Ловеч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Ловеч
      
Герб
Изглед към града от парк Стратеш
Изглед към града от парк Стратеш
Общи данни
Население32 025 души[1] (15 декември 2023 г.)
457 души/km²
Землище70,001 km²
Надм. височина200 m
Пощ. код5500
Тел. код068
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ43952
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Ловеч
Страцимир Петков
(ИТН, БВ; 2023)
Адрес на общината
5500 Ловеч, ул. „Търговска“ 22,
тел.: 068/688 212,
факс: 068/601 261
Уебсайтwww.lovech.bg
Ловеч в Общомедия

Ло̀веч е град в Централна Северна България. По време на османската власт е наричан „Алтън Ловеч“ – „Златният Ловеч“. Ловеч е административен и стопански център на едноименните община Ловеч и област Ловеч. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2022 г. е 27 910 жители.[2]

По данни на ГРАО към 15 декември 2023 г. в града живеят 32 025 души по настоящ адрес и 39 729 души по постоянен адрес.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланината на Стара планина. На 149 km на запад е столицата София, на 161 km на юг е Пловдив, на 306 km на североизток е Варна, на 299 km на югоизток е Бургас, на 33 km на юг е Троян, на 35 km на север е Плевен и на 39 km на изток е Севлиево. Намира се от двете страни на река Осъм, която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете „Стратеш“, „Хисаря“ и „Баш бунар“. Релефът на околностите е хълмист и силно пресечен. На изток е скалният венец на хълма „Стратеш“. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 360 m. Най-високата точка в града е хълмът „Ак баир“, разположен на югоизток със своите 450 m надморска височина, а централната част на Ловеч е най-ниската точка със 150 – 190 m надморска височина и наклон на терена 3 – 8%.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12 °C. Лятото е сравнително горещо, а зимата е студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20 °C. Микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, като градът е предпазен със скалния си венец от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.


  Климатични данни на гр. Ловеч 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 21,0 24,0 33,4 32,1 38,0 39,0 40,9 42,5 41,5 38,0 29,4 23,0 42,5
Средни максимални температури (°C) 4,7 6,8 11,9 18,0 23,3 27,0 29,4 29,6 24,8 18,4 10,7 5,7 18,0
Средни температури (°C) 0 1,5 6 11,5 16,5 20 22,5 22 17,5 12 5,5 1,5 12,5
Средни минимални температури (°C) −3,3 −2,4 1,6 6,3 11,0 14,6 16,4 16,0 12,1 7,4 2,1 −1,9 7,6
Абсолютни минимални температури (°C) −27,1 −25,3 −20,7 −8,2 0 3,8 7 8,1 −2 −6,5 −19,4 −24,2 −27,1
Средни месечни валежи (mm) 39,6 34,9 47,6 51,5 65,5 67,5 73,5 47,2 50,5 39,8 45,2 46,6 609,4
Източник: Stringmeteo.org

История[редактиране | редактиране на кода]

Ловешката средновековна крепост

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV – III в. пр. Хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл. Хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно тук се изгражда римска попътна станция, наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и днес в околностите на града. Чрез станцията градът участва в римската транспортна връзка Ескус–Сторгозия–Тримонциум и Сердика–Одесос.

На хълма „Хисаря“ са открити останки от късноантична църква.[4] Намерените материали при разкопки на хълма свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. Основно те са от разкрития средновековен некропол от X век в местността „Баш Бунар“. През XI век градът се споменава във връзка с нахлуването на печенеги и техни военни действия с Византия през 1059 г.

Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен „Хисаря“. Тук през 1187 г. е решителната битка между въстаническата армия на Асеневци и Византия. Подписаният мирен договор отбелязва признаването на Втората българска държава.

През XIV век Ловеч е владение на деспот Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Кераца Петрица. През 1331 г. Иван Александър е избран за български цар. По негово време в околностите на града е построен и функционира като книжовно средище манастирът „Рождество Богородично“, наричан още „Ястреб“. Около 1324 – 1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир, втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

Ловешката крепост е сред последните завладени по време на османското нашествие. Градът е отбраняван от болярина Станко Косан до около 1446 г. През 1520 г. е описан в османски данъчен регистър. Сведения за града от XVII век дават Хаджи Калфа, Филип Станиславович и Евлия Челеби. Според последния градът е търговско-занаятчийски център:

