Ли Хонгджъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ли Хонгджъ
李洪志
Основател на Фалун Гонг (Фалун Дафа)

Роден
13 май 1951 г. (68 г.)

Религия Будизъм
Философия
Регион Източна философия
Епоха Съвременна философия
Школа Буда школа
Текстове "Джуан Фалун"
Награди
Nobel prize medal.svg
номиниран за Нобелова награда за мир (2000)(2001)
Ли Хонгджъ в Общомедия

Ли Хонгджъ (на китайски: 李洪志; pinyin:Lǐ Hôngzhì) е основател и духовен лидер на Фалун Гонг (или Фалун Дафа), „система за усъвършенстване на духа и тялото“ в чигонг традицията. Ли Хонгджъ започва да преподава публично учението си Фалун Гонг на 13 май 1992 г. в град Чанчун и впоследствие изнася лекции и преподава упражненията на Фалун Гонг в цял Китай. През 1995 г. Ли започва да преподава Фалун Гонг в чужбина, а през 1998 г. се установява като постоянно пребиваващ в САЩ. Движението Фалун Гонг придобива значителна популярност през 90-те години, включително в правителствените и чигонг кръговете, но след 1999 г. е репресирано от китайското правителство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват конкуриращи се разкази за живота на Ли, които се появяват преди и след началото на репресиите над Фалун Гонг през юли 1999 г. и има много малко достоверна информация за ранния му живот. Разказите на привържениците на Ли и тези на критиците му се различават значително и в резултат на това могат да бъдат разбрани в контекста на политическите и духовните цели, които защитават[1].

В първата от най-големите публикации на Ли „Джонгуо Фалун Гонг“ се появява негова неофициална биография, с автор журналистът Джу Хуйгуан. Втората му, вече официална духовна биография се появява в ранните издания на основния текст на Фалун Гонг, „Джуан Фалун“, а като автор е посочено изследователското общество „Фалун Дафа“.[2] Тези биографии наблягат на духовното развитие на Ли, с минимални подробности за обикновената му работа или семеен живот. Стилът и съдържанието на тези биографии съответстват на „вековната традиция за религиозна биография в Китай“. Както пише Бенджамин Пени, "както и с неговите предшественици [в китайската история], тази биография се стреми да установи родословието на личността, чийто живот е записан, и да подсили правотата на неговото учение".[3] И двете биографии са спрени от печат в следващи издания на книгите на Фалун Гонг, тъй като Ли заявява, че не иска хората да съсредоточат вниманието си върху неговата история или обстоятелства.[4]

В тези биографии се казва, че Ли е роден на 13 май 1951 г. в град Гонгюлин, провинция Дзилин. В първия разказ, този на Джу Хуйгуан, се казва, че семейството на Ли живеело в бедност, а майка му получава заплата от само 30 юана. В това издание Ли е описан като някой, изграждащ „дух сред трудности и търпение чрез упорита работа“, докато помагал на по-младите си братя и сестри. Втората официална версия на неговата биография подчертава средния социален произход на Ли, като посочва, че той принадлежи към „семейство на обикновени интелектуалци“. [2] И двете биографии приписват на Ли вродени добродетели, като състрадание и дисциплина. Официалната биография се фокусира главно върху родствената линия на даоистките и будистките майстори, за които се казва, че са предоставили обучение на Ли от ранна възраст. На четири години той бил обучен от Куан Юе, Десетия наследник на Великия закон на Буда школата.[5] До осемгодишна възраст той е придобил „висшия велик закон със свръхестествени сили“, [2] който би трябвало да включва невидимост, левитация и т.н. [2] Майсторът Куан го напуска на 12-годишна възраст, за да бъде заменен от даоисткия майстор Баджи Женрен, който го обучава на бойни изкуства и физически умения.[6]

Трети майстор пристигна през 1972 г. от Училището на Великия път. Жендаози (буквално „Истински Даоист“) дошъл от планината Чанбай, близо до севернокорейската граница. [4] За разлика от другите духовни учители на Ли, Истинският Даоист носел обикновено облекло и учел Ли на пътя на вътрешно самоусъвършенстване чрез чигонг, наблягайки на шиншин („умствена или сърдечна същност, морален характер“). Обучението на Ли през този период се провеждало най-вече под прикритието на нощта, вероятно поради политическата среда на Културната революция. [1]

Версията на биографията от Джу Хуйгуан отбелязва, че Ли систематично отказва да участва в кампанията на Културната революция, като не се присъединява към червените гвардейци или комунистическите организации. [2]

Четвъртият Учител – жена от Буда школата, започва да обучава Ли през 1974 г. След времето прекарано с тези четирима учители „енергийната сила на Ли достига много високо ниво“ [2]. По това време личното му развитие достига стабилност, като биографията заявява, че Ли е в състояние „да види истината за Вселената, много други красиви неща, които са съществували там от дълго време, както и произхода, развитието и бъдещето на човечеството“ [2].

