Липо Меми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Липо Меми
Lippo Memmi
Националност италианец
Учители Мемо ди Филипучо
Направление Сиенската школа
Повлиян Симоне Мартини
Липо Меми
Lippo Memmi
в Общомедия
„Мадона Милосърдие“. ок. 1320 г., Катедрала на Орвието

Липо Меми (на италиански: Lippo Memmi, работи от 1317 до 1350, Сиена) е италиански художник, Сиенската школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Неговият баща, Мемо ди Филипучо, също е художник, затова Липо се обучава най-вече в неговата работилница. Най-голямо влияние над неговото творчество оказва Симоне Мартини, съвместно с който Липо Меми, по всяка вероятност. През 1324 год Мартини се жени за дъщерята на Мемо ди Филипучо, и сестра на Липо Меми, Джована.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първото подписано и датирано произведение на Липо Меми явяна голямата фреска „Маеста“ (4,35 х 8,75 м.), изписана съвместно с баща му Меми ди Филипучо през 1317 г. в кметството на град Сан Джиминяно. В общи черти тя повтаря аналогичната фреска на Симоне Мартини, създадена две години по-рано, включително балдахина, предназначен да създаде илюзия за триизмерно пространство.[2][3]

Липо Меми и Мемо ди Филипучо. Маеста. Фреска. 1317 г. Сан Джиминяно, кметство.
Липо Меми. Триумф св. Тома Аквински. 1323 г. Пиза, ц. Санта Екатерина.


Влиянието на Симоне Мартини се проявява както в кавалетните работи, така и във фреските. За напред тяхното творческо взаимодействие приема зрими форми: над знаменитото „Благовещение“ (1333, Галерия Уфици, Флоренция) те работят заедно. Липо, и неговият брат Тедерико Меми работят в ателието на Мартини, и вероятно го съпровождат по време на пътешествието до Авиньон.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Энциклопедический словарь живописи. Терра. 1997
  2. Luciano Bellosi, La "Maestà" di Lippo Memmi nel Palazzo Comunale di San Gimignano, in "I vivi parean vivi": scritti di storia dell'arte italiana del Duecento e del Trecento, (= Prospettiva, CXXI-CXXIV, 2006). Centro Di, Firenze 2006, pp. 278-285. ISBN 88-7038-442-X.
  3. Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии. 1280—1400.Белый город. 2003.
  4. „Симоне Мартини“, Чечилия Янелла. Слово. 1995.