Този град е цветущ. Разположен е на двете страни на река Осъм и се свързва с три моста. Има всичко 3000 големи и солидни къщи. Повечето от тях са покрити с влашки дъски, а на някои стените са много украсени. От прозорците и процепта на къщите, разположени край река Осъм, стопаните могат да ловят риба. Има също каменни сараи (дворци) и 7 малки и големи ханища. Чаршийският хан е разкошен и прилича на безистен. В града има 2 бани, 3 медресета, 5 текета, 6 детски училища (българските деца са много благородни и умни), 6 чешми с животворна вода, 215 дюкяна. Най-прославените изделия на жителите му са пъстрите тъкани и разнообразните сахтияни, които стават много хубаво украсени.[5]

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за развитието на града през епохата на Българското възраждане дават пътешествениците Ами Буе, Феликс Каниц. Основни занаяти тук са табашкия, железарския, абаджийския, кафтанджийския и др. Ловчанци са и добри бакали, фурнаджии, халачи, кафеджиии, кюркчии и др., което показва разнородна стопанска дейност. Към това следва да се добави търговската дейност в пазара на Османската империя и Европа. В края на XVII и началото на XVIII век градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни населението надвишава 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) градът достига отново едва през 1959 г. В административно отношение най-продължително време е каза към Никополския санджак, а по-късно – към Търновския санджак.

Фрагмент от квартал „Вароша“

Културното развитие се основава върху дейността на манастира „Рождество Богородично“. Най-известните негови ръкописи са „Требник“ (съхраняван в Рилския манастир) и преписа на Бориловия синодик (съхраняван в Санкт Петербург). На 1 януари 1870 г. е учредено Ловчанското читалище „Наука“. Към него е уредена библиотека, изнасят се сказки, вечеринки, неделни четения, а през същата година е изнесена първата театрална пиеса „Райна княгиня“.[6]

В квартал „Вароша“ се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища: Горнокрайско и Долнокрайско (1846 – 1847), а през 1870 г. девическо училище. Учител в Горнокрайското училище през 1847 – 1849 г. е Петко Славейков. През 1872 г. учителят Михаил Радославов въвежда звучната метода на обучение и възрастовото разпределение на учениците по класове.

По време на Руско-турските войни от XIX век градът често има оперативно значение за хода на бойните действия. През Руско-турската война (1806 – 1812) руските войски два пъти превземат Ловеч. На 18 октомври 1810 г. от отряда на генерал-майор Михаил Воронцов и на 31 януари 1811 г. от отряда на генерал-майор Емануил Сен-При. С тези действия е попречено на османското настъпление в Северна България. По време на Руско-турската война (1828 – 1829) руска колона с командир генерал-адютант Павел Кисельов превзема града на 30 септември 1829 г.[7]

Паметник на Васил Левски

Ловеч е известен като център на Вътрешната революционна организация на Васил Левски. Ловешкият частен революционен комитет е провъзгласен за „Привременно правителство“ (Вътрешен централен революционен комитет). Левски редовно посещава града в периода 1869 – 1872 г.

През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев изгражда единствения по рода си на Балканите Покрит мост. Впоследствие е изгорен до основи (1925) и възстановен през 1931 г.

Белият паметник, Ловеч

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

През Руско-турската война от 1877 – 1878 Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски. За първи път това става на 5 юли 1877 г. от малък конен отряд на полковник Алексей Жеребков. На 15 юли 1877 г. руските сили са принудени да се оттеглят заради настъпление на части от Западната османска армия (командир Рифат паша). Градът е подложен на разграбване и унищожение. Избити са около 2600 мирни жители от Ловеч и околните селища. След отблъскването на атаките на Сюлейман паша при Шипченския проход, руският главен щаб решава да се превземе Ловеч. Задачата е възложена на генерал-майор Александър Имеретински с отряд от 22 693 офицери и войници, състоящ се от 25, 12 пехотни батальона, 13 казашки сотни, 12,2 артилерийски батареи с 98 оръдия и 1/8 сапьорен батальон. На 22 август руските части, разделени на две колони, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски освобождават Ловеч. Признателните ловешки граждани увековечават освобождението си, като на хълма „Стратеш“ поставят Белия паметник и Черния паметник.[8]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

По време на Освобождението населението намалява драстично. Значителни са жертвите сред българското население в хода на бойните действия в Руско-турската война (1877 – 1878). Повечето турци се изселват. Непосредствено след Освобождението свободен Ловеч наброява едва 4500 души. Турците за отмъщение убиват 4000 – 4500 българи за една нощ, обезглавени от турския башибозук на армията. В периода от 500 години в Ловеч са избити около 20 000 българи.

