Лифтове в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Това е списък с информация и характеристики за лифтовете на територията на България.

Лифтове на Витоша[редактиране | редактиране на кода]

Драгалевски лифт[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

построен е по проект на български фирми, като втората част е проектирана от създаденото през 1965 г. българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София. Някои специалисти считат, че е използван опитът на австрийската фирма „Братя Гирак“, построила Княжевския лифт. Състои се от две части с обща дължина 3475 м и преодоляващи обща денивелация 893 м:

  • Първата част започва над квартал „Драгалевци“ (до ресторант „Воденицата“) и достига до местността Бай Кръстю. Долната лифтова станция се намира на 925 м н.в., на около 1000 м от централния площад на квартал „Драгалевци“, а горната на 1370 м н.в., като превишението е 445 м. Тази отсечка на лифта е пусната в експлоатация през 1956 г. Първоначално визуалната връзка между горната и долната станция се е осъществявала посредством междинна наблюдателна кула, която може да се види в местността Градище. Линията е дълга 1775 м, пътуването трае 17 мин., а капацитетът ѝ е 300 души на час, при проектна скорост 1,75 м/сек. По трасето са поставени 28 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 26 мм с 85 броя постоянно закачени седалки
  • Втората част свързва местността Бай Кръстю с Голи връх. Построена е през 1968 г., дължината ѝ е 1700 м и преодолява разлика във височината 448 м. Долната лифтова станция е разположена непосредствено до горната на първата част, а горната лифтова станция е на 1818 м н.в. Пътува се 15 мин., като капацитетът на линията е 600 души на час. По трасето са поставени 18 стълба. Лифтът е спрян през 2018 след проверка на Бан и откриването на проблем в закрепителните части на въжето. Седалките са събрани през лятото на 2019.[източник? (Поискан преди 100 дни)]

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Не работи [1]

Симеоновски лифт[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Шестместен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-дългата пътническа въжена линия в България – 6270 м. Преодолява разлика във височината 1085 м, пътува се 30 мин., а капацитетът ѝ е 1500 души на час (по проект). Построена е за световните студентски зимни игри „Универсиада '83“ и е официално открита на 4 април 1983 г. Произведена е от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“. Долната лифтова станция (І-ва) се намира в землището на квартал „Симеоново“ на 718 м н.в. В първата междинна лифтова станция (ІІ-ра и ІІІ-та в една сграда), намираща се на 1370 м н.в., завършва първата отсечка на въжената линия. В междинната станция кабинките се поемат от второ въже, без да се налага пътниците да слизат и да се прехвърлят. Тук вратите се отварят автоматично, за да могат желаещите да се качат или слязат. През втората междинна лифтова станция (ІV-та), намираща се на 1531 м н.в., минават само кабинките отиващи нагоре. Тук през ски-сезона слизат скиорите, за да се прехвърлят на триседалковата въжена линия „Академика“, обслужваща пистата „Витошко лале“. Горната лифтова станция (V-та) е непосредствено до хижа „Алеко“ – на 1803 м н.в. и през ски-сезона обслужва ски център „Алеко“. В І-ва и V-та лифтови станции се намират просторни гаражи за 250-те кабинки, произведени от австрийската фирма „Swoboda“ („Свобода“). Дължината/денивелацията от долната до първата междинна станция е 3708/652 м, а от първата междинна станция до горната – 2562/433 м (общо: 6270/1085 м). Времето за пътуване от долната до първата междинна станция е 18 мин., а от първата междинна станция до горната – 12 мин. (общо: 30 мин.). По трасето са поставени общо 60 стълба, като между долната до първата междинна станция те са 36, а между първата междинна станция и горната – 24. Проектната скорост на лифта е 4 м/сек.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Романски“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Долната лифтова станция се намира на 1680 м н.в., на по-малко от 100 м от хотел „Простор“ и недалеч от паметника на загиналия на 18 януари 1931 г. при снежна буря скиор Павел Романски. Горната лифтова станция е на 2160 м н.в., непосредствено до връх Малък Резен (2191 м н.в.). Съвсем близо до хижа „Алеко“, над асфалтираната алея за местността Меча поляна е изградена площадка (междинна станция), чрез която туристите могат да се качат/да слязат на/от лифта. Качвайки се на междинната станция на Романския лифт идващите туристи от Симеоновския лифт и Драгалевския лифт могат да продължат към Черни връх. Въжената линия е пусната в експлоатация през 1968 г., дълга е 1970 м и преодолява разлика във височината от 480 м. По трасето са поставени 18 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 30 мм. Времето за пътуване по проект е 13 мин., при средна проектна скорост 2 м/сек. (различна през зимата и лятото). Капацитетът на въжената линия е 540 души на час, осигурен със 112 броя открити седалки. Въжето се задвижва с помощта на двускоростен двигател с мощност 90 кВт. Осигурено е аварийно захранване от бензинов двигател с вътрешно горене със същата мощност. Произведена е от френската фирма „FIVES LILLE-CAIL“ („Фив Лил Кол“, от 2001 г. – „Fives“, Web-сайт). Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва ски център „Алеко“.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Поради технически проблеми и липса на резервни части е спрян от експлоатация през 2012 г.

