Листовидна грифола

Възседурка

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Гъби (Fungi) тип: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Polyporales семейство: Meripilaceae род: Grifola вид: Възседурка (G. frondosa)

Научно наименование

Grifola frondosa Gray, 1821

Синоними

Boletus intybaceus Baumg., 1790 Boletus frondosus Dicks., 1785 Boletus cristatus var. floriformis Pers., 1801 Agaricus frondosus Schrank, 1786 Polyporus albicans Teng, 1963 Polyporus barrelieri Viv., 1834 Polyporus frondosus var. albus Kawam., 1954 Grifola albicans Imazeki, 1943 Boletus frondosus Dicks., 1785

Възседурка в Общомедия

[ редактиране ]

Листовидната грифола или възседурка (Grifola frondosa) е вид гъба от семейство Polyporaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание

Плодното тяло е масивно, до 40 cm в диаметър, съставено от централно пънче, разклонено от основата на многочислени клончета, носещи ветриловидни шапки с диаметър 2 – 8 cm, керемидовидно наредени и често сраснали помежду си, сиво-лилави, по-късно кафяви до тъмнокафяви, кожесто-месести; повърхността им е финомъхеста и гладка, при старите радиално набръчкана, а ръбът — вълновиден. Тръбичките са низбягващи, бели до жълтеникавокафяви, с ъгловати едноцветни пори. Пънчето е късо и дебело, до 10 cm, кремаво, с плоски разклонения с различна дебелина. Месото е тънко в шапките и дебело в пънчето и разклоненията, бяло. Спорите са яйцевидни до елипсовидни, 6 – 7 × 4 – 4,5 µm, безцветни и гладки. Образува плодни тела на големи туфи през юни – октомври.

Разпространение и местообитания

Развива се паразитно в основата на живи дървета или сапротрофно върху пънове в широколистни (дъб, габър, бук, кестен, клен) и смесени гори. В България е установен в Знеполския район (Голо Бърдо – резерват „Острица“) и в Западните Родопи (над град Велинград). Общото му разпространение обхваща Европа, Азия, Северна Америка и Австралия.

Природозащитен статут

Сред основните заплахи за вида е промяната в местообитанията в резултат на залесяване, дърводобив, туризъм и отдих, както и пожари. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България, а едно от находищата му се намира на територията на резерват „Острица“. За опазването му е необходимо проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията.