Русенци
(пренасочване от Личности (Русе))
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Някои личности, свързани с Русе, са категоризирани тук според обществената дейност, с която са били значими.
С наклонен шрифт са маркирани имената на онези от тях, които не са родени в града (нито в близката му околност), но са били по някакъв съществен начин свързани с него.
Български революционери[редактиране | редактиране на кода]
- Семейство Обретенови
- Тихо Обретенов, абаджия и търговец, интелектуалец (1808 – 1869); баща на седем деца – всичките работили за Освобождението
- Баба Тонка (Тонка Обретенова), български революционер (1812 – 1893)
- Никола Обретенов, български революционер (1849 – 1939)
- Георги Обретенов, български революционер (1849 – 1876)
- Панайот Хитов, български революционер (1830 – 1918, роден в Сливен, починал в Русе)
- Любен Каравелов, български революционер, писател, журналист (ок. 1834 – 1879, роден в Копривщица)
- Ангел Кънчев, български революционер (1850 – 1872, роден в Трявна, самоубил се в Русе, за да не бъде заловен от турците)
- Иларион Драгостинов, революционер, основател на Русенския Революционен Комитет (1852 – 1876, роден в Арбанаси)
- Стефан Пенев, български революционер от ВМОРО (1873 – ?)
- Иван Мънзов, (1842 -1918), революционер (починал в Русе)
- Иван Мутафов, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[1]
Политици, предприемачи, общественици[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Гарвалов, първият български кмет на Русе
- Манук бей (1769 – 1817), арменски търговец и драгоман
- Хаджи Иванчо Пенчович (1822 – 1895), член на Османския държавен съвет, Великото народно събрание и Държавния съвет на Княжество България
- Йосиф Дайнелов, търговец, публицист, обществен деятел (1839 – 1891)
- Екатерина Каравелова, общественик, учредител на български женски съюз (1860 – 1947)
- Михаил Арнаудов, етнограф, литературен историк, филолог, общественик, министър на народното просвещение (1878 – 1978)
- Петър Райчев, опълченец в Руско-турската война, кмет на Бургас
- Георг Силаги, унгарски революционер, български масон, аптекар и режисьор, създател на първата частна аптека в Русе
- Михаил Силаги, български масон, полиглот, фотограф и един от основателите на аптекарското дело, учител на млади аптекари
- Антон Франгя, адвокат и политик, министър на железниците, пощите и телеграфите 1911 – 1913 (1856 – 1917)
- Иван Хаджииванов, адвокат, патриот, общественик
- Александър Хитов, адвокат, председател на Софийски окръжен съд и Българска сконтова банка (1881 – 1938)
- д-р Симеон Хитов, лекар и общественик (1876 – 1959)
- Димитрана Иванова, учител, журналист, общественик (1881 - 1960)
- Петър Винаров, общественик, кмет на Русе (1885 – 1893)
- Димитър Баларев, химик (1885 – 1964)
- д-р Стефан Поборников, банкер (1885 – ?)
- Венелин Ганев, юрист, дипломат, политик, един от регентите на малолетния цар Симеон II (1880 – 1966)
- Георги Губиделников – син (1885 – 1952), финансист
- Тодор Губиделников, предприемач, (1889 – 1959)
- Апостол Арнаудов, юрист, общественик (1905 – 1985)
- Светослав Лучников, юрист и политик (1922 – 2002)
- Ана Вентура, член на ционистката организация Макаби, активист на БРП (1925 – 1944)
- Емил Златарев, юрист, професор по финансово право (р. 1937)
- Димитър Калчев, икономист, политик, кмет на Русе, министър на държавната администация (1945 – 2008)
- Елеонора Николова, юрист, политик, кмет на Русе, народен представител (р. 1950)
- Валентин Церовски, политик, бивш министър на регионалното развитие и благоустройството 2002 – 2005 (1956 – 2012)
- Красимир Каракачанов, историк, политик, вицепремиер и министър на отбраната (р. 1965)
- Звезделина Станкова, професор по математика (р. 1969)
- Искрен Веселинов, инженер, юрист, политик, народен представител (р. 1972)
- Десислав Чуколов, политик, народен представител (р. 1974)
- Юлиан Ангелов, икономист, политик, народен представител (р. 1975)
Лекари[редактиране | редактиране на кода]
- д-р Пашова, лекар педиатър, преподавател по майчинство и детство
Военни дейци[редактиране | редактиране на кода]
- генерал Никола Рибаров, български офицер (генерал-лейтенант), началник 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война
- генерал Върбан Винаров, български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България
- генерал Васил Кутинчев, български офицер, генерал от пехотата, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
- майор Атанас Узунов (1857 – 1887), български офицер, майор, ръководил отбраната на Видин през Сръбско-българската война, разстрелян след Русенския русофилски бунт в 1887 г.