Лифт „Академика“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Триседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Първа част –[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Втора част –[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Предназначението на този лифт е да обслужва спускащите се по ски пистата „Витошко лале“ („Лале 1“ и „Лале 2“). Построен е за световните студентски зимни игри „Универсиада '83“ и е открит през 1983 г. Произведен е от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт). Долната лифтова станция се намира на 1512 м н.в., там където е финалът на ски-пистата. Лифтът се състои от две части (лифт „Академика-1“ и лифт „Академика-2“) с обща дължина 2626 м и преодоляващи обща денивелация 744 м:

  • Първата част (лифт „Академика-1“) е с дължина 1345 м, като преодолява денивелация от 400 м, а капацитетът ѝ е от 1200 души на час. По трасето са поставени 15 стълба. Времето за пътуване по проект е 9 мин., при проектна скорост 2,3 м/сек. Междинната станция е на 1912 м н.в. и се състои от две независими станции, свързани помежду си.
  • Втората част (лифт „Академика-2“) е с дължина 1281 м и преодолява разлика във височината от 344 м. Капацитетът ѝ е по-малък – 900 души на час, поради това, че част от скиорите отиват само до междинната станция и се спускат по писта „Лале 1“ („Долното лале“). По трасето са поставени 13 стълба и е опънато транспортното въже с 49 броя постоянно закачени седалки. Времето за пътуване по проект е 8,5 мин., при проектна скорост 2,3 м/сек. Горната лифтова станция е под връх Голям Резен (2277 м н.в.), на 2256 м н.в. Втората част се пуска само при достатъчно сняг и обработени писти.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи само през зимата.

Княжевски лифт[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириместен кабинков двувъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Построен е през 1962 г. и е първият кабинков лифт в България. Произведен е от австрийската фирма „Братя Гирак/Brüder Girak“ (основана през 1920 г.), която през 1996 г. се обединява с швейцарската фирма „Garaventa“ („Гаравента“) в австрийско-швейцарска фирма „Girak-Garaventa“:

През 2002 г. e създадена австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт).

Лифтът е от типа с две въжета – носещо и теглещо. Началната му лифтова станция е в квартал „Княжево“ на 744 м н.в., а крайната – на връх Копитото на 1348 м н.в., непосредствено до 160-метровата телевизионна кула, като преодолява денивелация от 604 м. В двете станции се намираха гаражи за 54-те кабинки, произведени от австрийската фирма „Swoboda“ („Свобода“). Дължината на линията е 1900 м, капацитетът ѝ – 600 души на час и се пътуваше 11 мин. По трасето са поставени 8 стълба, а проектната скорост на лифта е била 3 м/сек. През 1992 г. става авария и оттогава не работи. Станциите на лифта са разграбени и не е възможно неговото възстановяване в първоначалния му вид. Лифтът в експлоатация може да се види в откъс от сериала „Синята лампа“ (1969 г.).

