Лия Манолиу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лия Манолиу
Lia Manoliu
румънска дискохвъргачка
Лия Манолиу на Олимпийските игри през 1964 г.
Лия Манолиу на Олимпийските игри през 1964 г.

Родена
Починала
9 януари 1998 г. (65 г.)
ПогребанаБукурещ, Румъния

Националност Румъния
НаградиРим 1960 – Бронзов медал,
Токио 1964 – Бронзов медал,
Мексико 1968 – Златен медал
Лично постижение – 62,06 m (1972 г.)[1]
Лия Манолиу в Общомедия
Лия Манолиу

Лия Манолиу (на румънски: Lia Manoliu; 25 април 1932 г. – 9 януари 1998 г.) е румънска дискохвъргачка, спечелила един златен и два бронзови олимпийски медала. Тя е първата лекоатлетка, която се състезава на шест Олимпийски игри (1952 – 1972).[2]

Като тийнейджър, Манолиу се състезава на национално ниво в спортовете тенис на корт, тенис на маса, волейбол и баскетбол, преди да премине към хвърлянето на диск на 16-годишна възраст.[2][3] Две години по-късно тя се превръща в първата румънка, хвърлила диск на разстояние над 40 m (41,44 m, 22 май 1950 г.). В средата на 1950-те години тя завършва Политехническия институт в Букурещ.[4][5]

На летните Олимпийски игри през 1952 г. в Хелзинки, Манолиу заема 6-о място с хвърляне от 42,64 m. През 1956 г. тя подобрява това постижение в Мелбърн, с хвърляне от 43,90 m и девето място. През 1960 г. на Олимпийските игри в Рим, след първия кръг тя е на първо място с хвърляне от 52,36 m. Макар че не успява да го подобри, този опит е достатъчен, за да спечели бронзов медал. През 1964 г., на Олимпийските игри в Токио, Манолиу е извън подиума след четвъртия кръг, но след това успява да постигне резултат от 56,96 m, който ѝ е достатъчен да спечели своя втори олимпийски бронзов медал.[1]

През зимата на 1967 – 68 г., румънската Федерация по лека атлетика съобщава на 35-годишната Манолиу, че е твърде възрастна, за да участва още веднъж на Олимпиада и че не трябва да се притеснява за провеждането на тренировъчни лагери. Това само засилва нейната решимост, и след няколко месеца индивидуални тренировки, тя се класира за Олимпийските игри в Мексико сити. Там тя страда от контузия в ръката, и докторът на групата я предупреждава, че тя няма да е в състояние да направи повече от едно добро хвърляне. Манолиу хвърля с първия си опит диска на 58,28 m, което се оказва достатъчно за златен медал.[1]

На 19 юли 1969 г. Манолиу печели състезанието на WAAA на Великобритания в Кристъл Палас, а през 1972 г. завършва на 9-о място в хвърлянето на диск на олимпийските игри с опит от 58,50 m.[1] Скоро след това тя се оттегля от активна кариера. През 1974 г. е наградена с наградата за честна игра на ЮНЕСКО за подкрепата си към идеалите за лоялна и честна конкуренция.

От 1973 г. до смъртта си Манолиу заема поста на вицепрезидент, а след това и президент (от 1990 г.) на румънския Олимпийски комитет. През 1975 г. е наградена с бронзов Олимпийски орден, а през 1994 г. – с възпоминателна награда на Международният олимпийски комитет по случай стогодишнината на олимпийското движение. Манолиу е член на Женския комитет на IAAF (1976 – 1995) и на румънския Сенат в периода 1990 – 1992 г.[3][4][5]

Лия Монолиу умира от сърдечен удар през януари 1998 г., след като изпада в кома по време на операция за отстраняване на тумор в мозъка седмица преди това. Погребана е в гробището Белу. В нейна чест, националният стадион в Букурещ носи името ѝ от 2012 г.[2][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lia Manoliu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​