Жан-Франсоа Лиотар

Жан-Франсоа Лиотар Jean-François Lyotard
френски философ
Жан-Франсоа Лиотар, снимка от Бранча Етингер, 1995
Роден	10 август 1924 г. Версай, Франция
Починал	21 април 1998 г. Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез
Образование	Парижки университет Университет Западен Париж
Философия
Регион	Западна философия
Школа	постмодернизъм
Интереси	метанаративи
Идеи	постмодерното състояние, колапса на големите наративи
Текстове	Économie libidinale (1974) Le Différend (1983)
Образование	Лицей Луи Велики, Сорбона
Повлиян	Монтен · Кант · Маркс · Фройд · Витгенщайн · Парсънс · Дюркем · Остин
Повлиял	Рорти · Барт
Жан-Франсоа Лиотар в Общомедия

Жан-Франсоа Лиотар (на френски: Jean-François Lyotard, френско произношение: [ʒɑ̃ fʀɑ̃swa ljɔˈtaʀ]; 10 август 1924 – 21 април 1998) е френски философ и литературен теоретик. Той е известен преди всичко с артикулирането на постмодернизма от края на 70-те години на 20 век и анализа на влиянието на постмодерността върху човешката ситуация.

Биография

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Критика

Гробът на Лиотар в Пер Лашез в Париж.

Някои твърдят, че теориите на Лиотар могат да изглеждат вътрешно-противоречиви, понеже Постмодерната ситуация изглежда, че предлага свой собствен наратив в историята за западането на метанаративите.

Библиография

• La Phénoménologie, Paris, Presses universitaires de France, (coll. Que sais-je?), 1954.
• Discours, Figure, Klincksieck, 1971. (Thèse de Doctorat d'État, sous la direction de Mikel Dufrenne.)
• Dérive à partir de Marx et de Freud, Paris, 10/18, 1973; nouvelle éd., Paris, Galilée, 1994.
• Des dispositifs pulsionnels, Paris, 10/18, 1973, nouvelle éd., Paris, Galilée, 1994.
• Économie libidinale, Paris, Minuit, 1974.
• Rudiments païens, Paris, Christian Bourgois, 1977.
• Les Transformateurs Duchamp, Paris, Galilée, 1977.
• La Condition postmoderne: rapport sur le savoir, Paris, Minuit, 1979.
• Au juste (avec Jean-Loup Thébaud), Paris, Christian Bourgois, 1979.
• La pittura del segreto nell’epoca post-moderna: Baruchello, Milan, Feltrinelli, 1982.
• Le Différend, Paris, Minuit, 1983.
• Tombeau de l'intellectuel et autres papiers, 1984.
• Que peindre ? Adami, Arakawa, Buren (1987), rééd. préfacée et postfacée, Paris, Hermann, 2008.
• Le Postmoderne expliqué aux enfants: Correspondance 1982-1985, Paris, Galilée, 1988.
• L'Inhumain: Causeries sur le temps, Paris, Galilée, 1988.
• Heidegger et les Juifs, Paris, Galilée, 1988.
• La Faculté de juger (avec J. Derrida, V. Descombes, G. Kortian…), Paris, Minuit, 1989.
• Leçons sur l'analytique du sublime, Paris, Galilée, 1991.
• Signé Malraux, Paris, Grasset, 1996.
• Questions au judaïsme, Paris, DDB, 1996.
• La Confession d'Augustin, Paris, Galilée, 1998.
• Misère de la philosophie, Paris, Galilée, 2000.
• Pourquoi philosopher ?, Paris, PUF, 2012 [1964]
• Logique de Levinas, textes rassemblés, établis et présentés par Paul Audi, postface de Gérald Sfez, Lagrasse, Verdier, 2015

Издания на български

• Постмодерното обяснено за деца, София: Критика и хуманизъм, 1993.
• „Да разсъждаваме върху различието“, сб. Способността за съдене, София: Аргес, 1995, с.219-270.
• Постмодерната ситуация, София: Наука и изкуство, 1996.
• Нечовешкото, София: Сонм, 1999.
• Постмодерни поуки, София: Критика и хуманизъм, 2002.

Външни препратки

• Творби на Лиотар, включително Постмодерната ситуация в електронно списание Литературен клуб
• „Бернар Блистен в разговор с Жан-Франсоа Лиотар“, електронно списание Nota bene, № 23 (2012)
• Антоанета Колева, „Жан-Франсоа Лиотар (1924 - април 1998)“, некролог във в. „Култура“, бр. 21 (2030), 29 май 1998 г.
• Силвия Е. Борисова, „Лиотар, възвишеното и авангардът“, електронно списание LiterNet, 03.05.2010, № 5 (126)
• Библиография на Лиотар на сайта провелия се през 2007 г. международен колоквиум Les Transformateurs Lyotard
• Коста Бенчев, „Смъртта на постмодернизма“ (Глобалистичен манифест), Електронно списание LiterNet, 7 юли 2005, № 7 (68)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jean-François Lyotard“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.