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Не работи

Лифтове в Пирин[редактиране | редактиране на кода]

Кабинков лифт „Банско“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Осем местен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Това е втората по дължина пътническа въжена линия в България – 6233 м. Произведена е през 2002 г. от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през същата година става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт). Пусната е в редовна експлоатация на 13 декември 2003 г. Долната станция се намира на 998 м н.в. в град Банско, междинната станция е в местността Чалин валог на 1468 м н.в., а горната станция – на 1595 м н.в. в местността Бъндеришка поляна (Меча поляна). Абсолютната денивелация, която лифтът преодолява, е 597 м. В междинната станция кабинките се поемат от второ въже, без да се налага пътниците да слизат и да се прехвърлят. Тук вратите се отварят автоматично, за да могат желаещите да се качат или слязат. Проектната скорост на движение е 6 м/сек., но реалната е променлива, като скоростта се увеличава и намалява по технически причини. Общо пътуването трае средно около 25 минути. Дължината на лифта от долната до междинната станция е 3318 м, а от междинната до горната станция – 2915 м (общо: 6233 м). Капацитетът на лифта е 2000 души на час, като всяка една кабинка е с капацитет 8 души или 640 кг. Основното предназначение на кабинковия лифт през ски-сезона е да обслужва ски-пистите в района чрез транспорт на скиори до началните станции на лифтовете „Коларски“ и „Бъндерица-1“.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи.

Лифт „Моста“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки.

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 18 декември 2004 г. Седалковата въжена линия е дълга 2606 м, преодолява денивелация 582 м и е с капацитет 1940 души на час. Долната станция се намира на 1629 м н.в. в местността Железен мост, а горната станция – на 2211 м н.в. в местността Платото. В местността Платото над лифт „Моста“ преминава лифт „Плато“, създавайки своеобразно кръстовище. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи.

Лифт „Коларски“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Шестседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки.

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Високоскоростният шестседалков лифт е пуснат в редовна експлоатация на 11 декември 2010 г. и заменя четириседалков лифт с постоянно закачени седалки с капацитет 1000 души на час, открит на 18 декември 2004 г. Лифтът е произведен от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт). Седалковата въжена линия е дълга 774 м, преодолява денивелация 316 м и е с капацитет 3000 души на час. Проектната скорост на движение е 5 м/сек. Долната станция се намира на 1598 м н.в. в местността Бъндеришка поляна (Меча поляна), а горната станция – на 1914 м н.в. в местността Коларски път. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Бъндерица-1“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 13 декември 2003 г. Седалковата въжена линия е дълга 1745 м, преодолява денивелация 630 м и е с капацитет 2000 души на час. Проектната скорост на движение е 5 м/сек. Долната станция се намира на 1602 м н.в. в местността Бъндеришка поляна (Меча поляна), а горната станция – на 2232 м н.в. в местността Междинна станция. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи.

Лифт „Бъндерица-2“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Чтириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки.

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 13 декември 2003 г. Седалковата въжена линия е дълга 972 м, преодолява денивелация 301 м и е с капацитет 2000 души на час. Долната станция се намира на 2228 м н.в. в местността Междинна станция, а горната станция – на 2529 м н.в. под Тодорин връх (връх Тодорка). Първоначално седалките са оборудвани с предпазни шлемове против вятър и сняг (първите в България), но по-късно поради проблеми с експлоатацията, дължаща се на силните ветрове те са преместени на по-ниския лифт „Чалин валог“. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи.

