Ловеч и Ловчанско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Ловеч и Ловчанско“
Ловеч и Ловчанско, т. 1, корица.jpg
Факсимиле на корицата на книга I, Съхранявана в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч
7 тома
Държава Флаг на България България
Език български
Издадена 1929 – 1938 г.
„Ловеч и Ловчанско“ в Общомедия

Сборникът „Ловеч и Ловчанско“ е географско, историческо и културно описание на Ловеч и Ловчанско в 7 тома, издадени в периода 1929 – 1938 година.[1][2]

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

На 13 май 1922 г. в София членовете на Ловчанско културно-благотворително дружество в гр. София (Ловчанска колония в София) възобновяват своята дейност, прекъсната по време на Балканските и Първата световна войни и следвоенния период. Представена е литературно-музикална програма и разиграна лотария. По предложение на председателя на дружеството инж. Трифон Трифонов 1500 лв. от прихода се внасят като основен капитал в Българска народна банка. Идеята е всяка година той да нараства и при достигане на необходимата сума да се създаде фонд „Написване и напечатване на историята на Ловеч“.[1][2]

Редакционен комитет[редактиране | редактиране на кода]

Първият научен комитет на „Ловеч и Ловчанско“ (1924 – 1934). Седнали: инж. Трифон Трифонов, ген. о.з. Никифор П. Никифоров, проф. д-р Стефан Ватев, Иван К. Урумов, проф. Анастас Иширков. Правостоящи: Дочо Банков, проф. д-р Парашкев Стоянов, проф. д-р Михаил Ц. Минев, проф. д-р Тошко Петров, Лукан М. Луканов.
Ловчанският научен комитет. Експонат на Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч.
Паметна плоча на професорите-дарители от Ловеч Стефан Ватев, Анастас Иширков, Михаил Минев, Стефан Петков, Тошко Петров, Беню Цонев, Иван Урумов, Константина Караденчева-Скопакова, част от които са и сред съставителите на „Ловеч и Ловчанско“

На 17 април 1924 г. за реализиране на идеята членовете на дружеството избират Инициативен комитет. За председател е избран акад. проф. д-р Беню Цонев, след неговата смърт (1926) – акад. проф. д-р Стефан Ватев, за касиер инж. Трифон Трифонов. В редакционния комитет са избрани светилата на българската наука – акад. проф. д-р Анастас Иширков, акад. проф. д-р Стефан Петков, акад. проф. д-р Иван Урумов, акад. проф. д-р Тошко Петров, проф. д-р Михаил Минев, проф. д-р Парашкев Стоянов, министър Петър Тодоров, запасният генерал-майор Никифор Никифоров, запасният полковник Иван Ватев.[1][2]

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

На 24 април 1924 г. в Ловеч се провежда общоградско събрание за основаване и на градски инициативен комитет. Избрани са две ръководства за два отдела:

  1. Научен отдел – за събиране на изворов материал – в състав:
    С изключение на инж. Коста Димитров, всички са учители.
  2. Административен отдел – за събиране на финансови средства в състав епископ Максим Браницки, Христо Русков, кметът на Ловеч Цанко Цанков, председателят на читалищното настоятелство д-р Съйко Съев, адвокатът Иван Димитров, зъболекарят Никола Съев, уредникът на музея при читалището Михаил Хаджинеделчев.[1][2]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

За събирането на изворовия материал проф. Беню Цонев изработва „Програма за географското, историческото и културното описание на Ловеч и Ловчанско“ в 2 части.

  • Първата част „Общо описание на Ловеч и Ловчанско“
  1. Природа – географско описание на Ловеч и Ловчанско с карта
  2. Население
  3. История
  4. Духовна култура
  5. Материална култура
  6. Спортно дело (Разни младежки организации)
  7. Живописни кътове от Ловчанско (Поетически описания и картини).
  • Част Втора – „Специална история на гр. Ловеч“
  1. Описание на гр. Ловеч положение, околности, статистика
  2. Ловеч през турско време
  3. Град Ловеч след Освобождението
  4. Учебно-просветно дело след Освобождението
  5. Занаяти и еснафи в днешно време
  6. Индустрия, търговия
  7. Домашна индустрия
  8. Хигиена
  9. Народна словесност (ловчански песни и танци).[1][2]

През 1929 г. излиза първият том в тираж 1500 бройки, през 1930 г. излиза вторият том в тираж 1000 бр. Комплект от двата тома са подарени на Царското семейство, на Н.В.П. Пловдивския митрополит Максим за 80-годишния му юбилей и управлението на Ловешка епархия (1896 – 1906), на Панайот Пипков за 40-годишната му музикална дейност. Просветното министерство купува 50 бр., Българска народна банка – 30 бр.[1][2]

До 1938 г. излизат 7 тома. Те съдържат 182 статии с 451 снимки. Автори на най-много статии са съответно инж. Трифон Трифонов – 23, Гено Иванов – 19, Михаил Хаджинеделчев – 18, Иван Урумов – 17, Анастас Иширков – 15.[1][2]

През 1970 г. излиза продължението, том 8 „Ловеч и Ловешко“ – народно песенно творчество в Ловешки окръг". Събрани са 2287 народни песни.837 песни са записани и събрани от 50-те години на ХХ в.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Кузманова, Капка. Историята на Ловеч и Ловешко в популярни издания : 75 години от основаването на инициативния комитет и 80 години от излизането на том 1 от сборника „Ловеч и Ловчанско“.// Ловеч Прес, ХV, N 66, 31 авг.-2 септ. 2009, с.4: 2сн.
  2. а б в г д е ж з 140 години от рождението на Беню Цонев. Юбилеен вестник, изд. Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“. Регионален исторически музей – Ловеч. 2003 г.
     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България