В резултат от войната се създава системата на местното българско управление. То се осъществява от Ловешката градска община. Първи изборен кмет на Ловеч е Иван Драсов. През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център за Ловешка, Троянска и Тетевенска околии. От 1901 г. е околийски център.

На общинските избори след края на Първата световна война през 1920 г. в мнозинство в Общинския съвет на Ловеч печели БКП. Общинският съвет избира за кмет Никола Илиев. За смекчаване ударите на следвоенната криза провежда активна социална политика. В 1921 година управлението на общината е разтурено от правителството на Александър Стамболийски.[9]

Стара картичка с изглед на Ловеч (преди 1930 г.)

През 1921 – 1927 г. е построена железопътната линия от Левски до Ловеч, която свързва града с железопътната мрежа на страната.[10] По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., в Ловеч е евакуиран Софийският университет „Свети Климент Охридски“.[11]

Ловеч става окръжен град през 1959 г. и областен център през 1987 г.

Лагерът „Слънчев бряг“ (1959 – 1962)[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. в каменната кариера край Ловеч комунистическата власт изгражда трудов лагер с наименование „ТГ“ (трудова група) под ръководството на поделение 1248 „ВИ“ МВР гр. София, а от лятото на 1961 г. – на поделение 10 001 МВР гр. София.[12][13] Той е секретен и един от най-жестоките лагери в България.[14][15][16] В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради „подривно-диверсионна дейност“, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“. От 1501 души, минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изключително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът край Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но от никого не е потърсена наказателна отговорност.[17]

Лагерът се намира при разклона за с. Хлевене вдясно по посока Троян и се състои от няколко бараки, останали от младежката бригада, която през 1947/8 г. изгражда ж. п. линията Ловеч-Троян.[18]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[19]

  • 1887 – 7008 души
  • 1910 – 8421 души
Година на
преброяване
Численост
193411 375
194613 798
195619 617
196533 584
197543 973
198548 931
199248 242
200144 146
201136 600
202128 767

Долината на река Осъм е обитавана от праисторическите времена. Първите заселници са в Деветашката пещера и неолитните селища. По-късно последователно се заселват траки, римляни, славяни и българи. Завладяването на града от османските турци променя съществено етническия състав на населението, който е смесен от българи и турци. Пътешественикът Евлия Челеби през XVII век описва града с население от не по-малко от 10 000 души. През 1837 г. Ами Буе определя населението на 12 000 души. Руско-турските войни от XIX век, няколкото чумни епидемии и преселванията във Влашко често променят броя на населението. След освобождението от османско владичество според преброяване на населението извършено от Временното руско управление то намалява от 15 000 на 4500 души в резултат от чувствителни човешки жертви и изселване на турското население. В следващите петдесет години след развитие на стопанския живот броят на хората се удвоява. След преброяването от 1926 г. професор Анастас Иширков отбелязва еднородността на населението, като 95% от него е с български произход. За периода 1946 – 1975 г. след интензивна урбанизация се увеличава четири пъти и достига 43 973 души, като най-голям е неговият брой през 1991 г. – 51 945 души. Увеличението е от преселване на хора от селата в града и увеличената раждаемост. Според данните от преброяването през 2011 г. населението на града след процеси на миграция към други градове и чужбина, увеличена смъртност и намаляла раждаемост е 36 600 души.

Населението на града към края на 2019 г. е 34 056 жители, според което градът е 27-и по население в България.[20][21]

Таблицата показва изменението на населението на града в периода от 1887 до 2021 г.:[20][22][23][24]

Ловеч
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1991 2001 2005 2007 2009 2011 2021
население 7008 8421 9420 11 829 17 901 30 879 43 973 48 862 51 945 44 262 40 824 39 734 38 579 36 600 28 767
Източници: Национален статистически институт,[22] „Citypopulation.de“,[20] „Pop-stat.mashke.org“[23] и Географски институт при БАН[24]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие
Църквата в квартал „Вароша“
Паметник на Екзарх Йосиф I

Ловеч се населява предимно от православни християни. Ловчанска епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е митрополитско седалище още от времето на цар Иван Асен II (1218 – 1241). В Ловешката средновековна крепост се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на османското владичество диоцезът е понижен в ранг „епископия“. Ловчанските митрополити са гърци. Гражданите са активни в борбата за създаване на българска църква. Построени са два нови храма. В църквата „Света Неделя“ стенописите са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев. Вторият храм е църквата „Света Богородица“ (1834 г.) В средата на XIX век гражданите прогонват гръцкия епископ Мелетий I Ловчански и за ловчански епископ през 1852 г. е ръкоположен българинът Иларион. Като най-възрастен духовник той председателства Първия църковно-народен събор в 1871 година. През 1872 година е избран за Български екзарх, но не встъпва в длъжността. През 1877 г. този пост заема ловчанският митрополит Йосиф. Ловчански митрополити са редица известни дейци на Българската православна църква.

