Липецка област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Липецка област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Липецка област на картата на РусияЛипецка област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 24 047 km²
Население (2005) 1 150 830 души
47,9 души/km²
Административен център Липецк
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Олег Корольов
Часова зона UTC +3
МПС код 48
Липецка област в Общомедия

Липецка област е субект в състава на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг. Площ 24 047 km2 (72-ро място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 150 830 души (45-то място в Руската Федерация, 078% от нейното население). Административен център град Липецк. Разстояние от Москва до Липецк 508 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото населено място в границите на областта е град Елец, който се споменава за първи път в летописите през 1146 г. През 1646 г. като военно-отбранителен пункт е основано селището Усман, което през 1778 г. е признато за град. Една година по-късно, през 1779 г. за градове са утвърдени селищата Липецк, Задонск, Лебедян и Раненбург (от 1948 г. Чаплигин). Липецка област е образувана на 6 януари 1954 г. от части на Орловска, Курска, Рязанска и Воронежка област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Липецка област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи с Орловска област, на северозапад – с Тулска област, на север – с Рязанска област, на изток – с Тамбовска област, на юг – с Воронежка област и на югозапад – с Курска област. В тези си граници заема площ от 24 047 km2 (72-ро място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в лесостепната зона на централните части на Източноевропейската равнина, на границата между Средноруското възвишение и Окско-Донската низина, в басейна на горното течение на река Дон. Западната, по-голяма част от областта попада в пределите на Средноруското възвишение, което представлява вълниста равнина, силно разчленена от долините на реките, множество оврази и долове. Надморската височина се колебае от 220 до 260 m на запад до 170 – 230 m в междуречието на реките Дон и Воронеж. Тук широко са разпространени карстовите форми – ували, пропасти, пещери, губещи се в земята реки, карстови извори. Източната, по-малка част е заета от Окско-Донската низина – плоска, слабо разчленена и заблатена с височина от 150 до 170 m.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10 до -11°С, средна юлска 19-20°С. Годишното количество на валежите е 450 – 500 mm с максимум през лятото. Продължителност на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) 180 – 185 дни.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Липецка област има около 950 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 6,3 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Дон, която протича през нея от север на юг с част от горното си течение. Основни негови притоци са Воронеж (ляв, с притоците си Станова Ряса, Матира и др.), Красивая Меча и Сосна (десни). Десните притоци на Дон, стичащи се от Средноруското възвишение имат по-голям наклон, бързо течение и добре изразена дълбочинна и странична ерозия, а левите притоци, протичащи през Окско-Донската низина имат малък наклон, бавно течение и предимно странична ерозия. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, рядко нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март.[2]

В Липецка област има над 1100 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 130 km2, като само 145 от тях са площ над 10 дка. Естествените езера са главно крайречни и са разположени основно по заливната тераса на река Дон. Най-големите от тях (Лебяже, Стабное, Долгое и др.) не превишават 0,3 km2. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените, като най-голямо от тях е Матирското водохранилище (38,8 km2) на река Матира (ляв приток на Воронеж).[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

В областта преобладават черноземните почви: на север – излужените черноземи, на югоизток и югозапад – мощните черноземи, като се срещат и малки участъци от оподзолени черноземи, тъмно-сиви и сиви горски почви.

В миналото са преобладавали големи масиви от степна растителност, които сега са разорани и се използват за земеделски дейности. Около 8,3% от територията на областта е заета от гори, предимно брезови и борови. Значителни горски масиви има покрай левия бряг на река Воронеж.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Липецка област наброява 1 150 830 души (45-то място в Руската Федерация, 078% от нейното население). Гъстота 47,85 души/km2 (2018 г.). Градско население 64,5% (2017 г.). Етнически състав: руснаци 96,3%, украинци 0,9%, арменци 0,6%, азербайджанци 0,3%, други 1,9%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Липецка област се дели на 2 областни градски окръга, 18 муниципални района, 8 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Елец и Липецк и 6 града с районно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Липецка област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Липецк
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Елец 71 105 016 гр. Елец 105 016 78
2.Липецк 330 510 439 гр. Липецк 510 439
Муниципални райони
1.Воловски 796 12 765 с. Волово 4 120 175
2.Грязински 1 350 79 571 гр. Грязи 46 586 30
3.Данковски 1 895 31 566 гр. Данков 19 120 86
4.Добрински 1 667 34 466 с. Добринка 9 572 90
5.Добровски 1 326 23 695 с. Доброе 5 445 40
6.Долгоруковски 1 013 17 377 с. Долгоруково 5 343 129
7.Елецки 1 172 28 988 гр. Елец 78
8.Задонски 1 505 35 284 гр. Задонск 9 641 92
9.Измалковски 1 118 16 266 с. Измалково 4 015 120
10.Краснински 933 12 495 с. Красное 3 832 99
11.Лебедянски 1 444 39 297 гр. Лебедян 19 503 92
12.Лев-Толстовски 968 18 878 с. Лев Толстой 8 516 113
13.Липецки 1 545 51 877 гр. Липецк
14.Становлянски 1 349 17 711 с. Становое 5 252 103
15.Тербунски 1 179 22 388 с. Тербуни 7 313 148
16.Усмански 1 942 50 355 гр. Усман 19 958 75
17.Хлевенски 933 19 332 с. Хлевное 5 961 70
18.Чаплигински 1 520 30 455 гр. Чаплигин 11 948 85
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Липецкой области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article070546.html «Большая Советская Энциклопедия» – Липецка област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/1776/Липецкая_область «Вода России» – Липецка област