Направо към съдържанието

Ли Хонгджъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
В това китайско име фамилията Ли стои пред личното име.
Ли Хонгджъ
李洪志
основател на Фалун Гонг (Фалун Дафа)
1999 г.
Роден
13 май 1951 г. (75 г.)
РелигияФалун Гонг[1]
Философия
Регионизточна философия
Епохасъвременна философия
Школабудизъм
Текстове„Джуан Фалун“
Ли Хонгджъ в Общомедия

Ли Хонгджъ (на китайски: 李洪志; pinyin:Lǐ Hôngzhì) е основател и духовен лидер на китайското религиозно движение Фалун Гонг (или Фалун Дафа) – „система за усъвършенстване на духа и тялото“ в чигонг традицията.

Започва да преподава публично учението си Фалун Гонг в град Чанчун на 13 май 1992 г. Впоследствие изнася лекции и преподава упражненията на Фалун Гонг в цял Китай. През 1995 г. Ли започва да преподава Фалун Гонг в чужбина, а през 1998 г. се установява като постоянно пребиваващ в САЩ. Движението Фалун Гонг придобива значителна популярност през 1990-те години, включително в правителствените и чигонг кръговете, но след 1999 г. е потискано от китайското правителство.

Според американската неправителствена организация Freedom House „днес китайските граждани, които практикуват Фалун Гонг, живеят под постоянна заплаха от отвличане и измъчване. Името на практиката, нейният основател Ли Хонгджъ и широк кръг думи с подобно изписване са сред най-цензурираните думи в китайския интернет. Всяко споменаване в държавна медия или от китайски дипломати неизменно е свързано с демонизиращи Фалун Гонг епитети“.

Ли се асоциира също с групата за танцови изкуства Shen Yun (Божествен ритъм) и с медийните организации The Epoch Times and New Tang Dynasty Television. Медиите са сред най-популярните в Америка заради своето обективното и безпристрастно отношение към президента Тръмп по време на яростната медийна кампания срещу него, подета в повечето американски медии след избирането му за президент на САЩ, както и за промотирането на традиционните човешки ценности и отразяването на положителни новини.

Фалун Гонг

[редактиране | редактиране на кода]

Ли Хонгджъ представя Фалун Дафа, или Великия закон за колелото на Закона, през 13 май 1992 г. (това е 41-вият рожден ден на Ли) в Пето средно училище в Чанчун, Дзилин. От 1992 до 1994 г. пътува из Китай, преподава лекции и упражненията на Фалун Гонг. Неговите последователи нарастват бързо. Успехът на Ли до голяма степен се свързва с огромната популярност, на която се радва чигонг в края на 80-те и началото на 90-те години при социалната либерализация на Дън Сяопин. Ли преподава Фалун Гонг, като дава приоритет на „достъпността до обществото“ и моралното съдържание, далеч от езотеричните понятия, които често се срещат в други чигонг системи.[2][3]

На Азиатското здравно изложение през 1992 и 1993 година в Пекин Фалун Гонг получава подкрепа и от китайското правителство. При първото от тези събития организаторът на изложението отбелязва, че Фалун Гонг и Ли „са получили най-голямата похвала измежду всички чигонг школи на изложението и са постигнали много добри терапевтични резултати“.[4] Събитието спомага за нарастването на популярността на Фалун Гонг и за разпространението на журналистическите репортажи за лечебните сили на практиката.[4] На следващата година Ли е приет за член на организационния комитет на Пекинското здравно изложение и печели няколко награди и похвали на събитието.[4]

В тази период Ли има положителни взаимоотношения с Министерството на обществената сигурност. През 1993 г. той осигурява лечение за 100 полицейски служители, които са били ранени по време на работа, печелейки похвала от организацията, която е в рамките на министерството. Ли изнася лекции в Университета за обществена сигурност в Пекин през 1994 г. и дарява приходите от семинарите на фондация за ранени полицейски служители.[4] Церемонията за представяне на основната книга на Ли „Джуан Фалун“ е организирана в аудиторията на Министерството на обществената сигурност през януари 1995 г.[4]

Живот извън Китай

[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. Ли обявява, че е завършил преподаването на Фалун Гонг в Китай и започва да разпространява практиката си в чужбина. Първата му спирка през март 1995 г. е в посолството на Китай в Париж, Франция, където е поканен да преподава практиката. Следват семинари в Швеция.[4] Между 1995 и 1999 г. Ли изнася лекции в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Германия, Швейцария и Сингапур.[4] Фалун Гонг асоциации и клубове започват да се появяват в Европа, Северна Америка и Австралия, като дейностите се извършват предимно в близост до университетски кампуси.[5]

През 1996 г. град Хюстън обявява Ли за почетен гражданин и посланик на добрата воля заради неговите „неегоистична служба към обществото и за благото и благосъстоянието на човечеството“.[6]

На 25 април 1999 г. около 10 хиляди практикуващи Фалун Гонг се събират близо до централната служба за обжалване (в Пекин), за да поискат прекратяване на ескалиращия тормоз срещу движението и да поискат освобождаването на практикуващите от Тиендзин. По думите на Бенджамин Пени практикуващите търсят отстраняване на причините от страна на ръководството на страната, като отиват при тях и „макар много тихо и учтиво, заявяват, че няма да се оставят да бъдат третирани толкова зле“.[7]