Протестантство

През 1882 г. американският методист D. C. Challis основава Американския девически колеж, в който се построява малък храм, а по-късно и близката протестантска църква, която съществува и днес като част от Евангелската методистка епископална църква.[29][30]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

Длъжността „кмет на Ловеч“ е създадена на 31 август/12 септември 1877 г. след освобождението на града от османско владичество. Първите избори са проведени от Временното руско управление по правила, утвърдени от руския императорски комисар в България Александър Дондуков. Пръв кмет на града е Иван Драсов. Следващите избори се провеждат на основание нормите на действащата към това време конституция. Първоначално кметът е избиран от общинските съветници. При извънредни обстоятелства в системата на държавното управление е назначаван от Министъра на вътрешните работи. По силата на Конституцията на Република България от 1990 г. кмет на Ловеч е изборна длъжност на местното управление в Община Ловеч. От 1991 г. се избира пряко от гражданите на Ловешката община.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Според Закона за местното управление и местната администрация управлението на община Ловеч е със структура, съставена от кмет и общински съвет от 33 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на община Ловеч. Общинските съветници и кмета имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2023 г. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 27.10.2019 г., при изборна активност от 41%, е следното:[31]

Общински съвет (2019 – 2023)
Партия Изборен резултат Получени гласове Мандати
ГЕРБ 25,73 % 4,272 9
Българска социалистическа партия 22,94 % 3,810 8
ВМРО 11,98 % 1,989 5
партия БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ 10,68 % 1,773 4
ДПС 7,36 % 1,223 3
АБВ 5,52 % 917 2
СДС 3,47 % 577 1
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ“ (ДА България, ДСБ, Зелено движение) 3,14 % 522 1

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Bonmix – френско-българско дружество, създадено през 1997 г. като предприятие за производство на храни за животни и добавки за фуражи

Ловеч е един от промишлените центрове на България. Застъпено е производството на кожи и кожени облекла, хранително-вкусовата промишленост, производството на ръчни електрически инструменти, велосипеди, системи за кари, чугунени отливки и мебели. Развива се традиционното производство на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.

В периода 1943 – 1954 г. Държавната самолетна фабрика произвежда българските самолети ЛАЗ, АВИА и ДАР. След закриване на самолетното производство през 1954 г. заводът е преименуван на „Балкан“ и започва производството на мотоциклети Балкан и сглобяването на леки автомобили Москвич Алеко.

В по-ново време дружеството „Литекс моторс“ и китайската компания „Great Wall Motor Co“ откриват автомобилен завод в с. Баховица, близо до Ловеч. Открит е на 21 февруари 2012 г, като той прекратява дейността си през 2017 г. Тук са се сглобявали лек автомобил „Voleex C10“, пикап „Steed 5“ и джип „Hoover H5“.[32][33][34]

Други по-известни на вътрешния и външен пазар са фирмите: Балкан АД, Осъм АД, част от MTG[неработеща препратка], Технокороза АД, Спарки Елтос АД, Никром-тръбна мебел АД, Велга ООД, Белсма Фърничър ЕООД, R-Стил ООД, Горкомерс ЕАД, Славимес ЕООД, Винал АД, Мелиса ООД, Бонмикс АД, Технострой ООД, Литекс джукс АД, водеща фирма в областта на пътното строителство е „Пътстрой-Ловеч“ ЕООД.[35]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Железопътната гара в Ловеч

Ловеч е свързан с директен автобусен транспорт с по-големите градове в България. Обслужва се от автогара Ловеч. Железопътният транспорт е по линията Левски-Троян с връзка по жп линията Варна (Русе) – София. Обслужва се от Железопътна гара Ловеч. Вътрешният градски транспорт е редовен. Обслужва се от „Ловеч автотранспорт“ ЕООД и таксиметрови фирми.[36][37]

