Лозански договор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Италианската и турската делегация в Лозана.

Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война.[1][2]

По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и гр. Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи.

До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война.[2] САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция. По силата на договора, сключен след края на Първата световна война, от територията на Османската империя е намалена от 3 млн. кв.км до 780 000 кв.км.

Особено интересно е, че в този договор има раздел, който е посветен на малцинствата. Текстовете са напълно в духа на Версайската система. Турция поема задължения по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна територия – равенство пред закона, право на собственост и сдружаване, широк обем езикови права.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Palais de Rumine | Lausanne, Switzerland Attractions. // Lonely Planet. Посетен на 28 ноември 2018.
  2. а б Palais de Rumine & Musée cantonal des Beaux-Arts | Switzerland Tourism. // Myswitzerland.com. Посетен на 28 ноември 2018.
  3. Какво следва за България, ако Ердоган оспори Лозанския договор. // Old.segabg.com, 4 август 2011. Посетен на 28 ноември 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]