Липница (област Враца)

Липница
	Липница
	Липница Координати: 43°35′14.2″ с. ш. 23°49′02.43″ и. д. / 43.58728° с. ш. 23.817343° и. д. Липница
Общи данни
Население	698 души (15 март 2024 г.); 26,9 души/km²
Землище	26,012 km²
Надм. височина	68 m
Пощ. код	3352
Тел. код	091672
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	43774
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Мизия; Валя Берчева ; (ГЕРБ; 2019)
Кметство; – кмет	Липница; Румен Шопов; (независим)

За другото българско село вижте Липница (Софийска област).

Вижте пояснителната страница за други значения на Липница.

Лѝпница е село в Северозападна България. Намира се в община Мизия, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Липница е разположено в Дунавската равнина. Разстоянието до общинския център град Мизия е 12 км, а до областния център град Враца е 52 км. Граничи със селата Крушовица (4 км), Галиче (7 км), Алтимир (8 км) и Ботево (7 км).

През селото минава река Бързина, която се влива в река Скът.

Почвата в землището на Липница е изключително плодородна и населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Основните отглеждани култури са царевица, слънчоглед, пшеница, овес и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Обратното преместване е през 1920 година. Причините за преместването са няколко. Основната е, че на мястото, където се е намирало старото село изчезнала водата. Също така старото село се разполагало върху неравна територия, а и нямало място за разширяване на селището. Поради това селото пуска оплакване до Царя и той разпорежда да се намери ново място за и да бъде преместено. На новоизнбраното място се опъват колчета и се оразмеряват новите парцели. Независимо колко е бил богат или беден, селянинът получава дворно място от два декара. В селото няма нито една крива улица. Всички улици са разположени изток-запад или север-юг.

При избухването на Балканската война през 1912 година един човек от Липница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[2]

През лятото на 1950 година в селото се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията.^[3]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Здравко Недков - български литературен критик.(1942-2014г.)

Кметове[редактиране | редактиране на кода]

Списък на кметовете на с. Липница, малко след Освобождението на България:

Ангел Димитров, 1896-1902, 1904-1909
Христо Петров, 1902-1904
Горан Динчов, 1909-1911 (Председател на тричленната комисия и длъжностно лице по гражданско състояние на общината, заедно с Вълчо Христов и Савчо Каменов)
Вълчо Христов, 1911-1913, 1918-1919
Цано Диков, 1913-1914
Иванчо Радулов, 1914-1917
През 1918 г. - Иванчо Радулов, Вълчо Христов и Димитър Беличков
През 1920 г. - Цеко Маринов и Георги Тудоров
Георги Тудоров, 1920-1921
Иван Донов /Чуков/, 1921-1922
Марин Христов, 1922-1923
Горан П. Серчов, 1923-1924
Недко Цолов, 1924-1925
Христо Петров, 1925-1926
Вълчо Дилчов, 1926-1928
Дико Вълчев, 1928-1930
Иванчо Коцов, 1930-1931
Върбан Тодоров, 1931-1932
През 1932-1933, Георги Д. Заев и Никола Христов Николчов
Рачо Татарлиев (от гр. Тетевен), 1933-1934
Тодор Наков (от гр. Враца), 1934-1939
От 1939 г., Георги Пенчев Ралчев (от с. Добролево) кмет на с. Липница, до 09.09.1944, оставил заедно със С. Наков и Татарлиев, нелоши спомени в селото.
През 1944 г., Георги Михайлов и Цеко Дечев
Цеко Дечев, 1944-1945
Петър Тудоров, 1945-1946
Христо Йорданов, 1946-1947 – последен кмет
През 1948 г. Никола Василев - първият председател на ИК на Общинския съвет на 22.03.1948 г.
Христо Цолов, 1948-1949
Спас Камалдански, 1949-1955
Мико Йотов, 1955-1958
Никола Георгиев(от с.Ботево), 1958-1965
Марин Наплатарски, 1965-1970 - отново е въведена кметстката институция
Христо Марков, 1970-1975
Марин Наплатарски, 1975-1977
Христо Христов, 1977-1991
През 1991 г. Тодор Христов - председател на временната управа
Георги Белински, 1991-1994
Иван Милев, 1994-1999
Румен Шопов 1999-2003
Румен Шопов 2003-2007
Румен Шопов 2007-2011
Румен Шопов 2011-2015
Румен Шопов 2015-2019
Румен Шопов 2019-2023
Румен Шопов 2023-

Забележка: След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., когато Конституцията е суспендирана, а партиите разтурени до 09.09.1944г., кметовете се назначават от областните управители, с изискването да са юристи.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на село Липница е през предпоследните събота и неделя на месец юни.
В покрайнините на селото се намира до неотдавна Гърбавият мост – останки от стар римски мост, възстановен през Възраждането от български майстори. Той е с над триста-годишна история и е част от мемориалния комплекс „Ботев път“, обявен през 1993 година за групов исторически паметник на културата от национално значение. Мостът е занемарен и отново се разрушава.
На около 200 метра на юг от селото е изграден и мемориален комплекс на загиналите партизани и ятаци през 1944 година, който включва паметник и скривалище, пред които има парк.
Като цяло културният живот на населението е изключително беден, но все пак има читалище, библиотека, „Клуб на пенсионера“ и самодеен състав, изълняващ народни песни.

В 1936 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев,^[4] а иконостасът на храма е на дебърските майстори от рода Филипови.^[5]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

В Липница е убит първият четник от Ботевата чета. Има паметник в началото на селото.
В селото има много липи. На всяка улица са засадени или липи, или черници. До средата на 80-те години се гледат много копринени буби, които се хранят с листата на черниците.
Друго интересно за селото е, че в него е имало водогрейка за парни локомотиви. Преди да бъде закрита, теснолинейката Червен бряг – Оряхово минава от там и за местните е било голяма атракция да наблюдават как се зарежда парният локомотив с вода. Парни локомотиви се движат до 1978 година.
В село Липница има целодневна детска градина, Здравна служба и Дом за възрастни хора.
Училището и църквата в селото са затворени.
Всички млади хора се изселват, търсейки препитание в по-големите градове. Като по-голямата част от българските села – и Липница има отрицателен прираст и бързо си отива.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на с. Лехчево и региона
Богдан Николов „От Искър до Огоста“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.grao.bg
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.
↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.

[груев-3] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 161.

[Карта_на_времето-4] Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.

[Василиев_250-5] Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]