Лисабон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лисабон.

Лисабон
Lisboa
— град —
Знаме
      
Герб
Lisbon set of images.jpg
Reliefkarte Portugal.png
38.7452° с. ш. -9.1604° и. д.
Лисабон
Страна Flag of Portugal.svg Португалия
Регион Лисабон (регион)
Окръг Лисабон
Община Лисабон
Площ 83,84 km²
Надм. височина 100 m
Население 564 657 души (2001)
6735 души/km²
Основаване 12 век пр.н.е.
Пощенски код 1000–1900
Телефонен код (+351) 21 ХХ ХХ ХХ
Официален сайт www.cm-lisboa.pt
Лисабон в Общомедия

Лисабон (на португалски: Lisboa, изговор на португалски Лижбо̀а) е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията – около 2 700 000 души. [1] Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.

Лисабон е сред най-старите градове в Европа и втората най-стара европейска столица (след Атина). Той е политическия, икономическият и културният център на страната.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.

Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531, при което загиват хиляди жители на града.

На 1 ноември 1755 Лисабон е засегнат от голямото Лисабонско земетресение, при което загиват около 90 000 души, около 1/3 от жителите на града, и почти всички сгради са разрушени. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал. Лисабон е център на републикански метеж през октомври 1910, както и на Революцията на карамфилите от 25 април 1974, довела до демократизирането на Португалия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лисабон е разположен при устието на река Тахо и е най-западната столица в Континентална Европа. Най-западната му част влиза в рамките на горския парк Монсанто.

Градът заема площ от 100 km2, а границите му съвпада с тези на общината.[2] Останалият урбанизиран район е познат под името Голям Лисабон (на португалски: Grande Lisboa) и включва няколко административни градове и общини по северния бряг на река Тахо. По-големият Лисабонски метрополен регион включва и Сетубалския полуостров на юг.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Градът има средиземноморски климат,[3] с меки, влажни зими и топли до горещи, сухи лета. Средногодишната температура е 17,4 °C (21,3 °C през деня и 13,5 °C през нощта).

Лисабон е сред европейски столици с най-топли зими и най-топли нощи. Най-ниската измерена температура в града е 1,2 °C през февруари 1956 г. а най-високата е 44 °C на 4 август 2018 г.[4] Средното количество годишни слънчеви часове е 2806 (4,6 часа дневно през декември и 11,4 часа през юли)..[5] Средното количество годишни валежи съставлява 774 mm, като ноември е най-влажният месец. Валежите от сняг са изключителна рядкост.

Климатични данни за Лисабон
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 22,6 24,8 29,4 32,2 34,8 41,5 40,6 44,0 37,3 32,6 25,3 23,2 44,0
Средни максимални температури (°C) 14,8 16,2 18,8 19,8 22,1 25,7 27,9 28,3 26,5 22,5 18,2 15,3 21,3
Средни температури (°C) 11,6 12,7 14,9 15,9 18,0 21,2 23,1 23,5 22,1 18,8 15,0 12,4 17,4
Средни минимални температури (°C) 8,3 9,1 11,0 11,9 13,9 16,6 18,2 18,6 17,6 15,1 11,8 9,4 13,5
Абсолютни минимални температури (°C) −1 −1,2 0,2 5,5 6,8 10,4 14,1 14,7 12,1 9,2 4,3 2,1 −1,2
Средни месечни валежи (mm) 99,9 84,9 53,2 68,1 53,6 15,9 4,2 6,2 32,9 100,8 127,6 126,7 774
Средно количество слънчеви часове 142.6 156.6 207.7 234.0 291.4 303.0 353.4 344.1 261.0 213.9 156.0 142.6 2806
Източник: Instituto de Meteorologia,[6] Hong Kong Observatory[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Сателитна снимка на Лисабон.

Историческото население на града е около 35 000 души към 1300 г., 60 000 към 1400 г. и 70 000 към 1500 г. В периода 1528 – 1590 г. жителите му се увеличава до 120 000. Към 1700 г. населението му е вече почти 200 000 души.[8][9][10]

В днешно време, в административния център на район Лисабон живеят 552 700 души[11]. Гъстотата на населението му е 6458 души/km2. Метрополният район на града (включващ и други градчета) има население 3 121 876 души.[12][13]

Най-много чужденци има от Бразилия (43 066), Кабо Верде (22 143), Китай (12 493), Гвинея-Бисау (12 241), Ангола (10 945), Румъния (10 528), Италия (8840), Франция (8681), Украйна (8615), Непал (7430), Испания (6556), Индия (6490), Сао Томе и Принсипи (5422), Германия (5021) и други.[14]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Регионът на Лисабон е най-богатият в страната, а БВП на глава от населението е над средното за Европейския съюз. Той е отговорен за 45% от БВП на Португалия. Развита е промишлеността, особено по южния бряг на река Тахо. Районът около града се разраства бързо, а с това расте и БВП на глава от населението. По-развити отрасли са нефтопреработването, производството на текстил и кораби и риболовът.