Лифт „Шилигарник“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 13 декември 2003 г. Седалковата въжена линия е дълга 2050 м, преодолява денивелация 483 м и е с капацитет 2000 души на час. Долната станция се намира на 1721 м н.в. в местността Горен Шилигарник (Икришчка поляна), а горната станция – на 2204 м н.в. в местността Платото. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Чалин – Валог“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки и предпазни шлемове

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 15 декември 2007 г. Седалковата въжена линия е дълга 1100 м, преодолява денивелация 325 м и е с капацитет 1965 души на час. Долната станция се намира на 1150 м н.в. над град Банско, а горната станция – на 1475 м н.в. в местността Чалин валог. Първоначално седалките с предпазни шлемове (пластмасови щитове против вятър и сняг) са били поставени на лифт „Бъндерица-1“, но по-късно поради проблеми с експлоатацията, дължаща се на силните ветрове те са преместени на по-ниския лифт „Чалин валог“. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Тодорка“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Шестседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е произведен от италианската фирма „LEITNER ropeways“ („Лайтнер роупуейс“, Web-сайт) и е осветен и пуснат в редовна експлоатация на 12 декември 2015 г. Заменя триседалков лифт с постоянно закачени седалки, произведен от френската фирма „POMA“ („Пома“, Web-сайт), открит на 11 февруари 1986 г. Това е първият лифт в Пирин и е построен по повод домакинството на град Банско на Балканиадата по ски-алпийски и бегови дисциплини, проведена в средата на месец февруари 1986 г. Поради дългото време за пътуване – 20 минути, старият лифт е наричан „Бабата“. Новият лифт има проектна скорост на движение – 6 м/сек, а пътуването трае около 6 минути. Увеличен е и капацитетът на лифта – от 800 на 2000 души на час. Седалковата въжена линия е дълга 2336 м и преодолява денивелация 703 м. Долната станция се намира на 1725 м н.в. в местността Горен Шилигарник (Икришчка поляна), а горната станция – на 2428 м н.в. под Тодорин връх (връх Тодорка). През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Плато“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е произведен австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация на 5 февруари 2011 г. Седалковата въжена линия е дълга 1513 м, преодолява денивелация 375 м и е с капацитет 2000 души на час. Долната станция се намира на 2143 м н.в. в местността Платото, а горната станция – на 2518 м н.в. под Тодорин връх (връх Тодорка). В местността Платото под лифт „Плато“ преминава лифт „Моста“, създавайки своеобразно кръстовище. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в района

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Църна могила“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е произведен от френската фирма „POMA“ („Пома“, Web-сайт) и е пуснат в редовна експлоатация през лятото на 1986 г. Дължината му е 2412 м, преодолява денивелация 887 м и е с капацитет 500 души на час. Долната станция се намира на 1584 м н.в. в местност Бъндеришка поляна (Меча поляна), а горната станция – на 2471 м н.в. на рида Църна могила. Бил е предназначен да обслужва ски-пистата на рида Църна могила. Лифтът не работи и се предвижда неговото демонтиране и замяната му с четириседалков високоскоростен седалков лифт с откачващи се седалки.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Не работи

Лифт „Безбог“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Линията е пусната в редовна експлоатация на 13 август 1989 г. Лифтът е проектиран от българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София. Долната станция се намира на 1481 м н.в., в непосредствена близост до хижа „Гоце Делчев“. Междинната станция е разположена на 1878 м н.в., а горната – на 2218 м н.в., до хижа „Безбог“. Лифтът преодолява денивелация от 737 м за 27 мин. (първи участък – 13 мин., втори участък – 14 мин.). Капацитетът на лифта е 500 души на час. Дължината на първия участък е 1514 м, а на втория – 1731 м (общо: 3245 м).