През 1982 г. Ли се премества в град Чанчун на „цивилна зслужба“, което подсказва, че предишната му работа е била при военните. [2] През 80-те години Ли се жени иму се ражда дъщеря. [1]

През 1984 г. Ли синтезира ученията, които е получил, в това, което ще стане Фалун Дафа. Практиката нямало да е същата като тези, които са му били предадени, тъй като тези системи не са подходящи за „популяризиране в широк мащаб“. Ли започва да наблюдава методите на преподаване на други чигонг майстори и до 1989 г. завършва своята чигонг система. През следващите три години до 1992 г. се казва, че Ли е започнал да тества системата с малка група ученици. [2]

Книгите на Фалун Гонг, публикувани след 1999 г., вече не съдържат биографията на Ли. Тези промени отразяват по-голямата тенденция на оттеглянето на Ли от обществения поглед [3]. От 2000 г. той рядко се появява публично, като присъствието му почти изцяло е електронно или се пренасочва чрез цитати на уебсайтовете на Фалун Гонг. [2] Биографията на Ли Хонгджъ е премахната от уебсайтовете на Фалун Гонг след 2001 г. [2]

Детайли, публикувани от китайското правителство

Китайското правителство започва да публикува биографии на Ли след старта на репресиите на Фалун Гонг през юли 1999 г. Поради това подробностите за живота на Ли, публикувани в Китай, могат да бъдат разбрани като част от кампанията на правителството против Фалун Гонг. [1][2] Целта им е „да покажат, че Ли Хонгджъ е напълно обикновен и че твърденията му за изключителни способности и преживявания са измамни“. [1]

Според китайските държавни разкази, Ли Хонгджъ е роден в Ли Лаи на 7 или 27 юли 1952 г. Като доказателство за това твърдение властите цитират Пан Юфан, акушерка, която разказва, че ясно си спомня как помага при раждането на Ли през юли 1952 г. [2] Разказът на Пан включва твърдението, че е използвала окситоцин за подпомагане на раждането [1] (нещо невъзможно, както посочват източници на Фалун Гонг, тъй като окситоцинът започва да се синтезира едва на следващата година [7]). Родителите на Ли се развеждат, докато той е малко дете, а Ли и неговите братя и сестри остават с майка си. През 1955 г. се преместват в Чанчун

За Ли се казва, че е посещавал основно и средно училище в Чанчун между 1960 г. и 1970 г. [1] Както при повечето деца в училищна възраст в Китай формалното образование на Ли е било прекъснато от Културната революция. Той не посещава гимназия, но в крайна сметка завършва средно образование чрез дистанционни курсове през 80-те години. [1] Китайските държавни разкази многократно наблягат на това, че Ли няма висше образование и е посредствен ученик, забележителен само със свиренето на тромпет.

След като завършва средно образование през 1970 г., за Ли се казва, че е имал „поредица от обикновени работни места“: [1] между 1970 и 1972 г. Ли работи в конно стопанство на войската; от 1972 г. до 1978 г., свирил на тромпет в горското полицейско управление в провинция Дзилин и впоследствие работи като чиновник в компанията за доставка на зърно и масло в Чанчун. [1] Неназовани бивши съученици и колеги, цитирани в правителствени разкази, многократно подчертават, че Ли е бил обикновен, че никога не са го виждали да практикува чигонг и че не знаят нищо за будистките и даоистките майстори, за които се твърди, че са го обучавали. [1]

Група от ранни последователи в Чанчун остават разочаровани, след като в края на 1994 г. Ли забранил да се събират такси за практиката, наред с други неща. Групата напуска движението Фалун Гонг и продължава да изпраща на правителствените служби редица обвинения срещу Ли, сред които, че той не е показал никакви свръхестествени способности през младостта си [6]. Фалун Гонг са изпратили подробно опровержение. [8] След започналото репресиране на Фалун Гонг през 1999 г. китайските власти преповтарят всички тези обвинения точка по точка.[8] [9]

Спор около датата на раждане[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1994 г. [10] Ли променя датата си на раждане в правителствените архиви на 13 май 1951 г. Според самия него датата му на раждане е била сгрешена (широко разпространена бюрократична грешка на Културната революция) и той просто я коригира. [8][11] Правителствените архири първоначално заявяват, че той е роден на 7 юли 1952 г., въпреки че китайското правителство понякога твърди, че е на 27 юли.

