Лион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лион
Lyon
— град-център —
Знаме
    
Герб
Avant, avant, Lion le melhor.
(Напред, напред Лион е най-добрият)[1]
Панорамен изглед към Лион
Панорамен изглед към Лион
France relief location map.jpg
45.7589° с. ш. 4.8414° и. д.
Лион
Страна Флаг на Франция Франция
Площ 47.87 km²
Надм. височина 162 – 305 m
Население (2015) 521 098 души
10 886 души/km²
Агломерация 2 237 676 души
Демоним Lionès, Lionesa, Lyonnais, Lyonnaise
Кмет Жерар Колон
(2014 – 2020)
Основаване 10 октомври 43 год пр.н.е.
INSEE код 69123
Пощенски код 69001 – 69009
Официален сайт http://www.lyon.fr
Лион в Общомедия
Панорамен изглед от Лион
Изглед от Лион с река Сона

Лион (на френски: Lyon Lyon) е третият по население град във Франция и втората по население агломерация след Париж. Намира се в югоизточна Франция и е център на региона Оверн-Рона-Алпи и на департамента Рон. Разположен е в северния край на Ронската низина, при вливането на реките Сона и Рона.

Населението му е около 521 098 души,[2] а на градската агломерация – 2 291 763 души (2015). Градът е известен с кухнята си и често е наричан гастрономическата столица на Франция и света.[3][4][5][6] Старият град на Лион е регистриран в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В Лион е изобретен кинематографа от братята Люмиер.

В Лион са разположени международните щабове на Интерпол, Евронюз и Международната агенция за изследване на рака. В градът е силно развита софтуерната индустрия с фокус върху видео игри. През 2014 г. е на второ място във Франция и 19 в света за иновации.[7] През 2016 г. е на второ място във Франция и на 38 в света в класацията на Mercer за най-добро място за живот.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древен Лион[редактиране | редактиране на кода]

Първите археологически сведения[8] за селища на територията на сегашен Лион са от новокаменната епоха. От 4 век пр. Хр. се установява постоянно селище от галите. Между 58 и 53 г. пр. Хр. Галия е завладяна от Юлий Цезар, но в неговите Записки за Галската война няма споменаване за този регион.

Според историкът Dio Cassius, през 43 пр. Хр. римският сенат нарежда създаването на селище за римски бежанци от Виен в следствие на война, които са се заселили при сливането на реките Сона и Рона. Новото селище първоначално е кръстено Colonia Copia Felix Munatia, но постепенно се налага Lugdunum като име.[9]

Благодарение на стратегическото си разположение, градът става важен транспортен център, намирайки се на сливането на две реки и на кръстопът на 4 основни пътя. В следващите 50 години той става столица на провинцията Лугдунска Галия и в последствие столица на трите галските провинции.[10] Благодарение на близостта си до Германия, през следващите 4 века играе важна роля в римската експанзия.

След разпадането на Западната Римска империя през 5 век, Лугдунум влиза в Кралството на бургундите, където става столица през 461 г., а с покоряването му през 534 г. влиза в състава на Франкската империя. През 843 г. с Вердюнския договор Лион става част от Свещенската римска империя.

Лион минава под френски контрол чак през 1312 г.

Ренесансов Лион[редактиране | редактиране на кода]

Ренесансовият период се счита за златните години на Лион. Населението се увеличава 3 пъти до между 60 000-75 000 души.[11] В градът се развиват различни индустрии, от които най-значителната е копринената. Благодарение на успехът на четирите годишни панаира, множество търговци, предимно италиански, се заселват в града.[12]

Лион като център на копринената индустрия[редактиране | редактиране на кода]

По време на Ренесанса и последващите векове, развитието на града е силно повлияно от търговията с коприна.[13]

Копринената индустрия на Лион започва през 1466 г., когато Луи XI избира града като основно място за предлаганата индустрия за тъкане на коприна.[14] Изборът е повлиян от разположението на Лион на река Рона, която дава достъп до Генуа, Венеция, Флоренция и Валенсия – центрове на копринената индустрия по това време.

