Лисово (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лисово)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лисово.

Лисово
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22 338 km²
Надм. височина 430 m
Пощ. код 6541
Тел. код 03774
МПС код Х
ЕКАТТЕ 43877
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Анастас Карчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Левка
Борис Борисов
(РЗС)

Лисово е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лисово се намира в планински район, на южните склон на планината Сакар. Намира се на 25 км северно от общинския център Свиленград и на 10 км от най-близкото село Левка. Пътят дотам е асфалтов, в сравнително много добро състояние и води само до селото. Проблеми създават обилните снеговалежи, които падат през зимата, когато достъпът до селото е силно затруднен. В селото почти няма постоянни жители. Близо до с. Лисово на около 3 км навътре в планината се намира местността Далак бунар, до която води асфалтов път. Местността е много красива и се намира в дъбова гора. На около 1 км северно от селото се намира каменна кариера, която в момента се използва ограничено. На изток от с.Лисово се намира с.Дервишка могила, а на запад с.Костур. До тях обаче се стига само по земни пътища и пътеки, които са трудно проходими дори и през лятото. Земеделската земя в землището на селото не е особено плодородна. Проблем е и водоснабдяването. Водата идва от намиращ се недалече язовир, в центъра има построена чешма.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1878 г. село Лисово е било населено от турци, а името му било Коджаапли(голямо Въже). По време на Балканската война и Реокупацията на турските войски през лятото на 1913 г. турците от селото извършват жестокости над съседните села Левка и Младиново. Част от коджааплийските турци са действали със турците от село Костур. През 1920-1930 година в селото се заселват българи бежанци от с. Шльопинци (Доганис) в Егейска Македония и с.Мерхамли (Пеплос) в Беломорска Тракия, които са били принудени да напуснат домовете си в резултат на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Основния поминък на жителите на селото е било земеделието и животновъдството. В периода 1965-1980 година почти всички жители на селото се изселват от него предимно в общинския център гр.Свиленград и селото се обезлюдява изцяло. В различни периоди от време там има по няколко жители. По-голяма част от къщите се саморазрушават. В последно време се забелязва тенденция за оформянето на с.Лисово като вилна зона, в предвид на естествените природни предимства, които притежава — отдалеченост от оживени пътища и индустриални зони, чист въздух, спокойствие.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На около 1,5 км от селото по пътя за местността Далак бунар, на около 150-200 метра вляво от пътя има останки от гробище, което е с неустановен произход. Няколко гроба са отворени най-вероятно от иманяри, но вътре няма нищо, липсват кости или други предмети. Самите гробове са с малка дълбочина около 80 см до 1 метър, стените им са оформени с цели гранитни плочи.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]