В края на 1994 г. група от разочаровани последователи твърдят, че датата на раждане е била правилна през цялото време и че Ли е искал само да я приведе в съответствие с рождената дата на историческия Буда Шакямуни [13] (13 май 1951 г. се падна на осмия ден на четвъртия лунен месец, честването на рождения ден на Шакямуни [12]). Това обвинение е повторено по-късно от китайските власти. [8][9] Ли отхвърля обвинението като „клевета“ и заявява: „Никога не съм казвал, че съм Шакямуни, аз съм много обикновен човек.“[9] Но той казва и: „Аз не съм Исус и не съм Шакямуни, но Фа е създал милиони и милиони Исус и Шакямуни, които имат смелостта да вървят по пътя на Истината, които имат смелостта да рискуват живота си за Истината и които имат куража да посветят живота си на спасяването на съзнателни същества“ (Преподадено на Фа конференция във Вашингтон, 22 юли 2002 г.) [13]

Две точки, подкрепящи версията на Ли, са, че бюрократични грешки от такова естество са често срещани по време на Културната революция [7] и че новата дата никога не е била използвана, за да се правят твърдения с цел популяризирането му или да се подкрепя духовната му власт. Освен това, както отбелязват източниците на Фалун Гонг, Ли е трябвало да представи потвърждаващи доказателства за рождена дата на 13 май, за да успее да промени правителствените архиви [9].

Фалун Гонг[редактиране | редактиране на кода]

Ли Хонгджъ представя Фалун Дафа, или Великия закон за колелото на Закона, през 13 май 1992 г. (това е 41-вия му рожден ден на Ли) в Пето средно училище в Чанчун, Дзилин. От 1992 до 1994 г. той пътува из Китай, преподава лекции и упражненията на Фалун Гонг; Неговите последователи нарастват бързо. Успехът на Ли до голяма степен се свързва с огромната популярност, на която се радва чигонг в края на 80-те и началото на 90-те години при социалната либерализация на Дън Сяопин. Ли преподава Фалун Гонг, като дава приоритет на „достъпността до обществото“ и моралното съдържание, далеч от езотеричните понятия, които често се срещат в други чигонг системи. [2][14]

Учението на Фалун Гонг е съставено от лекциите на Ли и той притежава дефинираща сила в системата на убеждения на Фалун Гонг [15]. Ли е критичен към алтернативните системи в чигонг движението, заявявайки, че са „изпълнени с фалшиви учения, с алчни и измамни майстори“ и се стреми да го поправи. Ли казва, че Фалун Гонг е част от „вековна традиция на самоусъвършенстване“ и в текстовете си често атакува тези, които преподават „неправилни, отклоняващи се или хетеродоксални методи“ [16]. Ли разграничава Фалун Гонг от други чигонг движения, като подчертава моралните ценности, целящи „да пречистят сърцето и да постигнат духовно спасение“ [17], а не това, което той вижда като ненужен акцент върху физическото здраве и развитието на свръхестествени способности.

Йън Джонсън посочва, че по време на най-големия период на продажби на книги на Фалун Гонг в Китай Ли Хонгджъ никога не е получавал никакво възнаграждения, тъй като всички издания са пиратски копия[18]. Успехът на Ли също се дължи на хората, търсещи ефективно алтернативно медицинско лечение в момент, когато здравната система на Китай отчаяно се бори да задоволи търсенето [14].

Като Майстор на системата за култивиране на Фалун Гонг, Ли твърди, че „прочиства телата на практикуващите“, „отблокира техните основни и второстепенни канали“ и „премахва корена на болестта“, ако са болни. Той също, предполагаемо, поставя Фалун или „Колело на закона“ в коремната област на всеки практикуващ, както и други „енергийни механизми“ в други части на тялото. Ли също така описва как неговите „тела на закона“ ще защитават всеки практикуващ и как той „изчиства“ и предпазва домовете на практикуващите и местата за практикуване[2].

Според Фалун Гонг групи ранният успех на Ли е признат на Азиатското здравно изложение през 1992 и 1993 година в Пекин. При първото от тези събития организаторът на изложението отбелязва, че Фалун Гонг и Ли „са получили най-голямата похвала измежду всички чигонг школи на изложението и са постигнали много добри терапевтични резултати“ [1]. Събитието спомага за нарастването на популярността на Ли и за разпространението на журналистическите репортажи за лечебните сили на Фалун Гонг. [1] На следващата година Ли е приет за член на организационния комитет на Пекинското здравно изложение и печели няколко награди и похвали на събитието[1].