В следствие на близките си търговски връзки с Италия, в Лион се образува силно италианско влияние.

През 1535 г. двамата италиански търговци основават училище за тъкането на коприна, което дава силен тласък на индустрията в града.[14] През 1540 г. крал Франсоа I дава монопол на търговията със сурова коприна във Франция.[14] В следващите векове копринената индустрия продължава да расте, като през 17 век Лион измества Валенсия като европейската столица на коприната.[14]

В този период са построени характерните тунели между сградите в Стар Лион (френски: traboules), които позволяват бързо и необезпокоявано предвижване из града на тъкачите през нощта.

През 19 век работниците в копринената индустрия, известни като „Canuts“, организират два бунта в рамките на 3 години, които са жестоко потушени.[13] Това повлиява негативно на икономиката на града.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен при вливането на река Сона в Рона, оформяйки полуостров наречен Прексил (на френски: Presqu'île). Там се намира голяма част от центъра на града, включително третият най-голям площад във Франция Place Bellecour. Прескил е заобиколен от хълмове от северната и западната страна.

Северният хълм се нарича Ла Круа-Рус (френски: La Croix-Rousse), известен като „хълмът, който работи“ поради фактът, че е исторически дом на копринената индустрия.[15]

Западният хълм се нарича Фурвиер (френски: Fourvière), известен като „хълмът, който се моли“ тъй като на него се намира базиликата „Нотр Дам де Фурвиер“ (френски: Notre-Dame de Fourvière) и резиденцията на архиепископа.

Фурвиер, части от Прескил и почти целия Ла Круа-Рус, съставлявайки стария град на Лион, са обявени за световно и културно наследство от Юнеско.[10]

Източно от река Рона се намира по-голямата част от модерен Лион върху равнинна местност.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Лион е вторият най-богат град във Франция след Париж с брутен вътрешен продукт за 2014 г. от 74 милиарда евро; 35 700 евро на главата от населението при среден БВП на глава от населението в ЕС за същия период от 24 900 евро.[16]

Икономиката на града и региона е силно развита и разнообразна. Лион е най-големият производител на ваксини в света с над 1 милиард инвестиции в сектора.[17] Централните управления на различни компании са в Лион, например Groupe SEB, Sanofi Pasteur, Renault Trucks, Norbert Dentressangle, LCL S.A., Point S, BioMérieux, Iveco Bus, Евронюз, Lyon Airports, LVL Medical, и междуправителствените агенции IARC и Интерпол. В градът има също силно развита софтуерна индустрия, главно разработка на видео игри, с офиси на компании като Arkane Studios; Ivory Tower; Eden Games; EA France; Bandai Namco Entertainment Europe.

Има няколко офис парка, от които най-значителният е Ла Пар-Дю (френски: La Part-Dieu), който е вторият по големина във Франция бизнес район след La Défense в Париж с над 1 600 000 м2 офис пространство и повече от 55 000 служители.[18]

Безработицата е по-ниска от средната във Франция – за 2008 г. 7% от населението е безработно в сравнение с 7.8% средно за Франция.[16]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Стария град на Лион
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Au dessus du quartier Saint-Jean.jpg
Lyon paysages.jpg
В регистъра Historic Site of Lyons
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Франция Франция
Тип Културно наследство
Критерии ii, iv
Вписване 1998  (22ра сесия)
Стария град на Лион в Общомедия

Туризмът е важна част от икономиката на Лион с над 4,7 милиона нощувки в хотели в града[19], над 35 милиона обслужени пътници на железопътните гари за 2015 г. и над 9,5 милиона пътници на летище „Антоан дьо Сент Екзюпери“ за 2016 г.[20] За 2016 г. над 2,6 милиона души са посетили различни музеи или атракции.[20]

Градът спечели през 2016 г. наградата World Travel Awards за най-добрата градска дестинация в Европа.[21]

Най-важни събития в града:

