Литературен институт „Максим Горки“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Литературен институт „Максим Горки“
Литературный институт имени А. М. Горького
Alexander Herzen's Birthplace(3).jpg
Главната сграда на института
Основаване 1933 г.
Вид държавен
Ректор вакантно[1]
Преподаватели 170 професори
Студенти 680
Местоположение Flag of Russia.svg Москва, Русия
Тверской бульвар, 25
Уебсайт litinstitut.ru
Литературен институт „Максим Горки“ в Общомедия

Литературният институт „Максим Горки“ (на руски: Литературный институт имени А. М. Горького), съкратено Литинститут, е държавно висше училище в Москва.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

В института се провежда редовно обучение по програми за „бакалавър“ (4 години), „специалист“ (5 години), „магистър“ (2 години след бакалавър) по 2 специалности: „Литературно творчество“ и „Превод на художествена литература“ (от английски, френски, немски, италиански и корейски езици). Задочното обучение е само по програмата за специалист (но за 6 години) и само по специалност „Литературно творчество“.

В института се води също обучение в докторантура по специалности „Теория на литературата“, „Руски език“, „Руска литература“)[2].

Подготовката на студентите се води успоредно по 2 направления: общохуманитарно (главно руски език и литературознание) и творческо. Последното се осъществява в рамките на творчески семинари – по проза, поезия, драматургия, детска литература, литературна критика, очерк и публицистика. Творческите семинари се провеждат веднъж седмично. Традиционно ръководители на творческите семинари са известни руски (и други съветски – в миналото) писатели.

При института работят Висши литературни курсове (за писатели с нехуманитарно висше образование), Висша школа по художествен превод, курсове за редактори, курсове за коректори, както и Курсове по чуждестранни езици „Наталия Бонк“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Литературният институт е основан през 1933 година по инициатива на Максим Горки като Вечерен работнически литературен университет съгласно постановление на правителството на СССР от 17 септември 1932 година. Предшественикът му е Висшият литературно-художествен институт, Москва на В. Я. Брюсов. От 1936 година (когато умира М. Горки) носи днешното си наименование. Институтът е награден с орден „Дружба между народите“ (1983). От 1992 година е под ръководството на Министерството на образованието и науката на Русия.

В института са преподавали Константин Паустовски, Виктор Розов, Константин Федин, Михаил Светлов и редица други известни писатели и учени. До края на 1980-те години в института са издавани сборниците „Писатель и жизнь“, „Начало“. Днес все още излиза алманах „Тверской бульвар, 25“. Издателската дейност е възобновена през 1993 година: издават се монографии, сборници с научни трудове, ежегодникът „Вестник Литературного Института“.

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Основното здание на института е разположено в бивша градска усадба, паметник на архитектурата от XVIII в. – началото на XIX век. През 1812 година там (в дома на негов чичо) е роден видният руски писател и мислител Александър Херцен.

През 1840-те години при собственика на дома Д. Свербеев се събира литературен салон, посещаван от Николай Гогол, Висарион Белински, Пьотър Чаадаев и др. В края на XIX в. – началото на XX век там е издателството на братя Гранат. През 1920-те години век сградата е ползвана от много писателски организации, провеждат се литературни вечери с участие на Владимир Маяковски, Александър Блок, Сергей Есенин.

Зданието е описано в книгата „Былое и думы“ на А. Херцен, в романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков (като „Дом Грибоедова“ и „Дом МАССОЛИТа“), споменава се и в други произведения на художествената литература. В него са живели писателите Андрей Платонов, Осип Манделщам, Даниил Андреев, както и лингвистът академик Вячеслав Иванов.

През 1925 година на сградата на института е монтирана мемориална плоча в памет на А. Херцен, а през 1950 година в двора е издигнат и негов паметник. На зданието има мемориални плочи и на О. Манделщам, Д. Андреев и А. Платонов.

Известни възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Мемориална плоча на А. Херцен

Български възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]