В тази период Ли има положителни взаимоотношения с Министерството на обществената сигурност. През 1993 г. той осигурява лечение за 100 полицейски служители, които са били ранени по време на работа, печелейки похвала от организацията, която е в рамките на министерството. Ли изнася лекции в Университета за обществена сигурност в Пекин през 1994 г. и дарява приходите от семинарите на фондация за ранени полицейски служители[1]. Церемонията за представяне на основната книга на Ли „Джуан Фалун“ е организирана в аудиторията на Министерството на обществената сигурност през януари 1995 г. [1]

Живот извън Китай[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. Ли обявява, че е завършил преподаването на Фалун Гонг в Китай и започва да разпространява практиката си в чужбина. Първата му спирка през март 1995 г. е в посолството на Китай в Париж, Франция, където е поканен да преподава практиката. Следват семинари в Швеция [1]. Между 1995 и 1999 г. Ли изнася лекции в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Германия, Швейцария и Сингапур. [1] Фалун Гонг асоциации и клубовете започват да се появяват в Европа, Северна Америка и Австралия, като дейностите се извършват предимно в близост до университетски кампуси [15].

През 1996 г. град Хюстън обявява Ли за почетен гражданин и посланик на добрата воля, заради неговите „неегоистична служба към обществото и за благото и благосъстоянието на човечеството“ [19].

На 25 април 1999 г. около 10 000 практикуващи Фалун Гонг се събрат близо до централната служба за обжалване (в Пекин), за да поискат прекратяване на ескалиращия тормоз срещу движението и да поискат освобождаването на практикуващите от Тиендзин. По думите на Бенджамин Пени практикуващите търсят отстраняване на причините от страна на ръководството на страната, като отиват при тях и „макар много тихо и учтиво, заявяват, че няма да се оставят да бъдат третирани толкова зле“. [20].

След събитието Ли получава признание в САЩ и на други места в западния свят. През май 1999 г. Ли е посрещнат в Торонто с поздравления от кмета на града и от заместник управителя на областта, а през следващите два месеца получава признание и от градовете Чикаго и Сан Хосе.[19]

Ли Хонгджъ отива да живее в САЩ през 1996 г. заедно с жена си и дъщеря си, а през 1998 г. получи право на постоянно пребиваване в Съединените щати и заживява в Ню Йорк. [1][17][21]

На 29 юли 1999 г., след като Фалун Гонг бива забранен в Китай, Министерството на обществената сигурност отправя редица обвинения срещу Ли, включително и за „смущаване на обществения ред“, издава документ, показващ статута му на издирван и призовава за неговото арестуване. [22] [23] [24] По това време Ли Хонгджъ живее в Съединените щати. Искането на китайското правителство до Интерпол за арестуването му е отхвърлено на основание, че то е въпрос „на политически или религиозен характер“ и липсва информация за каквото и да е „обикновено нарушение на закона, което да е извършил“ [22]. Китайското правителство анулира паспорта му, с което го спира да пътува в чужбина. [22]