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В града има 241 обекта, които са защитени като исторически паметници[22] и 289 места, част от културното наследство на Франция.[23]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

  • Античният театър на Фурвиер
  • Античният театър на Трите Галии
  • Античният одеон на Фурвиер
  • Музеят на гало-римската цивилизация на Лион-Фурвиер

Средни векове и ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

17 и 18 век[редактиране | редактиране на кода]

  • Площад Белкур – един от най-големите отворени площади (т.е. без дървета или тревни площи) в Европа и най-голямата пешеходна зона в Европа
  • Hôtel de Ville de Lyon – една от най-големите исторически сгради в Лион и седалище на кмеството
  • Музеят на изобразителното изкуство в Лион – един от най-големите музеи за изкуство във Франция

19 век до 21 век[редактиране | редактиране на кода]

  • Opéra Nouvel
  • Базилика „Нотр Дам де Фурвиер“ – базилика от 19 век на върха на хълма Фурвиер
  • Металната кула на Фурвиер – кула от 19 век на върна на хълма Фурвиер
  • Tour Part-Dieu – небостъргач от 1977 г., към 2018 г. деветата най-висока сграда във Франция
  • Tour Incity – небостъргач от 2015 г., към 2018 г. третата най-висока сграда във Франция и 21 в Европейския съюз
  • Musée des Confluences

Гастрономическо наследство[редактиране | редактиране на кода]

Лион е често споменаван като гастрономическа столица на Франция[3][4] и света[5][6] с 4 418 ресторанта към 2017 г. с общо 19 Мишлен звезди.[17]

Демографско развитие[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г. населението на гр. Лион е 513 275 души.[2]

През периодът между 1970 г. и 1980 г., гр. Лион губи повече от 100 000 жители. Между 1980 г. и 1990 г. населението се стабилизира и през 1990 г., заедно със започването на масови проекти за съживяването на квартали като „Пар-Дю“, „Вез“, „Жерлан“, населението почва да расте наново и от 413 100 души през 1982, става 513 275 през 2015 г.

Година на
преброяване
Численост
1962 519 854
1968 527 800
1975 456 716
1982 413 095
1990 415 487
1999 445 452
2005 467 400
2011 491 268
2013 500 715
2014 506 615
2015 513 275
[[{{{23}}}|{{{23}}}]] {{{24}}}
[[{{{25}}}|{{{25}}}]] {{{26}}}
[[{{{27}}}|{{{27}}}]] {{{28}}}
[[{{{29}}}|{{{29}}}]] {{{30}}}
[[{{{31}}}|{{{31}}}]] {{{32}}}
[[{{{33}}}|{{{33}}}]] {{{34}}}
[[{{{35}}}|{{{35}}}]] {{{36}}}
[[{{{37}}}|{{{37}}}]] {{{38}}}
[[{{{39}}}|{{{39}}}]] {{{40}}}

Други[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктурата и поддържането обществената хигиена в града са отлично приспособени към техническата съоръженост и от десетилетия са първостепенна грижа в управлението на града.[25]

Развити са множество решения за създаване на един „по-интелигентен“ град. На 5 септември 2016 г. е пусната Navly – първият в света електрически автономен автобус-совалка.[26] Налице е услуга за наем на електрически коли в града и е предвидено до 2020 г. велосипедните алеи да стигнат 1 000 км.[17]

Модерният квартал Confluence, построен върху бивша индустриална зона, е първият във Франция сертифициран от WWF като устойчив квартал.[27]

Лион получава награда "Достъпен град" за 2018 г. от Европейската комисия за постижения в интегрирането на хора с увреждания.[28]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Представителният футболен отбор на града носи името Олимпик Лион. В началото на 21-ви век той е най-силният и най-популярен френски футболен отбор.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лион
Починали в Лион
Други личности, свързани с Лион

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Лион е побратимен град с:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боен вик от 1269 г.
  2. а б https://www.insee.fr/fr/statistiques/3293086?geo=COM-69123 Информация на INSEE към 2015 г.
  3. а б https://www.theguardian.com/travel/2011/feb/13/bill-buford-lyon-food-capital
  4. а б https://www.expatica.com/fr/out-and-about/Top-10-reasons-why-Lyon-the-capital-of-gastronomy_476910.html
  5. а б https://en.lyon-france.com/Discover-Lyon/Restaurants-and-gastronomy?
  6. а б http://us.france.fr/en/lyon
  7. https://web.archive.org/web/20100308131020/http://www.business.greaterlyon.com/city-business-support-lyon-entrepreneurship-system.85.0.html?&L=1
  8. Mathieu Poux, Hugues Savay-Guerraz, Lyon avant Lugdunum, Infolio éditions, 2003, 151 p. (ISBN 2-88474-106-2)
  9. Louis, Jaucourt de chevalier (1765). https://quod.lib.umich.edu/d/did/did2222.0000.159?view=text;rgn=main
  10. а б http://whc.unesco.org/en/list/872/ Historic Site of Lyon – UNESCO World Heritage Centre
  11. Richard Gascon, Grand commerce et vie urbaine au xvie siècle : Lyon et ses marchands, vol. 2, Paris, École pratique des hautes études, 1971, 1001 p., p. 24 & 346.
  12. Pelletier et al. 2007, p. 488
  13. а б https://www.aderly.com/history-silk-lyon/ What is the history of sil in Lyon? – Aderly
  14. а б в г https://www.emeraldwaterways.co.uk/news/october-2016/silk-weaving-in-historic-lyon Silk weaving history in Lyon – EmeraldWaterways.co.uk
  15. Histoire de la France : Dynasties et révolutions, de 1348 à 1852 (vol. 2), Larousse, 1999 p. 53 ISBN 2-03-505047-2
  16. а б http://www.opale-lyon.com/content/medias/pdf/000051.pdf Извадка от opale-lyon.com
  17. а б в г д е ж http://www.business.greaterlyon.com/greater-lyon-economy-key-figures-49.html Chiffres-clés du Grand Lyon
  18. https://web.archive.org/web/20100424192931/http://www.grandlyon.com/La-Part-Dieu.2315.0.html Архив на страница от официалния сайт на Метрополиса на Лион
  19. http://pro.lyon-france.com/Presse-et-professionnels/Actualites/Le-Tourisme-a-Lyon-Chiffres-cles-2016 Основни данни за туризма в Лион за 2016 г., lyon-france.com
  20. а б http://events.lyon-france.com/content/download/1014084/6693100/version/3/file/Chiffres-Cles-2016_interactif.pdf Подробна извадка от lyon-france.com за 2016 г.
  21. www.worldtravelawards.com/award-europes-leading-city-break-destination-2016 Europe's Leading City Break Destination 2016 – World Travel Awards
  22. http://www2.culture.gouv.fr/public/mistral/merimee_fr?ACTION=CHERCHER&FIELD_1=INSEE&DOM=MH&VALUE_1=69123 Списък с историческите паметници в Лион, gouv.fr
  23. http://www2.culture.gouv.fr/public/mistral/merimee_fr?ACTION=CHERCHER&FIELD_1=INSEE&DOM=INV&VALUE_1=69123 Списък с паметниците на културата в Лион, gouv.fr
  24. http://www.visitelyon.fr/eglises-cathedrales/eglise,saint-nizier.php
  25. Боев, З. 1995. Ековпечатления от Лион. – Природа, БАН, 3: 80 – 84.
  26. https://navya.tech/press/premiere-mondiale-a-lyon/ Страница на Navya.tech, една от компаниите зад проекта
  27. http://www.lyon-confluence.fr/en/innovating/2010-2015-wwf.html
  28. French city Lyon rewarded with 2018 Access City Award for putting accessibility at the heart of its city life
  29. http://www.lyon.fr/vdl/sections/en/villes_partenaires/villes_partenaires_2/?aIndex=1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]