Лин (община Поградец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лин (Окръг Поградец))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лин.

Лин
Lini
— село —
Панорама на Лин.
Панорама на Лин.
Albania relief location map.jpg
41.0661° с. ш. 20.6386° и. д.
Лин
Страна Флаг на Албания Албания
Област Корча
Община Поградец
Географска област Мокра
Надм. височина 675 m
Лин в Общомедия

Лин или Линче (на албански: Lin или Lini) е село в Източна Албания, община Поградец, област Корча.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на полуостров на западния бряг на Охридското езеро в подножието на планината Мокра на самата граница с Република Македония. Първото село на север е Радожда в Република Македония, с което Лин е свързан чрез граничния контролно-пропускателен пункт Кяфасан. Селото се намира на 675 m надморска височина.

Лин принадлежи към историко-географската област Мокра, част от която е от областта Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Късноантични мозайки в Лин

В 1967 година на хълма Свети Атанасий на билото на Линския полуостров е открита старохристиянска базилика от 4-5 век с много добре запазени мозайки.[1] Тя е културен паметник на Албания от 1973 година. В селото има и разрушена византийска църква, която също е културен паметник от 1973 година.[2]

В 19 век Лин е смесено българо-албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лин (Line) е посочено като село с 65 домакинства, като жителите му са 90 българи и 62 мюсюлмани.[3]

Автор на иконостаса, владишкия трон и амвона в църквата в Лин е Тодор Петков (1886 - 1887).[4]

Лин от билото на Свети Атанасий

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лин има 300 жители българи християни и 300 арнаути мохамедани.[5]

Християнското население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Линче има 200 българи патриаршисти гъркомани.[6]

Селото е известно със своя диалект, говорен единствено в още в съседните три села Радожда, Вевчани и Мали Влай, които днес са в Република Македония.

През Първата световна война Лин е важно снабдително пристанище за българските войски в Албания.[7]

В 1939 година Ламбро Маркулев от името на 20 български къщи в Лин подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.[8]

До 2015 година селото е част от община Одунища.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лин

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. — СпБАН, 16, 1918, № 9, 35—42;
  • G. Fiaccadori: Note storiche ai mosaici di Lin (Albania). In III. Colloquio internazionale sul mosaico antico, Ravenna, 6-10 settembre 1980, hrsg. v. R. Farioli Campanati. Ravenna 1984. S. 185-196.
  • Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pogradec Archaeology. // Pogradec City guide. Посетен на 2014-08-14.
  2. Objekte Fetare Monument Kulture. // Komiteti Shtetëror për Kultet. Посетен на 2015-08-14.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 242.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 164-165.
  7. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 485. ISBN 954321056X
  8. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.