Лисиче (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лисиче.

Лисиче
Лисиче
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6756° с. ш. 21.6083° и. д.
Лисиче
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Надм. височина 332 m
Население 159 души (2002)

Лисиче (на македонска литературна норма: Лисиче) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от административния център Чашка. Църквата в селото „Свети Никола“ е дело на Андон Китанов.[1] Освен нея има и манастир „Свети Илия“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лисиче (Lisitché) е посочено като село с 27 домакинства и 122 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век селото има 560 жители българи християни и 35 турци.[4]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 19 от 77 къщи в селото през 1902 година признават Цариградската патриаршия.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лисиче има 22 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисиче (Lissitché) има 464 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско начално училище с по един учител и 27 и 12 ученици съответно.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Лисиче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Лисиче (Lisiče) като българско християнско село.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Лисиче
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Савов Коев, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  2. Чашкарска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  9. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 130
     Портал „Македония“         Портал „Македония