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Здравеопазването е представено от многопрофилна болница за активно лечение „Професор д-р Параскев Стоянов“ АД. Осъществява първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, болнична помощ, обществена профилактика и санитарен контрол. Тук денонощно работят дежурни екипи. Приемът на спешните случаи се извършва 24 часа в денонощието. Болницата е естествен специализиран център за оказване на болнична помощ на пациенти от града и прилежащите към него общински центрове.[38]

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

СУ „Свети Климент Охридски“

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Музей „Васил Левски“
Площад и паметник „Тодор Кирков“, Ловеч
Градски стадион

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Печатни и интернет
  • в. „Ловеч прес“[42]
  • в. „Народен глас“[43]
  • в. „Ловеч глас“[44]
  • в. „Перо“[45]
  • „Ловеч днес. eu“[46]
  • „Ловеч днес. com“[47]
  • „Ловеч Онлайн. com“[48]
  • Север.бг –[49]
Радио и телевизия

Местното радио се излъчва от радиорелейна и телевизионна станция „Стратеш“ с надморска височина 282 m и височина на антенната система 15 m и станция на хълма „Ак баир“ с надморска височина 350 m. Предавателите на радио „Зетра“ и „БГ радио“ за Ловеч са разположени на покрива на сградата на областната администрация.[50]

