Битка при Ловеч (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ловеч (битка))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Втората битка при Ловеч
Руско-турска война (1877–1878)
Алея на Българо-Руската дружба - Ловеч.jpg
Алея на българо-руската дружба, Ловеч
Информация
Период 5 юли/17 юли ; 15 юли/27 юли ; 20 - 22 август/1 - 3 септември 1877 г.
Място Ловеч, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Romanov Flag.svg Руска империя
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Romanov Flag.svg полковник Алексей Жеребков
Romanov Flag.svg полковник Пьотър Паренсов
Romanov Flag.svg генерал – майор Александър Имеретински
Romanov Flag.svg генерал – майор Михаил Скобелев
Romanov Flag.svg генерал – майор Владимир Доброволски
Ottoman flag.svg Рифат паша
Сили
22703 войника 8 000 войника
Жертви и загуби
убити 6 офицера и 313 войника, ранени 33 офицера и 1112 войника, безследно изчезнали - 52[1] убити 2 220 офицера и войника[2]

Битката при Ловеч e част от борбата на Западния Руски отряд срещу Западната османска армия укрепена в Плевен. Сборен Руски отряд (командир генерал-майор княз Александър Имеретински) успява окончателно да превземе Ловеч и прекъсне най-важния път за снабдяване на османския гарнизон в Плевен.

Битка при Ловеч[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война (1877-1878), Ловеч на два пъти е освобождаван от Руските войски.

Първо превземане на Ловеч на 5 юли[редактиране | редактиране на кода]

полковник Алексей Жеребков

В началото на м. юли 1877 г. в Севлиево е формиран Сборен отряд, тактическо подразделение (команди, полковник Алексей Жеребков и началник-щаб, полковник Пьотър Паренсов) в състав : III- а сотня от XXX- и Донски казашки полк (есаул Антонов), полусотня от Владикавказо-осетински полк (сотник Александър Верешчагин), II- а сотня от Лейбгвардейски Казашки полк (щаб-ротмистър Муратов), артилерийски взвод от VI- а Донска Конна батарея (есаул Луизов), VI- а сотня от XXIII Донски Казашки полк (есаул Лавров), общо 400 войника и 2 оръдия. На 5 юли излиза от града. След боеве с 2 роти низам и до 1 500 башибозуци и черкези при с. Аканджилари (дн. Петко Славейково), с. Киречли Павликяни (дн. Горно Павликене) и в. Стратеш превзема Ловеч на 5 юли / 17 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София, грабят и опожаряват българските села [3].

Османско настъпление към Ловеч на 15 юли[редактиране | редактиране на кода]

Настъпващият към Плевен Осман паша нарежда завземане на Ловеч. Целта е въстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили; вероятно съединяване с корпуса на Сюлейман паша, който атакува Шипченския проход. След еднодневно сражение Рифат паша превзема Ловеч (15 юли / 27 юли 1877 г.), отбраняван от малочислени руски сили (командир полковник Бакланов) и българи – доброволци от градската въоръжена стража (командир, учителя Найден Войнов)[4] . Загиват отбраняващите града доброволци Васил Колев и Цачо Шишков. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 1500 българи. Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващият турската групировка в Ловеч, Рифат паша строи отбранителна позиция от редути, окопи и траншеи [5].

Второ превземане на Ловеч на 22 август[редактиране | редактиране на кода]

Осман паша изпълнява заповед на султана за противодействие срещу Западния руски отряд. На 1/13 юли Видинския Армейски корпус (18 табура пехота, 4 ескадрон и 9 батареи) излиза от Видин в посока Ловеч - Търново. По пътя получава известие за критическото положение в битката при Никопол. Насочва към Плевен където влиза на 7/19 юли 1877 г. Получава 15 батальона подкрепления от София и корпуса прераства в Западна армия. Решава да се укрепи в Плевен и Ловеч.

генерал-майор, княз Александър Имеретински

Неуспешната втора битка при Плевен под командването на генерал-лейтенант Николай Криденер и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба. Да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Руското командване не се отказва от своите предишни намерения, Плевен да бъде превзет с щурм. Увеличава числеността на войските, без да изчака пристигането на гвардията и гренадирите.

Решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават руския тил при Плевен и Шипка[6]. Контролират шосето София - Плевен и през Ловеч получават свежи сили, боеприпаси и продоволствие. Генерал-майор Михаил Скобелев предлага да се прекъсне османската комуникационна линия при Ловеч. Лично разработва план за превземането на града след няколко самоубийствени разузнавания и отчаяни схватки. Генерал-майор княз Александър Имеретински командир на II-а Пехотна дивизия утвърждава плана без изменения. Създава се Специален отряд под командването на генерал-майор Скобелев (10 батальона, 3 ескадрона и 56 оръдия). Получава задача да прикрива фланга на IX- а Пехотна дивизия (генерал-майор Николай Святополк-Мирски), да държи връзка с Предния отряд и руските части около Плевен и настъпи към Ловеч.

На 12/24 юли 1877 г. турска кавалерия н башибозук, срещат идващите от Севлиево предни руски части, но не приема боя и се завръща в Ловеч. XXXV- и Брянски Пехотен полк, който от 8/20 юли 1877 г. е в Севлиево, на 15/27 юли заема позиция към с. Къкрина, Ловешко. Полкът стои там до 3/15 август. Сменен е от 54-ти Мински Пехотен полк. Около Къкринското ханче, по шосето Севлиево - Ловеч, заема позиция Сборен Руски отряд (командир, генерал-майор Скобелев) в състав : 4 пехотни батальона, 12 конни сотни и 14 оръдия. Задачата е разузнаване с бой и да печелене на време за съсредоточаване на руските войски около Ловеч [7].

Третата битка за Плевен е предшествана от тридневни боеве на 20-22 август / 1-3 септември 1877 г. за освобождението на Ловеч. Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд (,командир генерал-майор Александър Имеретински). Състои се от : 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия, общо 22 703 офицери и войници. На 20 август/ 1 септември са атакувани подстъпите към Ловеч. Руските сили превишават трикратно турските (командир Рифат паша, 8 000 войника и 6 оръдия). Теренът на бойните действия е силно пресечен и сложен. На 22 август/3 септември, руските части са разделени на две колони (лява и дясна). Командири са генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски. Атакуват турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе“ и „Рижата височина“ („Стратеш“). След обяд преминават на западния бряг на р. Осъм и щурмуват главния неприятелски редут при м. „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен. След ожесточен бой, турската войска се разбягва. I- а Кавказка Казашка бригада (командир, полковник Иван Тутолмин) осьществява успешно преследване на разбития противник.

„Кавказците и кубанците не обръщат внимание на турските куршуми, казвайки, че турците стрелят без да се прицелват, и че изобщо стрелбата с огнестрелно оръжие е празна работа, в която се губи и време, и хора. Истинското сражение – казват те – се състои в това с вик да се хвърлиш върху турците и да ги сечеш с шашки; който посече повече, той е герой. И те показват един осетинец, здрав и набит, който край Ловеч е съсякал 18 турци с 18 удара зад тила, а всеки глупак знае, че тази кост и с топор да я сечеш, само топора ще счупиш; на осемнайстия удар стъблото на сабята му се отделило от ръкохватката.“

След тежки тридневни сражения, дължащи се на трудния хълмист терен, руснаците погребват в Ловеч труповете на 2 220 турски войници и офицери. Руски загуби : убити 319 и ранени 1145 офицери и войници.[8]

Действия след превземането на Ловеч[редактиране | редактиране на кода]

Още през деня на 22 август/3 септември, Осман паша получава донесение от Рифат паша за трудностите да защити Ловеч. Отправя за града с 20 табура и 3 батареи. Достига сутринта на 23 август/4 септември в района на с. Славяни. Обстрелван от руски части, не се решава да атакува и се завръща в Плевен. Оцелелите при Ловеч османски войници, на групи се оттеглят към Плевен, където са организирани в три табура. „Беше изпусната възможността да се разгромят османците, излезли от Плевен на помощ на Ловеч – около 15 000 човека. След това всички сили се концентрираха при Плевен“ - свидетелства руския военен кореспондент Всеволод Крестовски. След загубата на Ловеч, към Плевен са прехвърлени още подкрепления, като силите на Осман паша достигат своя максимум за цялата битка – около 50 000 войника. Обсаден напълно, Осман паша успява да отблъсне още няколко руски атаки, но лишен от основния си път за снабдяване е принуден да се предаде на 28 ноември/10 декември 1877 г.