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифтове в Рила[редактиране | редактиране на кода]

Кабинков лифт „Ястребец“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Шестместен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Кабинковата въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ и е открита на 19 декември 1980 г. Долната станция се намира на 1315 м н.в. в курорта Боровец, срещу хотел „Самоков“, междинната станция е на 1830 м н.в., а горната станция – на 2369 м н.в. на връх Ястребец. Въжената линия се обслужва от 170 кабинки с аеродинамична форма, всяка от които празна тежи 320 кг. В междинната станция кабинките се поемат от второ въже, без да се налага пътниците да слизат и да се прехвърлят. Тук вратите се отварят автоматично, за да могат желаещите да се качат или слязат. Общата дължина на кабинковата въжена линия е 4827 м, като първата отсечка е дълга 2590 м, а втората – 2237 м. При движението си лифтът преодолява разлика във височината 1054 м, а капацитетът му е 1200 души на час. Времето за пътуване е около 23 мин., при проектна скорост 4 м/сек. Основното предназначение на кабинковия лифт през ски-сезона е да обслужва ски центровете „Маркуджик“ и „Ястребец“.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Ситняковски лифт[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Високоскоростната четириседалкова въжена линия е пусната в експлоатация на 18 декември 2004 г. и заменя едноседалкова въжена линия с постоянно закачени седалки с капацитет 400 души на час, построена през 1969 г. Новата въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ („Пома“, Web-сайт). Долната лифтова станция се намира на 1330 м н.в. в курорта Боровец, до финала на писта „Червено знаме“ и недалеч от хотел „Рила“, а горната – на 1780 м н.в., близо до Ситняковската скала. Има дължина 1786 м и преодолява разлика във височината 450 м за 7 минути. Капацитетът ѝ е 2400 души на час. Основното предназначение на четириседалковия високоскоростен лифт през ски-сезона е да обслужва ски център „Ситняково“.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи.

Лифт „Маракуджик-2“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков лифт с постоянно закачени седалки и ускорителна пътека

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалковата въжена линия е официално открита и пусната в експлоатация на 21 декември 2008 г. и заменя двойния ски влек „Маркуджик-2“ (влек тип „паничка“). Въжената линия е произведена от френската фирма „POMA“. Долната лифтова станция се намира на 2144 м н.в. в долината на река Мусаленска Бистрица, а горната – на 2486 м н.в. на рида Маркуджик (ски писта Сухар). Има дължина 950 м и преодолява разлика във височината 342 м за 6 минути. Капацитетът ѝ е 2400 души на час. През ски-сезона лифтът обслужва ски център „Маркуджик“.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Мартинови бараки“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Шестседалков лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Шестседалковата въжена линия е произведена от австрийската фирма „Leither“ и е пусната в експлоатация през 2018 г. Долната лифтова станция се намира на 1335 м н.в. в курорта Боровец, пред хотел „Рила“, а горната – на 1648 м н.в. Има дължина 1209 м и преодолява разлика във височината 313 м за 4 минути. Капацитетът ѝ е 3000 души на час. През ски-сезона лифтът обслужва пистите от ски център „Ситняково“ с финал в близост до хотел „Рила“ – „Мартинови бараки 1, 2, 3 и 4“, „Червено знаме“, „Ротата“, „Рила“ и „Иглика“.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Ястребец Експрес“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Високоскоростната четириседалкова въжена линия е пусната в експлоатация на 18 декември 2004 г. и заменя влека „Котвата“ (влек тип „котва“). Въжената линия е произведена от френската фирма „POMA“. Долната лифтова станция се намира на 1440 м н.в. в курорта Боровец, вдясно от пътя Боровец – село Бели Искър, а горната – на 2049 м н.в. Има дължина 2050 м и преодолява разлика във височината 609 м за 6 минути. Капацитетът ѝ е 2400 души на час. През ски-сезона лифтът обслужва ски център „Ястребец“.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Рилски езера“ (Лифт „Паничище“)[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Седалковата въжена линия „Рилски езера“ е произведена от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“. Официално е открита на 4 април 2009 г. Дължината ѝ е 2163 м, като по трасето са поставени 23 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 36 мм. Преодолява денивелация 515 м и е с капацитет 700 души на час, осигурен със 193 броя открити седалки. Долната лифтова станция се намира на 1585 м н.в. недалеч от хижа „Пионерска“, а горната – на 2100 м н.в., близо до хижа „Рилски езера“. Времето за пътуване е около 16 мин., при проектна скорост 2,25 м/сек.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Кабинков лифт „Картала“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Шестместен кабинков едновъжен лифт с обиколно движение и откачващи се кабинки

