Лов с орли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лов с орли, скултура

Ловът с орли е древно ловно изкуство, практикувано основно в Казахстан и Киргизстан, но също така и извън пределите на тези държави сред техните диаспори в провинция Баян Йолгий в Монголия или в Синдзян-уйгурски автономен регион в Китай.

Наред със соколарството тези народи и общности практикуват от векове и лова с орли - традиционно от седлото на кон. Дивечът, който улавят с помощта на добре обучените грабливи птици, са зайци и по-едри бозайници като лисици, сайга, джейрани, дори млади и все още незаякнали напълно вълци.[1] Зайците и лисиците се ловуват през зимата, когато е по-лесно да бъдат забелязани върху снега. Известно е, че в миналото с орлите са ловувани дори снежни леопарди.[2]

Беркутчия с неговия орел

Това характерно за тези номадски тюркски народи занимание датира според изследователите от I-II хилядолетие преди н.е. и е запазено сред тях и до днес. Пренесено и съхранено е и сред казахите, които през социализма бягат от СССР в западната част на Монголия, заселвайки се в провинция Баян Йолгий, само на около 40 km от границата с Казахстан.[3] Там това занимание се практикува активно и в наши дни сред т.нар. беркутчии (ловци с орли) като техният брой се определя на 250 души.[4] Те се събират през първата седмица на месец октомври, когато се провежда фестивалът на скалния орел, чието начало е поставено през 1999 г.[5] Тенденцията е обаче те да намаляват поради променения начин на живот и тъй като тази дейност е в разрез с законите за опазването на дивата природа.

Метод на дресировка[редактиране | редактиране на кода]

Занаятът се предава от баща на син. Младите орлета, които вече са се научили да летят, са залавяни в края на октомври с помощта на примамка (гълъб или яребица) и мрежа. След това се оставят да гладуват няколко дни докато се съгласят да ядат от ръката на човек. Постепенно се установява връзка между птицата и човека, и започва обучението - днес орелът се пуска да тренира върху препарирана лисица, но в миналото за целта са използвани живи кучета. При всяко успешно нападение, орелът е възнаграждаван с парче месо. Обучението обикновено отнема от няколко месеца до няколко години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]