Превземането на Ловеч е важно и за организирането на български доброволчески чети в помощ на русите части. Още през м. септември 1877 г. по инициатива на сътрудника на дипломатическата канцелария на Дунавска Руска армия Михаил Хитрово, в Ловеч са сформирани за отряда на генерал-майор Павел Карцов няколко български доброволчески чети . Войводите Христо Иванов-Големия, Ильо войвода, Димитър Трифонов, Георги Пулевски, Георги Огненов и Иванчо Роби, както и основния личен състав, са местни българи и от Македония [9]. Участват в Преминаването на Троянския отряд през Стара планина.

Участници във второто освобождение на Ловеч[редактиране | редактиране на кода]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Състав на Сборния отряд[редактиране | редактиране на кода]

Формиран е от 25 батальона, 15 сотни, 98 оръдия ; 571 офицери и 22 132 войника :

  • II-а Пехотна дивизия : V-и Калужки Пехотен полк, VI-и Либавски Пехотен полк, VII-и Ревелски Пехотен полк и VIII-и Естляндски Пехотен полк.
  • II- а Стрелкова бригада от III- Пехотна дивизия : XI-и Псковски Пехотен полк и XII-и Великолуцки Пехотен полк.
  • III-а Стрелкова бригада.
  • II-а Артилерийска бригада.
  • Специален отряд :

64-и Казански Пехотен полк, 118-и Шуйски Пехотен полк (I-и батальон), I- а Кавказка Казашка бригада : II-и Кубанска Конен полк и Владикавказки Конен полк, Лейбгвардейски Терски Казашки ескадрон, XXX- и Донски Казашки полк (2 сотни) и Конвойна Гвардейска полурота [12].

Орден „Свети Георги“ IV ст.

Индивидуални награди[редактиране | редактиране на кода]

[13]

Колективни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • V-и Калужски Пехотен полк – награден с Георгиевско полково знаме с надпис "За взятие Ловчи 22 августа 1877 года" (бяло, с червени краища)
  • VI-и Либавски Пехотен полк – награден с Георгиевско полково знаме с надпис "За взятие Ловчи 22 августа 1877 г." (бяло, с червени краища)
  • II-а сотня на Лейбгвардийския Казашки полк – наградена със знак : "За Ловчу 5 июля 1877 года".[14]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В Ловеч, осветените паметници посветени на Освобождението и освободителите са общо 13 :

Белия паметник. Ловеч
  • Белия паметник изграден през 1902 г. на хълма „Стратеш“, напомня за военните части участвали в делото на 22 август.
  • Черния паметник е в памет на загиналите 4 войника от 118-ти пехотен Шуйски полк и 11 войника от 64 - Казански Пехотен полк.
  • 5 мраморни паметника на братските могили на руските войни от V- и Калужки Пехотен полк, VI- и Либавски Пехотен полк и II- а Артилерийска бригада при м. Сър пазар.
  • 3 мраморни паметника на братските могили на загиналите войни от VII- и Ревелски Пехотен полк и VIII- и Естляндски Пехотен полк при м. Червен бряг.
  • паметник на загиналия на 22 август 1877 г. командир на XI- и Псковски Пехотен полк, полковник Александър Кусов.
  • паметник на лекаря на XII- и Великолуцки Пехотен полк, Александър Лебедевски.
  • паметник на Ловчанския гражданин Цачо Шишков, загинал при отбраната на града на 15 юли 1877 г.

През 1977 и 2007 г., паметниците от другите местности и тленните останки на героите са преместени и препогребани в близост до Белия и Черния паметник. Тук на хълма „Стратеш“ е оформено Мемориално място, посветено на Освобождението. Известно е като Алея на българо-руската дружба.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  2. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  3. Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116-190
  4. Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 49,
  5. Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116-190
  6. Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и и изкуство", София, 1978
  7. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  8. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  9. Генов Цонко, Действия Севлиевско-Ловечского отряда // Военная литература [1]
  10. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  11. „Почетните граждани на Ловеч“, Регионален исторически музей, Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, ISBN 978-954-8259-84-2
  12. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  13. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  14. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  • Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  • Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116-190
  • Турецкий гамбит [2]
  • П.Н. Краснов, Русско-турецкая война 1877-1878 гг.
  • Генов Цонко, Действия Севлиевско-Ловечского отряда // Военная литература [3]
  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство", София, 1978
  • Ловча, Военная литература [4]
  • Костин, Скобелев [5]
  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей, Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, ISBN 978-954-8259-84-2
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 116

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]