Лифландска губерния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лифландска губерния
Лифляндская губерния
губерния на Руската империя
1796 – 1918
      
Герб
Герб
Столица
История
Създаване1796
Разделяне12 април 1917
Брест-Литовски мир3 март 1918
Закриване12 април 1918
Площ
47 030,87 km²
Население
По оценка от 1895 г.1 310 670 души
Предшественик
Русия Рижко наместничество
Наследник
Обединено балтийско херцогство
Днес част от Латвия
Естония
Лифландска губерния в Общомедия

Лифландска губерния (на руски: Лифляндская губерния) е губерния на Руската империя, съществувала от 1796 до 1918 година. Заема източната част на днешна Латвия и южната част на днешна Естония, а столица е град Рига. Към 1897 година населението ѝ е около 1,3 милиона души, главно латвийци (43%), естонци (40%), балтийски немци (8%) и руснаци (5%).[1]

Създадена е през 1796 година на основата на дотогавашното Рижко наместничество, включващо завладяната в началото на XVIII век Шведска Ливония. След Февруарската революция от 1917 година северните части на губернията са отделени и включени в новосъздадената Естландска автономия. С Брест-Литовския мирен договор в началото на 1918 година тя е отстъпена на Германия, която малко по-късно я включва в Обединеното балтийско херцогство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ЭСБЕ/Лифляндская губерния — Викитека // ru.wikisource.org. Посетен на 6 април 2021.