  • „Зетра“ ТВ
  • ТВ „Ловеч“.
  • Радио „Зетра“
  • Общинско радио

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ПФК Литекс
  • Градски стадион
  • Национален фенклуб „Литекс НПО“
  • Сдружение хандбален клуб „Осъм“
  • Спортен клуб по тенис
  • Спортен карате клуб „Киокушин“
  • Шахматен клуб „Прогрес“
  • Туристическо дружество „Стратеш“
  • Сдружение клуб по ориентиране
  • Спортен клуб по културизъм и силов трибой „Вароша“
  • Спортен клуб по бейзбол и софтбол „Игълс“
  • Спортен клуб по баскетбол
  • Сдружение хандбален клуб „Ловеч 98“
  • Спортен клуб по борба
  • Сдружение „Моделклуб Ловеч“[51]
  • Сдружение клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“
  • Женски отбор по футбол „Литекс Лейдис“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Цветница и Връбница са едни от официалните и популярни събития в Ловеч, които се честват всяка пролет. Този ден се отбелязва с многобройни програми, културни мероприятия и изложби, организирани главно на площад „Тодор Кирков“ в старинния квартал Вароша. Провеждат се традиционен пазар на народните занаяти и увеселения.
  • Празник на Ловеч 11 май – ден на Св. св. Кирил и Методий.
  • Ловешки есенен панаир.
  • Ловеч Бардфест.
  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. НСИ. Население по градове и пол
  3. [1]
  4. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 120.
  5. Маринов Х., Ловеч пътеводител, С., 1989, с. 18
  6. Маринов Х., Ловеч пътеводител, С., 1989, с. 20
  7. Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806 – 1812, 1828 – 1829. Инфовижън, 2017, Ловеч.
  8. Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019 г.
  9. Неугасващи звезди, Ловеч, 1983, с. 81 – 90.
  10. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 174.
  11. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.
  12. Марко Цветков, експерт от Комисията по досиетата. Където пропагандата е безсилна идва Държавна сигурност // Държавна сигурност.com, 21 март 2014. Посетен на 22 март 2014.
  13. jivko1128.blog.bg
  14. Янко Янков: Кутията на пандора, из-во „Янус“, София, 2007, стр. 330 – 340, Онлайн версия
  15. Христо Христов: Секретното дело за лагерите
  16. Разказ на Кольо Колев, бивш лагерник в лагера в Ловеч
  17. grigorsimov.blog.bg
  18. Лагерът „Слънчев бряг“ – Ловечpametbg.com
  19. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 13 май 2020.
  20. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  21. НСИ
  22. а б Население – градове в България – „НСИ“
  23. а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  24. а б Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“, архив на оригинала от 6 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf, посетен на 2011-07-06 
  25. Христов, Пламен. Осветен е новият катедрален храм на Ловеч // Българско национално радио. 2017-04-30. Посетен на 2023-12-21.
  26. Ловчанска света митрополия. Архиерейска св. Литургия в църквата „Св. Йоан Рилски“ – Ловеч // Сайт на БПЦ-БП. 2022-03-21. Посетен на 2023-12-21.
  27. Ловчанска света митрополия. Една година от освещаването на храм "Св. прор. Илия" в Ловеч // Сайт на БПЦ-БП. 2011-07-11. Посетен на 2023-12-21.
  28. Ловчанска света митрополия. ПРАЗНИК В МАНАСТИР „РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО – ЯСТРЕБ“ // Сайт на Ловчанска епархия. Посетен на 2023-12-21.
  29. methodist.bg // Архивиран от оригинала на 2019-04-07. Посетен на 2019-04-07.
  30. www.ezikovata.net, архив на оригинала от 29 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101229070303/http://ezikovata.net/, посетен на 2005-04-08 
  31. Изборен резултат
  32. novini.dir.bg[неработеща препратка]
  33. www.automedia.bg, архив на оригинала от 14 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121114233852/http://www.automedia.bg/news/article_15773.html, посетен на 2012-04-06 
  34. „Грейт уол“ влезе в топ 10 по продажби у нас // Посетен на 20 май 2013. Vesti.bg от 23 октомври 2012
  35. www.invest.bg, архив на оригинала от 22 юни 2012, https://web.archive.org/web/20120622032125/http://www.invest.bg/bg/Ловеч/cms/469/o/, посетен на 2012-04-06 
  36. www.nasamnatam.com
  37. autoplanet1.com
  38. www.mbal-lovech.com
  39. Сдружение Клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“[неработеща препратка]
  40. „Фолклорна формация – ЕЛИТ“
  41. Смесен църковен хор „Евстати Павлов“ // Архивиран от оригинала на 2012-01-27. Посетен на 2011-12-25.
  42. Ловеч прес
  43. Народен глас
  44. zetramedia.com, архив на оригинала от 14 май 2015, https://web.archive.org/web/20150514131235/http://zetramedia.com/?cat=27, посетен на 2012-11-05 
  45. svejo.net, архив на оригинала от 6 април 2013, https://web.archive.org/web/20130406133140/http://svejo.net/1636952-startira-parvi-broy-na-vestnik-pero, посетен на 2012-11-05 
  46. „Ловеч днес.eu“
  47. Ловеч днес.com
  48. „Ловеч Онлайн“, архив на оригинала от 1 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171201212307/http://www.lovechonline.com/, посетен на 2011-04-05 
  49. www.sever.bg
  50. www.predavatel.com
  51. modelistika.com
  52. Ловешка делегация заминава за Рязан Дарик
  53. Ловеч отпразнува своя Ден zetramedia.com
  54. Лотошино вече си има улица „Ловеческая“ Ловеч Прес
  55. Ізяслав поріднився з болгарським Ловечем
  56. Подписано е споразумението за взаимно сътрудничество между Ловеч и Лавал lovech.bg
  57. Албанската делегация е възхитена от Ловеч Ловеч Прес
  58. Сиктивкар и Ловеч пак партньори, договориха се за дългосрочно сътрудничество в икономиката и културата lovechmedia.com
  59. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  60. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Маринов Х. и колектив, Ловеч – пътеводител, С., 1989
  • Ловеч и Ловчанско, кн. I., Печатница „Книпеграф“ А.Д, С. 1929; Кн. II. С., 1930; Кн. III. С., 1931; Кн. 4., С., 1932; Кн. 5., С., 1934.
  • Известия на РИМ – Ловеч, т. I – VIII, Л., Вт., 1992 – 2011
  • Каниц Ф., Градът Ловеч от основаванието му до освобождението му, Вт., ИК „Витал“, 2001.
  • Стоянов П., Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков, Вт., ИК „Витал“, 2001
  • Миховски М., Църковно-музикална летопис на Ловеч 1854 – 1994 г., Бл., Издателство „Интелект А“, 1996
  • Лалев И., Американският девически колеж в Ловеч, Вт., ИК „Витал“, 2001
  • Лалев И., Държавно кожарско училище в Ловеч 1928 – 2008 г., ИК „Сафо“, Л., 2008
  • Кузманова К. (съставител), Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „Витал“, Вт., 2009
  • Кузманова К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945 г., ИК „Сафо“, Л., 2003.
  • Кузманов Ю., Смислени години. История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Л., 2012
  • Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806 – 1812, 1828 – 1829. ИК „ИнфоВижън“, 2017, Ловеч
  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019
  • Станимиров С., Нова добавка към „Из черковната история на гр. Ловеч“, сб. Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 5, С., 1934
  • Бръняков Б. Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 – 1878 г., Печатница „Светлина“, Л., 1928.
  • Ечков П., Покритите мостове на Ловеч, Л., 2000

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]