Липо Меми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Липо Меми
Lippo Memmi
Националност италианец
Учители Мемо ди Филипучо
Направление Сиенската школа
Повлиян Симоне Мартини
Липо Меми
Lippo Memmi
в Общомедия
„Мадона Милосърдие“. ок. 1320 г., Катедрала на Орвието

Липо Меми (на италиански: Lippo Memmi, работи от 1317 до 1350, Сиена) е италиански художник, Сиенската школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Неговият баща, Мемо ди Филипучо, също е художник, затова Липо се обучава най-вече в неговата работилница. Най-голямо влияние над неговото творчество оказва Симоне Мартини, съвместно с който Липо Меми, по всяка вероятност. През 1324 год Мартини се жени за дъщерята на Мемо ди Филипучо, и сестра на Липо Меми, Джована.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първото подписано и датирано произведение на Липо Меми явяна голямата фреска „Маеста“ (4,35 х 8,75 м.), изписана съвместно с баща му Меми ди Филипучо през 1317 г. в кметството на град Сан Джиминяно. В общи черти тя повтаря аналогичната фреска на Симоне Мартини, създадена две години по-рано, включително балдахина, предназначен да създаде илюзия за триизмерно пространство.[2][3]

Липо Меми и Мемо ди Филипучо. Маеста. Фреска. 1317 г. Сан Джиминяно, кметство.
Липо Меми. Триумф св. Тома Аквински. 1323 г. Пиза, ц. Санта Екатерина.


Влиянието на Симоне Мартини се проявява както в кавалетните работи, така и във фреските. За напред тяхното творческо взаимодействие приема зрими форми: над знаменитото „Благовещение“ (1333, Галерия Уфици, Флоренция) те работят заедно. Липо, и неговият брат Тедерико Меми работят в ателието на Мартини, и вероятно го съпровождат по време на пътешествието до Авиньон.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Энциклопедический словарь живописи. Терра. 1997
  2. Luciano Bellosi, La "Maestà" di Lippo Memmi nel Palazzo Comunale di San Gimignano, in "I vivi parean vivi": scritti di storia dell'arte italiana del Duecento e del Trecento, (= Prospettiva, CXXI-CXXIV, 2006). Centro Di, Firenze 2006, pp. 278-285. ISBN 88-7038-442-X.
  3. Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии. 1280—1400.Белый город. 2003.
  4. „Симоне Мартини“, Чечилия Янелла. Слово. 1995.