След събитието Ли получава признание в САЩ и на други места в Западния свят. През май 1999 г. Ли е посрещнат в Торонто с поздравления от кмета на града и от заместник управителя на областта, а през следващите два месеца получава признание и от градовете Чикаго и Сан Хосе.[6]

Ли Хонгджъ отива да живее в САЩ през 1996 г. заедно с жена си и дъщеря си, а през 1998 г. получава право на постоянно пребиваване в Съединените щати и заживява в Ню Йорк.[4][8][9]

На 20 юли 1999 г., след като Фалун Гонг е забранен в Китай, Министерството на обществената сигурност отправя редица обвинения срещу Ли, включително и за „смущаване на обществения ред“, издава документ, показващ статута му на издирван, и призовава за неговото арестуване.[10][11][12] По това време Ли Хонгджъ живее в Съединените щати. Искането на китайското правителство до Интерпол за арестуването му е отхвърлено на основание, че то е въпрос „на политически или религиозен характер“ и липсва информация за каквото и да е „обикновено нарушение на закона, което да е извършил“.[10] Китайското правителство анулира паспорта му, с което го спира да пътува в чужбина.[10]

До април 2001 г. Ли Хонгджъ е получил над 340 награди и прокламации от Австралия, Канада, Китай (преди репресиите), Япония, Русия и САЩ като признание за изключителния принос за духовното и физическото здраве на хората и за свободата на вярата по света.[13] Те включват сертификати за признаване от няколко правителствени органи в Съединените щати – включително почетно гражданство, присъдено от щата Джорджия и град Атланта.[14] На 14 март 2001 г., „Фрийдъм Хаус“ връчва на Ли Хонгджъ и Фалун Гонг международна награда за религиозна свобода за „Повишаване на религиозната и духовна свобода“ на церемония в Сената на Съединените щати.[15] През същата година Ли е признат за най-убедителния комуникатор в Азия от списание Asiaweek, „за силата му да вдъхновява, да мобилизира хората и да кара Пекин да се страхува“.[16] Номиниран е за наградата „Сахаров“ за 2001 г. от над 25 членове на Европейския парламент,[17] номиниран е за Нобелова награда за мир през 2000 и 2001 г.,[15] а през 2013 г. е класиран от списание „Външна политика“ като един от 500-те най-влиятелни хората в света.[18]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ es.falundafa.org
  2. ↑ Бенджамин Пени, „Животът и времената на Ли Хонгджъ: Фалун Гонг и религиозна биография“, Китайският тримесечник, том 175 (септември 2003 г.).
  3. ↑ Дейвид Оунби, „Фалун Гонг в новия свят“, Европейско списание за източноазиатска наука, септември 2003 г., том. 2 брой 2, стр. 306
  4. 1 2 3 4 5 6 7 8 Дейвид Оунби, „Животът и времената на Ли Хонгджъ в Китай, 1952 – 1995. Фалун Гонг и бъдещето на Китай. Oxford University Press САЩ. 2008. стр. 80. ISBN 0-19-532905-8. Изтеглено на 11 октомври 2009 г..
  5. ↑ Портър, Ноа, Фалун Гонг в САЩ: Етнографско изследване, Universal-Publishers, 2003, стр. 192. Предлага се и като магистърска теза: „Архивирано копие“ (PDF). Архивиран от оригинала на 15 април 2005 г. Изтеглено 2006-03-07
  6. 1 2 Чан, Шери-Чинг (2004). „Фалун Гонг в Китай: социологическа перспектива“. Китайският тримесечник, 179, стр. 665 – 683
  7. ↑ Бенджамин Пени, Миналото, настоящето и бъдещето на Фалун Гонг, Лекция, изнесена в Националната библиотека на Австралия, 2001.
  8. ↑ Дейвид Палмър, Чигонг треска: тяло, наука и утопия в Китай (2007), Издадетелство на Колумбийския университет
  9. ↑ Мелинда Лиу, „Ехо от '89'“, Newsweek, 1 август 1999 г.
  10. 1 2 3 Интерпол няма да арестува лидера на секта, BBC News, 3 август 1999 г.
  11. ↑ „Ли Хонгджъ се издирва“. Посолство на Китайската народна република в САЩ. 29 юли 1999 г.
  12. ↑ Издирва се: Ли Хонгджъ". Агенция „Синхуа“ (посредством мониторинга на BBC World). 29 юли 1999 г.
  13. ↑ Доклад на комисията по външни работи, човешки права, обща политика за сигурност и отбрана, Европейски парламент
  14. ↑ Списък с награди
  15. 1 2 Дани Шехтер, предизвикателството на Фалун Гонг в Китай: духовна практика или зъл култ?, Akashic books: Ню Йорк, 2001 г.
  16. ↑ Asiaweek обяви основателя на Фалун Гонг за най-влиятелния комуникатор Архив на оригинала от 2009-11-26 в Wayback Machine.. 28 май 2001 г. Посетен на 22 май 2008.
  17. ↑ www.europarl.europa.eu
  18. ↑ „The FP Power Map: 500-те най-влиятелните хора на планетата“. Foreign Policy. Май-юни 2013 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ли_Хонгджъ&oldid=12999758“.