Писатели, поети, режисьори, актьори[редактиране | редактиране на кода]
- Марийка Попова, актриса, първата професионална актриса в България (1866 – 1940)
- Васил Гаджанов, писател и журналист (1937 – 2007)
- Константин Ташев (1935 – 1990), композитор
- Константин Мутафов, общественик и поет (1879 – 1946)
- Исак Даниел, драматичен режисьор (1894 – 1942)
- Майкъл Арлън (Дикран Куюмджиян), британски писател (1895 – 1956)
- Владимир Полянов (Георги Тодоров), писател, театрален режисьор, културен деец (1899 – 1988)
- Змей Горянин (Светозар Димитров), писател (1905 – 1958)
- Елиас Канети, писател, нобелов лауреат (1905 – 1994)
- Стефан Гечев, поет (1911 – 2000)
- Мила Доротеева, поетеса, журналистка (1921 – 2008)
- Дора Винарова, режисьор (р. 1926)
- Леон Даниел, театрален режисьор (р. 1927)
- Любен Гройс, актьор, театрален режисьор (1943 – 1982)
- Илия Пенев, български драматичен е филмов артист (1933 – 2006)
- Стефан Цанев, писател (р. 1936 в с. Червена Вода, Русенско)
- Здравко Кисьов, поет и преводач (1937 – 2015) – почетен гражданин на Русе
- Иван Цанев, поет (р.[1941 в с. Острица, Русенска област)
- Анита Коларова, поетеса, (1940)
- Младен Киселов, театрален режисьор (р. 1943)
- Огнян Стамболиев, литературен и музикален критик и преводач, лауреат на Румънската академия (р. 1947)
- Ричард Груев, журналист (1947 – 2011)
- Валентин Стойчев, театровед, театрален ръководител, основател на Театър 199 в гр. София (1948 – 2007)
- Владимир Луков, поет (р. 1949 в Ценово, Русенско), носител на Почетен знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност
- Крум Гергицов, драматург, театровед (р. 1949)
- Атанас Ганчев (поет), поет и литературен критик (p. 1950 в гр. Цар Калоян)
- Светослав Пейчев, писател (р. 1952)
- Енчо Данаилов, актьор, тв водещ (р. 1957)
- Пламен Павлов, историк, поет, тв водещ (р. 1958)
- Роман Кисьов, поет и художник (р. 1962)
- Къци Вапцаров, тв водещ, режисьор (р. 1963)
- Николай Кънев, поет (р. 1964)
- Владимир Памуков, спортен журналист (р. 1964)
- Михаил Билалов, актьор (р. 1965)
- Миглена Ангелова, журналист, тв водещ (р. 1965)
- Албена Павлова, актриса (р. 1966)
- Камен Донев, актьор, режисьор, драматург (р. 1971)
- Симеон Лютаков, актьор (р. 1972)
- Герасим Георгиев – Геро, актьор (р. 1974)
- Крум Берков, актьор (р. 1978)
- Габриела Цанева, писателка
- Магдалена Абаджиева, поетеса (р. 1978)
- Полина Лъвчиева, писателка на епично фентъзи и вълшебни приказки (р. 1980)
- Иво Ангелов, журналист и писател, работил в Българската национална телевизия и вестниците „Труд“ и „България Днес“ (р. 1986)
Архитекти, скулптори, художници[редактиране | редактиране на кода]
- Димитър Хинков, художник (1904 – 1988)
- Кирил Станчев, художник (1906 – 1988)
- Петър Попов, художник (1925 – 1985)
- Никола Терзиев - Желязото, скулптор (1927 – 2006)
- Никифор Цонев, художник (1928 – 2003)
- Цветко Цветков, художник (1932 – 1989)
- Николай Русчуклиев, художник (1932)
- Йордан Парашкевов, художник (1934 – 1987)
- Георги Радулов, скулптор (р. 1936)
- Стефан Кацаров, художник (р. 1937)
- Ради Неделчев, художник (р. 1938)
- Марко Монев, художник (1939 – 2004)
- Фикрет Ислямов, художник (1939 – 2009)
- Велимир Петров, художник (1939 – 2013)
- Тодор Филипов, художник (1943 – 2004)
- Василка Монева, художник (р. 1945)
- Борис Димитров, художник-график (р. 1947 в Ценово, Русенско), с награда „Народен художник на Италия“
- Николай Караджов, художник (1950)
- Володя Кенарев, художник (р. 1951)
- Андрей Даниел, художник живописец (р. 1952)
- Пламен Монев, художник (1957 – 2016)
- Дилян Хубанов, скулптор (р. 1959)
- Светозар Лисичков, скулптор (р. 1960)
- Ивайло Савов (скулптор) (р. 1961)
- Даниел Дянков, художник (р. 1965
Музиканти[редактиране | редактиране на кода]
- Саша Попов, диригент и цигулар (1899 – 1976)
- Коста Армянов, оперен певец (1899 – 1943)
- Мими Балканска, оперна и оперетна певица (1902 – 1984)
