Ловча (Драмско)
Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За неговия наследник в България вижте Нова Ловча.
| Ловча Ακρινό | |
 Останките на Ловча. На заден план – църквата Свети Архангел Михаил | |
  Ловча  Ловча  Ловча | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Демоним | ловчани |
Ловча (на гръцки: Ακρινό, Акрино, катаревуса Ακρινόν, Акринон, до 1927 година Λόφτσα, Лофца[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, на територията на дем Неврокоп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ловча е разположено на 880 m надморска височина[2] в подножието на планината Славянка до българо-гръцката граница.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името на селото е от Ловча (вьсь, гора поляна), старобългарското 
, 
. Жителското име е ло̀вчанин, ло̀вчанка, ло̀вчане.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В района около селото се намират остатъци от древни селища, както и стар римски път свързващ Никополис ад Нестум със Солун и Беломорието.
В XIX век Ловча е едно от най-развитите кузнарски села в Мървашко. Жителите му са специализирани в изработването на клинци за подкови и заедно с каракьойци снабдяват целия Солунски вилает.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лофча (Loftcha), Мелнишка епархия, живеят 1250 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лофча (Loftcha) е посочено като село със 125 домакинства и 450 жители мюсюлмани, 900 българи и 40 власи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ловча като село със 125 български къщи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Лофча, на Ю от Неврокоп 6 часа. Сградено е на равнище между Али Ботуш и Страгач, равнише голо и неплодородно; земята е суха и съдържа много железни примеси, които ѝ дават червена боя. Гърцка църква и училище. Преди две години изпъдиха българския учител. Има 20 ученика. Къщи 120, българе.[8] | “ |
В Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1300 българи-християни.[9] Пейо Яворов в книгата си „Хайдушки копнения“ пише:
| „ | Ловча беше отлично село и по отбор хора, и по въоръжение | “ |
.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ловча (Lovtcha) има 1760 българи екзархисти и в селото функционира българско начално училище с 1 учител и 77 ученици.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от границата. В 1918 година селото има 250 къщи и над 1700 души.[4] След края на Първата световна война и оттеглянето на българските войски в 1918 година, много от жителите на селото се изселват в България. След Търлиския инцидент в 1924 година официално 1002 души от Ловча се изселват в България.[2] Част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават село Нова Ловча,[2] а част се заселват в Неврокопско и Плевенско.
1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция. На мястото на българите са настанени 59 гръцки бежански семейства.[2] В 1927 година селото е прекръстено на Акрино.[1] Към 1928 година Ловча е бежанско село с 58 семейства и 188 души бежанци.[11]
Селото по-късно е напуснато и днес е запазен единствено храмът „Свети Архангел Михаил“, останалото е в руини. На 8 ноември – Свети Архангел Михаил, всяка година жителите на Нова Ловча, живеещи в България и всички потомци на жители живели в старото село, останало в Гърция, се събират на събор на църквата „Свети Архангел Михаил“. Интерес представляват множеството следи от преправяне надписите на фасадните стенописи.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1155[2] | 981[2] | 214[2] | 81[2] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ловча
Алекса Костов (1865 - след 1943), български военен и революционер- хаджи Ангел Козарев – Фулон, български революционер от ВМОРО[13][14]
- Андон Чакънов – Нептун, български революционер от ВМОРО[15][16]
- Георги Борунсузов (1881 - след 1943), български революционер
- Димтър Атанасов Чакъров (? - 1922), български революционер, убит от войводата на ВМРО Иван Келпеков при междуособиците в революционното движение[17]
- Димитър Икономов (1873 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и БЗНС
- Димитър Иванов Великов (1873 - след 1943), български революционер
- Иван Ангелов – Туфката (1882 – 1912), български революционер от ВМОРО[18]
- Иван Б. Костов – Балкански, деец на ВМОРО[19]
- Иван Костов, български свещеник, установил се вследствие на гръцкия терор след Междусъюзническата война в Неврокоп, назначен за енорийски свещеник в „Успение Богородично“[20]
- Иван Костадинов Ключков (1883 или 1889 - след 1943), грамотен, земеделец,[21] македоно-одрински опълченец,[22] служи в четата на Стоян Филипов,[21] а след това в 3-та рота на 13-а кукушка дружина;[23] на 6 март 1943 година като жител на Неврокоп подава молба за българска народна пенсия;[22] молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[23]
- Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[24]
- Кръсто Джингаров – Атон, български революционер от ВМОРО[25][26]
- Тодор Джингаров – Хенрих, български революционер от ВМОРО[27][28]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 178. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 153.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 7.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Митринов, Г. Български следи по стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Кн. 29, 2016, с. 107-131.; Митринов, Г. Фасадният надпис на църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – В: Сб. Българският език – исторически и съвременни аспекти. Сборник в чест на 140 години от рождението на акад. Стефан Младенов. София, 2020, с. 237-246.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 328. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94, 95.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 350.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 228.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 229.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
| |||||||||||
