Направо към съдържанието

Лоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за рода растения. За земеделската култура вижте Европейска винена лоза. За други значения вижте Лоза (пояснение).

Лоза
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Лозоцветни (Vitales)
семейство:Лозови (Vitaceae)
подсемейство:Vitoideae
род:Лоза (Vitis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
  • Maerklinia Bronner, 1857
Обхват на вкаменелости
Лоза в Общомедия
[ редактиране ]

Лоза̀ (Vitis) е род многогодишни растения от семейство Лозови (Vitaceae). Включва около 80 вида, разпространени в умерения пояс на Северното полукълбо, главно в субтропични области на Европа, Средна Азия, Северна Африка и Северна Америка.

Палеоботаническите изследвания доказват, че лозата се е появила на Земята преди човека. Смята се, че дивата лоза е окултурена около 7000 г. пр.н.е. в районите на Задкавказието, земите около Каспийско и Черно море, Мала Азия и Месопотамия. От тези области лозата е пренесена на Балканския полуостров около 3090 пр.н.е., по-късно – и в други страни на Европа.

Няколко вида от род Лоза се отглеждат като земеделски култури, главно за техните плодове - грозде. Най-рано култивираният и най-масово отглеждан вид е европейската винена лоза (V. vinifera). Няколкото други култури вида - източноазиатският V. amurensis и северноамериканските V. labrusca, V. berlandieri, V. vulpina, V. rupestris, V. riparia и V. rotundifolia - са култивирани сравнително скоро, от XVIII век.[1][2] Наред със самостоятелното си отглеждане, тези новокултивирани видове се използват широко като подложки за присаждане на европейска винена лоза, която е силно уязвима от филоксерата.[2]

  1. Катеров, Калю и др. Практическо лозарство с ампелография. София, Дионис, 2005. с. 5.
  2. 1 2 Енциклопедия „България“, том 3, стр. 821, Издателство на БАН, София, 1982 г.