Липош
|
Липош Φιλήρα |
|
|---|---|
  Липош  Липош |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Беласица |
| Население (?) | изселено души |
Лѝпош или Лѝпуш на гръцки: Φιλήρα, Φιλύρα, Филира, до 1927 година Λιπόσι, Липоси[1]) е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в южните склонове на Беласица (Белес или Керкини), източно от Горни Порой (Ано Пороя), над днешното село Неохори, под едноименния връх Липош.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Липо с наставка -уш, като Димитруш от Димитър, Николуш от Никола или пък от липа и рядката наставка - уш, подобно на пустош. Сравнимо е разширеното с наставка -ица тетевенско село Липошица.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година броят на джизие ханетата (домакинствата) в Липош е 46. Според документ от 1625 година ханетата в селото са 35.[3]
През XIX век Липош е село в Демирхисарска каза на Серски санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Липош (Lipoche) е посочено като село с 30 домакинства и 100 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Липош, чифлик на поройския богаташ Омер бег. Земеделци, дърводелци и скотовъдци; развъждат свине. Има гръцка църква и гръцко училище с 15 ученика. Ако учителят знае български, понякога учи и български. 10 турски и 50 български къщи.[5] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Липош живеят 350 души българи.[6]
В началото на XX век жителите на Липош са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Липош (Lipoche) има 480 българи патриаршисти гъркомани и 90 власи. В селото има начално гръцко училище с един учител и 15 ученика.[7] Към 1906 година селото има 70 къщи.[8]
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. При избухването на войната четирима души от Липош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година в селото влизат гръцки части. След войната Липош става в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, предимно в Димидово и Коларово.
През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Липош е смесено местно-бежанско село с 39 бежански семейства и 144 души.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Македоно-одрински опълченци от Липош
Аврам Георгев, 3 рота на 7 кумановска дружина, бит на 9 юли 1913 година[11]- Стойко Ташев, четата на Тошо Стоянов[12]
- Стоян Манчев, четата на Тошо Стоянов[13]
- Стоян, четата на Дончо Златков[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 152.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 136-137.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 859.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 188-189.
- ↑ Из „Рапорт за въвеждането и състоянието на учебното дело през учебната 1905 - 1906 г. в гр. Горни Порой, Демирхисарско“. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 73.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 144.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 697.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 423.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 663.
Портал „
