Липинци (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Липинци.

Липинци
Ασβεστόπετρα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 649 m
Население 739 души (2011 г.)
Пощенски код 50200
Телефонен код +30 24630

Липинци (на гръцки: Ασβεστόπετρα, Асвестопетра, до 1927 година Χασάνκιοϊ, Хасанкьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра югозападно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Липинци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хасанкьой (Hassan-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Липинци (Lipintzi) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 410 жители българи и 75 мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Липинци:

На половин час на север от Демирджилер се намира мохамеданското село Хасан-Кьой с 38 къщи и 76 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът им е 4100 пиастри, а десятъкът 4000 - 4800 пиастри. Селото е отдалечено на 1 час от Кайляри.[4]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Липинци (Хасан-кьой) като българско село.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Липинци (Асанъ Кьой) има 240 жители българи и 270 жители турци.[6]

Според гръцка статистика от 1904 година в Хасанкьой живеят 125 гърци и 500 турци.[7]

В началото на XX век цялото християнско население на Липинци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литинци има 360 българи патриаршисти гъркомани.[8] В селото има комитет на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, подпомагащ четата на капитан Вардас (Георгиос Цондос).

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и учлищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Липинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Липинци има 120 къщи славяни християни и 120 къщи турци.[11] През 20-те години турското население на Липинци се изселва в Турция и в селото са настанени 475 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 135 семейства и 524 души бежанци.[12] В 1927 година селото е прекръстено на Асвестопетра, в превод варовик.[13]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Липинци 80 от къщите са с „местно славянско население“, а 160 са бежански.[14]

Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 2/3 потомци на местно население и 1/3 потомци на гърци бежанци.[15]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 976 917 1061 1305 1158 1032 896 828 740 739

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Липинци
  • Flag of Bulgaria.svg Кузман Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Кузмов (Кузманов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт, Огнестрелен парк на МОО[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 169. (на руски)
  5. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  9. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 526.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  15. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 221.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.
     Портал „Македония“         Портал „Македония