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Кабинковата въжена линия официално е открита на 30 декември 2009 г. Има дължина 2700 м и преодолява разлика във височината 800 м за около 15 минути. Капацитетът ѝ е 1400 души на час. Произведена е от фирмата „Leitner-Poma“ („Лайтнер-Пома“, Web-сайт) – втора употреба от Meransen („Мерансен“), Италия (1982). Долната станция се намира на 1440 м н.в. в местността Картала (Карталска поляна), а горната станция – на 2240 м н.в. в местността Равнец. Основното предназначение на кабинковия лифт през ски-сезона е да обслужва ски център „Картала“.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифтове в Родопите[редактиране | редактиране на кода]

Лифт Ски център 1 – Студенец[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

намира се в курорта Пампорово, Ски център № 1 – Автогарата и свързва автогара „Пампорово“ с хижа „Студенец“ и Ски център „Студенец“. Четириседалковата въжена линия е пусната в експлоатация на 12 декември 2004 г. и заменя едноседалкова въжена линия с постоянно закачени седалки с капацитет 250 души на час, построена през 1967 г. Новата въжена линия е произведена от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“. Долната лифтова станция се намира на 1548 м н.в. в Ски център № 1 – Автогарата и близо до автогара „Пампорово“, а горната – на 1668 м н.в., в Ски център „Студенец“ и близо до хижа „Студенец“. Четириседалковата въжена линия има дължина 720 м, преодолява разлика във височината 120 м, а капацитетът ѝ е 2000 души на час. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“. Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва Ски център „Студенец“ и да бъде довеждащ транспорт до ЛИФТ № 2 СТУДЕНЕЦ. Въжената линия е снабдена и с ускорителна пътека, която не функционира постоянно.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Не работи

Лифт Студенец[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в курорта Пампорово и е продължение на ЛИФТ № 1 АВТОГАРАТА, свързвайки хижа „Студенец“ с връх Снежанка (1926 м н.в.). Високоскоростната четириседалкова въжена линия е пусната в експлоатация на 28 декември 2000 г. и заменя едноседалкова въжена линия с постоянно закачени седалки с капацитет 600 души на час, построена през 1967 г. Новата въжена линия е произведена от австрийско-швейцарската фирма „Girak-Garaventa“ („Гирак-Гаравента“), която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“ („Допелмайер-Гаравента“). Долната лифтова станция се намира на 1678 м н.в. в Ски център „Студенец“ и близо до хижа „Студенец“, а горната – на 1924 м н.в. – на връх Снежанка. Четириседалковата въжена линия има дължина 1100 м и преодолява разлика във височината 246 м. По трасето са поставени 13 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 38 мм. Времето за пътуване е около 4 мин., при проектна скорост 5 м/сек. Капацитетът на въжната линия е 2400 души на час, осигурен с 80 броя открити седалки. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“. Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва Ски център „Студенец“ и пистите, спускащи се от връх Снежанка.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт Малина[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Едноседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в курорта Пампорово и свързва Ски център № 2 – Малина с хижа „Студенец“ и Ски център „Студенец“. Едноседалковата въжена линия е пусната в експлоатация през 1977 г. Долната лифтова станция се намира на 1456 м н.в. в Ски център № 2 – Малина, а горната – на 1680 м н.в., в Ски център „Студенец“ и близо до хижа „Студенец“. Едноседалковата въжена линия има дължина 1528 м, преодолява разлика във височината 224 м, а капацитетът ѝ е 475 души на час. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“. През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите в Ски център „Студенец“ и е довеждащ транспорт до ЛИФТ № 2 СТУДЕНЕЦ

