Лисец (област Кюстендил)
Тази статия е за селото в Област Кюстендил. За други значения вижте Лисец.
Лисец | |
---|---|
Общи данни | |
Население |
1 човек[1] (15 юни 2020 г.) 0,133 души/km² |
Землище | 7,501 km² |
Надм. височина | 1108 m |
Пощ. код | 2547 |
Тел. код | 07929 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 43815 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет |
Кюстендил Петър Паунов Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ) |
Лисец е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Лисец се намира северозападно от гр. Кюстендил, по продължение на двете страни на Лисецки дол, по североизточните склонове на планината Лисец.
Селото е разпръснат тип, съставено от махали: Горна, Гогова, Митревска, Стоянова, Костурска, Цветкова, Бегова, Кърджалийска.
Климат: планински, умерен, преходно-континентален.
Името на селото произхожда от „Лисец“- гол връх.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Соволяно (1949-1952), община Блатец (1958-1958), община Жиленци (1958-1959), община Соволяно (1959-1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Година | 1866 | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2010 |
Население | 100 | 229 | 271 | 328 | 334 | 302 | 195 | 65 | 20 | 5 | 10 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникването на селището. През 1866 г. селото има 10 домакинства със 100 жители. В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Лисецъ.
В края на XIX век селото има 5479 декара землище, от които 3276 дка ниви, 725 дка ливади, 1478 дка гори и др. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, ръж, ечемик, пшеница) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти, има воденица и сезонни мандри. Част от мъжете са сезонни работници из България.
През 1910 г. е построена църквата „Свети Илия“, през 1924 г.е открито училище, което от 1927 г. е в собствена сграда.
През 1950 г. е учредена Всестранна кооперация „Балкан“. През 1956 г. се създава ТКЗС „Балкан“, което през 1960 г. преминава към ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.
Селото е електрифицирано през 1970 г. и водоснабдено през 1976 г.
Активни миграционни процеси.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Илия“ (1910).
- Паметник на загиналите през войните 1912-1913 и 1915-1918 г.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Лисец принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Велинов (р. 1931 г.), юрист, доцент, канд на юрид.науки. Председател на Върховния съд на НРБ (1981 – 1990).
Мих. Ц. Славейков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Георгиев Топчията[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.371;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.142;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Кюстендил
|