Лоза
Тази статия е за рода растения. За земеделската култура вижте Европейска винена лоза. За други значения вижте Лоза (пояснение).
| Лоза | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||
| Лоза в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Лоза̀ (Vitis) е род многогодишни растения от семейство Лозови (Vitaceae). Включва около 80 вида, разпространени в умерения пояс на Северното полукълбо, главно в субтропични области на Европа, Средна Азия, Северна Африка и Северна Америка.
Палеоботаническите изследвания доказват, че лозата се е появила на Земята преди човека. Смята се, че дивата лоза е окултурена около 7000 г. пр.н.е. в районите на Задкавказието, земите около Каспийско и Черно море, Мала Азия и Месопотамия. От тези области лозата е пренесена на Балканския полуостров около 3090 пр.н.е., по-късно – и в други страни на Европа.
Няколко вида от род Лоза се отглеждат като земеделски култури, главно за техните плодове - грозде. Най-рано култивираният и най-масово отглеждан вид е европейската винена лоза (V. vinifera). Няколкото други култури вида - източноазиатският V. amurensis и северноамериканските V. labrusca, V. berlandieri, V. vulpina, V. rupestris, V. riparia и V. rotundifolia - са култивирани сравнително скоро, от XVIII век.[1][2] Наред със самостоятелното си отглеждане, тези новокултивирани видове се използват широко като подложки за присаждане на европейска винена лоза, която е силно уязвима от филоксерата.[2]
Видове
[редактиране | редактиране на кода]- Vitis acerifolia
- Vitis aestivalis
- Vitis amoena
- Vitis amurensis
- Vitis arizonica
- Vitis baihuashanensis
- Vitis balansana
- Vitis bashanica
- Vitis bellula
- Vitis berlandieri
- Vitis betulifolia
- Vitis biformis
- Vitis blancoi
- Vitis bloodworthiana
- Vitis bourgaeana
- Vitis bryoniifolia
- Vitis californica
- Vitis champinii
- Vitis chunganensis
- Vitis chungii
- Vitis cinerea
- Vitis coignetiae
- Vitis davidi
- Vitis erythrophylla
- Vitis fengqinensis
- Vitis ficifolia
- Vitis flavicosta
- Vitis flexuosa
- Vitis girdiana
- Vitis hancockii
- Vitis heyneana
- Vitis hissarica
- Vitis hui
- Vitis jaegeriana
- Vitis jinggangensis
- Vitis jinzhainensis
- Vitis kaihuaica
- Vitis kiusiana
- Vitis labrusca
- Vitis lanceolatifoliosa
- Vitis longquanensis
- Vitis luochengensis
- Vitis menghaiensis
- Vitis mengziensis
- Vitis metziana
- Vitis monticola
- Vitis mustangensis
- Vitis nesbittiana
- Vitis novogranatensis
- Vitis nuristanica
- Vitis palmata
- Vitis pedicellata
- Vitis peninsularis
- Vitis piasezkii
- Vitis pilosonervia
- Vitis popenoei
- Vitis pseudoreticulata
- Vitis quinlingensis
- Vitis retordii
- Vitis riparia
- Vitis romanetii
- Vitis rotundifolia
- Vitis rupestris
- Vitis ruyuanensis
- Vitis saccharifera
- Vitis shenxiensis
- Vitis shizishanensis
- Vitis shuttleworthii
- Vitis silvestris – Горска лоза
- Vitis sinocinerea
- Vitis sinoternata
- Vitis tiliifolia
- Vitis tsoi
- Vitis vinifera – Европейска винена лоза
- Vitis vulpina
- Vitis wenchowensis
- Vitis wenxianensis
- Vitis wilsoniae
- Vitis wuhanensis
- Vitis xunyangensis
- Vitis yunnanensis
- Vitis zhejiang-adstricta
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Катеров, Калю и др. Практическо лозарство с ампелография. София, Дионис, 2005. с. 5.
- 1 2 Енциклопедия „България“, том 3, стр. 821, Издателство на БАН, София, 1982 г.
|