- Георги Златев-Черкин, вокален педагог и композитор (1905 – 1977)
- Жак Канети, музикален продюсер (1909 – 1997)
- Йосиф Цанков, музикант, композитор (1911 – 1971)
- Ото Либих, пианист, композитор (1912 – 1960)
- Николай Янков Кауфман, музиковед, фолклорист и композитор (1925 – 2018)
- Васил Казанджиев, композитор и диригент (р. 1934)
- Атанас Косев, композитор и поет (р. 1934)
- Венцеслав Николов, виолончелист, диригент и педагог (р. 1943)
- Емил Табаков, диригент и композитор (р. 1947)
- Росица Борджиева, поп певица, педагог (р. 1954)
- Искрен Пецов, певец, композитор (р. 1963)
- Деян Неделчев, поп певец, композитор (р. 1964)
- Бойко Неделчев, поп певец, композитор (р. 1965)
- Глория, попфолк певица (р. 1973)
- Мартин Цонев, оперен певец (р. 1973)
- Константин Евтимов, виолончелист, концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР (р. 1975)
- Евтим Русков, гайдар, фолклорист, композитор, педагог (1975 - 2018)
- Орлин Анастасов, оперен певец (р. 1976)
- Виолета Шаханова, оперна и камерна певица
- Нелина, попфолк и народна певица
- Борис Чакъров, композитор (р. 1960)
- Петър Петров-Парчето, симфоничен и джаз музикант
- Джина Стоева, попфолк певица (р. 1976)
- Антони Рикев (WahTony), музикант, композитор, продуцент (р. 1981)
- Яница, попфолк певица (р. 1982)
- Дивна, поп певица (р. 1997)
Спортисти[редактиране | редактиране на кода]
- Нешка Робева, треньор по художествена гимнастика (р. 1946)
- Слави Дамянов, футболист (р. 1950)
- Бонка Енчева, акробат (р. 1957)
- Георги Велинов, футболист (р. 1957)
- Таню Киряков, състезател по спортна стрелба с пистолет (р. 1963)
- Мирослав Миронов, футболист (1963 – 2014)
- Любомир Ганев, бивш национален волейболист (р. 1965)
- Валентин Гецов, борец, олимпийски медалист (р. 1967)
- Мариян Тодоров, футболист, футболен треньор (р. 1970)
- Димитър Тотев, футболист (р. 1970)
- Милко Казанов, каякар, олимпийски медалист (р. 1970)
- Ростислав Димитров, състезател в дисциплината троен скок (р. 1974)
- Венелина Венева, лекоатлетка (висок скок) (р. 1974)
- Илиян Памуков, футболист (р. 1974)
- Веселин Топалов, шахматист, световен шампион, носител на Шахматен оскар (р. 1975)
- Людмил Киров, футболист, футболен треньор (р. 1976)
- Димо Атанасов, футболист (р. 1985)
- Диян Димов, футболист (р. 1985)
- Силвия Митева, състезателка по художествена гимнастика (р. 1986)
- Николай Димитров, футболист ПФК Левски (р. 1987)
- Мирослав Кирчев, гребец (р. 1990)
- Георги Минчев, футболист (р. 1995)
- Венцислав Керчев, футболист (р. 1997)
Македоно-одрински опълченци[редактиране | редактиране на кода]
- Михаил К. Аргиров, 31-годишен, търговец, IІІ курс, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[2]
- Оник Аладженян, 23-годишен, жител на Русе, бакърджия, основно образование, 2 рота на 12 лозенградска дружина[3]
- Смиле Антонов, 18-годишен, бояджия, IV клас, 4 рота на 9 велешка дружина, носител на ордена „За храброст“ IV степен[4]
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Ведър (Данаил Николов), един от първите масони в България (роден в Разград) (1827 – 1898)
- Нестор Марков, просветен деец, учител в Русе през 1870 – 1872 и 1893 – 1896, окръжен началник през 1884 – 1886 (1836 – 1916)
- Атина Болярска, съпруга на Иван Вазов (1860 – 1950)
- Стефан Димитриев, български военен и революционер от ВМОК (1872 – ?)
- Васил Късогледов, български и руски доктор, хирург (1881 – 1936)
- Владимир Стоянов, български военен деец, генерал-майор (1879 – ?)
- Никола Топалджиков, български военен деец, генерал-майор (1875 – 1925)
- Димитър Добрев, морски офицер, капитан (1868 – 1944)
- Митрополит Михаил Доростолски и Червенски, епархийски архиерей от 1927 г. до кончината си. (1884 – 1961)
- Иван Данев, просветен деец
- Анастас Матлиев (? – 1934), български общественик
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДАА, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