Главното пристанище на страната се намира в града. Той се развива като важен финансов център и динамичен технологичен хъб. В покрайнините на града са построени автомобилни заводи. Фондовата борса Euronext Lisbon е фиксирана спрямо Нюйоркската фондова борса от 2007 г. В периода 2010 – 2014 г. градът и страната като цяло претърпяват тежка икономическа криза. Въпреки това, през 2015 г. Лисабон се нарежда сред най-добрите градове за живеене в света.[15]

Туризмът е друг важен сектор – към 2018 г. градът е посещаван от средно 4,5 милиона туристи годишно.[16] Доходите само на хотелите представляват 714,8 милиона евро през 2017 г.[17]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Лисабонският метрополитен свързва центъра на града с отдалечените му квартали. Това е най-бързият начин за транспорт в града. Включва четири линии с 56 станции и обща дължина 44,2 km. Традиционен начин на придвижване са трамвайните линии. Първите трамваи са въведени през 1901 г. от САЩ.[18] Автобусната мрежа също е развита и обслужва и съседните градчета.

Градът е свързан с отсрещния бряг на река Тахо чрез два моста: „25 април“ (от 1966 г.) и „Вашку да Гама“ (от 1998 г.). Положени са основите и на трети мост, но строителството му е отложено, поради икономическата криза през 2010-те години. До другия бряг на реката може да се стигне и с ферибот,[19] тръгващ от различни места в града.

Лисабонското летище „Умберто Делгадо“ е щаб-квартирата на португалския авиопревозвач TAP Air Portugal. Съществува проект за второ летище, но той навлиза в застой покрай икономическата криза в страната.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Мостът „Вашку да Гама“
Мостът „Вашку да Гама

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Лисабон ок. 1650 г.
Родени в Лисабон
Външният асансьор „Санта Жуста“
Починали в Лисабон
Други личности, свързани с Лисабон

Братски градове и партньори[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.demographia.com
  2. IGP, ed. (2011), „Carta Administrativa Oficial de Portugal“, Lisbon, Portugal: Instituto Geográfico Português 
  3. World Map of Köppen−Geiger Climate Classification. // Архивиран от оригинала на 6 септември 2010.
  4. G.Coutinho and Tapada weather stations meassure the Lisbon highest temperature record. // 5 август 2018. Архивиран от оригинала на 20 май 2019. Посетен на 24 февруари 2019.
  5. Climatological Normals of Lisbon. // Архивиран от оригинала на 29 януари 2019. Посетен на 31 август 2017.
  6. Monthly Averages for Lisbon, Portugal (1981 – 2010). // Instituto de Meteorologia. Архивиран от оригинала на 26 ноември 2012. Посетен на 10 август 2012.
  7. "Climatological Information for Lisbon, Portugal" (1961 – 1990) Архив на оригинала от 2019-01-29 в Wayback Machine.
  8. Paul Bairoch. Cities and Economic Development: From the Dawn of History to the Present. University of Chicago Press, 1991. ISBN 978-0-226-03466-9. с. 180. Посетен на 13 декември 2015.
  9. Luis Frois SJ. The First European Description of Japan, 1585: A Critical English-Language Edition of Striking Contrasts in the Customs of Europe and Japan by Luis Frois, S.J.. Routledge, 2014. ISBN 978-1-317-91781-6. с. 194. Посетен на 13 декември 2015.
  10. Introduction to Global Politics. Routledge, 2013. ISBN 978-1-136-51738-9. с. 40. Посетен на 13 декември 2015.
  11. Instituto Nacional de Estatística (INE) Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine.
  12. Demographia: World Urban Areas Архив на оригинала от 2011-08-05 в Wayback Machine., 2017
  13. Diário da República, 1.ª série – N.º 176 – 12 de setembro de 2013 Архив на оригинала от 2014-04-27 в Wayback Machine. – Assembly of the Republic (Portugal), 2013
  14. Estrangeiros residentes em: Lisboa / Lisboa. SEFSTAT – Portal de Estatística
  15. The Monocle Quality of Life Survey 2015. // Monocle. 2015. Посетен на 25 ноември 2017.
  16. Lisbon, Porto have more tourists per local than Barcelona, Prague: report. // Xinhua, 5 април 2018. Посетен на 4 септември 2020.
  17. Tourism in Lisbon is Growing
  18. Electrical World. McGraw-Hill, 1900. с. 566.
  19. Transtejo e Soflusa. // Transtejo.pt. Архивиран от оригинала на 13 юли 2009. Посетен на 8 юли 2009.