Русенци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Личности (Русе))
Направо към навигацията Направо към търсенето

Някои личности, свързани с Русе, са категоризирани тук според обществената дейност, с която са били значими.

С наклонен шрифт са маркирани имената на онези от тях, които не са родени в града (нито в близката му околност), но са били по някакъв съществен начин свързани с него.

Български революционери[редактиране | редактиране на кода]

Политици, предприемачи, общественици[редактиране | редактиране на кода]

Лекари[редактиране | редактиране на кода]

  • д-р Пашова, лекар педиатър, преподавател по майчинство и детство
  • Жорж Канети (1911 – 1971)
  • проф. д-р Георги Хубчев (1954 – 2020), български акушер-гинеколог, дългогодишен началник на АГ отделение в УМБАЛ „Канев“ в Русе, началник на АГ отделение в УМБАЛ „Дева Мария“ в Бургас, „Лекар на годината“ за 2019 година

Военни дейци[редактиране | редактиране на кода]

  • генерал Никола Рибаров, български офицер (генерал-лейтенант), началник 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война
  • генерал Върбан Винаров, български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България
  • генерал Васил Кутинчев, български офицер, генерал от пехотата, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
  • майор Атанас Узунов (1857 – 1887), български офицер, майор, ръководил отбраната на Видин през Сръбско-българската война, разстрелян след Русенския русофилски бунт в 1887 г.

Писатели, поети, режисьори, актьори[редактиране | редактиране на кода]

Писателите Змей Горянин и Любомир Дойчев в София, 1 юли 1943 г.

Архитекти, скулптори, художници[редактиране | редактиране на кода]

Музиканти[редактиране | редактиране на кода]

Спортисти[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци[редактиране | редактиране на кода]

  • Михаил К. Аргиров, 31-годишен, търговец, IІІ курс, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[5]
  • Оник Аладженян, 23-годишен, жител на Русе, бакърджия, основно образование, 2 рота на 12 лозенградска дружина[6]
  • Смиле Антонов, 18-годишен, бояджия, IV клас, 4 рота на 9 велешка дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[7]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.8
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русенци&oldid=11145462“.