До април 2001 г. Ли Хонгджъ е получил над 340 награди и прокламации от Австралия, Канада, Китай (преди репресиите), Япония, Русия и САЩ като признание за изключителния принос за духовното и физическото здраве на хората и за свободата на вярата по света. [25] Те включват сертификати за признаване от няколко правителствени органи в Съединените щати – включително почетно гражданство, присъдено от щата Джорджия и град Атланта[26]. На 14 март 2001 г., „Фрийдъм Хаус“ връчва на Ли Хонгджъ и Фалун Гонг международна награда за религиозна свобода за „Повишаване на религиозната и духовна свобода“ на церемония в Сената на Съединените щати.[27] През същата година Ли е признат за най-убедителния комуникатор в Азия от списание Asiaweek, „за силата му да вдъхновява, да мобилизира хората и да кара Пекин да се страхува“[28]. Той е номиниран за наградата „Сахаров“ за 2001 г. от над 25 членове на Европейския парламент[29], номиниран е за Нобелова награда за мир през 2000 и 2001 г. [27], а през 2013 г. е класиран от списание „Външна политика“ като един от 500-те най-влиятелни хората в света.[30]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Дейвид Оунби, „Животът и времената на Ли Хонгджъ в Китай, 1952 – 1995. Фалун Гонг и бъдещето на Китай. Oxford University Press САЩ. 2008. стр. 80. ISBN 0-19-532905-8. Изтеглено на 11 октомври 2009 г..
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Бенджамин Пени, „Животът и времената на Ли Хонгджъ: Фалун Гонг и религиозна биография“, Китайският тримесечник, том 175 (септември 2003 г.).
  3. Бенджамин Пени, „Животът и времената на Ли Хонгджъ: Фалун Гонг и религиозна биография“, Китайският тримесечник, том 175 (септември 2003 г.).
  4. Бенджамин Пени, „Животът и времената на Ли Хонгджъ: Фалун Гонг и религиозна биография“, Китайският тримесечник, том 175 (септември 2003 г.).
  5. Кратка биография на Ли Хонгджъ: основател на Фалун Гонг и президент на Изследователското общество „Фалун Гонг“, китайски закон и правителство v.32 # 6 (ноември / декември 1999 г.) стр. 14 – 23 ISSN: 0009 – 4609
  6. Дейвид Оунби, „Животът и времената на Ли Хонгджъ в Китай, 1952 – 1995. Фалун Гонг и бъдещето на Китай. Oxford University Press САЩ. 2008. стр. 80. ISBN 0-19-532905-8. Изтеглено на 11 октомври 2009 г..
  7. Дейвид Оунби, Фалун Гонг и бъдещето на Китай, стр. 257
  8. а б в г Палмър (2007), стр. 246 – 247
  9. а б в г Портър, 2003, стр. 72 – 73
  10. Франк, Адам. (2004) Фалун Гонг и заплахата от история. В Богове, оръжия и глобализация: религиозен радикализъм и международна политическа икономика, редактирани от Мери Ан Тереаул, Робърт Алън Денемарк, Лин Рейнър, 2004, ISBN 1-58826-253-7, стр. 237
  11. „Аз съм просто обикновен човек“. Списание „Тайм“. 2 август 1999 г. „По време на Културната революция правителството неправилно отпечатало рождената ми дата, Аз само я коригирах. По време на Културната революция имаше много неправилно нанесени самоличности: мъж може да стане жена и жена може да стане мъж. Естествено е когато хората искат да ви оклеветят, да изкопаят всичко, което могат, за да ви унищожат. Какъв е проблемът да имам същата рожденна дата като Шакямуни? Много престъпници също са родени на тази дата. Никога не съм казвал, че съм Шакямуни. Аз съм просто обикновен човек.
  12. Палмър, 2007 г., стр. 224
  13. en.falundafa.org
  14. а б Дейвид Оунби, „Фалун Гонг в новия свят“, Европейско списание за източноазиатска наука, септември 2003 г., том. 2 брой 2, стр. 306
  15. а б Портър, Ноа, Фалун Гонг в САЩ: Етнографско изследване, Universal-Publishers, 2003, стр. 192. Предлага се и като магистърска теза: „Архивирано копие“ (PDF). Архивиран от оригинала на 15 април 2005 г. Изтеглено 2006-03-07
  16. Оунби, Дейвид, „История на Фалун Гонг: Популярна религия и китайската държава след династията Минг“, Nova Religio, стр. 223 – 243
  17. а б Дейвид Палмър, Чигонг треска: тяло, наука и утопия в Китай (2007), Издадетелство на Колумбийския университет
  18. Джонсън, Иън. Дива трева: три истории за промяна в съвременен Китай. Pantheon books. 2004. стр. 23 – 229
  19. а б Чан, Шери-Чинг (2004). „Фалун Гонг в Китай: социологическа перспектива“. Китайският тримесечник, 179, стр. 665 – 683
  20. Бенджамин Пени, Миналото, настоящето и бъдещето на Фалун Гонг, Лекция, изнесена в Националната библиотека на Австралия, 2001.
  21. Мелинда Лиу, „Ехо от“ 89 ", Newsweek, 1 август 1999 г.
  22. а б в Интерпол няма да арестува лидера на секта, BBC News, 3 август 1999 г.
  23. „Ли Хонгджъ се издирва“. Посолство на Китайската народна република в САЩ. 29 юли 1999 г.
  24. Издирва се: Ли Хонгджъ". Агенция „Синхуа“ (посредством мониторинга на BBC World). 29 юли 1999 г.
  25. Доклад на комисията по външни работи, човешки права, обща политика за сигурност и отбрана, Европейски парламент
  26. Списък с награди
  27. а б Дани Шехтер, предизвикателството на Фалун Гонг в Китай: духовна практика или зъл култ?, Akashic books: Ню Йорк, 2001 г.
  28. Asiaweek обяви основателя на Фалун Гонг за най-влиятелният комуникатор. 28 май 2001 г. Посетен на 22 май 2008.
  29. www.europarl.europa.eu
  30. „The FP Power Map: 500-те най-влиятелните хора на планетата“. Foreign Policy. Май-юни 2013 г.