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт Смолянските езера[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Намира се над хижа „Смолянски езера“ и свързва Ски център „Смолянски езера“ с връх Снежанка. Двуседалковата въжена линия е пусната в експлоатация през 1978 г. Долната лифтова станция се намира на 1541 м н.в. в Ски център „Смолянски езера“ и близо до хижа „Смолянски езера“, а горната – на 1925 м н.в. – на връх Снежанка. Двуседалковата въжена линия има дължина 1400 м, преодолява разлика във височината 384 м, а капацитетът ѝ е 365 души на час. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“. Основното предназначение на лифта през ски-сезона е да обслужва Ски център „Смолянски езера“ и пистите, спускащи се от връх Снежанка.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт Малина 2[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Триседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в курорта „Пампорово“ и свързва Ски център № 2 – Малина с връх Снежанка. Високоскоростна триседалкова въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ („Пома“) и е пусната в експлоатация през 1986 г. Долната лифтова станция се намира на 1460 м н.в. в Ски център № 2 – Малина, а горната – на 1925 м н.в. – на връх Снежанка. Триседалковата въжена линия има дължина 2144 м и преодолява разлика във височината 465 м, като по трасето са поставени 25 стълба. Времето за пътуване е около 7 мин., при проектна скорост 5 м/сек. Капацитетът на въжната линия е 1800 души на час, осигурен със 151 броя открити седалки. През 2015 г. изцяло е подменена механичната част на лифта, с което е повишена неговата скорост и надеждност. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“ („Аксес“). През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите, спускащи се от връх Снежанка.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт Стойките[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Шестседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки и предпазни шлемове

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Намира се над село Стойките и свързва Ски център „Стойките“ с връх Снежанка. Високоскоростната шестседалкова въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ („Пома“) и е пусната в експлоатация на 7 декември 2008 г. Долната лифтова станция се намира на 1453 м н.в. в Ски център „Стойките“ и над село Стойките, а горната – на 1923 м н.в. – на връх Снежанка. Шестседалковата въжена линия има дължина 2992 м и преодолява разлика във височината 470 м. По трасето са поставени 25 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 50 мм. Времето за пътуване по проект е 8,3 мин., при проектна скорост 6 м/сек. Капацитетът на въжната линия е 2400 души на час, осигурен със 116 броя открити кожени седалки с предпазни шлемове (пластмасови щитове против вятър и сняг). Наричан е „семеен лифт“, защото цяло едно семейство може да се вози заедно. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“ („Аксес“). През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите, спускащи се от връх Снежанка.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Арх. П. Петров“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков лифт с постоянно закачени седалки и ускорителна пътека.

