Липош
| Липош Φιλήρα | |
|---|---|
  Липош  Липош  Липош | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Беласица |
| Население | изселено души (?) |
Лѝпош или Лѝпуш на гръцки: Φιλήρα, Φιλύρα, Филира, до 1927 година Λιπόσι, Липоси[1]) е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в южните склонове на Беласица (Белес или Керкини), източно от Горни Порой (Ано Пороя), над днешното село Неохори, под едноименния връх Липош.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Липо с наставка -уш, като Димитруш от Димитър, Николуш от Никола или от липа и рядката наставка - уш, подобно на пустош. Сравнимо е разширеното с наставка -ица тетевенско село Липошица.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година броят на джизие ханетата (домакинствата) в Липош е 46. Според документ от 1625 година ханетата в селото са 35.[3]
През XIX век Липош е село в Демирхисарска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Липош (Lipoche) е посочено като село с 30 домакинства и 100 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Липош, чифлик на поройския богаташ Омер бег. Земеделци, дърводелци и скотовъдци; развъждат свине. Има гръцка църква и гръцко училище с 15 ученика. Ако учителят знае български, понякога учи и български. 10 турски и 50 български къщи.[5] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Липош живеят 350 души българи.[6]
В началото на XX век жителите на Липош са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Липош (Lipoche) има 480 българи патриаршисти гъркомани и 90 власи. В селото има начално гръцко училище с един учител и 15 ученици.[7] Към 1906 година селото има 70 къщи.[8]
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. При избухването на войната четирима души от Липош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година в селото влизат гръцки части. След войната Липош става в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, предимно в Димидово и Коларово.
През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Липош е смесено местно-бежанско село с 39 бежански семейства и 144 души.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Македоно-одрински опълченци от Липош
Аврам Георгев, 3 рота на 7 кумановска дружина, бит на 9 юли 1913 година[11]- Стойко Ташев, четата на Тошо Стоянов[12]
- Стоян Манчев, четата на Тошо Стоянов[13]
- Стоян, четата на Дончо Златков[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 152.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Из „Рапорт за въвеждането и състоянието на учебното дело през учебната 1905 - 1906 г. в гр. Горни Порой, Демирхисарско“. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 73.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 144.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 697.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 423.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
| |||||||||||||||||||||||||||||
