Казанлъчани

Това е списък на известни личности, свързани с град Казанлък.

Родени в Казанлък[редактиране | редактиране на кода]

Антон Шипков (1868–1913), революционер
Васил Бойдев (1893-1983), генерал-лейтенант
Владимир Коев (р. 1979), колоездач
Борис Михайлов (1868–1921), художник
Генчо Пирьов (1901–2001), педагог
Георги Баев (1878 – 1923), лекар
Димитро Папазоглу (1828-1902), розотърговец
Дечко Узунов (1899–1986), художник
Дончо Папазоглу (?), създател на първата фабрика за розово масло в България
Екатерина Златарева (1868-1927), артистка
Емануил Манолов (1860–1902), композитор
Иван Адженов (1834–1903), революционер
Иван Вълков (1875–1962), офицер и политик
Иван Милев (1897–1927), художник
Иван Найденов (1834-1910), публицист
Иван Хаджиенов (1843–1923), предприемач
Йордан Върбанов (р. 1980), футболист
Лалю Недев (1885-1930), бивш кмет на Бургас
Любомир Кабакчиев (1925–1986), актьор
Любомир Николов (р. 1950), писател
Ненко Балкански (1907–1977), художник
Никола Георгиев (р. 1937), литературен критик
Петко Стайнов (1890–1972), юрист и общественик
Петко Стайнов (1896–1977), композитор
Петко Ст. Петков (р. 1963), историк и общественик
Петя Пендарева (р. 1971), лекоатлетка
Роман Кисьов (р. 1962), поет и художник
Росен Кавръков (р. 1975), художник
Светла Иванова (р. 1977), певица
Стефан Гевгалов (1882-1956), просветен деец, бивш кмет на Пловдив
Стефан Попов (1846–1920), актьор и режисьор
Теодосий Теодосиев (р. 1948), учител
Тодор Янчев (р. 1976), футболист
Христо Баев (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев^[1]
Христо Янев (р. 1979), футболист

Починали в Казанлък[редактиране | редактиране на кода]

Филип Велев (1818–1883), просветен деец
Иван Радев (1932–2014), художник

Други личности, свързани с Казанлък[редактиране | редактиране на кода]

Боню Ангелов (1915–1989), филолог, учи в Казанлък през 1929-1934
Димитър Влахов (1878–1953), македонски политик, учител в Казанлък в началото на 20 век
Мише Развигоров (1873–1907), революционер, завършил Педагогическото училище
Неофит Рилски (1790–1881), просветител, учител в града в началото на 19 век
Кръстьо Кръстев (1866–1919), литературен критик и писател, директор на Педагогическото училище от 1888 до 1890
Антон Страшимиров (1872–1937), писател, учител в Педагогическото училище през 1899-1900
Чудомир (1890–1967), писател, учител, председател на читалище Искра и директор на Историко-етнографския музей от 1920 до 1967
Стефан Аврамов (1862-1906), калоферец, педагог, учител (1883-1888) и и.д. директор (1888) на Педагогическото училище в Казанлък, предводител на Втора казанлъшка доброволческа дружина през време на Сръбско-българската война (1885)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.

[Спомени_2-1] Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.

[1]