20].

Сериозен противник за германския линеен крайцер също могат да станат представителите на скоростните линкори от времената на Първата световна война – британските типове „Куин Елизабет“, недостроените италиански от типа „Франческо Карачоло“ и японския тип „Нагато“. При въоръжение и брониране на дредноутите, тези линкори имат висока, сравнима с линейните крайцери скорост. Фактически конструкторите на тези линкори до концепцията на „бързоходния линкор“ от друга страна – чрез пътя на увеличаване на скоростта на линейния кораб.

Сравнителни характеристики на капитални кораби, заложени в периода 1912 – 1917 г.
Ринаун[21]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
Худ[22]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
Макензен[23]
Германска империя
„Ерзац Йорк“[3]
Германска империя
Куин Елизабет[24]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
Байерн[25]
Германска империя
Нагато[26]
Naval Ensign of Japan.svg
Клас линеен крайцер линеен кораб
Година на залагане 1915 1916 1914 1916 1912 1913 1917
Година на влизане в строй 1916 1920 1915 1916 1920
Стойност 66 млн. марки 75 млн. марки 49 млн. марки
Водоизместимост нормална, т 31 000 33 500 27 885 28 530 34 273,2
Пълна, т 31 266,69 45 832,8 35 300 38 000 31 941 32 200 39 039
Номинална мощност на СУ, к.с. 112 000 144 000 90 000 90 000 56 000 35 000 80 000
Скорост, възела 30 31 28 27,3 23 22 26,5
Далечина, мили (на скорост, възела) 3650 (10) 4000 (10) 8000 (14) 5500 (14) 4500 (10) 5000 (12) 5500 (16)
Брониране, мм
Пояс 152 305 300 300 330 350 305
Кули, чело 280 380 300 300 330 350 356
Барбети 179 305 300 300 254 350 305
Рубка 254 280 350 300 280 350 370
Палуба 75 – 25 100 – 50 100 – 50 100 – 50 100 – 60 44+(76 – 38)
Въоръжение
Главен калибър 3×2×381 мм/42 4×2×381 мм/42 4×2×350 мм/45 4×2×380 мм/45 4×2×381 мм/42 4×2×380 мм/45 4×2×410 мм/45
Спомагателен 17×102 мм/44
2×76 мм
12×140 мм/50
4×102 мм/45
4×47 мм
12×150 мм/45
8×88 мм/45
12×150 мм/45
8×88 мм/45
16×152 мм/45
2×76 мм
16×150 мм/45
2×88 мм/45
20×140 мм/50
4×76 мм
Торпедно въоръжение 2×533 мм ТА 6×533 мм ТА 5×600 мм ТА 3×600 мм ТА 4×533 мм ТА 5×600 мм ТА 8×533 мм ТА

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. В официалната немска класификация от онова време няма понятието „линеен крайцер“ (на немски: Schlachtkreuzer), и те, заедно с броненосните крайцери са класифицирани като „голям крайцер“ (на немски: Großer Kreuzer).
  2. Система за активно успокояване на люлеенето. Състои се от цистерни с вода и мощни помпи, които препомпват вода между цистерните в противофаза на люлеенето на кораба. Поставяни са на първия линеен крайцер „Фон дер Тан“ и последващите до „Дерфлингер“. Но в процеса на експлоатация става ясно, че не по-малко ефективно е поставянето на обикновени скулови килове. За това започвайки от „Лютцов“ цистерните на Фрам не са поставяни.
  3. Дължината на ствола, отнесена към калибъра на оръдието. Дадена е по британската система, в която под дължина се счита тази на канала на ствола. В Германия и Русия под дължина се разбира дължината от дулния срез до челото на затворното гнездо, за това е преизчислена според британската система, а в скобите е дадена официалната цифра спрямо националната система.
  4. Към капиталните кораби в годините на Първата световна война се отнасят линкорите и линейните крайцери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Conway_ATWFS_1906-1921, 166
  2. Мужеников:Линейные крейсера Германии, 139
  3. а б в г Gröner_1_1982, 87
  4. а б в г д е ж з и к л м н Мужеников:Линейные крейсера Германии, 140
  5. Мужеников:Линейные крейсера Германии, 135
  6. а б в г д е ж з и к л м н Мужеников:Линейные крейсера Германии, 141
  7. а б DiGiulian, Tony.. Germany 38 cm/45 (14.96″) SK L/45. // 23 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 20 юли 2013. Посетен на 9 юли 2013. (на английски)
  8. DiGiulian, Tony.. Germany 15 cm/45 (5.9″) SK L/45. // 6 юли 2007. Архивиран от оригинала на 17 август 2011. Посетен на 9 март 2013. (на английски)
  9. DiGiulian, Tony.. German 8.8 cm/45 (3.46″) SK L/45, 8.8 cm/45 (3.46″) Tbts KL/45, 8.8 cm/45 (3.46″) Flak L/45. // 9 август 2009. Архивиран от оригинала на 17 август 2011. Посетен на 9 март 2013. (на английски)
  10. а б Campbell_Battlecruisers, 59
  11. а б в г д Мужеников:Линейные крейсера Германии, 133
  12. а б Мужеников:Линейные крейсера Германии, 134
  13. DiGiulian, Tony.. Britain 15″/42 (38.1 cm) Mark I. // 10 декември 2012. Архивиран от оригинала на 7 април 2013. Посетен на 14 март 2013. (на английски)
  14. DiGiulian, Tony.. Italy 381 mm/40 (15″) Model 1914. // 25 май 2012. Архивиран от оригинала на 19 април 2013. Посетен на 15 април 2013. (на английски)
  15. DiGiulian, Tony.. Japan 41 cm/45 (16.1″) 3rd Year Type / 40 cm/45 (16.1″) 3rd Year Type. // 30 юни 2012. Архивиран от оригинала на 2 септември 2013. Посетен на 29 юли 2013. (на английски)
  16. Виноградов С. Е.. Сверхдредноуты кайзера „Байерн“ и „Баден“. 103 с..
  17. Мужеников:Линейные крейсера Германии, 138
  18. Британците отдават предпочитание на концепцията „тежък снаряд, малка начална скорост“, а немците на „лек снаряд, висока начална скорост“. Преимуществата на първата концепция се заключават в това, че тежкия снаряд на голяма далечина пада под голям ъгъл и по-добре пробива палубата на кораба на противника. Високата начална скорост на средните дистанции, за сметка на по-настилната траектория, позволява да се получи по-голяма точност на стрелбата. На практика нито една от тези концепции няма видими преимущества.
  19. Roberts_Battlecruisers, 56 – 58
  20. Мужеников:Линейные крейсера Германии, 129
  21. Conway_ATWFS_1906-1921, 38
  22. Conway_ATWFS_1906-1921, 41
  23. Gröner_1_1982, 85 – 87
  24. Conway_ATWFS_1906-1921, 33
  25. Gröner_1_1982, 52 – 54
  26. Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

На руски
  • Мужеников В. Б. Линейные крейсера Германии. – СПб., 1998. – 152 с. – (Боевые корабли мира).
На английски
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present / Edited by Ian Sturton. – New ed. – London: Conway Maritime Press, 1996. – 190 p. – ISBN 0-85177-691-4.
  • Campbell N. J. M. Battlecruisers. – London: Conway Maritime Press, 1978. – 72 p. – (Warship Special No. 1). – ISBN 0851771300.
  • Roberts, John. Battlecruisers. – London: Chatham Publishing, 1997. – 128 p. – ISBN 1-86176-006-X.
На немски
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Эрзац Йорк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.