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в курорта Пампорово и свързва местността Двата моста с връх Снежанка. Четириседалковата въжена линия е официално открита и пусната в експлоатация на 19 декември 2015 г. и заменя ски влек „Двата моста“ (влек тип „паничка“), построен през 1983 г. Произведена е от френската фирма „POMA“ („Пома“, Web-сайт). Именувана е на архитект Петър Петров (1925 – 2007 г.), един от проектантите на курорт Пампорово, загинал на 25.02.2007 г. при трагичен инцидент на ски влек „Двата моста“. Долната лифтова станция се намира на 1541 м н.в. в местността Двата моста, а горната – на 1918 м н.в. в подножието на връх Снежанка. Въжената линия е с дължина 1376 м и преодолява разлика във височината 377 м. По трасето са поставени 16 стълба. Капацитетът на въжната линия е 2000 души на час, осигурен със 148 броя открити седалки, при скорост 2,6 м/с. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“ („Аксес“, Web-сайт). През ски-сезона лифтът обслужва ски-пистите, спускащи се от връх Снежанка.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Мечи Чал“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Четириседалков високоскоростен лифт с откачващи се седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Високоскоростната четириседалкова въжена линия е пусната в експлоатация на 7 януари 2009 г. и заменя двуседалкова въжена линия с постоянно закачени седалки с капацитет 500 души на час, построена през 1980 г. Новата въжена линия е произведена от френската фирма „POMA“ („Пома“) и с нея е увеличен капацитетът на лифта на 2000 души на час, а времето за пътуване – намалено от 17 на 10 минути. Долната лифтова станция се намира на 1155 м н.в. над град Чепеларе, междинната станция е на 1525 м н.в., а горната – на 1873 м н.в. на Мечи връх (Мечи чал). Въжената линия е с дължина 2795 м и преодолява разлика във височината 718 м при проектна скорост 5 м/с. По трасето са поставени 25 стълба и е опънато транспортното въже с дебелина 50 мм. Превозът на пътниците се извършва със 161 броя открити кожени седалки. Монтирана е модерна пропускателна система на австрийската фирма „Axess“ („Аксес“). Въжената линия обслужва ски пистите в Спортен център „Чепеларе“ край град Чепеларе, спускащи се по склоновете на Мечи връх (1873 м н.в.). Броят на ски пистите е 12, а на ски пътищата – 5, с обща дължина близо 18 км. Сред тях е най-дългата писта за ски алпийски дисциплини в България – „червената“ писта „Мечи чал 1“, дълга 3350 м, която е сертифицирана за провеждане на международни състезания. Наличието на междинна станция на лифта позволява при липса на достатъчно сняг в ниската част на пистите, скиорите да използват пистите непосредствено под връх Мечи чал.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифтове в Стара планина[редактиране | редактиране на кода]

Сопотски лифт[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки.

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Лява

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

1-ва станция, 557 метра надморска височина, в близост до град Сопот. 2-ра станция, 1389 метра надморска височина, местност Почивалото Дължина: 2630 м Денивелация: 832 м Скорост: 2 м/с Брой седалки: 101 Време на пътуване: 22 минути Капацитет: 300 пътника/час.

3-та станция, 1389 метра надморска височина, местност Почивалото. 4-та станция, 1685 метра надморска височина, в близост до хижа Незабравка Дължина: 1360 м Денивелация: 296 м Скорост: 2 м/с Брой седалки: 55 Време на пътуване: 15 минути Капацитет: 250 пътника/час

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи между 1-ва и 2-ра станция

Лифт „Сливен-Карандила“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът е проектиран, доставен и въведен в експлоатация от българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София, като инвеститор е Окръжният народен съвет – град Сливен. Първата копка е направена на 5 януари 1971 г., а тържественото му откриване е станало на 20 март 1974 г. Седалковата въжена линия е дълга 1895 м, преодолява денивелация 597 м и е с капацитет 270 души на час. Долната станция се намира на 390 м н.в. местността Каптажа, а горната станция – на 987 м н.в. в местността Слънчева поляна. Времето за пътуване е 20 мин., при скорост 1,6 м/сек. Транспортното въже е с дебелина 32 мм, а мощността на главните електродвигатели – 2 х 55 кВт.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи

Лифт „Леденика“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки.

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Не работи

Лифт „Кабакум“[редактиране | редактиране на кода]

Лифтова система[редактиране | редактиране на кода]

Двуседалков лифт с постоянно закачени седалки

Посока на движение[редактиране | редактиране на кода]

Дясна

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Лифтът свързва плаж Кабакум с хотелите на него. Това е единствения пътнически лифт променяш посоката си на движение в България. Произведен е от австрийската фирма „Doppelmayr“, която през 2002 г. става част от австрийско-швейцарската група „Doppelmayr-Garaventa“

Състояние[редактиране | редактиране на кода]

Работи


Източници[редактиране | редактиране на кода]