Липовани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Липовани
Lipovans-1895.jpg
Буковински липовани в края на XIX век
Значителен
брой в
Астраханск, Буковина, Добруджа
Език руски език
Религия Древлеправосла́вие
LipovènesCarte.jpg
Селища на липовани в Румъния и Украйна
Липовани в Общомедия

Липовани, липовени или липованци, наричани също филиповци (на руски: липоване, филипповцы, филиппоны, дунаки) са старообрядци от поповския клон и своеобразна руска етнографска група.

История[редактиране | редактиране на кода]

Липовани по време на църковна церемония в румънското село Слава Черкези. Снимка Михаил Евстафиев

В края на XVII – началото на XVIII век, след църковните реформи на Никон Московски много семейства на противниците на новия църковен обряд са обявени за разколници и са изпратени в изгнание. Те се разселват в Княжество Молдова и Буковина. Според една от версиите названието „липовани“ произхожда от изопаченото значение на думата „филиповци“, според друга – от липовите горички, които липованите обитават, а според трета хипотеза – от липовите дъски, върху които те рисуват иконите си. Названието за първи път се среща в австрийски документ от 1733 година и засяга последователите на Филип Пустосвят. По-късно към липованите в Румъния се причисляват и техните единоверци – игнат-казаците Некрасовци. По време на управлението на Чаушеску се провежда държавна политика за асимилация на липованите с румънски имена и обучение.

Днес повечето липовани живеят в Румъния (северозападна Добруджа, жудеци Ботошани, Сучава, Яш, Васлуй, Нямц, Бакъу, Галац, Браила и, главно, в Тулча). Най-големите населени места в Румъния с предимно липованско население са Гиндерещи, Журиловка, Бретещи, Маноля, Липовени, Климеуц, Каркалиу, Сарикей, Слава Черкези, Слава Руси, Периправа, Сфиштофка и Мила. В Украйна това са Килия, Вилково, Измаил и околните села Стара Некрасовка и Нова Некрасовка. Липовани живеят също в Молдова (Кахул), и отчасти в България – селата Казашко и Айдемир.

В Румъния липованите възлизат на 37 хиляди души по официални данни и 100 хиляди според неофициални. През 1990 г. В Букурещ е основана „Общност на русите-липовани“, която публикува двуезичния вестник „Зори-Zorile“ и списание „Китеж-Град“.

Репатриране[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война във връзка с острия недостиг на работна сила съветското правителство предлага на всички свои бивши граждани, живеещи в чужбина, да се върнат в Родината си. През есента на 1947 г. руски жители—липовани от двете румънски села Каменки и Серикей отпътуват с парахода „Карл Маркс“ през Одеса към Астрахан. Преселниците намират подслон в обезлюдената Тюменевка, от която по-рано са били депортирани калмиките. На 2 ноември 1947 година там е организирана колективната ферма „Нов живот“ и селото е преименуванао на Речное.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Липоване“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.