Лозанско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лозанско метро
Métro de Lausanne
Lausanne Metro Logo.svg
Metro M2 Lausanne.jpg
Информация
Място Лозана, Швейцария
Станции 28
Пътници 40 млн. годишно (2013)
Уебсайт www.t-l.ch
Пусната 1991
Разширение 2008 (М2)
Дължина 13.7 km
Брой линии 2
Междурелсие 1,435 mm
Електрификация да
Схема
Lausanne - Public transport map.png
Лозанско метро в Общомедия

Лозанското метро е метросистемата в град Лозана, Швейцария.

История[редактиране | редактиране на кода]

Лозанското метро има 2 линии. Първата линия има 15 станции, от които само 3 са подземни, поради което то се приема като Леко метро. Втората линия е автоматизирана и има 14 станции. Пресечна точка е спирка „Флон“ (FLON), която е крайна спирка за Първа линия. Първата линия пътува от северозапад до центъра. Втората линия пътува от север на юг към Женевското езеро.

Линия М1[редактиране | редактиране на кода]

Линия М1 е открита на 24 май, 1991. Тя е собственост на компания, наречена TSOL. (трамвай Du Sud-Ouest lausannois) и това съкращение е широко използвано от пътуващите, които ползват линията. М1 е наричана Леко метро, защото само три станции са подземни, макар че на практика е LRT.

Линията, която е 8 км дълга, свръзва центъра на Лозана с големите университети (ЕПФЛ, UNIL) и гара Renens. Линията се експлоатира от Транспорт публика де ла région lausannoise

(TL, по-рано трамвайни трасета Lausannois).

Мотриса на Лозанското метро (м1).

Галерия-линия М1[редактиране | редактиране на кода]

Линия М2[редактиране | редактиране на кода]

Линия м2 на Лозанското метро е напълно автоматизирана, управлявана от команден център (т.е. няма машинисти в мотрисите). Влаковете са с гумени колела. В края на станция Ле Croisettes е предназначено да се реализира бъдещо удължаване на линията на север към Epalinges-Село, или дори Le Chalet-à-Gobet. Открита е на 27 октомври 2008 г. Ето и нейната история:

История[редактиране | редактиране на кода]

  • Допълнителни запитвания: Септември 2001
  • Решение на Държавния съвет: Юни 2002
  • Източник на финансиране, поискан от Висшия съвет: септември 2002
  • Народен вот: края на 2002
  • Начало на строителство: 2004
  • Продължителност на строителство: 4 до 5 години
  • Официално откриване: 18 до 21 септември 2008
  • В експлоатация от: 27 октомври 2008

Допълнителна информация по М2[редактиране | редактиране на кода]

  • Тъй като град Лозана е разположен на стръмен склон, се налага втората линия на метрото (М2) да бъде стръмна. Някога линията е била фуникульор.
  • Средният наклон е 5,7%.
  • Максималната скорост е 60 км в час.
  • Пътуването от единия до другия край отнема само 18 минути.
  • В пиковите часове влакчетата се движат през 3 минути.
  • 70% от линията е под земята, а другата част е наземно.

Галерия-линия М2[редактиране | редактиране на кода]

Бъдещата линия М3[редактиране | редактиране на кода]

Линия М3 на метрото ще се движи в направление на запад от Лозана (за бързо реагиране, Renens Bussigny). M3 линия може да бъде стандартен трамвай и ще бъде в съответствие с М1, М2 и LEB жп гара в Лозана-Flon. Ще има ескалатори на свръзващите станции Лозана-Flon и Лозана-CFF. Първият участък от линията (Flon – Renens-Gare) е планирано да влезе в експлоатация през 2015 г., като цялата линия трябва да заработи през 2018 г.

Влаковете[редактиране | редактиране на кода]

  • Влаковете са задвижвани от 4 талиги.
  • Капацитетът на влаковете от втора линия е 222 правостоящи пътнищи и 62 седящи.

Характеристика на влаковете[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина на влака: 30,68 м
  • Дължина на влака: 15,34 м
  • Ширина на влака: 2,45 м
  • Височина на влака: 3,47 м
  • Маса на празен влак: 57 316 кг
  • Маса на влака при максимално натоварване: 72 856 кг (ако един човек тежи 70 кг)
  • Ширина на достъп врати: 1,65 м
  • Височина на вратите за достъп: 1,9 м

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]